Р Е Ш Е Н И Е
№
10.03.2009г. гр. Варна,
в името на
народа
Варненският апелативен съд,
наказателно отделение, на двадесет и седми февруари две хиляди и девета година,
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.М.
ЧЛЕНОВЕ: Р.Л.
Ж.Ш.
секретар
Г.Н.
Прокурор Р.Г.,
като
разгледа докладваното от съдия Р.Л.
ВНОХД №9 по
описа за 2009 год.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
пред въззивната инстанция е образувано по протест на Разградския окръжен прокурор, против присъдата постановена от
Разградския окръжен съд на № 21/27.11.2008
год.постановена по н.о.х.дело № 342/2007 год., с която подсъдимият Н.Д.Н. е признат за невиновен и оправдан
по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл. 203, ал. 1, във вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 282, ал. З, във вр. ал.
2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 26 от НК, по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. ал. 1, т. 1, във вр. чл. 282, ал. 2, във вр. ал. 1
от НК, по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. ал. 1, т. 1,
във вр. чл. 282, ал. 2, във вр.
ал. 1 от НК и по чл. 219, ал. 4, във вр. ал. З, във вр. ал. 1, във вр. чл. 26 от НК.
В
протеста се навеждат основания за
необоснованост и незаконосъобразност на обжалваната
присъда и се прави искане за отмяната й
и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатите му обвинения и му се определят справедливи наказания. В
допълнителните съображения се излагат доводи в този смисъл като се разисква
преди всичко изслушаната експертиза
Представителят
на апелативната прокуратура в с.з поддържа протеста като излага становище за
необоснованост на присъдата и предлага тя да бъде отменена като се постанови
осъдителна такава с корекция касаеща улесняващото престъпление по чл.282 НК и
приложение на чл.26 НК по отношение присвояванията.
Защитата
на подсъдимият изразява становище за неоснователност на протеста и молят съда
да потвърди обжалваната присъда.
Въззивният протест е
подаден в срок и е допустим.
Въззивната
инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на
обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено
от фактическа страна следното:
С
присъда от 27.11.2008г., постановена по нохд №
342/07г. Разградският окръжен съд е признал подсъдимият: Н.Д.Н. за невинен в
това, 1/през периода м.август 1993г.-м.юни 1995г. в гр.Разград,при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – управител на „Д.”
ЕООД да е присвоил чужди пари, поверени
му в това качество да ги управлява,собственост на предприятието на обща
стойност 7 380 999,21 неде4номинарани лева- особено големи размери,
представляващи особено тежък случай като за улесняването му е извършил и друго
престъпление по чл.282 ал.2 вр.ал.1 НК като е нарушил
и не е изпълнил задължението си по т.8 и 16 от договора за възлагане на
управление както следва: 1.1 през м.август 1993г. да е присвоил чужди пари, собственост на
предприятието, в размер на 2 928 160 неденоминирани
лева, поверени му в горното качество да ги управлява като се е разпоредил с тях
в чужд интерес – в полза на ЕТ „Х.”-В.Д.”; 1.2. през м.юни 1994г. да уе присвоил чужди пари, собственост на предприятието в
размер на 1 336 957,71 неденоминирани лева,
поверени му в горното качество да ги управлява като се е разпоредил с тях в
чужд интерес – в полза на ЕТ „Х.-В.Д.”; 1.3. през периода м.май1995г.-м.юни
1995г. да е присвоил чужди пари, собственост на предприятието, в размер на
730 150,55 нед.лв., поверени му в горното
качество да ги управлява като се е разпоредил с тях в чужд интерес – в полза на
ЕТ”Х.-Вальо Дончев”; 1.4. през периода м.май 1995г.
–м.юни 1995г. да е присвоил чужди пари, собственост на предприятието, в размер
на 2 385 731 нед.лв., поверени му в горното
качество да ги управлява като се е разпоредил с тях в чужд интерес ЕТ „Х.-В.Д.”
като го е оправдал по обвинението му по чл.203 ал.1 вр.чл.202
ал.1 т.1 вр.чл.282 ал.3 вр.ал.2
вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК.
2.
Признал е същия подсъдим за невиновен в това през
м.юли 1993г. в гр.Разград, като длъжностно лице- управител на „Д.” ЕООД гр.Разград
да е присвоил чужди пари, собственост
на предприятието в размер на 176 080 нед. лв.
поверени му в горното му качество да ги управлява като се разпоредил с тях в
чужд интерес – в полза на ЕТ „Бомида-Борис Дамянов”,
като длъжностното присвояване да е в големи размери и за улесняването му да е
извършено и друго престъпление по чл.282 ал.3 НК и го е оправдал по обвиненнието му по чл.202 ал.2 т.1 вр.ал.1
т.1 вр.чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК.
3.Признал
е подс. Н. за невиновен и в
това, през м.януари 1995г. в гр.Разград, като длъжностно лице – управител на „Д.”
ЕООД Разград, да е присвоил чужди пари, собственост на предприятието в размер
на 40 606,78 нед. Лв., поверени му в горното
качество да ги уеправлява като се е разпоредил с тях
в чужд интерес – в полза на ЕТ „Х.-В.Д.”, като зца
улесняването му да е извършил и друго престъпление по чл.282 ал.2 вр.ал.1 НК и го е оправдал по обвинението му по чл.202 ал.1
т.1 вр.чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК.
4.Признал
е подс. Н. за невиновен и в
това че, за времето м.април 1993г.-м.юли 1995г. в гр.Разград, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжноснтно
лице – управител на „Д.”ЕООД Разград, умишлено да не е положил достатъчно грижи
за ръководенето, управлението и стопанисването на повереното му имущество от
което да е последвала щета за „Д.”ЕООД в размер на 2 907 743,99 нед. лв. особено големи размери, представляващи особено
тежък случай, изброени в осем пункта, като го е оправдал по обвинението му по
чл.219 ал.4 вр.ал.3 т.1 вр.ал.1
вр.чл.26 ал.1 НК.
Отхвърлил
е иска предявен от „Д.” ЕООД в несъстоятелност в размер на 10 564,13лв.
обезщетение за претърпени имуществени вреди като неоснователен и недоказан.
За да
стигне до този резултат Разградският окръжен съд е приел фактическа обстановка,
която не се оспорва от страните. Спорът е относно направените изводи по така
приетата фактическа обстановка.
Установено
е, че подсъдимият Н.Д.Н. е бил Управител на “Д.” ЕООД гр.Разград за периода
21.04.1992г. до 27.07.1995г. Управлението му е било възложено с договор от
02.10.1992г. /т.12 л.37-39/. По силата на този договор подс.
Н. е поел задължението да управлява и стопанисва имуществото на дружеството с грижата на добър
стопанин – т.8 от договора и да организира управлението като сам определя
вътрешната структура и утвърждава вътрешно нормативната му уредба. Съгласно
т.16 от същия договор има право да продава движимо и недвижимо имущество на дружеството
само чрез търг по Наредбата за търговете, освен ако продажбата се извършва
между държавни фирми и еднолични търговски дружества с държавно имущество или в
случаите на замяна на имущество между тях.
Дружеството било единствен производител на
плоско стъкло като основната производствена мощност в цеха за плоско стъкло – ванна пещ „Питсбург” била
износена и работела в аварийна ситуация през цялата 1992г. На следващата година
започнал планов ремонт като за целта било съборено цялото съоръжение и изградено
ново с газификация и модернизация на горивния процес, обновено електроподаване и нова система за водоподаване.
За целта била изготвена дефектологична ведомост, в
която били отразени необходимите за подмяна възлии
съответно направени заявки за огнеопори от чужбина.
Били изтеглени банкови кредити за 1 500 000 долара като били
ангажирани и наличните запаси от огнеопори, останали
от предходни ремонти, както и тези от разградена пещ „Фурко”
от 1989г. Била издадена заповед от подсъдимия да се
демонтират от тази пещ плочи и блокове като се вземат мерки за запазването им в
състояние да бъдат използувани, а негодните материали да се бракуват.
Разградените материали и новите внесени от чужбина се складирали на площадка в
цех „плоско стъкло”. Ремонтът продължил от м.май до м.септември 1993г.
Количеството материали и произходът им е установен по безспорен и категоричен
начин от показанията на разпитаните свидетели, както и от обясненията на
подсъдимия, кореспондиращи напълно с останалите.
Установено
е, че свид. Ваньо Дончев е собственик на ЕТ „Х.”,
чийто основен предмет на дейност е бил добиване и продажба на огнеупорни
материали във връзка с това той е сключвал множество договори с „Диаманд”. Във връзка с конкретните обвинения относно
сключените сделки с тази фирма са изложени подробни съображения от окръжния
съд, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция. Освен това следва да
се наблегне и на следното:
Окръжният съд е изложил подробни съображения по всяко от обвиненията,
които се споделят изцяло и от настоящата инстанция. Споделят се и съображенията
изложени от защитата на подсъдимия в представеното възражение. В допълнение
следва да се изложи следното по всяко от обвиненията:
РАЗДЕЛ.1 по обвинението по чл.203 ал.1 вр.чл.202
ал.1 т.1 НК. В пункт
1. на обвинителния акт се твърди, че
при демонтаж на пещ в цех "Фурко" е добит годен огнеупор,
който е продаден на ЕТ "Х." по цена от
2800 лв. нед. лева за тон, а впоследствие — след преработката му в с. Черноморец, било устно договорено да бъде закупен обратно на цена 76 000 нед. лева за
тон. Допълнително, с анекс, цената на
закупения от ЕТ „Х." огнеупор станала 101 000 нед.
лв. за тон и огнеупорът бил вложен отново при ремонта
на цех "Питсбург".
Според обвинението с това е причинена щета в размер на 2 928 160 нед. лв. Декларира се, че тази щета е причинена от
виновното поведение на подсъдимия,
тъй като е сключил устен договор без провеждане на търг като е дал възможност
на ЕТ”Х.” да спечели разликата между посочените цени. Тези
твърдения не се установяват. Сключен е писмен договор
на 28.07.1993 г. с № 320, анексиран от
12.08.1993 г. с № 342, в който са посочени всички условия и предпоставките за промени в клаузите му. Договорената цена от 76 000 нед.
лв. на тон е променена на 101 000 нед. лв. на тон
поради промяна на изискването към
доставяната стока — от доставка на плочи с дебелина 100 мм,
преработени от отпадъчен огнеупор, предметът
на сделката
се променя в доставка на плочи, които се обработват и нарязват с
дебелина 75 мм /тези плочи ЕТ
"Х." закупува от "Кристал" Перник и
добива от сметището. Произходът на плочите —
от „Кристал" Перник и сметището, е
потвърден и от показанията на св. Ваньо Дончев
- с.з. 24.09.2008 год., л. л. 8-9 от протокола. Установено е,че отпадъчния огнеупор е прораден през м.юли 1993 г. - 11,7 т.; през м.август 1993г. -11,8т. и през м.октомври 1993г.
– 11,9т.
Така нареченото "обратното изкупуване" се отнася за 30,8 т. и е
станало на 09.09.1993 г. От датата на доставката е очевидно, че не е възможно да бъде изкупен "обратно" през м. септември огнеупор, който е продаден месец
по-късно в негоден вид. Пряко доказателство за
тази невъзможност са и датите, на които е осъществено плащането за преработката
на огнеупора в с.Черноморец (вж. фактури № 166/5.08.1993 г., № 227/30.09.1993
г., № 61/25.03.1994 г. и№ 129/9.06.1994 г.). Цялото количество от 30,8 т. огнеупор, което е
с произход от „Кристал" - Перник и
сметището, след преработка, обезпечена от ЕТ „Х." - Ваньо Дончев, е било
незабавно вложено при ремонта в „Д." ЕООД. Това се установява от
многобройни доказателства, описани от съда: Карта за
складово отчитане на материални ценности от склад 103 и Справка № 1 на "Д."
ЕООД, включително и от експертизата - Справка за вложените огнеупори - стр. 21, както и изводите на стр. 7, т. 2, първи абзац, и стр. 8, П. Установява се и от факта, че доставката е получена от "Д."
ЕООД на 9.09.1993 год., а темперирането на пещта е започнало на 11.09.1993 год.
Сделката за закупуване на 30,8 т. огнеупор е осъществена в ситуация
на спешна производствена необходимост. Доставката от фирма "Циркор" се забавя заради югоембаргото. След цялостно влагане
на закупените нови огнеупори от фирма "Сепр" е установена спешна
нужда от допълнителни количества форматиран и нарязан годен огнеупор, с какъвто "Д." ЕООД
не е разполагал. Това е наложило незабавни
действия по доставка, за да се избегнат неблагоприятни
последици от забавяне на ремонта, несъизмерими по размер с цената по сделката.
Няма законово задължение да се провежда търг при
закупуване на материални запаси, а цената на закупуване е
адекватна на пазарната - около 70 % от
стойността на доставка на нов огнеупор от внос. Не е вярно твърдението, че "Д." е закупил от ЕТ "Х." 30,8 т. преработен огнеупор от
собствения му предварително продаден на ЕТ "Х.",
защото самият търговец заявява, че доставените
на "Д." огнеупори са закупени от
"Кристал" -Перник и добити от
сметището и след това обработени в правоъгълна форма
и нарязани с дебелина 75 мм /вж. с.з. 24.09.2008 год., л. л. 8 и 9/. Този факт се удостоверява с фактурите за покупки на ЕТ "Х." от „Кристал" - Перник от този период. В
същия смисъл са и показанията на свидетелите Дончев /с.з.
24.09.2008 год./, Тачев /с.з. 24.09.2008 год./, Русинов /с.з. 23.09.2008 год./ и обясненията на
подсъдимия /с.з. 23.09.2008 год., с.з. 26.11.2008 год./ .
Що се касае до влагането на материиали след
запалването на пещта то свидетелите, участвали
в ремонта, установяват категорично, че „работната зона" е най-далечната
зона спрямо зоната на запалване на пещта и отстои от нея на повече
от 100 метра, като няма проблем в нея да се извършват довършителни изграждания и повече от
денонощие след запалването - 11.09.1993 год.
Не се установява
и обстоятелството, че с доставката от 30,8 тона са били причинени щети, тъй
като плащане при доставката не е извършвано, а са били прихващани
дължими суми по схема установена с договор за дистрибуция, което е видно от
Протокол за взаимно прихващане между "Д." ЕООД и ЕТ
"Х." към 31.03.1995 г.,като
съответно не са били начислявано или прихващани лихви
за забава. Подсъдимият, като
управител на дружеството,
е закупил за предприятието 30,8 тона огнеупор,
който е бил вложен в ремонта на цех "Питсбург. Такова е заключението и на ревизионния акт № 10111/96г. и по отношение на подсъдимия не е съставян акт за начет.
По пункт 2. в
обвинителния акт се твърди, че "Д."
ЕООД е получил през м. май 1993 г. 86, 038 т. окомплектовани
огнеупори по поръчка от френската фирма
"Сепр" по цена за тон 27 646,54 нед. лв. (вж фактура № 85060 от 27.05.1993 г.), от
които 10, 106 т. е продал през декември 1994 г. по
договор от 13.06.1994 г. по цена 200 ДМ на тон
за ЕТ "Х." - В.Търново, като технологичен отпадък
Според обвинителния акт от същия огнеупор
"Сепр" е извършена продажба и на завод "Дружба" - Пловдив по цена 159 940 нед. лв. за тон. На база на сравнение между сделките е декларирано, че с продажбата през м. декември на 1994 г. подсъдимият е нарушил чл. 18 от Правилника за реда за упражняване правото на собственост на държавата в предприятията, с което била нанесена щета в размер на 1 336 957,71 нед. лв. - разлика в цената при продажбата на огнеупор "Сепр" от „Д." ЕООД на ЕТ "Х." и цената
при продажбата от "Д."
ЕООД на завод "Дружба" - Пловдив.
Изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка не се установява по безспорен и
категоричен начин. Не
се установява, че с договор от 13.06.1994г. са продадени 10.106 т. огнеупор "Сепр" –като
залежал материал, по цена 27 646,54лв. на тон на ЕТ „Х.” Договорът е за
продажба на отпадъчен огнеупор.
Цената на доставката, изчислена в ДМ показва, че за един тон са платени 670 ДМ, а не 200 ДМ, както се твърди в
обвинителния акт. Доставката е осъществена
през м. декември 1994 г. Установено е, че
цялото
количество доставен през 1993 г. огнеупор е било вложено в ремонта на цех "Питсбург",
видно от протокол от 26.04.1996г. за извършена проверка
на тема "Основен ремонт на цех "Плоско стъкло" - 1993 г., в т.
ч. "вложени нови огнеупори /ел.топени/..."На ЕТ "Х." са продадени стари блокове "Сепр",
които са били налични към 01.01.1993 г.
в предприятието, останали от стари доставки -през 1991 г., които са
били негодни за влагане в ремонта през 1993 год.
Продаваните
на ЕТ "Х." и на
"Дружба"- Пловдив количества са остатъци от доставка през 1991 г. от
фирма "Сепр" за ремонт на цех
"АОС" — м. март-м. юни 1991 г., което е очевидно от извлечението от Картона за СМЦ на
склад 103. Различията в продажните цени се дължат на факта, че на двамата купувачи са продавани различни стоки на "Дружба" -Пловдив, който е производител и притежава пещ, на която е следвало да бъде направен ремонт, са продадени годни за употреба, надлежно окомплектовани заедно с огнеупори
„Бакор" като обща
доставка на една цена, съобразно нуждите на
завода и ремонтните работи, а на ЕТ”Х.” са продадени
последните останали от 1991
г. количества, които не са били
окомплектовани и частично годни или напълно негодни за употреба
по предназначението си.
По фактура № 1500220/27.12.1994 год. /вж. том 12, л. 130 от
следственото дело/ „Д." ЕООД продава на ЕТ„Х."
електротопени огнеупори - внос от „Сепр"
през 1991 година, с отчетна стойност 15 755.96 лв. и
19 736.72 лв. /Справка, т. 12, стр. 280/. Продажните
цени са определени в искане №
1184 /вж. том 12, л. 131/,
подписано от отговорните длъжностни лица в „Д." ЕООД и по предвидения в
предприятието ред, в което се удостоверява непотребността на залежалия материал
и се отразява продажната цена.
В случая не е имало задължение за провеждане на търг, тъй като се касае
до краткотрайни активи.
Цената на сделката с
"Дружба" - Пловдив не може да бъде критерий за пазарните цени, дори
продаваните стоки да са били идентични или сходни по потребителските си качества. Двете продажби - на Х. и
на Дружба са извършени над отчетната стойност и са с
положителен финансов резултат за Д.. Продадени са залежали материални активи.
От тези огнеупори Д. в
следващи периоди не закупува и ако не са продадени са щели да погинат. В същия смисъл са обясненията на подсъдимия /с.з.
23.09.2008 год. и с.з. 26.11.2008 год./ и показанията на св.
Дончев /с.з. 24.09.2008 год./ и на св. Вейсал Али /с.з. 23.09.2008
год./.
- изборът на ЕТ
"Х." не е случаен, защото,
видно от хронологията и
страните по продажбите, ЕТ "Х." е единственият потребител на стари и залежали стоки от този бранш
на територията на страната, който извършва тази дейност по занятие
като търговия.
По
пункт 3. в обвинителния акт се твърди,
че през 1991 г. са били внесени от "Д."
ЕООД електротопени блокове от "Бакор" - Русия за
ремонта на цех "Армирано и орнаментно стъкло". От този огнеупор през м. март на 1995 г. били продадени на
"Дружба" - Пловдив по 159 940 нед. лв. за тон, а през месеците май и юни 1995 г. - на
ЕТ"Х." по 58 250 нед. лв. за тон. Твърди се, че продажбата
била в нарушение на чл. 18 от Правилника за реда за
упражняване правото на държавна собственост в предприятията
както и, че разликата в продажните цени по сделките
с „Дружба" - Пловдив и ЕТ „Х." от 730 150,55
нед. лв. е щета за "Д.",
с цел облага на трето лице. Твърдението е
невярно, както са неверни и направените изводи.
Д. извършва
внос на огнеупори Бакор
през 1991 и 1992
год.
Внесените през 1991 год. са с доставка цена 58 241 лв. - 130 тона и са вложени изцяло в
ремонта на пещта - Справка т. 12, стр. 280 от сл.д. Внесените през 1992г.67
200т. са с доставна цена 28 627- Справка т.12
стр.280. Установено е,че са продадени залежали материали. Цената, по която са заприходени огнеупорите,
установено в съответствие със
закона и действуващите счетоводни стандарти към момента на придобиването им, е 28 627 нед. лв. за тон.
Видно от
искане № 560 /том 6, л. 23/ и искане № 673 /том 6, л. 21/, с които са изписани
обсъжданите огнеупори, цената е определена от длъжностни лица в „Д." ЕООД, по реда, който безусловно е
спазван в предприятието. Определените продажни цени осигуряват положителен финансов резултат за „Д." ЕООД. Разликата в цените на
сделките между "Д." ЕООД, съответно
за "Дружба" - Пловдив и ЕТ "Х., се дължи на следното:
- продажбата на завод "Дружба" - Пловдив през 1994 г. на огнеупор "Бакор" в размер
на 2,400 т., е за подбран и окомплектован огнеупор,
годен за влагане в пещ.
продажбите на ЕТ "Х." в размер на 7,18 т.
са извършени през периода май-юни 1995 г. - т. е. една година по-късно, при очевидно
изменена пазарна и икономическа среда и допълнително
обезценяване на стоката. Продадените огнеупори
не са окомплектовани.
И двете продажби са с положителен финансов
резултат, осигурили са допълнителен
финансов приход на дружеството от продажба
на залежали материални активи. Извършената продажба на ЕТ "Х." е на цена
58250 нед. лева, която е над
отчетната (доставката) стойност от
28 627 нед. лева, т.е. чрез продажбата
е реализирана печалба за фирмата.
В същия смисъл са обясненията на подсъдимия /с.з. 23.09.2008 год. и 26.11.2008 год./ и показанията на св. Дончев /с.з. 24.09.2008
год./.
В пункт
4. на обвинителния акт се твърди, че от
доставените от фирма "Циркор" 39,4 тона електротопени плочи на цена 93 848 нед.
лв. за тон, през м. май и юни 1995 г. "Д."
ЕООД е продал на ЕТ "Х." 18,177 т.
по 101 484 нед. лв. за тон. Твърди се, че цената е
определена по устна договорка между подсъдимия и ЕТ "Х.", като с това той е нарушил чл. 18 от ПРУПСДП и е причинил щета, формирана от разликата в цената в долари, изчислена към датата на доставка, и съответно на продажба в общ размер от 2 385 731 нед. лв.
Закупеният огнеупор от "Циркор" е внесен на 14.09.1993 г. Ремонтът на пещта в цех "Питсбург" е
завършил на 11.09.1993 г. По тази обективна причина
доставката от "Циркор" не е могла да бъде вложена в ремонта и огнеупора е останал като
складова наличност без възможност за влагане или друга употреба. До датата
на сделките с ЕТ "Х." има само една продажба на 156 кг. плочи на „Хан
Аспарух" -АД по 101 484,62 лв./тон.
Обяснението е, че доставеният огнеупор няма друго предназначение освен за ремонта на пещи и представлява специфично изделие със силно ограничени възможности за потребление. Единствената възможност е била да се извърши продажба на евентуални купувачи.
Средната доставна цена на плочите „Циркор" е била 93 848 лв./тон /вж. Справка том 12,
стр. 280/. Приетият през 1991 година Закон за счетоводството е изисквал отчетните стойности на материалните запаси да се водят „в лева", в електронен вид, с автоматично пресмятане на средната претеглена цена, каквато е била счетоводната политика и практика в „Д." ЕООД. От Карта за
СМЦ е очевидно, че към 01.01.2003 г. все още
има складова наличност от огнеупора - 2 688 кг. /вж. т. 12, л. 132/. Единственият купувач, проявил интерес към тази стока в
периода 1993-1995 г. е ЕТ "Х.", който е
закупил
стоката на цена
101
484 нед. лв. за тон, въпреки че едногодишната
гаранция е
изтекла
и е настъпило влошаване на качеството, поради
което би
следвало да се направи и намаление в цената на
стоките като нови.
Продажната цена е по-висока от отчетната и за „Д." ЕООД финансовият резултат е положителен.
В същия смисъл са обясненията на подсъдимия /с.з. 23.09.2008 год. и с.з. 26.11.2008 год./ и показанията на св. Дончев /с.з. 24.09.2008
год./
Неправилно е
извършено превалутиране на цената на стоката, предмет на
сделката. като за цена
на отчуждаването
(продажбата) се сочи валутната цена, формирана като
превръщане на действително уговорената
и платена цена в български лева във валутна, през централния курс на БНБ.
РАЗДЕЛ II: По обвинението по
чл.202 ал.1 т.2 вр.ал.1 т.1 НК
В обвинителния акт
се твърди, че е сключен договор № 369
от 17.09.1993 г. между "Д." ЕООД и ЕТ "Бомида-Борис Милев Дамянов"
за преработка на необработен и негоден огнеупор в правоъгълна форма с дебелина 75 мм, по силата на който едноличният търговец е доставил на "Д." 2,48 т. електротопени
плочи, фактурирани с фактури № 5, № 6 и № 7 от 20.09.1993
г. и платени по банков път. Изкупените
плочи били тези, които били преди това продадени,
като за продажбата от "Д." ЕООД на едноличния търговец не бил
проведен търг, с което била нарушена нормата на чл. 18 ПРУПСДП, и нямало документи за произхода на огнеупора,
предмет на договора.
Това твърдение също не се установява по безспорен и категоричен начин.
Не е вярно, че доставката от 10.09.1993 г. от ЕТ "Бомида" за 2,
48 т. електротопени плочи е направена с изкупен преди това от „Д." ЕООД негоден огнеупор. Установено
е, че
получените от ЕТ „Бомида -
Борис Милев Дамянов" плочи са били
годни за влагане в ремонта и незабавно са били
вложени в пещта, което е позволило и своевременното й и планирано пускане.
Без правно
значение е какъв е произходът на плочите,
които ЕТ
"Бомида" е доставила
на "Д." ЕООД, защото
купувачът няма задължение да проверява собствеността
върху тях.
Няма документи, които да установяват каквато и да било
връзка между подсъдимия и доставката на стоката, включително и за влагането
й в ремонта. Приемането
на електротопените плочи е удостоверено с приемателна бележка /вж. том 5, л. 153/, подписана от трето лице - св. Д.А., началник-цех „Плоско
стъкло". От съдържанието
на приложените документи безусловно се
установява, че за доставката на това
ограничено количество огнеупор е възникнала
належаща производствена нужда
във връзка със завършването на
ремонта. Този извод
се потвърждава от обстоятелството, че доставените плочи на
10.09.1993 г. от ЕТ "Бомида"са били
незабавно вложени при ремонта, а пещта
е запалена на следващия ден
-11.09.1993 г.
В същия смисъл са обясненията на подсъдимия /с.з. 23.09.2008 год. и с.з. 26.11.2008 год./ и показанията на св. В.А. /с.з. 23.09.2008 год./, св. Д. А. /с.з. 23.09.2008 год./, св. П.Р. /с.з. 23.09.2008
год./, св. Б.Д. /с.з. 24.09.2008 год./.
"Д." ЕООД не е продавал инкриминираните плочи на ЕТ
"Бомида", поради
което подсъдимият не може да е нарушил нито т. 16 от Договора за възлагане на управление, нито чл. 18 от ПРУПСДП и не е изкупувал обратно огнеупор, който да е
предоставян на ЕТ"Бомида".
Дружеството е платило, защото е получило
2,48 тона годен за влагане и вложен в ремонта огнеупор,
и то по цена по-ниска от пазарната
Договор № 369/14.09.1993 год. от
28.07.1993 год. /том 5, л. 149/ между
„Д." ЕООД и ЕТ „Бомида" не е изпълняван,
което е установено дори от „вещите лица".
РАЗДЕЛ ІІІ: по
обвинението за престъпление по чл.202 ал.2 т.-1 вр.2л.1
т.1 НК
В обвинителния
акт се твърди, че на 25.01.1995 г.
"Д." ЕООД е продал и изписал от склада 2,754 т. материал
"Д. СД-9", по 4 500 нед. лв. за тон, на ЕТ "Х.", но за това нямало
нито фактура, нито плащане. През м.
август 1995 г. такъв материал бил продаден и на завод "Кварц"- Сливен, но по 19 293 нед.
лв. на тон. Декларира се, че при
продажбата от "Д." ЕООД на ЕТ "Х." бил нарушен чл. 18 от ПРУПСДП, както и т. 8 и т. 16 от Договора
за управление, защото продажбата не е
чрез търг, а разликата в цените между двете продажби била присвоена в полза ЕТ "Х.". Размерът на присвоеното
имущество според прокуратурата възлиза на 40 606.78 нед.
лв.
В случая предмет на сделката не е дълготраен
материален актив. Материалът "Д. СД-9" е
материален
запас (краткотраен актив),
поради което
Наредбата за търговете е неприложима. Съществува фактура № 1500022
от 08.02.1995 г. /том 12, л. 128/ която
е точно за продаденото
количество
„Д. СД - 9" на ЕТ"Х.". Фактурата
е била
декларирана още по време на ревизията от ДФК през 1996 г.в нарочна
Справка. Придружена е с искане № 5/21.01.1995 год., от
което се
вижда, че продажбата
е реализирана по реда,
установен в предприятието - след удостоверяване от длъжностно лице, че материалът не е необходим и след съгласуване с търговския директор, който определя цената. Не е
вярно, че не е било платено от ЕТ "Х.". Още пред ревизията на
ДФК е представена нарочна Справка-извлечение от счетоводна сметка
411 "Клиенти", от която е видно, че ЕТ "Х."
няма парични
задължения към "Д." ЕООД. Не
вярно, че на ЕТ "Х." и на "Кварц" - Сливен е била продадена
стока
от един и същи вид. Различни са качеството и комплектността на
стоката, еднакъв е само видът й. И двете продажби са над отчетна стойност - 4 293.39 лв., която е описана на стр. 20 в експертизата.
Продадената стока е доставена до 1990 г., многократно е пресортирана,
има лошо качество и състояние на опаковката. Поради това наличните количества след 1990 г. са продавани в продължение на 13 години. Остатък към 2003 г. - 28.395 т. - картон 8Д 001 /т. 12. л. 127/. Това
обяснява стопанската целесъобразност на сделката - търсени са финансови средства чрез продажба на залежали материали.
В същия смисъл са обясненията на подсъдимия /с.з. 23.09.2008 год. и с.з. 26.11.2008 год./ и показанията на св. Д. /с.з. 24.09.2008 год./.
По отношение тази сделка важи всичко казано по-горе. Продажбата на ЕТ „Х." на цена 4 500 нед.
лева е с положителен финансов резултат за „Д." ЕООД, тъй
като отчетната стойност на инкриминирания „Д. СД — 9” е 4
293.39 нед. лева
/вж. стр. 20 от експертното заключение/.
Тук би следвало да се отбележи и че по отношение всички деяния по чл.202
НК е следвало да се приложи чл.26 НК
РАЗДЕЛ IV: По обвинението по
чл.219 ал.4 вр.ал.3 вр.ал.1
вр.чл.26 НК
В пункт 1. от
обвинителния акт се твърди, че със
стойността на 69,6 тона карборундови трошки,
представляващи разликата между изнесените от ЕТ "Х."
в чужбина 280 т. карборундови трошки
и платените от същия търговец на "Д." ЕООД
по фактура № 1400052 - 210,40 т.,
подсъдимият е причинил умишлено щета на предприятието в размер на
348 724.53 нед. лв. Твърдяната
щета е резултат на това, че ЕТ "Х."
бил придобил от "Д." ЕООД горните
69, 6 т. трошки, без да има сключен договор за тях и
без да ги заплати.
Според обвинението бил нарушен чл. 18 ПРУПСДП, защото не бил проведен търг за избор на купувача.
Твърдението,
че цялото количество карборундови трошки,
описано в митническите декларации и изнесено от ЕТ "Х.", е било закупено от "Д." ЕООД е опровергано от доказателствата, защото:
- съдържанието на митническата декларация не е доказателство за произход на
стоката, защото тя
няма такова законово предназначение и освен това се попълва от трето лице,върху чието поведение подсъдимият няма влияние.
- в показанията си св. В.Д., регистриран като ЕТ„Х.", разяснява, че карборундовите трошки са остатъци от капсели,които са се произвеждали само и единствено в „Д." ЕООД, но са били
продавани на всички останали дружества от бранша. Установява, че отразеното в
декларациите от него
означава произход от производителя - в случая „Д." ЕООД, а не дружеството от което са били закупени вече ненужните отпадъци от капсели, представляващи
карборундови трошки /вж.
протокол от с.з. 24.09.2008/;
- в конкретния случай ЕТ "Х." е закупил 210 т. от "Д."
ЕООД, но останалото количество - до 280 т, е
придобито от други лица, както е видно от
справка-опис на автомобилите /автомобилите не са
изброени в митническата декларация/. От справката-опис на автомобилите, извозвали карборундови отпадъци
от "Д." ЕООД и приложени към делото, е видно, че са извозени:
а/на 26.04.1993 г. - 120 400 кг;
б/на 27.04.1993 г. -
90 000 кг;
Всичко - 210 400 кг
Точното
количество от 210
400 кг е
фактурирано от
"Д." ЕООД
на ЕТ "Х." с фактура № 1400052/29.04.1993 г.,
защото това е единственото количество карборундови трошки, предмет на сделка между страните в този момент. То е заприходено
в книгата за материалните активи на ЕТ "Х.". Редът за продажба на
отпадъци от „Д." е изключвал
възможността за изнасяне от района на дружеството
каквито и количества карборундови трошки
без да са фактурирани и платени.
Обвинението изцяло игнорира факта, че ЕТ "Х."
е добил
останалото количество карборундови
трошки от експлоатацията на
сметището през 1991-1992 г., което означава наличие
на повече от достатъчни количества, за
да се осъществи износ от 280 т. през м.април
1993 г. Това обстоятелство се установява от показанията на собственика на ЕТ "Х." В.Д., в които той изрично заявява, че е добивал карборундови трошки
от сметището, за което е имал подписан договор
с
Община Разград /вж. протокол от с.з. от 24.09.2008г. С писмо № 422 от 10.09.1991 г.
бившият генерален директор на
дружеството Станчо Станчев е дал съгласието си Община Разград да сключи договор с ЕТ "Х.", по силата на
който ЕТ "Х." да извлича за
своя сметка от
сметището за промишлени
отпадъци вторични суровини от
него с цел продажба, в това число карборундови трошки, електротопен огнеупор, стъклени трошки и т. н. От посочения
по-горе документ и от всички свидетелски показания е
видно, че отпадъците, натрупвани в продължение на 30 години, са били изхвърляни на сметището, без да носят приход за завод "Д.". След назначаването на подс.Н.Н.
за управител, той е разпоредил
оползотворяване в полза на дружеството част от отпадъците
след специално сортиране.
Безспорно установено по делото е, че от управителя на „Д." ЕООД, подс. Н.Н. е създаден отдел
„Вторични суровини" с ръководител св. Бахнев
и отпадъците вместо да се изхвърлят на сметището
/каквато е била практиката/ са се съхранявали на
специално построена за целта бетонирана площадка с цел недопускане допълнително замърсяване. Редът за продажбата е бил след
натрупване на търговско количество да се искат оферти от потенциални купувачи, след което е продавано по най-високата цена. По разпореждане на г-н Н.Н. е изграден финансовият ред за търговията - натоварените МПС се претеглят на кантара, издава се кантарна
бележка, кантарните бележки се обобщават в
спецификация от ръководителя на отдела
св. Бахнев, спецификациите се описват и остойностяват във фактурно бюро, което издава фактура и същата се осчетоводява. Влияние върху цената на трошките
е оказвала степента на замърсяване от
технологичния процес. Трошките по своето естество са отпадъчни материали при производството на стъкло и порцелан, чиято цена е отнесена в себестойността на продукцията и практически са с нулева стойност за дружество. Товарният портал на „Д." ЕООД, през който са изнасяни продаваните стоки и внасяни необходимите суровини, е охраняван денонощно от назначената ведомствена полиция. Редът и организацията на охраната на дружеството е възложен на новосъздадения от г-н Н.Н. отдел „Ред и охрана", в който на щат са били двама бивши офицери от МВР. Доказано е, че нарушения на реда за охрана не е установен.
Разпитаните по делото
свидетели, имащи отношение към търговската дейност,
работата с отпадъците и охраната в „Д." ЕООД,
установяват, че подс.Н.Н. не е
разпореждал изнасяне на отпадъци без предвидения за това ред.
Договорът с ЕТ "Х." е сключен при
цена 303 ДМ за тон. Независимо от договора,
изкупувайки карборундови трошки
от завод "Д.", ЕТ "Х." (по-късно и фирма
"Рока къмпани") са продължили да извличат отпадъци от сметището, съгласно подписан договор с Община Разград. Това се установява от показанията на св. Н. Димитров /вж. протокол от с.з. 24.09.2008 год./, ръководител направление порцеланово производство, който установява също, че годишно, след
завършване на технологичния процес от "Д." ЕООД отпадат 250-300 тона карборундови трошки. Такава стока ЕТ"Х." е изнасял и преди сключване на договора с "Д.",
вж. напр. митническата декларация на
ЕТ "Х." за изнесени на 22.04.1992
г. 19 400 кг. карборундови трошки,
с които се е снабдявал от сметището.
Горният факт е достатъчен за да се приеме, че изводът, отстояван в обвинителния
акт, че всички изнесени от ЕТ "Х." количества карборундови трошки
са били закупени от "Д." ЕООД
е неоснователен и недоказан. В потвърждение на това са приложените документи - товарителници, за част
от добитите от сметището и извозени
до СЕП "Водно стопанство" - Разград, където е била складовата база на
ЕТ „Х." - Разград, карборуднови трошки. Общо по товарителници и извън посочения срок са добити от сметището 889 т карборундови трошки - от есента
на 1991 г - до края на месец август 1992 г., което доказва по
безспорен начин, че ЕТ "Х." е
притежавал много по-големи количества карборундови трошки от количеството, закупено от "Д." ЕООД, така че и
обективно е могъл да извърши износа.
Не е вярно, че ЕТ "Х."
не е заплатил на "Д." ЕООД изнесените
от "Д." ЕООД и фактурирани карборундови трошки. Установено е, че задължението
на ЕТ "Х. към "Д." ЕООД за покупка на карборундови трошки
през 1993 г. е прихванато срещу насрещно задължение на "Д."
ЕООД към ЕТ "Х." за доставка на електротопени плочи с Протокол
за взаимно прихващане, в който е включена и фактура № 1400052/29.04.1993 г. За този период ЕТ "Х." няма друго задължение към "Д." ЕООД за покупка
на същата стока.
Подсъдимият не е бил
задължен да проведе търг на основание чл. 18
ПРУПСДП, тъй като сделката
е с предмет отпадъци, а не дълготрайни материални активи. Освен това, както
купувачът, така и цените на карборундовите трошки се определят от обстоятелството, че за тях няма
установен пазар и не биха могли да се продадат на друг търговец освен на ЕТ
"Х.", който единствен е имал
разрешение от Комитета по санкции на ООН за превоз по р. Дунав. Независимо от всичко следва да се
отчете, че карборундовите трошки представляват технологичен отпадък, който по принцип подлежи на
изхвърляне, така че те не са формиращ елемент от патримониума на предприятието и отчуждаването им на каквато и да било цена не може да представлява щета. На това
основание приходите от продажбата на
този отпадък са осчетоводявани от "Д." ЕООД като "извънредни
приходи".
По пункт 2. от
обвинителния акт се твърди, че с
протокол от 18.01.1994 г., подписан от
кмета на Община Разград и управителя на "Д." ЕООД - Разград,
сметището било предоставено на фирма "Рока-къмпани" за извличане на стъклени трошки,
без да бъде сключен договор за
експлоатацията му с конкретни срокове и цени.
Твърди се също, че "Р.к." била извозила стъклени трошки от
"Д." ЕООД за 1994 г. - 442 т., а за 1995 г. - 453, 9 т., като същевременно били платени на "Д." ЕООД само 227, 9 т. по цена 500 нед. лв. за тон, а за останалото
количество не била издадена фактура и не било осъществено плащане. Така била
реализирана щета за "Д." ЕООД в
размер на 113 900 нед. лв.
Според обвинителния акт през периода 1993-1994 г. "Д." ЕООД бил продавал същия артикул и на "Камъшит" - Силистра по
960 нед. лв. за тон, което според прокуратурата представлява "пазарна цена" на стоката, а разликата в цената се приема за щета на "Д."
ЕООД. Това твърдение е необосновано. Няма
фактическо или правно основание за сравнение между цените на двете сделки, защото:
- "Камъшит"
— Силистра е производител, който закупува за
нуждите
на производството си чисти (предварително селектирани)
стъклени
трошки, технологичен отпадък от затворения цикъл на
производство на цех "Питсбург",
който представлява годна суровина за влагане в производството на
"Камъшит". Предварителното селектиране и
последващата обработка на стоката до
привеждането й в състояние за продажба са за сметка на "Д." ЕООД,
поради което тези дейности са калкулирани в
цената на стоката;
- "Рока къмпани", със собствена техника и работна сила
събира,
почиства, опакова и изкупува стъклени отпадъци (трошки)
от "Д." ЕООД, които впоследствие рециклира и изнася като
отпадък. Отделно от горните количества, придобити
от "Д." ЕООД, по договор с община Разград
"Рока къмпани"
(отново със собствена техника и работна сила), добива
над 5 000 тона отпадъци /установено от
експертизата/ и от сметището, находящо се извън
територията на "Д." ЕООД и собственост на общината.
Огромната
част от товарителниците, приложени по делото, отразяват
маршрут - от „сметището" до „базата", което указва на набиране на значителни количества стъклени
отпадъци /трошки/ извън района на „Д." ЕООД, от сметището на община
Разград.
Представеният протокол от 18.01.1994 г. няма отношение
към сключените договори за добив на стъклени трошки, а засяга
отношения между "Д." ЕООД и Общината - Разград. Отделно,
документите
за измерени количества стъклени трошки на кантара
на
"Д." ЕООД не доказват произхода на стоката, защото на същия
кантар, разположен извън заводската
територия, се теглят стоки и на други предприятия, имащи нужда от кантарна услуга.
Тези обстоятелства са установени и от показанията на управителя на
"Рока къмпани" за въпросния период - св. Р. ***. 23.09.2008
год./, и на работещата на кантара св. И. Р. /вж. протокол
от с.з. 23.09.2008 год./. В същия смисъл са и обясненията на г-н Н.Н. ***. 23.09.2008 год. и с.з. 26.11.2008 год. Отново следва да се
повтори,че стъклените трошки
представляват технологичен отпадък,
негоден за използване в предприятието. По тази причина чрез тяхната продажба може да се
реализира "извънреден приход" за дружеството. Затова и "Д." ЕООД"
е заприходявал приходите от тези продажби като "извънредни приходи".
В пункт 3. от
обвинителния акт се твърди, че
разликата от 322,85 т карборундови трошки между изнесеното количество от ЕТ "Х."
(741,45 т) и платеното количество на "Д." ЕООД (418,60 т) по фактури № 1400157/31.03.1994, № 1400253/11.05.1994 г. и № 1400838/01.12.1994 г. представлява нефактурирана
и неплатена стока на "Д." ЕООД, в резултат на което е била нанесена
щета на дружеството в размер на 664 425,30 нед. лв. Твърди се, че договорът е сключен в нарушение на закона.
Не може да се приеме, че всички количества, които ЕТ "Х."е изнесъл с МД
от 15.04.1994 г. и МД от 01.11.1994 г. са с произход от "Д." ЕООД. Митническите декларации
не са документ, удостоверяващ продавача на стоката - те нямат
такова предназначение.
Съгласно сключения договор на 22.04.1994 г., ЕТ "Х." закупува карборундови трошки
на цена 2058 нед. лв. за тон, а "Д." ЕООД продава същото количество по фактури, както следва: 221,2 т. по фактура № 1400157 от 31.03.1994 г.; 20,4 т. по фактура № 1400253 от 11.05.1994 г. и 177,0 т. по фактура № 1400838 от 01.12.1994 г., или общо 418,60 тона.
На 15.04.1994 г. с МД от ЕТ "Х." са изнесени 498,45 т, а на 01.11.1994 г. с МД са изнесени 243 тона. Твърденията, че всички изнесени от ЕТ "Х." количества са били извозени от "Д."
ЕООД и разликата от 322,85 т не е била заплатена
(498,45 + 243,00 -418,60 = 322,85) не се подкрепя от доказателствата. Редът за продажба на отпадъци от „Димант" е изключвал възможността за
изнасяне от района на дружеството каквито и
количества карборундови трошки
без да са фактурирани и платени. В този смисъл са и показанията на
собственика на ЕТ
"Х."
В.Д., в които той изрично е подчертал,
че е добивал
карборундови трошки
от сметището, а освен това е закупувал такива трошки от "Китка" -
Нови пазар, от ЕООД "Развитие" - с. Калейца и др./вж. показания в с.з. 24.09.2008 год. - л. 11-12 от протокола/. Задължението на ЕТ "Х. към "Д." ЕООД за покупка на карборундови трошки през 1994
г. е прихванато срещу насрещно задължение на "Д." ЕООД към ЕТ "Х." с Протокол за взаимно
прихващане, в който изрично фигурират фактури № 1400157/31.03.1994, №
1400253/11.05.1994 г. и № 1400838/01.12.1994 г. ЕТ "Х. няма други
задължения към "Д." ЕООД от продажбата
на карборундови трошки за
този период.
Няма задължение за провеждане на търг, тъй като се касае до отпадъци, а и
те не се заприходяват и продажбата им носи извънредни
приходи.
Не може да се твърди, че съществуват "пазарни цени"
за карборундовите трошки, тъй като за тях няма нито пазар, нито купувачи освен ЕТ "Х.", който единствен е имал възможност да осъществява износа им. Това е видно и от показанията на собственикана ЕТ "Х." Ваньо Дончев.
В пункт 4. от
обвинителния акт се твърди, че
отписването на вземания през м. декември
1994 г. в размер на 43 982,07 нед. лв. и 149 004,47 нед. лв. през м. юни 1995 г.
представлява нанесена щета на дружеството поради умишлено бездействие от страна на
подсъдимия за събиране на вземанията
преди изтичане на давностния срок и неупражнен
контрол върху дейността на главния счетоводител.
Отписването на
вземанията не е
извършено от подсъдимия, за да се приеме, че той е причинил щета. От
самите справки за отписването е
видно, че никъде не фигурира подпис на управителя
на „Д." ЕООД. Същевременно в Заповед № Р-1011 от 04.08.1998г. на Началника на ТУ ДФК - Разград за отписването на
вземанията е констатирано виновно МОЛ и е
наложен паричен начет на главния счетоводител -св. Х. И. В одиторските доклади за заверка на годишните счетоводни отчети на "Д." ЕООД за 1994 и 1995 г.,
които са изпратени на принципала на
дружеството - Министерство на промишлеността, липсват каквито
и да било
констатации, че отписването на вземанията е извършено в
нарушение на счетоводните разпоредби. Няма налице престъпление
по чл.219 НК тъй като няма никаква
връзка между задълженията на подсъдимия и отписването на задълженията, за да е налице умишлено
бездействие;
- в
съдебно заседание се доказа наличието на ред за проверка
на
вземанията, включващ съвместни действия на юрисконсулта и
на
счетоводството, които подс.Н. като управител е създал за
спазване на всички
нормативни изисквания при отписване на вземания;
- от показанията на свидетелите Х. И. /с.з. 24.09.2008
год./, П. К. /с.з. 24.09.2008 год./ и обясненията на подсъдимия /с.з. 23.09.2008 год. и с.з. 26.11.2008 год./ се
установява, че допълнително, вкл. след отписването, а и след
напускане на дружеството от подс.Н. е имало плащане по вече отписани вземания.
В пункт
5. от обвинителния акт се твърди, че
установената по време на инвентаризация
за 1994 г. липса на 33,191 т. мазут била в резултат
на неотчетени разходи за мазут в парните котли на дружеството. Декларира се, че подсъдимият не бил създал необходимата
организация на отчитане, поради което липсата представлявала
щета - 193 178, 99 нед. лв., причинена чрез бездействие.
Липсата е била
установена не от ревизията и не при
предварителната проверка, а именно в
рамките на изградената и въведена от
подсъдимия периодична отчетност и контрол върху СМЦ. Игнорирани
са обясненията на МОЛ, от които е видно, че е
бил създаден ред за отчитане чрез
периодични инвентаризации и търсене
на обяснения от съответните МОЛ за констатираните разлики в осчетоводени и
установени като налични при инвентаризацията стоки -представляващи материали за влагане в
производствения процес на"Д."
ЕООД.
Изследван е бил и въпросът за отговорността на конкретното МОЛ - св. Лазар Тодоров, и след като не е била
установена вина в съответствие
с изискванията на Закона за счетоводството, са предприемани съответните счетоводни операции - изписване като извънреден разход. МОЛ е дало обясненията си на 17.01.1995 г. - много преди да започне ревизията от ДФК, което само за себе си доказва периодичен контрол в "Д." ЕООД. Съхраняваното количество
мазут през двете години е 11 487,73 тона. Размерът на
естествените фири по таблица 5 е 0,24 %, т. е. пределният размер на загубата от фири е 27,571 т, което е много близко
до констатирана липса. Не е установен със сигурност и размерът на липсата, тъй
като замерването е ставало с
разграфена летва. При такъв метод и най-малкият наклон увеличава или намалява отчетеното количество за налично в резервоарите. Св. Лазар Тодоров
установява, че е имало теч в стара
500-тонна цистерна и че веднага след като е
информирал ръководството е бил
извършен необходимият ремонт.
Подсъдимият не е извършил престъплението, , тъй като и от гласните, и от писмените доказателства се установява, че е създал
организация на контрол и отчетност, че не е причастен към конкретните
проблеми на складовото стопанство, тъй
като контролът му е възложен другиму.
В пункт 6. от
обвинителния акт се твърди, че на 11 и
12 май 1995 г. ЕТ "Х." е извозил от "Д." ЕООД 85,5 т. хроммагнезитни тухли,
без да са фактурирани и платени, което представлявало виновно причинена от подсъдимия щета на дружеството в размер на 21 375 нед. лв.
Твърдението на обвинението се опровергава от приложените към делото
товарителници, въз основа на които е направен този извод. От тях се
установява, че превозваните количества не са хроммагнезит, а отпадъчен електротопен огнеупор. На всички товарителници
товародател е фирма ЕТ "Х.",
а не „Д.", която е осъществила износа на елекротопения отпадъчен огнеупор.
В същия смисъл са обясненията на подсъдимия /с.з.23.09.2008 год. и с.з.
26.11.2008 год./, показанията на св. Ваньо Дончев /с.з. 24.09.2008 год./ и на св. Петър Костадинов /с.з. 24.09.2008 год./. По сключения
договор за продажба
на отпадъчен хроммагнезит-тухли
"Д." ЕООД е
продал на ЕТ"Х." единствено и
само цитираните в
обвинителния акт 39,8т. хроммагнезит, които са фактурирани и платени. Продадените
хроммагнезитни тухли, наричани в транспортните
документи - товарителници и пътни листове, "камъни", представляват технологичен
отпадък и не са елемент от имуществото на предприятието. Приходите от тяхната продажба са осчетоводявани като
"извънредни приходи".
В пункт
7. от обвинителния акт се твърди, че ЕТ
"Х." е осъществил износ на огнеупори - 943,20 т. Приема се също, че количество от
757,820 т. е било извозено през м. май 1995 г. от "Д." ЕООД, без е било фактурирано и заплатено, което било щета за дружеството в размер на 1 324 486 нед.
лв.
Извозеното количество било потвърдено чрез актове 16 и 17 от 29.05.1995 г. и записки към тях № 702 и № 703 на Пристанище Русе -изток.
За да докаже твърдението си, обвинението се е позовало на
34 бр. товарителници, които са приложени към делото. От тяхното съдържание е видно, че твърденията, изложени в обвинителния акт, са неверни, тъй като по нито една от
тях "Д."
ЕООД не е товародател. Товародател по всичките товарителници е ЕТ "Х."
и отправните точки са Разград ("Водно
стопанство") и Сеново, където ЕТ „Х." има
складови бази. Товарителниците очевидно доказват движение
на стоки, собственост
на ЕТ "Х.", но не доказват придобиването им от "Д."
ЕООД.
По силата на договор за наем ЕТ "Х." притежава в
Разград
наети площи за складиране и съхранение на добивани от
същия отпадъци
от сметището в
Разград, експлоатирано от
последния по силата на договор с Общината,
както и закупени
количества от
"Китка" - Нови
Пазар, от "Белопал" ЕООД —
Белослав и „Кварц" - Сливен. Покупките на ЕТ "Х." от тези заводи се доказват с фактура № 8686/23.05.1995 г. (и записки и фактури за превоз към нея) за закупени огнеупорни трошки от "Китка" - Нови
пазар, с фактура № Р-35/10.02.1/995 г. с платежно
искане за закупен огнеупор от "Белопал" ЕООД
- Белослав и от „Кварц" - Сливен - общо 434,38 тона.
Наличните количества на отпадъчен електротопен огнеупор,
собственост на ЕТ "Х." и складирани във
Водно стопанство -
Разград, се доказват от договора му за наем, от
Книгата на ЕТ "Х." за
материални запаси, приложена
към делото, и
показанията на собственика на ЕТ
"Х." Ваньо Дончев, дадени в с.з. на 24.09.2008год. ЕТ „Х." е разполагал с около 583 т
отпадъчен електротопен огнеупор от сметището, отразени в Книгата за материални запаси, и не е купувал
от "Д." ЕООД никакви количества. Редът за продажба на отпадъци от „Димант"
е изключвал възможността за изнасяне от района на дружеството каквито и количества отпадъци от електротопен огнеупор без да са
фактурирани и платени.
В същия смисъл са обясненията на подсъдимия /с.з. 23.09.2007 год. и с.з.
26.11.2008 год./, показанията на св. Ваньо Дончев /с.з. 24.09.2008 год./ и на св. Петър Костадинов /с.з. 24.09.2008 год./.
В пункт от
обвинителния акт се твърди, че св.
Петър Костадинов е новирал договора между "Д." ЕООД и ЕТ "Х."
за продажба на карборундови
трошки, като е променена и цената на 2500 нед. лв. за тон.
По този договор ЕТ "Х." бил закупил от Д. 406.710 т., които са
заплатени изцяло. Твърди се че ЕТ "Х."
е изнесъл 495.940 т. с митническа декларация
от 18.07.1995 г. Според обвинителния акт разликата между закупеното
по фактури от "Д." ЕООД и изнесеното от ЕТ
"Х." по митническа декларация било
щета за "Димант" ЕООД в размер на 223 075 нед. лв. плюс 52 308 нед.
лв. от транспортни разходи, или общо 275 331 нед. лв.
Към датата на износа „Х. е
разполагал със 711,794 тона карборундови трошки - пункт 32 от експертизата. В това
число закупените от „Д." - Разград, от
"Китка" - Нови Пазар, "Развитие"
ЕООД - с. Калейца и от "Рока къмпани" - ООД
гр. Разград.
ЕТ "Х." е имал и в наличност от карборундовите
трошки към м.
01.1995 г. - вж. Книгата на ЕТ "Х." за материални запаси, приложена по делото. ЕТ "Х." е разполагал с
достатъчно количества карборундови трошки, за да осъществи износ.
Тези факти се доказват и от самите товарителници - в тях като товародател е
посочен ЕТ "Х.",
а не "Д." ЕООД. Освен това отправната точка не е "Д."
ЕООД, а Сеново
или Разград (Водно стопанство), където ЕТ "Х."
е имал по договор за наем площ за
складиране, Нови пазар.
В същия смисъл са обясненията на подсъдимия /с.з.23.09.2008 год. и с.з. 26.11.2008 год./, показанията на св. Ваньо Дончев /с.з. 24.09.2008 год./, на св. Велеслав Тачев /с.з.
24.09.2008 год./ и на св. Петър Костадинов /с.з.
24.09.2008 год./.
От
изложените по-горе съображения следва да се обобщи следното: не се установява
по безспорен и категоричен начин, че подс. Н.Н.,
в качеството си на управител на „Д." ЕООД да е
извършил предписуемите му се престъпления като в
частност да е извършил действия,
с които да е нарушил разпоредбата на чл.18 от ПРУПСДП. Всички инкриминирани сделки са с материални
запаси или отпадъци, които не са дълготрайни
активи на „Д." ЕООД. Член 18 от ПРУПСДП
регламентира задължение за търг или конкурс само и единствено при продажба, замяна или наем на дълготрайни
активи.
Визираните нарушения на
т. 8 от договора за управление на дружеството не могат да бъдат извършени, тъй като клаузата не предписва
конкретно поведение, а т. 16 гласи,
че управителят е длъжен да продава движимо и недвижимо имущество на
дружеството само чрез търг, но по Наредбата
за търговете. Позоваването
на тази Наредба, както е отразено и по-горе,
е несъстоятелно, тъй като тя третира продажбата на дълготрайни материални активи, а всички пунктове
от обвинителния акт, в които се
цитира Наредбата, се отнасят за продажба
на материални запаси или технологичен отпадък.
Договорът за управление е източник на
правоотношение между две равнопоставени
страни - търговец и физическо лице. Обстоятелството, че е сключен с Министъра на
промишлеността е без правно значение, защото в това си качество министърът не е орган на публичната власт, а изразител на волята на
едноличния собственик на капитала на
едно търговско дружество и изпълнява задълженията
си като такъв - член 2 от ПРУПСДП.
Продажбата
на търг е принципно правило, въведено от
Държавата за да контролира
поведението на стопанските субекти, чиято собственост върху
капитала й принадлежи. Създаден е специален нормативен
акт — Наредбата за търговете (отм.), в който, са уредени нормите за тръжната
процедура и императивния характер на задължението за продажба на търг.
Правната уредба на
тръжната процедура не е приложима към сделките на „Д." ЕООД с трите вида отпадъци -
стъклени, карборундови и електротопени — защото
те са технологичен отпадък и нямат
качеството дълготраен актив, съответно не се прилага за огнеупорите, защото всички те са материални запаси.
Наредбата за търговете (отм.) засяга сделките на търговските субекти с преобладаваща държавна собственост върху капитала само по отношение на дълготрайните материални активи. В Наредбата не е
определено съдържанието на това понятие, защото то е легално определено в
Закона за счетоводството. Според
член 19, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от Закона за счетоводството
(отм., но действащ към момента), дълготрайни материални активи са само „земи и гори, трайни насаждения, продуктивни и работни животни, сгради, машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и стопански
инвентар". Всичко вън от описаната изрично категория не е
дълготраен актив.
Същевременно, за да не се допусне смешение в тълкуването, с нормата на член 19, ал. З, т. 1 от Закона за счетоводството е определено, че „материалните запаси" са част от общата категория
„краткотрайни активи". Принадлежността на всички отчуждавани огнеупори към категорията на материалните запаси не подлежи
на съмнение — защото всички те са отчитани счетоводно
като такива, защото имат качеството да
се влагат и изхабяват чрез влагането в крайния
продукт. Вещите лица не оспорват, че по
делото става въпрос за материални запаси.
Нито
подсъдимият, нито което и да е длъжностно лице
в „Д." ЕООД е имало задължение да заприходява материалите, получени при разграждане на пещите. Подобно задължение „вещите лица" приписват на неконкретизирано длъжностно лице,
Материалът, който остава при разграждане на пещ „Питсбург"
и „Фурко", е отпадъчен
и не е имало основание да бъде осчетоводяван.
Поради липса на правна норма с подобно задължение, не
може да се твърди и нарушение.
Доказателствата по делото са категорични - установяват го всички свидетели, които са участвали в ремонта на пещта „Питсбург", а и
Протокол от 26.04.1996 год. по оценка на ремонта, че от разградената пещ, след предварителна преценка и за намаляване стойността на инвестицията, е ползвано всичко годно от старите пещи. В протокола са подробно описани и всички годни за използване огнеупори и
съответните елементи на пещта, които са попълвани или изцяло изградени с такива огнеупори.
От друга страна, установено е, че всички
новопостъпили (новодоставени) за ремонта стоки, които
са били вложени в ремонта на пещта, са били надлежно осчетоводени като вложени,
но според правилата на действащото тогава
счетоводно законодателство. По този начин се изключва съществуването на фактическа или правна неяснота относно източника, количеството и вида на вложените в ремонта огнеупори
- нови и годни за употреба стари. Отделно от изложеното, негодните разградени елементи
са отпадък и няма доказателства да са били продавани.
По отношение твърдението,че изводите на съда не са съобразени с изслушаната
експертиза, решаващият съд не е възприел само тези изводи на експертизата,
които са в противоречие с действащото тогава законодателство. Такива са твърденията за
съществуване на законово изискване за заприходяване на
материалните запаси по валутна стойност
към определена валута. Подобно
законово задължение няма към момента на придобиване на материалните
запаси и те са осчетоводени по тяхната левова историческа
цена, както го изисква законодателството; твърдението
за законово задължение
за определяне на продажната цена на ненужните материални
запаси чрез превалутиране
на придобивната им валутна
стойност и превръщане на тази
стойност в минимална
продажна цена. Към момента на осъществяване на продажбите на залежалите материални запаси не е имало, няма и как да е имало, правила за определяне на минималните цени, защото контролираните цени са изключени в резултата на преминаване към свободна пазарна икономика още през 1991 година; Твърденията за документна обоснованост на изводите на вещите лица,
които са заявили,че не са
проверявали никакви други документи освен тези в кориците на делото.
Така при отсъствие на всякакви документи относно воденото през периода
1993 - 1996 год. счетоводно отчитане на дълготрайните материални активи и
счетоводни записи, извън няколкото избрани партиди „картони за складова наличност на
материални запаси", „експертите" са си позволили да направят
многократно извод за съзнателно погрешно
осчетоводяване на определени стоки и услуги.
Такива са заключенията за:
а/ невлагане на част от новодоставените огнеупори и огнеупорни тухли
в ремонта на пещта;
б/ извършване на ремонта на пещта само за сметка на неосчетоводени
стари огреупори, добити от разрушаването на две други спрени от производство в предходни периоди пещи;
в/ невлагане в ремонта на съоръжението на огнеупори по причина,
че датите на които е осчетоводено в материалната книга влагането им следват тази на запалване на пещта;
г/ датата на доставка не може да бъде различна от датата на съставяне на фактурата или осчетоводяване на определена стока или услуга;
д/ всички счетоводни операции по текущо водене на счетоводството през периода 1993 - 1996 год. за които няма документи по делото са несъщестуващи, неправилни или
незаконосъобразни;
е/ датите на изписване на материални запаси от склада според „картоните" имат правно значение на определящи за датите на влагане на тези стоки в производството и други подобни.
По отношение
„счетоводните" документи, които са ползвани при
осъществяване на експертизата следва да се има предвид
че основната част от изводите на експертите
за огнеупорите са основани на „картони за складова наличност", които са приложени по делото и за които българското право - и преди 1989 год., и след тази година, изключва качеството на „счетоводен документ. Те нямат това качество и към онзи момент най-малкото защото им липсва изявление и авторство, съответно подпис на длъжностното лице. Като източник на напълно достоверна информация е ползван частен документ
- Материалната книга на ЕТ "Х. — Ваньо Дончев" — В.Търново. Този
документ не е елемент от счетоводството на „Д.", не е проверяван за съответствие с първичните счетоводни документи при търговеца, чиито стокови и финансови операции би следвало да отразява и не е бил подлаган на никаква форма на проверка и контрол за вярност на съдържанието в хода на това или друго наказателно, данъчно или поне ревизионно производство. Напълно
негодни от гледна точка на Закона за счетоводството са и справките, които са направени от счетоводството за нуждите на това производство и които вещите лица ползват като основание за „достоверна счетоводна информация". Тези
справки могат да имат само спомагателен и
ориентировъчен характер, но не могат да служат като основание за фактически и
правни изводи в наказателен процес.
Отчитането на материалните запаси се определя от Закона за счетоводството и действащите към периода 1993 — 1996 г. Национални счетоводни стандарти.С ПМС № 276/30.12.1992 г.
са одобрени Националните счетоводни стандарти,
действащи и през процесния период. Според тях материалните запаси не се водят и
отчитат счетоводно във валутна равностойност и счетоводната
им (отчетна) стойност не се актуализира ежегодно при изготвяне на годишния счетоводен отчет и баланса на дружеството. Въобще в условията на забрана за валутна търговия и
разплащане във
валута - член 10, ал. 1 от ЗЗД и ПМС № 15/1991 г. за валутния режим, действало до 1997 г. по
отношение на всички процесии сделки - законът е задължавал материалните запаси да
се отчитат по левовата равностойност на цената им на придобиване и тази стойност да се променя само при
продажбата им на по-ниска от отчетната цена.
Тази изрична
законова норма - член 22 от Закона за счетоводството (отм., но
действащ към периода 1993 - 1996 г.) -изключва тезата, че материалните
запаси е следвало да се отчитат по тяхната валутна стойност и да се
оценява икономическото влияние на курса на валутата върху цената им към
датата на отчуждаването. Ревалоризация на материалните запаси се въвежда едва
през 1997г.
От изложеното следва, че превалутирането, осъществено от вещите лица е лишено от основание, а обоснованите със заключителните им цифри
изводи в обвинителния акт са
необосновани. И
в шестте случая на длъжностно присвояване — пункт 1, т. 1 - т. 4, пункт 2 и пункт 3 от обвинителния
акт, са описани факти по сделки с материални запаси - различни видове огнеупори. Отделно от това е дали всички тези сделки
представляват действително „длъжностно присвояване”.
В обвинителния акт,
няма нито едно обстоятелство, което да свързва описаните сделки с действия на
подсъдимия по неправомерно разпореждане с чужди пари, собственост на
предприятието.
Обвиненията за длъжностни присвоявания, улеснени от престъпления по
член 282 от НК, са несъставомерни, тъй като
подсъдимият, в качеството си на управител на „Д." ЕООД, не е субект на
престъпление по служба по чл.282 НК тъй като не засягат дейността на държавни
органи или обществени организации. Нама спор в практиката,че престъпленията по
служба/Раздел II на Глава 8 от Особената
част на НК/, се характеризират като престъпления извършвани от
длъжностно лице, което се намира в съответната система на държавните органи
или обществени организации. За
системата на държавните органи са
характерни отношенията на власт и подчинение, съответният орган
следва да има държавно-властнически правомощия, т.е. да може да
издава правно задължителни актове. Държавният
орган трябва да действа от името на държавата и с действията си да ангажира както нейния авторитет, така и нейната отговорност. "Д."
ЕООД е частно дружество по Търговския закон, регистрирано и действащо в
съответствие с нормативната уредба за търговските дружества. "Д." ЕООД не е обществена
организация нито държавен орган тъй
като не спада към системата от държавни органи,
очертани в Конституцията на Република България. На „Д."
ЕООД не са възлагани дейности, характерни за
държавните органи. Поради това, действията
на подс.Н.Н.,
не ангажира държавата или държавен орган и не може да е обект на престъпленията по Глава Осма от Особената
част на Наказателния кодекс.
Що се касае
до обвиненията в безстопанственост са инкриминирани сделки, които имат за предмет „карборундови
трошки" /по_т.
1, 3 и 8/, стъклени трошки_/по т. 2/, отпадъчен хроммагнезит /по т. 3/ и
отпадъчни
електротопени огнеупори по
т. 7/ Всеки от посочените предмети на сделки е отпадък, който няма
никаква стойност за предприятието, тъй като стойността е отнесена в цената на
готовата продукция и е заплатена от потребителя. Те не се водят счетоводно и не
се поверяват на никого.
Протестът на ОП - Разград, с който се иска
признаване на
виновност по обвинителния акт, в
частта за 33 191т. мазут в размер на 140 004.47лв./раздел ІV т.4 и 5 от обв. акт/ е недопустим. В съдебно заседание на
13.07.2007 год., при първоначалното разглеждане на делото от Окръжен съд
- Разград, представителят на ОП - Разград не
е поддържал това обвинение и по
силата на чл. 318, ал. 2, изр. 2 от НПК не може да
подава протест срещу присъда, постановена в съгласие с неговите искания.
Предвид
всичко изложено настоящата инстанция намира, че протестът е неоснователен, а
присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Други
нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната
проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският
апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 27.11.2008г. на Разградския окръжен
съд, постановена по нохд №342/2008г. по отношение на
подсъдимия Н.Д.Н. ЕГ№**********.
Решението
подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Решението е
потвърдено от ВКС на 29.07.2009 година.