Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……………… Година 2010 Град Варна

Варненският апелативен съд Наказателно отделение

На двадесет и трети април Година две хиляди и десета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър Димитров

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Румяна Панталеева

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Пламен Иванов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВЧНД № 91 по описа на съда за 2010 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е решение № 15/25.02.2010 г. по ЧНД № 97/10 г. на Окръжен съд Добрич, с което е приета за изпълнение присъда от 30.01.2004 г. на Районния съд в гр.Торун, Република Полша, по отношение на българския гражданин Д.Д.Д., ЕГН **********.

Въззивното производство е образувано по жалба на процесуалния представител адвокат М.Я.,***, с искане решението да бъде отменено на две алтернативни основания – поради неправилно приложение на материалния закон, или за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Представителят на въззивната прокуратура изразява немотивирано становище за уважаване на жалбата.

Съставът на апелативния съд намира, че проверяваният съдебен акт не страда от приписваните му с жалбата пороци.

В предходно производство по ЗЕЕЗА, с влязло в сила решение № 5/22.01.2010 г., първоинстанционният съд е отказал изпълнение на Европейска заповед за арест, с която се е искало предаването на Д. с цел изтърпяване на наложено наказание в Република Полша. Отказът на съда е имал своето правно основание по чл.40, т.4 ЗЕЕЗА, и с решението си съдът изрично се е произнесъл, че приема да се приведе в изпълнение предметното наказание, наложено от съд в издаващата държава по дело ХК 1039/03 г.

По жалбата.

Проверяваното производство е инициирано с предложение на компетентната прокуратура по чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА и съгласно изричната препратка в него е протекло по реда на чл.457, ал.2-5 от НПК.

За това и са неотносими възраженията на защитата по чл.чл.463 и 464 НПК, които касаят съвсем друг вид производство – когато българската държава е сезирана с искане от чуждестранен съд за признаване и изпълнение на постановена от последния присъда. В случая обаче първоначално българският съд е получил за изпълнение Европейска заповед за арест, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода. В протеклото производство, приключило с окончателен съдебен акт по същество само за искането за предаване, съдът е извършил всички следващи се проверки за наличие на някое от изчерпателно изброените абсолютни и условни основания за отказ, включително засягащите въпросите за наказуемостта и давността за наказателно преследване, като не е констатирал такива, но същевременно е счел за уместно да не предава лицето, а да се използва възможността по чл.40, т.4 ЗЕЕЗА, за което е предвиден специалния ред по чл.44, ал.8-12 от ЗЕЕЗА. След като вече приемането за изпълнение на определеното наказание лишаване от свобода съгласно чл.40, т.4 е постановено с влязъл в сила съдебен акт, в последващото производство по предложение на прокурора се следва единствено процесуалния ред по чл.457, ал.2-5 НПК, което и е сторил окръжният съд, без право да пререшава въпроса по законосъобразността на самото приемане за изпълнение.

Разбира се, изтеклата изпълнителска давност би била пречка за реалното привеждане в изпълнение на наказанието, но в случая не е така. Приложимата разпоредба - чл.82, ал.1, т.4, предвижда общ пет годишен срок. Наказанието лишаване от свобода за осем месеца е било наложено с влязъл в сила съдебен акт на издаващата държава от 07.02.2004 г., като към тази дата изтърпяването му е било отложено с изпитателен срок, но в последствие, при налични по полското законодателство основания, считано от 02.02.2006 г., е било постановено ефективното му изтърпяване. Предвид правилото по чл.82, ал.2 от НК, за начало на давността следва да се счете втората дата, от която до настоящия момент срокът не е изтекъл.

При служебната проверка.

По същество, в решението за отказ да се изпълни Европейска заповед за арест поради налични основания по чл.40, т.4 от ЗЕЕЗА, съдът може да приеме да се приведе в изпълнение единствено наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, което и е било сторено. За това с приемането за изпълнение на санкцията „забрана за управление на МПС в сухопътния транспорт” окръжният съд незаконосъобразно е надхвърлил предварително очертаната рамка за произнасяне, поради което и в тази част проверяваното решение следва да бъде отменено.

По изложените съображения, и като не констатира служебно други основания за изменение или отмяна на проверяваното решение, по реда на чл.чл.44, ал.12 и 48 от ЗЕЕЗА, настоящият състав на Апелативен съд Варна

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/25.02.2010 г. по ЧНД № 97/10 г. на Окръжен съд Добрич, В ЧАСТТА, с която е прието за изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, наложено на българския гражданин Д.Д.Д., ЕГН **********, с присъда на Районния съд в гр.Торун, Република Полша, по дело ХК 1039/03 г.

ОТМЕНЯ същото решение В ЧАСТТА, с която се приема за изпълнение по отношение на същото лице „наказателна мярка „забрана за управление на МПС в сухопътния транспорт” за период от три години.

.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: