Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……………… Година 2010 Град Варна

Варненският апелативен съд Наказателно отделение

На двадесет и трети април Година две хиляди и десета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Димитров

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Румяна Панталеева

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Пламен Иванов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 87 по описа на съда за 2010 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е решение № 12/23.02.2010 г. по НАХД № 16/10 г. на Окръжен съд Търговище, с което, в производство по Глава двадесет и осма от НПК, обвиняемата А.С.Л. е била освободена от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.248а, ал.2 от НК с налагане на административно наказание 500 лева глоба.

За да вземе това решение първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното постановление по чл.375 от НПК, че на 22.05.2008 г. в гр. Търговище, Л. е представила неверни сведения – че ползва наследствените си земи, пред Областната разплащателна агенция, с цел да получи средства от фондовете на Европейския съюз.

Въззивното производство пред АС Варна е образувано по жалба на адвокат Д.К.,***, като защитник на обвиняемата, с която моли за оправдателна присъда поради липса на умисъл. В съдебно заседание обвиняемата не се явява, не се представлява. Представителят на въззивната прокуратура намира жалбата за неоснователна и предлага да се потвърди решението.

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбата е неоснователна.

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, първоинстанционният съд е възприел фактите, твърдяни в прокурорското постановление, които накратко са следните:

Обвиняемата била пенсионерка и живеела в гр. Търговище. В района на община Антоново – селата Свирчово и Крушолак, тя притежавала наследствени земи, но не полагала грижи за тях - не ги обработвала лично, нито ги предоставяла с такава цел на трети лица. Когато обаче научила, че без знанието и съгласието й, непознати за нея хора ги обработват и получават за това субсидия, решила сама да ги декларира. Въпреки, че не била земеделски стопанин и не отговаряла на условията за получаване на директни плащания и подпомагане на общата селскостопанска политика по Закона за подпомагане на земеделските производители и Наредба № 107/2006 г. на Министъра на земеделието за условията и реда за подаване на заявления, през май 2008 г. тя попълнила саморъчно общо заявление за плащане на площ по схемата за единно плащане и средства за необлагодетелствани райони по мярка 211 /НР1/, към която описала 3.79 ха затревени площи и естествени ливади в землището на с.Свирчово и с.Крушолак. В заявлението Л. посочила и № на банкова сметка, ***.

Съгласно разпоредбата на чл.39 ЗПЗП, по СЕПП на земеделските производители се извършват директни плащания за фактически ползваните от тях земеделски площи. Площите - обработваеми земи, затревени площи, семейни градини или масиви с трайни насаждения, следва да са в добро земеделско и екологично състояние. Директните плащания се начисляват за единица обработваема площ /хектар/, като средствата се осигуряват от финансовия пакет на Република България, като член на Европейския съюз - от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. Средствата по втората от схемите - СПН, съгласно чл.45 ЗПЗП се осигуряват от националния бюджет и се допълват от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони при условията на съфинансиране. Условията и редът за подаване на заявления по тези схеми е регламентиран в издадената на основание чл.32, ал.5 от ЗПЗП Наредба №107/0б г.

За да достигне до фактологията по делото, първоинстанционният съд се е базирал както на приобщените писмени и гласни доказателства по досъдебното производство, така и на непосредствено дадените от обвиняемата обяснения. Тази фактическа обстановка не е спорна във въззивното производство, съгласно изричното отбелязване на това в жалбата. Защитната теза е, че намеренията на обвиняемата са били не да представи неверни сведения за да получи не дължими й се средства, а за да се защити срещу неправомерното владеене на собствените й земи от трети лица. Такова обяснение не може да бъде споделено и кредитирано, след като обвиняемата саморъчно е попълнила един подробен, недвусмислен и разбираемо оформен образец на формуляр, озаглавен „Общо заявление за плащания на площ 2008”, на втората позиция в който е отразила данни за банкова сметка „…по която желая да бъде изплатена субсидията”, и нарочно е приложила копие от удостоверение за номер на банкова сметка. Ноторно известен е съвсем различният ред за защита срещу чуждо владение, като въпросът, поставен с жалбата, относно евентуалното наличие на подобен гражданско-правен казус, е изцяло неотносим по делото и без значение за отговорността на обвиняемата по възведеното й обвинение.

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани други основания за отмяна или изменение на решението, на основание чл.338 от НПК, съставът на Апелативния съд в гр.Варна

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/23.02.2010 г., постановено по НАХД № 16 по описа на Окръжен съд Търговище за 2010 година.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: