РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер         224/21.12.2010г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                                                Търговско отделение

На     двадесет и трети ноември                                       Година 2010 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                        ЧЛЕНОВE:  ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА         

                                                          АНЕТА БРАТАНОВА                                     

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от Мара Х.

в.т. дело номер    547          по описа за 2010 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                        

          Производството е образувано по въззивна жалба на С.Н.С. *** срещу решение №333/06.07.2010 г. по т.д. №332/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което уважен предявения от В.П.С. ***, против С.Н.С. положителен установителен иск по чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 ГПК иск за сумата от 35 000 лв. въз основа на запис на заповед от 05.02.2009 г. с падеж 25.02.2009 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното й изплащане и разноски от 700 лв. по ч.гр.д. №9222/2009 г. на ВРС 18 с-в, както и в частта, с която е осъден да заплати на осн. чл.78 ал.1 ГПК сторените от ищеца разноски за първата инстанция.

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, с оглед на което моли за неговата отмяна и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което се отхвърли предявения иск.

          В депозирания писмен отговор въззиваемата страна В.П.С. чрез пълномощника си адв. М.П., оспорва жалбата, счита я за неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

          Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          Ищецът В.П.С. е предявил против С.Н.С. иск за установяване на вземането му от ответника в размер на сумата от 35 000 лв., за което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №222/2009 г. на 18 с-в на ВРС, въз основа на който е образувано изпълнително производство по и.д. №217/2009 г. на СИС при ВРС. Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в рамките на срока по чл.419 ГПК, а заявителят В.С. е представил пред районния съд доказателства за предявения в едномесечния срок по чл.415 ал.1 ГПК иск на осн. чл.422 ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането му.

          Налице е правен интерес от предявяване на иска, предвид издадената заповед за незабавно изпълнение и подаденото срещу нея в срок възражение, поради което съдът намира, че установителният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

          Предмет на установяване е дължимостта на сумата от 35 000 лв., за която е издадена заповедта за незабавно изпълнение, основанието, на което същата сума е претендирана със заявлението за издаване на заповедта – издаден в полза на  ищеца, като поемател, запис на заповед от 05.02.2009 г., и на което основание заповедта за изпълнение е издадена. Това са предметните предели на производството по иска по чл.422 ал.1 ГПК т.е. следва да е налице пълен идентитет между страните, предмета на заповедта за незабавно изпълнение на паричното задължение въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК и положителния установителен иск.

          При така очертаните предметни предели, настоящият състав на съда приема, че по този иск е достатъчно да се изследва, дали издаденият запис на заповед е редовен от външна страна.   

          Императивната по своя характер норма на чл.535 ТЗ изисква записът на заповед да съдържа посочените реквизити, като липсата на някои от тях, ако не са заместени по силата на изричната разпоредба на закона – чл.536 ТЗ, води до недействителност на ефекта. Ответникът не противопоставя абсолютни възражения, основаващи се на формата и съдържанието на записа на заповед. Не твърди  и порок на менителничното волеизявление. Признава, че е подписан от него. Предвид това съдът намира, че представеният по делото запис на заповед представлява редовен от външна страна менителничен ефект по смисъла на закона /чл.535 ТЗ и чл.536 ТЗ/ и удостоверява задължението на издателя С.Н.С. да заплати на падежа 25.02.2009 г. на поемателя В.П.С. неотменимо, безусловно и без протест сумата от 35 000 лева. За да обоснове този извод, съдът съобрази и обстоятелството, че записът на заповед е абстрактна сделка и наличието на основание не е елемент от фактическия й състав.

          Необходимостта да се установява съществуването на каузалната сделка в производството по чл.422 ГПК, се предпоставя от твърдението на заявителя – ищец за наличие на каузално отношение на задължението, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

          Видно от съдържанието на заявлението /л.3- л.4/ от ч.гр.д. №9222/2009 г. на ВРС 18 с-в, ищецът изрично е посочил, че паричното му вземане от 35 000 лв. произтича от поето от длъжника задължение по запис на заповед от 05.02.2009 г. с падеж 25.02.2009 г., което не е изпълнено. В заявлението липсват твърдения за наличие на каузално правоотношение – договор за заем,  чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед. От друга страна ответникът също навежда твърдения, че записът на заповед е издаден  само с оглед на бъдещо сключване на договор за заем, до сключването на който в крайна сметка не се е стигнало. Следва да се има предвид, че договорът за заем за потребление е реален и предоставената сума представлява съществен елемент на същия, поради което установяването на  факта на предаване на сумата от заемодателя на заемателя със задължение за нейното връщане съставлява и доказване съществуването на самия договор. Последното не може да стане със свидетелски показания с оглед забраната по чл.164 ал.1 т.3 ГПК. Липсва и съдебно признание по см. на чл.175 ГПК, което освен това само по себе си не е достатъчно. 

          Предвид изложеното по-горе и съобразно предмета и обсега на доказване в конкретния случай по иска с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, съдът намира исковата претенция за изцяло основателна и я уважава.

          Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №333/06.07.2010 г. по т.д. №332/2010 г. на Варненски окръжен съд.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.