Р Е Ш Е Н И Е от 28

Р Е Ш Е Н И Е от 28.06.2007 год., по ВНОХД №176/2007 год. на ВАС и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда № 19 по НОХД № 216/2005 год. на ШОС, постановена на 29.05.2006 год.,с която подсъдимите по делото: 1.Д.К.М., е призната за виновна по обвиненията по чл.129,ал.2,вр.ал.1,вр. чл.20 ,ал.3 и 4 от НК и е наложено наказание- десет месеца лишаване от свобода, по чл.330,ал.1 ,вр. чл.20,ал.4 от НК и е наложено наказание- една година и три месеца лишаване от свобода, по чл.143,ал.1,вр. чл.18 ,ал.1 от НК и е наложено наказание- една година лишаване от свобода, като при условията на чл.23 от НК и е определено едно общо наказание в размер на една година и три месеца лишаване от свобода, като съда е зачел предварителното и задържане; 2.К.Й.П. е признат за виновен по чл. 199,ал.1,т.3,вр. чл.198 ,ал.1 от НК, вр. чл.20 ал.2 от НК и му е наложено наказание- шест години лишаване от свобода, по чл.330,ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2 от НК и му е наложено наказание –две години лишаване от свобода, като на основание чл.23 от НК му е определено едно общо наказание - шест години лишаване от свобода, като му е зачетено предварителното задържане; 3. П.Й. П. е признат за виновен по чл.199, ал.1 ,т.3,вр.чл.198 ,ал.1 ,вр. чл.20 ,ал.2 от НК и му е наложено наказание от шест години лишаване от свобода, по чл.330,ал.1,вр. чл.20,ал.2 от НК и му е наложено наказание- две години лишаване от свобода, като на основание чл.23 от НК му е определено общо наказание в размер на шест години лишаване от свобода , като му е зачетено предварителното задържане.

Съдът е присъдил подсъдимите да заплатят и граждански искове на гражданските ищци и частни обвинители – Ц.Ц.И. и Е.И. И. от гр. Шумен.

Съда е осъдил подсъдимите да заплатят държавни такси върху уважените граждански искове и разноските по делото. Разпоредил се е и за веществените доказателства по делото.

Въззивното производство е образувано по протест на ШОП и по жалби на частните обвинители Ц. и Е.И. и на подсъдимите Д.М., К. П. и П. П..

Протеста е за явна несправедливост на наложените наказания. Пледира се за увеличаването им и за тримата подсъдими.

Частните обвинители обжалват присъдата в наказателно- осъдителната и част със същото оплакване. Пледират наказанията и на тримата подсъдими да бъдат увеличени около и над средния размер, предвиден в закона за всяко от обвиненията.

Подсъдимата Д.М. прави оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата .Счита ,че е невинна и моли да бъде оправдана.

Подсъдимите П. правят същите оплаквания и също пледират за постановяване на оправдателни присъди.

С решение №159/16.10.2006 год. Варненският апелативен съд е изменил присъдата на първоинстанционния съд по НОХД №216/06 по описа на ШОС, като е увеличил наложеното на подсъдимата наказание по чл.129от НК- на две години лишаване от свобода, като при условията на чл.23 от НК е определил едно общо наказание в размер на две години лишаване от свобода. Оправдал е подс. М. по обвинението по чл.330 ,ал.1 от НК, вр. чл.20 ,ал.4 от НК. Отменил е присъдата и в гражданско осъдителната и част относно присъдения граждански иск за солидарно заплащане от тримата подсъдими по отношение на М., присъден като обезщетение за причинени имуществени вреди на Ц. И., в резултат на престъплението по чл.330 от НК.

Съда е увеличил наказанията наложени на К. и П.П. по чл.330 от НК като е определи наказания в размер на по пет години лишаване от свобода и по чл.199 ,ал.1 ,т.3 на по десет години и шест месеца лишаване от свобода, като при условията на чл.23 от НК е определил на подсъдимите П. общо наказание в размер на по десет години и шест месеца лишаване от свобода. Съда е отменил присъдата в частта подсъдимите П. да са извършили престъплението по чл.330 от НК в съучастие с М., като ги оправдал по чл.20,ал.4 от НК.

Съда е потвърдил присъдата в останалата и част.

С решение №355/11.05.2007 год. на ВКС- първо наказателно отделение е отменено въззивното решение на ВАС постановено по ВНОХД №288/06 год. в частта му с която подс. Д.М. е призната за невинна и е оправдана по предявеното и обвинение по чл.330 ,ал.1, вр. чл.20 ,ал.4 от НК, в частта досежно оправдаването на подсъдимите К. и П.П. престъплението по чл.330 ал.1 от НК да са осъществили и в съучастие с подсъдимата М., като техен помагач и увеличаването на наказанията за това престъпление, в частта му досежно налагането на основание чл.23 от НК на общо наказание на тримата подсъдими и в частта , с която е отхвърлен предявеният граждански иск за сумата от 4500 лв.,претендирано обезщетение от ищцата Ц.И. за причинени и имуществени вреди от престъплението по чл.330 от НК против подс. М. при условията на солидарност с другите двама ответници- подсъдимите П. и в тези части връща делото на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда.

Със същото решение ВКС е изменил същото решение ,като намалил наложените на подсъдимите К. и П.П. наказания за престъплението по чл.199,ал.1,т.3 от НК, от десет години и шест месеца лишаване от свобода –на по седем години лишаване от свобода за всеки един от тях.

Потвърдил решението на ВАС в останалата му част.

Представителят на прокуратурата оспорва жалбите на тримата подсъдими относно престъплението по чл.330 от НК, подържа протеста в тази му част и подържа и жалбата на гражданската ищца Ц. И. в частта относно наложените наказания по чл.330 от НК и присъдения граждански иск в размер на 4500 лв. –обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.330 от НК.

Гражданската ищца и частна обвинителка И. се явява лично. Подържа жалбата си в тази и част и моли съда да я уважи.

Подс. М. се явява лично и със защитника си. Сочат доводи за невиновност на подсъдимата по чл.330 от НК. Искат оправдаване по това обвинение ,алтернативно молят да се определи общо наказание в размер на две години, като изпълнението на наказанието да бъде отложено с подходящ изпитателен срок при условията на чл.66 от НК.

Подсъдимите П. и К. П. се явяват лично и с защитника си. Молят съда да определи наказанията по чл.330 от НК под средния размер и да бъде определено едно общо наказание в размер на седем години лишаване от свобода.

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка относно престъплението по чл.330 от НК.

След като било извършено престъплението по чл.199, ал.1 ,т.3 от НК, на 29.07.2004 год.,подсъдимата М. се предвижила до заведението “” в близост до гр. В.П. и се присъединила към компанията на св. П.Б.. Докато била в заведението М. провела разговор с К. П. интересувайки се къде се намират. Около 03,00 часа подсъдимата М. и св. Б. си тръгнали , като се отправили към г. Т. В близост до дома на К.П., св. Б. видял автомобила ползуван от пострадалия И.. Тогава М. излязла навън и разговаряла с подс. К.П.. Решили да запалят автомобила на И. Върнала се автомобила и заявила на Б., че трябва да заредят нафта от бензиностанцията. От бензиностанция , подсъдимата напълнила туба с нафта, която заплатила. Отправили се към с. Ч., където трябвало да се срещнат с другите двама подсъдими. Стигайки на уговореното място, автомобила на М. продължил да се движи след подсъдимите, които пътували в отнетия от И. автомобил. На разклона за с. С., общ. В. спрели. От отнетия автомобил смъкнали отнетите вещи подробно описани в обвинителния акт, предмет на престъплението по чл.199 от НК. Заляли автомобила с нафтата и го запалили. Подсъдимите П. се качили в автомобила на М. и се отправили за гр. Т.

След разкриване на престъплението от дома на К.П. били намерени и иззети автомобилен комплект, състоящ се от автоаптечка, триъгълник, кутия с 9 бр. ключове и 1 пожарогасител.

Съгласно оценителната експертиза стойността на запаления автомобил е 4500 лв.

Съгласно заключението на Пожаротехническата експертиза ,се изключва самозапалване на автомобила и като най-вероятна причина се сочи въздействие с открит огън.

При така установената и възприета фактическа обстановка, съда е приел, че подсъдимата М. е извършила престъпление по чл.330 ,ал.1 ,вр. чл.20 ,ал.4 от НК, а К. и П. П. –престъпление по чл.330 ,ал.1,вр. чл.20 ,ал.2 от НК.

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА ПО ОБВИНЕНИЕТО ПО ЧЛ.330 ал.1 от НК:

Първоинстанционния съд е събрал необходимите доказателства по делото ,извършил е анализ на същите и е направил своите правни изводи, които са правилни и законосъобразни.

От събраните доказателства по делото безспорно е установено и доказано, че предмет на престъпното посегателство е лек автомобил ,чиято стойност е 4500 лв.

Необосновани и неоснователни са възраженията ,че неправилно първоинстанционния съд е приел, че стойността е 4500 лв., а не 450 лева, както е записано в съдебния протокол/ л.250/. По делото има назначена съдебно- оценителна експертиза, където много точно и ясно е записано, че стойността е 4500 лв. В съдебно заседание експерта е подържал експертизата и правилно и обосновано съда е приел ,че става въпрос за техническа грешка при изписване на протокола.

Неоснователно е възражението на защитника на М., че представителя на Апелативна прокуратура Варна, неоснователно подържа протеста на ШОП, в частта му относно извършеното престъпление по чл.330 от НК ,тъй като нямало подаден протест до ВКС. Настоящият състав разглежда делото като въззивна инстанция и пред него има редовно подаден протест от ШОП.

Правилно и обосновано съда е приел, че подсъдимите П. са преките извършители на запалването и опожаряването на автомобила ,тъй като двамата са предвижили автомобила от мястото му на отнемане, до мястото на опожаряването. Двамата подсъдими са извършили всички действия по опожаряването на автомобила.

Подс. М. е действувала в качеството си на помагач, въпреки че от доказателствата по делото може да се направи извод и за съучастие в качеството на подбудител ,но такова обвинение не е повдигано.

Безспорно е установено и доказано ,че подсъдимата е закупила нафтата и фактически е осигурила средствата за извършване на това престъпление.

Престъпното деяние, както на М. и на подсъдимите П. се доказва от показанията на св. Б. Относно кредитирането на неговите показания, настоящият състав не намира за необходимо да коментира, тъй като ВКС в своите мотиви е приел и е потвърдил мотивите на първоинстанционния съд и на въззивната инстанция в тази насока. Престъплението се доказва и от частичните обяснения на М. и в показанията на св. М., Ш., Х., П., М., които заявяват, че са се разминали с колата, обичайно управлявана от св. И., ,както и че по-късно са констатирали, че има запален автомобил ,за което са сигнализирали. В подкрепа на тези изводи са пажаротехническата експертиза, протоколите за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към тях, протокола за следствен експеримент.

Безспорно е установено ,че е било закупено дизелово гориво от бензиностанцията, че тубата с горивото е била предадена на подсъдимите П. и че след спирането на “П.”-то на разклона за с.С. ,двамата “нещо ръчкаха вътре в автомобила”, след което го изоставили с отворена врата и когато връщайки се покрай разклона минути след това с колата на М. ,четиримата забелязали колата да гори.

Правилно и обосновано съда е кредитирал показанията на св. Б. ,че “сипваха от тубата в “П.” и че не става въпрос за дозареждане на колата ,както е твърдяла М.. Безспорно е установено ,че вратата е била оставена отворена за да може да стане по-добро запалване, съгласно пожаротехническата експертиза категорично се приема ,че е невъзможно самозапалване на автомобила.

Правилно съда е кредитирал показанията на св. Б. относно поведението на М. при преминаване покрай горящия автомобил. Тя не се е изненадала и не е показала с нищо ,че не е съгласна със стореното, включително и заради довода на подс. П. - да не останат по автомобила следи от тях. От събраните доказателства по делото може да се направи обоснования извод ,че М. е съпричастна към извършеното от братята П., улеснявайки извършването на престъплението, след като е закупила нафтата. Без особено значение за състава на престъплението ,кой е дал идеята да бъде запален автомобила. Безпочвени са обясненията на подсъдимите ,че организатор на запалването е св. Б., тъй като това се опровергава от неговите действия. Не той е определил мястото, където да се запали автомобила ,тъй като безспорно е доказано, че св. Б. е карал след двамата подсъдими и не той е определи мястото на запалването.

Предвид гореизложено ,настоящият състав на съда намира ,че престъпното деяние както на двамата братя П. ,така и на М. е доказано както от обективна така и от субективна страна. По този начин тримата са целели заличаване на следите от престъплението.

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

При определяне на вида и размера на наложените наказания на тримата подсъдими по чл.330 от НК , първоинстанционния съд е отчел, както смекчаващите вината обстоятелства, така и отегчаващите вината такива и обществената опасност на всеки един от подсъдимите.

При определяне на размера на наложеното наказание на подсъдимата М. по чл.330 от НК ,съда е отчел ,че същата е участвувала в извършването на престъплението като помагач, отчел е семейното и материално положение.

Независимо, че през това време подсъдимата е родила и се представят писмени доказателства ,че има болна майка, определеното и наказание в размер на една година и три месеца по обвинението за извършено престъпление по чл.330 от НК е правилно и справедливо. Предвид на това ,че присъдата по отношение наложеното наказание за извършените други престъпления е влязла в законна сила ,следва така определеното наказание по чл.330 от НК, да бъде групирано и при условията на чл.23 от НК да бъде определено едно общо наказание в размер на две години лишаване от свобода ,което да бъде изтърпяно при ОБЩ режим.

Според настоящия състав липсват основания за приложение разпоредбите на чл.66 от НК, като се има предвид високата обществена опасност на дееца. Подсъдимата е с добро материално положение, възползувайки се от отсъствието на съпруга си е установила интимни отношения с пострадалия, самите мотиви за извършване на престъплението и упоритостта при извършване на престъпленията. Всичко това говори за завишена обществена опасност на дееца ,поради което е необходимо тя да понесе реално отговорността си за извършеното, от което по случайност не се е стигнало до по-тежки последици.

На подсъдимите П. са наложени наказания за извършеното престъпление по чл.330 от НК –лишаване от свобода за срок от по две години. Първоинстанционния съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и определеното наказание на двамата за това престъпление се явява правилно и справедливо. При така определеното наказание за това престъпление и влязлата в сила присъда по отношение на извършеното престъпление по чл.199 от НК за двамата ,следва при условията на чл.23 от НК да им се определи едно общо наказание в размер на седем години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при СТРОГ режим.

Предвид на гореизложеното следва да бъде потвърдена и присъдата в гражданско осъдителната и част, с която тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно 4500 лв.-обезщетение за претърпени имуществени вреди от Ц. И. в резултат на престъплението по чл.330 от НК.

В останалата част, въззивното решение на Варненския апелативен съд по ВНОХД №288/06 год. е влязло в сила.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА присъда №19 на ШОС - по НОХД № 216/2005 год., с подсъдими- Д.К.М.; К.Й.П.; и П.Й.П. в наказателно осъдителната и част, в която :

1.Подс. Д.К.М.е призната за виновна по чл.330, ал.1,вр. чл.20, ал.4 от НК и е осъдена на една година и три месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23 ,ал.1 от НК определя общо наказание на подс. М., в размер на най-тежкото от така определените - в размер на ДВЕ години лишаване от свобода, което да изтърпи при ОБЩ режим.

2.Подс.К.Й.П. е признат за виновен по чл.330 ,ал.1,вр.чл.20 , ал.2 от НК и е осъден на две години лишаване от свобода.

На основание чл.23 ,ал.1 от НК определя общо наказание на подс.К.П., в размер на най-тежкото от така определените- в размер на СЕДЕМ години лишаване от свобода при СТРОГ режим.

3.Подс.П.Й.П. е признат за виновен по чл.330, ал.1 ,вр. чл.20 ,ал.2 от НК и е осъден на две години лишаване от свобода.

На основание чл.23,ал.1 от НК определя общо наказание на подс.П.П., в размер на най-тежкото от така определените- в размер на СЕДЕМ години лишаване от свобода при СТРОГ режим.

ПОТВЪРЖДАВА същата присъда в гражданско осъдителната и част, с която подс.Д.К.М., К.Й.П. и П.Й.П.са осъдени да заплатят солидарно на Ц.Ц.И. от гр. Ш., сумата 4500 лв.-представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.330 ,ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2004 год. до окончателното и изплащане.

В останалата част е влязло в сила въззивно решение по ВНОХД №288/2006 год. на ВАС.

Настоящото решението може да бъде обжалвано или протестирано в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 ,ал.2 от НПК ,пред ВКС на Р.България.