Р Е Ш Е Н И Е

№………………

Варна , 21 май 2010 година

В името на народа

Варненският апелативен съд,наказателно отделение,в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година в състав :

Председател:Божидар Манев

Членове:Живка ДЕ.

Павлина Д.а

при участието на секретаря Г.Н. и прокурора Вилен Мичев разгледа наказателно дело № 89 по описа за 2010 година , докладвано от съдия Б.Манев

Производството е по чл.318 ал.6 от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат Р.М. *** , като пълномощник на подсъдимите Р.Н. и В.Н. против присъда № 17/11.02.2010 по наказателно дело № 40/2010 на Варненския окръжен съд с искане за отмяната й и за постановяване на оправдателна присъда по отношение на двамата подсъдими.

Пред апелативния съд се явява подсъдимата Н., която заедно със защитничката си поддържа жалбата по изложените в допълнителното писмено изложение доводи.

Подсъдимият В.Н. не участва във въззивното производство.

Прокурорът изразява становище , че жалбата е неоснователна. Същевременно предлага наложеното ефективно наказание на подсъдимия Н. да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.

Варненският апелативен съд,за да се произнесе взе предвид:

С обжалваната присъда състав на Варненския окръжен съд признал подсъдимите Р.Н. и В.Н. за виновни в това,че за периода м.юни до 18 август 2003 година в КК”Златни пясъци” край Варна ,в обменни бюра на фирмите „ДиВес”ЕООД-Варна и „Перфект”ЕООД-Варна ,при условията на продължавано престъпление и в съучастие помежду си, като извършители използвали платежни инструменти – 17 пътнически чекове с номинал 100 щатски долара , 3 пътнически чекове с номинал 100 евро и 3 пътнически чекове с номинал 200 евро , на обща стойност 3 949,78 лева, без съгласието на титуляра С.К. и на основание чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК наложил на всеки от двамата подсъдими наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца и по 2 000 лева глоба.

На основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието по отношение на подсъдимата Н. с тригодишен изпитателен срок и постановил наказанието на подсъдимия Н. да се изтърпи при първоначален общ режим.

Признал само подсъдимия В.Н. за виновен и в това,че през същия период на същите места ,при условията на продължавано престъпление съзнателно се ползвал от неистински официален документ – сертификат на гражданин на Канада , сериен номер 14633164 , издаден на името на В.С.,като за съставянето му не може да му се търси наказателна отговорност и на основание чл.316 във вр.с чл.308 ал.1,във вр.с чл.26 ал.1,във вр.с чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим.

На основание чл.23 ал.1 от НК наложил на подсъдимия Н. по-тежкото от двете наказания – лишаване от свобода за срок от четири месеца при общ режим и 2 000 лева глоба.Отнел в полза на държавата веществените доказателства и присъдил направените разноски.

Присъдата е постановена при следната фактическа обстановка:

Двамата подсъдими живеели през инкриминирания период на семейни начала , а по-късно сключили граждански брак.

През м.юни 2003 година от хотел в Париж била извършена кражба на травел чекове на „Американ Експрес”,собственост на лицето С.К. , част от които са предмет на престъпление по чл.249 ал.1 от НК по настоящото дело. Чековете били с попълнени реквизити , като при представянето им за осребряване следвало само да се постави контролен подпис на лицето,в чиято полза са издадени.Тъй като били обявени за откраднати чековете нямали покритие от страна на „Американ Експрес”

В края на м.юни 2003 година подсъдимият Н. посетил бюро”Тип топ” на фирма на „ДиВес” ЕООД в КК”Зл.пясъци”

След като се представил за сърбин и се легитимирал с лична карта, издадена в Канада Н. поискал да му бъдат обменени два травел чекове на стойност 100 щатски долара и един чек на стойност 100 евро.След като се убедила,че чековете са истински и след като подсъдимият поставил контролни подписи служителката в Бюрото му предоставила левовата им равностойност.

Малко по-късно в същото Бюро влязла и подсъдимата Н..Тя поискала да обмени също такива травел чекове на стойност 100 евро и 100 щатски долари , като представила документ за самоличност на името на М.П.и след като положила контролни подписи получила левовата им равностойност.

На 18.08.2003 г в едно от валутните бюра на фирма „Перфект Ди” ЕООД в КК”Златни пясъци” влязла подсъдимата Н.. Тя се легитимирала с документ за самоличност на името на М.П.и поискала да й бъдат осребрени осем травел чекове с номинал по 100 щатски долара всеки.След като се уверила,че чековете са истински служителката от Бюрото й заплатила равностойността на чековете.

На същата дата Н. посетила и второ валутно бюро на фирма ”Перфект Ди” в курорта в близост до супермаркет ”Хавана” и поискала да й бъдат обменени седем чека на „Американ Експрес” с номинал по 100 долара. Служителката проверила чековете и след като установила,че са истински заплатила на подсъдимата тяхната равностойност в български левове.

Отново на същата дата ,вечерта след 20 часа подсъдимият Н. влязъл във валутно бюро на фирма”ДиВес” и поискал да му бъдат обменени чекове с номинал 200 евро. Легитимирал се с канадска лична карта ,като се опитал да убеди служителката,че тази лична карта служи и за международен паспорт. Към този момент вече било установено,че всички представени в КК”Златни пясъци” травел чекове на „Американ Експрес” са без покритие , поради което касиерката натиснала паник бутона и Н. бил задържан от пристигналите веднага служители на СОД. След задържането му бил извършен обиск,при който от него били иззети три чека с номинал 200 евро и карта-сертификат на гражданин на Канада, издадена на името на В.С., но със снимка на подсъдимия.

Всички травел чекове на посочената компания , представени във валутните бюра на двете варненски фирми от двамата подсъдими били иззети с протокол и са приложени като веществени доказателства към делото.Със заключение на ССЕ е установено ,че всички чекове са истински , а контролните подписи, поставени от предявителите най-вероятно са на двамата подсъдими.Общата стойност на представените чекове е 3 949,78 лева.

Така приетата от окръжния съд фактическа обстановка е установена в общи линии правилно, но за редица от описаните детайли в хода на съдебното следствие не са събрани релеватни доказателства , а съдът просто е възпроизвел обстоятелствената част на обвинителния акт.

Така например св.Ю.Е. – касиер на валутно бюро ”Тип топ” не е установявала пред съда приетото в мотивите, че Н. се е представил пред нея за сърбин и се е легитимирал с канадска лична карта, нито , че подсъдимата се е представила за М.П., а показанията на свидетелката от досъдебното производство не са приобщени,поради направено възражение от защитата на подсъдимите. Верно е,че такава информация се съдържа в извънпроцесуалните обяснения на тази свидетелка пред полицията, но те нямат доказателствена стойност. И св.С.Х. е разказала пред оперативен работник ,че на 18.08.03 подсъдимата Н. се е легитимирала пред нея при обмяна на травел чекове с лична карта на името на М.П.,но със снимка на Н. , но пред ОС вече не разказва такива подробности, просто,защото след седем години не си ги спомня ,а обясненията й преди образуването на ДП не са доказателство по делото.

Поради тези и други неточности , поради разглеждането на делото без участието на Н. и при отказа на Н. да даде обяснения и след като защитата им изцяло оспорва авторството на деянията Варненският апелативен съд направи собствен анализ на всички доказателства на основание чл.13 , чл.14,чл.18 и чл.107 ал.3 и 5 от НПК ,при което установи следното :

Двамата подсъдими Р.Н. и В.Н. действително са извършили инкриминираните деяния и авторството им е доказано по несъмнен начин.

От доказателствата , събрани от ОС и проверени от въззивния съд при условията на чл.18 от НПК се установяват следните релевантни към обвиненията обстоятелства :

- През месец юни 2003 година от хотел в Париж била извършена кражба на травел чекове на „Американ Екпрес”. Авторите на кражбата не били установени. Всички , инкриминирани по настоящото дело травел чекове са част от откраднатите – писмо № 8908/26.04.04 на директора на РДВР Варна – л.72 , том първи на сл.дело № 3071/04 и отговор от Дирекция „Международно сътрудничество”на МВР-л.90 от същото дело.

- Всички травел чекове,които са били представени за осребряване в посочените валутни бюра в КК”Златни пясъци” са иззети с протоколи – л.37 и 38 от том първи на ДП и са приложени като доказателство по делото.

- Всички травел чекове са истински пл.инструменти– заключение на експерт към РДВР Варна – л.125 , том първи от ДП.

- Чековете са представени за осребряване във валутни бюра на фирмите „ДиВес”ЕООД и „ Перфект Ди”в КК „Златни пясъци” поотделно от мъж и жена , които са направили опит да скрият истинската си самоличност. Жената се е представяла за М.П.– обяснения към протокол за доброволно предаване на л.47 ,том първи , а мъжът- за сръбски гражданин с канадско гражданство- показания на св.В.П. и св.Л.Л. от с.з. и на св.Я. Х. от ДП-л.11, том втори.

- Поведението на двете лица във валутните бюра обуславя извода , че те са или извършители на кражбата в Париж ,или съучастници под някаква форма на преките извършители и най-малкото са знаели, че представят платежни инструменти по чл.249 ал.1 от НК без съгласието на титуляра им и това е налагало да укрият самоличността си.

- Двете посочени лица са именно подсъдимият В.Н. и подсъдимата Р.Н. – показания на св.Д. от с.з. – на записите от камерите в двете му валутни бюра са заснети именно двете лица, задържани на 18.08.03 г – т.е.двамата подсъдими , обяснения към протокола за доброволно предаване на св.В.П. – л.38 , том първи, протоколи за разпознаване на двамата подсъдими , извършено от свидетелките Я. Е. – л.7 и л.8 - том втори и Я. Х. – л.12 ,том втори , които категорично разпознават Н. и Н..

- Според заключението на графологическия експерт към РДВР Варна – л.125 ,126 от том първи , контролните подписи на иззетите чекове „най-вероятно са положени от всеки от двамата подсъдими” при посочените различни случаи. Експертът обяснява защо не може да даде категоричен отговор за двете лица,които са се подписали-изследваните подписи не са автентичните лични подписи на подсъдимите, а имитация на оригиналния подпис върху всеки от чековете, която имитация съдържа основни признаци от елементите на действителните подписи на двамата подсъдими.Тъй като от коментираните по-горе доказателства са установява по несъмнен начин,че именно Н. и Н. са предявили иззетите чекове експертното заключение не само не опровергава авторството на деянието , а напротив – допълва останалите категорични доказателства. Почеркът на обратната страна на чековете не е на подсъдимите, тъй като текстът е изписван от касиерките на валутните бюра.

- Иззетите с двата протокола за доброволно предаване- л.47 и 48 от том първи на сл.дело травел чекове,представени поотделно от двамата подсъдими са не само идентични по вид, но и с последващи номера ,макар да са представени по различно време и в различни бюра.

Поради това и без да се коментират ирелевантни подробности се установява по несъмнен начин – чл.303 ал.2 от НПК-че подсъдимите Н. и Н. в съучастие ,като съизвършители са извършили престъплението по чл.249 ал.1 от НК в редакцията му в бр.92/2002 на ДВ , за което са признати за виновни от първоинстанционния съд.

При задържането на подсъдимия Н. от него е иззета канадска карта-сертификат,издадена на името на лицето В.С., но със снимката на Н.- протокол на л.35,том първи от ДП, за притежанието на която подсъдимият е „пропуснал” да даде обяснения в края на протокола. Картата е приложена в плик на л.45 , том първи от сл.дело.

Тази карта представлява неистински документ – експертно заключение на л.126 , том първи, а това личи и визуално,тъй като снимката на картата е на подсъдимия Н..

С тази карта Н. се е легитимирал пред св. Я.Х. – показания на л.-11-ІІ от сл.дело ,том втори,приобщени в с.з.на 11.02.2010 по реда на чл.281 ал.5 от НПК , а пред св.Л.Лазаров – служител от СОД ,който го е задържал , се е опитал да обясни,че е канадски гражданин /след което признал,че е от Аксаково !/

Следователно подсъдимият Н. е извършил и престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.1 от НК, тъй като съзнателно се е ползвал от неистински официален документ,като за съставянето му не може да му се търси отговорност.

С оглед всичко гореизложено при установената от въззивния съд фактическа обстановка двамата подсъдими са извършили престъпленията , за които са признати за виновни и са осъдени от първоинстанционния съд.

В допълнително изложение към въззивната жалба процесуалният представител на двамата подсъдими излага следните доводи в подкрепа на оплакванията за необоснованост и нарушение на закона:

- Инкриминираните чекове не съдържат необходимите риквизити,за „да се приеме,че са ценни книжа”,а деянието е квалифицирано по чл.249 ал.1 от НК , „защото получаването на суми по чекове без покритие е елемент от състава на чл.249 от НК”. Освен това служителите от бюрата не са поискали от подсъдимите документ за собственост на чековете, който задължително се издавал при покупката им.

- Съдът не е изложил съображения за противоречията в показанията на свидетелките,които описват по различен начин външния вид на Н. , както и за обстоятелството,че св.Ш не е разпознала на снимка подсъдимата.

- Заключението на експертизата на подписите на двамата подсъдими съдържа предположения.

- Съдът не е отчел,че иззетите от Н. чекове той не е използвал, а у Н. не са намерени вещи ,относими към престъплението.

- Съдът не е обсъдил обясненията на подсъдимия Н.,които са доказателствено средство,че чековете са му предоставени от непознати лица по повод на извършена от него работа.

Всички възражения са изцяло неоснователни.

Предмет на престъплението по чл.249 ал.1 от НК / в редакцията му - ДВ бр.92/2002 г / е използването на платежен инструмент без съгласието на титуляра му , обстоятелство, което е установено по несъмнен начин по отношение и на двамата подсъдими. Разпоредбата не се отнася до ценни книжа , нито до чекове без покритие и тези въпроси изобщо не подлежат на обсъждане. Колкото до това,че чековете не съдържат необходимите реквизити – обратното е установено с експертно заключение , а ако не съдържаха всички реквизити те нямаше да бъдат осребрени многократно от различни служители в различни валутни бюра.

ОС не е коментирал евентуални противоречия в показанията на свидетелките за външния вид на подсъдимата, защото такива противоречия не се съдържат в показанията им пред съда. А показанията от ДП не са били приобщени , поради несъгласието на защитата на подсъдимите и поради това не подлежат на обсъждане.

Верно е , че св.Ш не е разпознала по снимка Н. и това е съвсем естествено,ако се съпоставят снимката на подсъдимата – л.64 , том първи на ДП и снимка № 3 – л.26 ,том втори от ДП,която Ш погрешно е посочила като снимка на подсъдимата. Приликата е очевидна , а в протокола за разпознаване- л.10 , том втори ,свидетелката е декларирала ,че не е категорична,че това е лицето,за което говори. И пред съда св.Ш не е категорична в отговорите си и заявява ,че вече не си спомня подробностите. Същевременно,обаче обяснява,че е видяла Н. на живо в полицията и там я разпознала категорично. Няма никакво съмнение, че именно подсъдимата Н. е жената,представила във валутното бюро на фирма „Перфект Ди” инкриминираните чекове ,тъй като това установява категорично втората касиерка - св.С. Х. и собственикът на Бюрото - св.Д. Д.. Вече бяха коментирани показанията му за самоличността на двамата подсъдими – „Аз имам камери и те /касиерките/ лично ми показаха кои са хората. Тези хора,които видях на камерите после ги видях в полицията и бяха тези , които Весо беше задържал”

Липсата на категоричност в експертното заключение вече бе коментирана. Изследваните подписи на двамата подсъдими представляват имитация на подписите върху чековете на действителния им титуляр. Въпреки това те съдържат елементи от истинските подписи на Н. и Н.. Поради това заключението не само,че не разколебава увереността в авторството на деянието,а напротив-косвено го доказва.

Без всякакво значение е ,че Н. не е използвал намерените у него три чека , тъй като той носи наказателна отговорност за използването на останалите. А иззетите чекове не е успял да използва / а тъкмо за това е посетил валутното бюро/, тъй като е бил арестуван.

По делото няма обяснения на Н. , които да са доказателствено средство и които съдът да не е обсъдил, т.к.делото се разглежда и на двете инстации без участие на подсъдимия. А измислиците , които е разказал на оперативните работници,или е написал саморъчно ,не подлежат на обсъждане.

Поради това окръжният съд не е постановил нито необоснована присъда , нито присъда в нарушение на закона.

За извършените деяния съдът е наложил на подсъдимите символични наказания , които са несъответни и на извършените деяния и на високата обществена опасност и на двамата подсъдими , които към лятото на 2003 година са с богато съдебно и криминално минало- л.75-л.85 том първи от ДП. По отношение на подсъдимия Н. ,който до 2003 г е осъден три пъти на лишаване от свобода за престъпления от общ характер и не е настъпила реабилитация по чл.88а ал.2 от НК не е възможно изпълнението на наказанието му да бъде отложено по чл.66 от НК , каквото е предложението на прокурора. От друга страна,обаче Н. практически няма да търпи наказание за двете инкриминирани деяния.С присъда по НОХД № 90/03 на РС Габрово , вл.в сила на 20.03.2006 г , той е осъден на лишаване от свобода за срок от осем години за деяние,извършено на 10.09.2002 г , т.е. при условията на реална съвкупност с деянията по настоящото дело- л.103-105 от том втори на ДП. Окръжният съд е разполагал с доказателства, за да извърши групиране на наказанията ,но не е изпълнил задължениято си и следва да процедира по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК ,след влизане на присъдата в сила. А по реда на т.2 на същата разпоредба следва да определи и типа затворническо заведение , в което ще се изтърпи наказанието по настоящото дело , т.к. не е изпълнил и задължението си по чл.41 ал.6 пр.2 от НК.

С оглед всичко гореизложено и с направените допълнения от въззивния съд присъдата следва да бъде потвърдена , поради което и на основание чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 17/11.02.2010 г по наказателно дело № 40/2010 г на Варненския окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Председател:

Членове: