Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.ВАРНА,11.02.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

При секретар: Г.Н.

и в присъствието на прокурор: АННА ПОМАКОВА,

разгледа докладваното от съдия Димитров

ВНОХД №9/2010 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда № 33 по НОХД № 642/2009 год. на Добричкия окръжен съд, постановена на 03.12.2009 год.,с която, подсъдимия по делото: А.Г.Г., български гражданин, е признат за виновен по обвинението по чл.343а, ал.1, б”б”, вр. чл. 343, ал.1, б „в” , вр. чл.55, ал.1, т.2 от НК и му е наложено наказание –пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година ,с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. На основание чл.343г от НК, го е лишил от право да управлява МПС, за срок от една година и шест месеца. Съда го е осъдил да заплати на Г.М., И.М. и П.М.- на всеки един по 50000 лева –обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Съда се е произнесъл по веществените доказателства и е осъдил подсъдимия да заплати направените разноски по делото и държавна такса върху уважените граждански искове.

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия А.Г.. Присъдата се обжалва само в гражданско осъдителната и част ,като се сочат доводи ,че присъдените обезщетения на наследниците на починалия, са прекалено завишени и моли съда да намали, така присъдените граждански искове.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че жалбата на подсъдимия е основателна. Претендираните обезщетения не са доказани пред съда и присъдени такива, се явяват завишени, поради което моли съда да намали присъдените граждански искове.

Подсъдимият редовно призован ,се явява лично и с адв. Н.В.от АК-Добрич. Подържат жалбата си и сочат същите доводи. Молят съда да намали присъдените граждански искове.

Гражданските ищци и частни обвинители, редовно призовани не се явяват, за тя се явява адв. К.К. от АК-Добрич. Оспорва подадената жалба. Счита ,че присъдените граждански искове са справедливи и моли съда да потвърди присъдата на ДОС.

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият е правоспособен водач категория „В” и „М”.

На 23.06.2009 год.около 16,30 часа подсъдимият управлявал по ул. „Максим Горки” в гр. Добрич лек автомобил марка „Опел Зафира” с Д.К.№ Тх 94 99 НХ. На кръстовището между улиците „Максим Горки „ и бул.” Трети март”, подсъдимия се преустроил и спрял с намерение да направи завой наляво и продължи по бул.”Трети март”.

При зелена светлина подсъдимия предприел маневрата, завой наляво, като следвало да пресече пешеходна пътека тип „Зебра”. В същото време предприел пресичане на бул. „Трети март” на тази пешеходна пътека, пострадалия пешеходец М.И. М. от гр.Добрич.

При завиването, подсъдимия отклонил вниманието си и блъснал правомерно пресичащия пешеходец . Подсъдимия спрял автомобила, отишъл до пострадалия и след като видял, че дава признаци на живот, го вдигнал на ръце и с автомобила си го откарал в болницата. Пострадалия бил транспортиран в болница в гр. Варна, но въпреки оказаната медицинска помощ , починал на 24.03.2009 год.

След откарването на пострадалия до болницата ,подсъдимия се върнал на местопроизшествието , където изчакал органите на КАТ.

Съгласно заключението на СМЕ ,причината за смъртта е тежка черепно мозъчна травма, получена в резултат на ПТП.

Автомобила е бил технически изправен, не е установено наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия. Пешеходеца е бил блъснат на пешеходна пътека ,тип „Зебра” и получените травми са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.

С горното си деяние подсъдимия е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ОА и в присъдата и по непредпазливост е причинил смъртта на М. , като след ПТП е направил всичко зависещо от него, за оказване на помощ.

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПРОТЕКЛО ПРИ УСЛОВИЯТА НА ГЛАВА 27 ОТ НПК.

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка. Направил е анализ на събраните доказателства и неговите правни изводи са правилни и законосъобразни.

Подсъдимия е признал всички факти и обстоятелства, така както са описани в обвинителния акт и се е признал за виновен.

От събраните доказателства по делото безспорно е установено ,че подсъдимия е нарушил разпоредбите на чл.20 ,ал.1 и 2 от ЗДвП, чл.116, чл.119, ал.1 и чл.120,ал.1 от ЗДвП

Подсъдимия е предприел маневра завиване наляво на регулирано кръстовище , като му е предстояло пресичане на пешеходна пътека „Зебра”, на която пресичащия пешеходец, е бил с предимство . Подсъдимия отклонил вниманието си и нарушавайки горе цитираните текстове от ЗДвП, е блъснал и вследствие на това е причинил смъртта на пешеходеца.

В резултат на ПТП пострадалия е получил множество травми, подробно описани в назначените и приети от съда експертизи , които травми са се оказали несъвместими с човешкия живот и същият е починал.

След катастрофата, подсъдимия е направил всичко зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалия ,поради което квалификацията на деянието е правилна.

Възприетата фактическа обстановка се доказва не само от направените самопризнания, но и от всички други събрани писмени и гласни доказателства събрани на досъдебното производство по законен ред. Престъплението се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели, от заключенията на вещите лица по назначените и приети от съда експертизи.

Направените самопризнания от подсъдимия при условията на глава 27 от НПК, се подкрепят изцяло от всички събрани в досъдебното производство доказателства.

Правилно и обосновано съда е приел и е осъдил подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.343а,ал.1, б”б”, вр. чл.343,ал.1, б”в” от НК.

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

При определяне вида и размера на наложените наказания първоинстанционния съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда при определяне на размера на наложените наказания. Вярно е ,че подсъдимия е млад човек с чисто съдебно минало, че е самокритичен към извършеното от него и изразява съжаление за извършеното, че няма други противообществени прояви. Правилно съда е приложил разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като съдебното производство е протекло при условията на глава 27 от НПК и му е определил наказание – две пробационни мерки.

Вида и размера на наложените наказания са съобразени и с исканията на страните по делото.

Правилно съда е определил и наказанието по чл.343Г от НК ,имайки предвид , че подсъдимия е бил санкциониран по административен ред за нарушения на ЗДвП.

Наложените наказания не се обжалват и не се протестират.

Така определено като вид и размер наложено наказанието, ще изиграе възпитателна роля, както спрямо подсъдимия ,така и върху другите членове на обществото и така ще бъдат постигнати целите и задачите визирани в чл.36 от НК.

Относно присъдените граждански искове.

Жалбите ,които са подадени до съда и приети за съвместно разглеждане са бланкетни . В тях се посочва само делото, подсъдимия, за какво престъпление става въпрос и за какви суми се претендира. Не се сочат никакви доказателства, които да обосноват претендираните обезщетения.

В съдебно заседание, също не са били представени абсолютно никакви доказателства, обосноваващи исканите суми, като обезщетения от съпругата и синовете на пострадалия. Отново само се претендира и се подържат предявените граждански искове, без да са посочени каквито и да е доказателства, обосноваващи претендираните суми. Не са събрани никакви доказателства, какви са били взаимоотношенията между наследниците и пострадалия.

Неправилно повереника на гражданските ищци и съдията в мотивите си се позовават само на съдебната практика.

Според настоящия състав ,съда е длъжен да изследва, а страните са длъжни да представят доказателства в съдебното производство за отношенията между пострадалия и претърпените болка и страдание от неговите наследници.

Предвид на гореизложеното ,настоящия състав намира ,че присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди на двамата сина са завишени и не са доказани ,като претендирано обезщетение за претърпените болка и страдание. Освен това основателни са възраженията в жалбата и в съдебно заседание на защитника на подсъдимия ,че възрастта на двамата сина е такава ,че те едва ли са разчитали на материалната помощ на баща си.

Предвид на гореизложеното ,присъдените обезщетения на братята П. и И. Михайлови следва да бъдат намалени от по 50000 лева на по 30000 лева , като съответно се намали и размера на присъдената сума като държавна такса върху уважените граждански искове от 6000 лева на 4400 лева.

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция, не бяха констатирани пропуски или нарушения ,водещи до отмяна на обжалваната присъда.

Водим от горното и на основание чл. 337, ал.3 и чл. 338 от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Р Е Ш И

ИЗМЕНЯВА присъда №33 на Добричкия окръжен съд- постановена на 03.12.2009 год. по НОХД 642/2009 год.,с подсъдим: А.Г.Г., ЕГН-**********, в гражданско осъдителната и част , като:

НАМАЛЯВА присъденото обезщетение за нанесените им от деянието неимуществени вреди на П.М.М. и И.М.М.- от размер на по 50000 лева- на двамата по тридесет хиляди лева ,ведно със законната лихва.

НАМАЛЯВА присъдената сума ,представляваща, такса върху уважените граждански искове, от 6000 лева – на 4400 лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 ,ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.