№
Варна, 30.05.2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.М.
ЧЛЕНОВЕ: Р.Л.
Ж.Д.
В присъствието на прокурор И.А.
Разгледа докладваното от съдия Д.
ВНОХД № 92/2008 год. по описа на ВАС
И за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на адв.В.Я., защитник на подсъдимият Д.К.М.,*** постановена на 11.02.2008 г. по НОХД № 770/2007 г., с която подс.Д.К.М. е бил признат за виновен и на основание чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195 ал.1 т.3, вр. с чл.194 ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален строг режим на изтърпяване.
На основание чл.199 ал.2 т.2, вр. с ал.1, т.4 вр. с чл.198 ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК е наложено наказание доживотен затвор, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален усилено строг режим.
На основание чл.23 ал.1 от НК е наложил на подс.М. по тежкото от така определените наказания, а именно доживотен затвор, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален усилено строг режим.
На основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът е групирал наказанието, наложено с присъда по НОХД № 4254/2006 г. – лишаване от свобода за срок от две години, по НОХД № 543/06 г. – лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, както и наказанието по НОХД № 770/07 г. – доживотен затвор, като е определено да бъде изтърпяно най-тежкото от тях, а именно наказание – доживотен затвор, при първоначален усилено строг затворнически режим.
Осъдил е подсъдимият М. да заплати на гражданските ищци А.П.Н. и Е.П.Т. сумата общо от 60 000 лв., или от по 30 000 лева за всяка една от тях представляващо обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на деянието, както и сумата от 880.40 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на деянието, или от по 440.20 лева за всяка от тях, ведно със законната лихва от деня на увреждането, както и сумата от 300 лева, или от по 150 лева за всяка от тях, явяващи се адвокатско възнаграждение.
Осъдил е подсъдимия да заплати държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, както и направените разноски по делото.
Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства.
От така постановената присъда е останал недоволен подс.М. и чрез защитата си в подадената жалба се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на чл.303 от НПК. В представените допълнителни съображения, оспорва се авторството на деянията. Моли настоящата инстанция да отмени присъдата и да постанови нова с която да оправдае подзащитния му по възведените обвинения.
В съдебно заседание защитата на подсъдимият – адв.Я.поддържа изцяло подадената жалба, с изложените в нея съображения, моли да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови решение с което да бъде оправдан М..
Защитата на гражданските ищци в съдебно заседание моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба като неоснователна и необоснована.
Представителят на АП – Варна изразява становище, че присъдата е обоснована, доказателствата са анализирани изчерпателно, изразява становище, че не е налице никакво съмнение във вината на подсъдимия, наказанието е справедливо и моли настоящата инстанция да потвърди присъдата.
В последната си дума подс.М. моли съдът по съвест да вземе правилно решение.
Въззивната инстанция, като разгледа становището на страните и провери законността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и чл.314 от НПК намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.К.М. е роден на 26.04.1972 г. в гр.Варна, българин, български гражданин, не женен, осъждан многократно за престъпления от общ характер.
Подсъдимият М. не упражнявал обществено полезен труд редовно. Благодарение на усилията на неговия баща – св.К.М.К., бил назначен в качеството си на „пазач” към охранителна фирма, със задължението за физическа охрана на различни обекти. За да стори това свид.К.К. се възползвал от колегиалните си отношения със свидетеля С.М.К.и последния склонил да назначи на въпросната длъжност. Наред със служебните си задължения подсъдимият и неговия баща подпомогнали св.К. при извършването на строителни работи в неговия вилен имот, находящ се в м.”Панорамата”, в землището на с.Константиново. По този начин подс.М. добил представа не само за местонахождението на имота, но и за имуществото, което се намирало вътре.
През м.март 2006 г. подс.М. напуснал работа, като се оправдал с ниското заплащане. Въпреки, че отношенията между него и св.К. били приятелски, през периода 11.06.2006 г. до 17.06.2006 г. възползвайки се от отсъствието на К., той се придвижил до вилния му имот. Там успял да отвори един от прозорците, счупил стъклото на друг и проникнал вътре. От стаята и в последствие от складови помещение на което откъртил вратата, отнел движими вещи, подробно описани в мотивите на съда. Напуснал местопроизшествието и вещите продал на неустановени лица. За себе си запазил само револвера, тъй като водил скитнически начин на живот и смятал, че ще осигури безопасността си. Свид.С.К. констатирал на 17.06.2006 г. пристигайки във вилния си имот за извършена кражба в същия. Незабавно се досетил кой може да е сторил това, но въпреки всичко с оглед добрите си отношения с бащата на подсъдимия, той не уведомил службите за сигурност. По-късно констатирайки, че е изчезнал и газовия му пистолет предприел мерки – уведомил полицейското управление, едновременно с това и свидетеля К.М.К. – баща на подс.М..
Поради влошените отношения със семейството си и скитническия си начин на живот, на 17.06.2006 г. подс.М. решил да преспи в остъклена част на дома си, находящ се в ж.к. „Аспарухово”, ул.”Кирил и Методий” № 107 А. Там установил, че е заключено след което се придвижил до къщата на пострадалата В.К.П., което било в съседство. Прескочил оградата и стигнал до сградата, видял врата от фазер, която била подпухнала от влага, пробил отвор в нея и влязъл вътре. Ненамерил храна и напитки, но преспал там. На следващата сутрин 18.06.2006 г. излязъл от помещението и се качил на плочата на къщата от където наблюдавал входната врата на същата. Там подсъдимият бил забелязал от свид.К.И.К., който наблюдавал неговите действия от жилищния си блок в близост. Подсъдимият М. видял, че пострадалата напуснала дома си. Възползвайки се от отсъствието й той проникнал вътре. По същото време П. се отправила към долната част на улицата, където ежедневно закупувала прясно мляко от св.М.Б. А.. Двете се разговорили, като П. споделила, че пак са правили опит да извършат кражба от дома й. Оплакала се че могат и да я убият, като наблегнала на факта че живее сама, обяснила че се свързала със своята дъщеря – св.К. Разговорът между двете приключил бързо и П. се върнала в домът си. Там заварила подс.Д.М., който търсел ценни вещи и храна. Шокирана от обстоятелството, че синът на нейния съсед върши подобни неща, в състояние на уплаха, пострадалата взела брадвата си и направила опит да се защити, удряйки леко подсъдимия с нея. Двамата се сборичкали, но М. извадил револвера си и започнал да нанася силни удари по лицето и тялото на П., използвайки дръжката и ударника му. В резултат на силата и интензитета на тези удари ударника /петлето/ на револвера се отчупил и паднал на пода. Там също се свлякла и пострадалата. Възползвайки се от състоянието й, подсъдимият взел брадвата и й нанесъл множество удари в областта на главата, шията и тялото. Размачкал черепът й, счупил подезичната кост, както и ребрата. Нанесените травми се оказали несъвместими с живота и пострадалата престанала да дава признаци за това. М. се насочил към другата стая, където продължил да търси ценни вещи. От раклата, намираща се там извадил мраморна кутия и портфейл, в които се намирали бижутата на П., подробно описани в мотивите на съда. Същите представлявали по скоро сантиментална стойност за починалата.
Вземайки въпросните бижута подс.М. напуснал местопроизшествието, отправил се към гробищния парк на к-с Аспарухово, където се преоблякъл. Дрехите които свалил от себе си поставил с сак, там поставил и револвера. Решил да напусне града и тръгнал в посока на гр.Суворово. Първоначалните му опити да спре превозно средство на автостоп не дали резултат. Около обяд свид.С. Х.И. пътувайки с л.а. ВАЗ към с.Невша спрял и вземал подсъдимият. Двамата се запознали, но М. не се представил, обяснил единствено че пътува към Нови пазар. При пристигането им в с.Невша св.С. И. се отправил към дома на своята приятелка, а подсъдимият останал в превозното средство. След около 30 мин. И.се върнал и установил, че подсъдимият го няма, но че оставения от него сак е все още на задната седалка. Въпреки че бил озадачен от станалото, св.И. се прибрал в дома си. Показал на родителите си – свидетелите Ю.Х.С. и Х.И.С. сака. Същите го отворили, като не са предполагали, че дрехите и револвера са обект на престъпление. Изпрали дрехите и разглобили оръжието. Ненужните бельо, бръснарски принадлежности и ключове, свидетелите изхвърлили. По-късно след намесата на полицейските служители предали доброволно описаните предмети.
Междувременно, в състояние на тревога, свидетелката Т. продължила да прави опити да осъществи телефонна връзка с майка си. Тъй като се чули преди това, Т. се разтревожила и позвънила на сестра си – св.А.Н.. Уведомила я за състоянието на разбитата врата и споделила тревогата си, че тяхната майка не отговаря на обажданията й. Също разтревожена св.Н. незабавно се отправила към домът на майка си, но на многократните й позвънявания не отворил никой. Забелязала че вратата е оставена отворена, влязла в къщата и видяла покъртителната гледка от смъртта на майка си. Въпреки изживения шок, тя успяла на сигнализира органите на полицията, а така също и на Бърза медицинска помощ.
Причина за настъпилата смърт на пострадалата В.П. била тежка несъвместима с живота черепно-мозъчна травма.
Така описаната фактическа обстановка, която напълно се подкрепя от въззивната инстанция се базира както на гласните доказателства по делото, така и от приложените писмени такива, които взаимно се допълват.
Възраженията в жалбата, в мотивите към същата, в представените писмени бележки, както и направените в с.з. от защитата на подсъдимия са неоснователни по следните съображения:
Оспорва се авторството на деянието кражба от вилата на св. С.М.. При извършването на тази кражба е било отнето и газово оръжие, което впоследствие доброволно е било предадено от св.С. И. Едновременно с въпросното оръжие са били отнети и други вещи, които подробно са описани в мотивите на съда.
Показанията на св.М. са достоверни и съдът правилно им е дал вяра. Твърди се, че същия свидетел е излъгал, че се е срещал с бащата на подсъдимия. Такова обстоятелства по делото никой не е посочил. Той е искал да се срещне с бащата на подсъдимия, но това негово желание е останало не осъществено.
Разпознатото газово оръжие в първия момент е било наречено „пистолет”, а впоследствие „револвер”. Дали е едното или другото е без никакво значение, тъй като това оръжие предмет на кражбата е доказано по безспорен начин, че е собственост на св.М., същото е било откраднато от вилата му и същото оръжие е било предадено впоследствие от св.И.
Направените възражения относно второто деяние, а именно: извършеното убийство на В.П. са неоснователни. По делото са налице многобройни доказателства относно авторството на деянието и те подробно са обсъдени от съда.
От показанията на св.К. е видно, че той е описал дрехи, с които е възприел лицето, което се е намирало на покрива на къщата на пострадалата, които по цвят съвпадат с дрехите с които е бил облечен подсъдимия в деня на престъплението. Тези вещи ведно с газовото оръжие са били оставени в автомобила на св.С.И. от подс.М.. Впоследствие са били доброволно предадени на разследващите органи.
На местопрестъплението под трупа на пострадалата, при извършване на оглед от органите на разследването е било намерено метално парче, което впоследствие по категоричен начин е доказано, че е неделима част от предаденото оръжие. Изготвената и приета от съда балистична експертиза е категорична.
По делото са назначени поредица от СМЕ, които съдът подробно е обсъдил в мотивите си, в резултат на което е стигнал до категоричен извод относно авторството на деянието. Тези изводи изцяло се споделят и от настоящата инстанция. Достатъчно е да се посочат резултатите от изготвената балистична експертиза, описана по-горе, както и СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК №201/2006 г. на стр.70 т.2 от ДП, където е отразено по категоричен начин, че кръвта по дръжката на газов пистолет с фабричен №47153, иззет на 21.06.06. г. произхожда от В.П..
Безспорно доказателство са и показанията на полицейските служители, пред които подс.М. подробно е разказал за извършените от него престъпления. Правилно съдът ги е ценил, тъй като полицейските служители не са органи по разследването и не е имало пречка те да бъдат разпитани като свидетели и техните показания да бъдат ценени наред с всички останали дадени по делото.
Заключението на изготвената одорологична експертиза по никакъв начин не би могло да опровергае всички останали доказателства, тъй като последните са последователни и взаимно се допълват и по един категоричен начин доказват авторството на деянията.
Липсата на дактилоскопни следи оставени от подсъдимия на местопроизшествието също не би могло да бъде обстоятелство, което да обори останалите доказателства по делото.
Св.С.И. по категоричен начин е заявил, че това са дрехите оставени от подсъдимия в автомобила му, както и газовото оръжие, а така също е заявил, че ако го види ще го разпознае. –протокол за разпит от 21.06.2006 г. т.1 стр.96 от ДП. След което е извършено и следствено действие разпознаване.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че авторството на деянията са доказани по един категоричен и безспорен начин.
Наложеното наказание на подс.М. е справедливо, тъй като същия е многократно осъждан и нито едно от наложените му до този момент такива не са изиграли възпитателна роля спрямо него, то и съда правилно е преценил, че следва да бъде наложено тежко наказание, а именно „доживотен затвор”.
Размера на гр.искове са определени по справедливост от съда и настоящата инстанция споделя изцяло това, макар, че каквото и обезщетение да бъде определено, то не би възмездило човешки живот.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че изводите на ОС-Варна не противоречат на доказателствения материал по делото, квалификацията на деянията са правилни, а така също и наложеното наказание на подс.М. е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Съдът счита, че жалбата на подс.М. е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.
При извършената служебна проверка на основание чл.313 и чл.314 от НПК въззивната инстанция не констатира допуснати съществени нарушения при постановяване на съдебния акт, които да водят до отмяна на същия, поради което присъдата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК АС-Варна
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС-Варна, постановена на 11.02.2008 г. по НОХД №770/2007 г. по отношение на подс.Д.К.М. ЕГН **********.
С решение № 406/13.11.2008 г. по КД № 424/2008 г. ВКС на Р България е потвърдил решението на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.