Р Е Ш Е Н И Е от 17.10.2007 год. разгледа ВНОХД №258/2007 год. на ВАС и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е Присъда № 65 по НОХД №391/2007 год. на ВОС, постановена на 04.06.2007 год.,с която подсъдимият по делото: К.В.П. е признат за виновен по обвинението по чл.115, вр.чл.55, ал.1 от НК и му е наложено наказание - девет години и десет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при “СТРОГ” режим. Съда е оправдал подсъдимия по обвинението по чл.116, ал.1, т.9 от НК. Зачетено му е предварителното задържане. Осъден е да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на Р.Х., К.Х. и С.Х. - по 20000 лв. за всеки, ведно със законната лихва и 16000 лв. обезщетение за Х.Х., ведно със законната лихва. Осъден е да заплати направените разноски по делото и разноските по делото от гражданските ищци ,както и държавна такса върху уважените граждански искове. Съда се е произнесъл по веществените доказателства.

Въззивното производство е образувано по жалба на К.П. и по жалба на защитника на П.- адв. Б.от АК- Варна. И в двете жалби се сочи, че наложеното наказание е несправедливо и молят да се намали същото.

За гражданските ищци и частни обвинители се явява повереника им- адв. Ю. Г. от АК- Варна.

Представителят на прокуратурата оспорва жалбата. Счита ,че същата е правилна и законосъобразна. Наложеното наказание е справедливо и отговаря на изискванията на закона. Моли съда да потвърди присъдата на ВОС.

 Подсъдимия редовно призован се явява и се представлява от адв. Т. от АК- Варна. В съдебно заседание  подържат жалбата, относно несправедливост на наложеното наказание. Молят съда да намали наложеното наказание от първоинстанционния съд.

Повереника на гражданските ищци и частни обвинители счита ,че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият живее в гр. Варна и не се занимава с обществено полезна дейност. Основното му занимание е било разпространение на наркотични вещества. При разпространението на наркотици, подсъдимия бил подпомаган от брат си- св. Н.П., както и от други лица. Отделно в мрежата за разпространение се намирали  и свидетелите- Е.Д. и С.Я.. Тези двама свидетели разпространявали наркотика  и подържали пряка връзка с подсъдимия. През есента на 2003 год. търговията на подсъдимия започнала да изпитва трудности, защото се появили на пазара други търговци, а и наркотика, който предлагала групата на подсъдимия, бил с лошо качество. Пострадалия – П.А. бил един от тези, които завладели част от територията и пазара на подсъдимия. Подсъдимия узнал за това и взел мерки за сплашване на пострадалия ,но резултат не се получил. Конкуренцията била неизгодна за подсъдимия , а пострадалия бил основния организатор на разпространението на наркотици от конкурентната група.

Подсъдимия започнал наблюдение над пострадалия ,като ,установил ,че същият има щанд на рибната борса, установил ежедневния му маршрут, както и къщите от които се пласира наркотика.

На 30.10.2003 год. подсъдимия , заедно с две неустановени лица се намирал в района на рибната борса. Било около 19 часа и тримата наблюдавали поведението и движението на пострадалия.

Около 19,15 часа пострадалия преустановил работа и се отправил към паркирания наблизо личен автомобил. В момента ,когато отворил багажника на колата, П.А. бил нападнат от подсъдимия и другите две неизвестни лица. Подсъдимия започнал да нанася удари в областта на главата и лицето с носената от него тръба. Веднага след побоя подсъдимия и двете лица избягали от местопроизшествието.

Въпреки намесата на медицинските органи пострадалия починал от получените увреждания.

При задържането на подсъдимия, същият предал доброволно, собствен златен пръстен ,по който в последствие била открита кръв от пострадалия.

Вследствие на нанесения побой пострадалия А. получил множество фрактури и наранявания подробно описани в СМЕ ,които се оказали несъвместими с човешкия живот и вследствие на които настъпила смъртта.

Настъпилата смърт е в пряка причинно –следствена връзка с получените травматични увреждания, които са били нанасяни с голяма сила.

Съгласно заключенията на назначените експертизи по делото, се установило по безспорен начин ,че кръвта по марлената отривка, е на починалия А.. По метода на ДНК било установено ,че кръвта по предадения пръстен също е от кръвта на пострадалия.

При така възприетата фактическа обстановка ,правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е признал подсъдимия за виновен по чл.115 от НК и го е осъдил за това му деяние.

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

Съдебното производство е протекло по реда на Глава 27 от НПК, след като подсъдимия в съдебно заседание е заявил ,че признава всички факти и обстоятелства по обвинителния акт и се е признал за виновен.

Първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства по делото , приобщил ги е към делото, извършил е анализ на доказателствата по делото и неговите правни изводи са правилни и обосновани.

От събраните доказателства по делото може да са направи обоснования извод ,че подсъдимия на 30.10.2003 год. в г. Варна, умишлено умъртвил П.Х.А.

В съдебно заседание, страните не са оспорвали възприетата фактическа обстановка и всички са приели фактите и обстановката описана в обвинителния акт.

Първоначално делото е било внесено в съда с обвинение по чл.116 от НК. Тъй като предишния състав на първоинстанционния съд е осъдил подсъдимия по чл.115 от НК, като е оправдал същия по чл.116 от НК ,то при второто разглеждане на делото е безпредметно да се обсъжда и коментира дали е налице извършено престъпление по чл.116 от НК, тъй като делото е било върнато от въззивната инстанция по жалба на подсъдимия и съда не може да утежнява положението на осъдения при това положение.

Възприетата обстановка от съда се подкрепя не само от направените самопризнания по делото при условията на глава 27 от НПК ,но и от останалите доказателства по делото. При тази процедура съда е приел и приобщил всички събрани на досъдебното производство доказателства ,тъй като същите са събрани съгласно изискванията на НПК и не са налице процесуални нарушения при тяхното събиране.

Престъплението е доказано от обективна и субективна страна, не само от самопризнанието на подсъдимия ,но и от приобщените и ценени по смисъла на чл.373 ал.3 от НПК, доказателства- показанията на Д.А., А.Д., З.Н., Ж.Ж., С. Н., Р. Г., А. С., Е.В., В.С., С.Я., К.И., Р.Б., П.Х., Е.Д., М.А., Е.Г., Н.К., П.П., Н.Я., А.Т., Т.Г., Н.П., заключенията на експертизите, протоколите за оглед ,претърсване и доброволно предаване.

Нанасяйки ударите с тръбата по лицето и главата на пострадалия ,подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието ,че може да причини смъртта на пострадалия , предвиждал настъпването на обществено опасните последици, нанасяйки тези удари в жизнено важен орган на тялото и то с значителна сила и е допускал настъпването на тези последици- смъртта му.

Възприетата фактическа обстановка от съда и описана в обвинителния акт не се оспорва от подсъдимия. Същият е направил пълни самопризнания ,поради което и съда е гледал делото по съкратената процедура.

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

Първоинстанционния съд е отчел всички обстоятелства влияещи на взетото решение за определяне на размера на наложеното наказание.

Правилно първоинстанционния съд е отчел ,че чистото му съдебно минало не може да бъде основание за по-леко наказание.

Деянието ,което е извършено е с висока обществена опасност –лишен е човек от живот и самия извършител е с висока обществена опасност. Правилно съда е отчел като отегчаващо вината обстоятелство мотива за извършеното убийство. Дейността, с която се е занимавал подсъдимия- разпространение организирано на наркотици, също е с много висока степен на обществена опасност. Независимо ,че не е осъждан същият е бил в организация, занимаваща се с разпространение на наркотици на територията на гр. Варна.

Характеристичните данни за личността на подсъдимия са ,че същият е доминантен тип личност, без предразсъдъци или задръжки, същият обичайно пренебрегвал желанията или интересите на околните, безпардонен.

Същият е склонен към агресия и негативизъм, както и към антисоциални прояви. При извършване на деянието е проявено безмилостност, жестокост и грубост- ударите с тръбата са били нанасяни с голяма сила. Спрямо него не са повдигани такива обвинения ,но тези обстоятелства, следва да се отчитат при определяне на наложеното наказание.

Настоящият състав намира ,че така определеното наказание от девет години и десет месеца е справедливо и съответства по тежест на извършеното. Само така ще бъдат постигнати целите и задачите на закона визирани в чл.36 от НК и чрез това наказание може да бъде превъзпитан самият той и останалите членове на обществото.

 Направеното самопризнание при условията на чл.370 и следващите от НПК са дали основание ,съда да определи наказанието под минималния размер при условията на чл.55 от НК.

Така определеното наказание съответствува на тежестта на извършеното престъпление, на неговата висока степен на обществена опасност и високата степен на обществена опасност на подсъдимия, поради което същото се явява справедливо и следва присъдата на първоинстанционния съд, да бъде потвърдена.

 Съда е присъдил и обезщетения за претърпени неимуществени вреди на наследниците на пострадалия ,които са определени правилно и са справедливи и ще послужат като обезщетение за претърпените болки и страдания.

Предвид гореизложеното, жалбата на подсъдимия К.В.П. се явява неоснователна и следва да се остави без уважение ,като се потвърди присъдата на Варненския окръжен съд.

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция, не бяха констатирани пропуски или нарушения,водещи до отмяна на обжалваната присъда.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

                               Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №65 на Варненския окръжен съд- постановена на 04.06.2007 год. по НОХД №391/2007 год.,с подсъдим- К.В.П.. 

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението на основание чл.340 ал.2 от НПК, пред ВКС на Р. България.