Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                    №

 

                                      гр.Варна 13.05.2009 г.

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на двадесет и четвърти април през две хиляди и девета година, в публично заседание в следния състав:

 

        

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б.М.

                                                                ЧЛЕНОВЕ:Ж.Д.

                                                                           Д.Д.              

 

Секретар Г.Н.

Прокурор ИЛИЯ НИКОЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия Д.

ВНОХД №86 по описа за 2009 г.

 

         Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Й.Й., защитник на подс.Ш.М.М. ***/2008 г., постановена на 17.02.2009 г., с която подс.Ш.М. е бил признат за виновен по обвинение по чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК и чл.36 от НК е наложено наказание –лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години, като е наложил наказание по чл.343Г от НК-лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

         Осъдил е подс.М. да заплати на С.Г.Д. сума от 15 000 лева представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, като е отхвърлил предявения гр.иск до размера на 40 000 лева.

         Осъдил е подсъдимият да заплати направените разноски по делото, както и държавна такса върху уважения гр.иск.

         Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимият, с подадената жалба моли настоящата инстанция да измени присъдата на ТОС като бъде намален на наложените наказания. Възразява се относно не приложението на чл.55 от НК с оглед на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и бъде наложено наказание пробация.

         В с.з. защитата на подсъдимия поддържа подадената жалба на основанията посочени в нея.

         Представителят на АП-Варна изразява становище, че присъдата следва да бъде потвърдена, а така също че не е налице основание да бъде приложен чл.55 от НК, поради високата степен на нарушаване на правилата за движение по пътищата.

Въззивната инстанция след като разгледа становището на страните и провери закоността на обжалваната присъда и на основание чл.313 и чл.314 от НКП, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС категория „В” и „С” от 1975 год., а от 1980 година и категории „D”, „ВЕ”, „СЕ” и „DЕ” и работи като шофьор при „Етап Адрес-България” ООД гр.София. На 31.08.2007 г. в 17.00 часа с повереният му като шофьор в посочената фирма автобус „Темса-Даймонд” с рег. № СА 40-34 В ВА потеглил от автогара София по редовна линия-гр.Добрич. След 21.00 часа вече в тъмната част на денонощието управлявания от подсъдимият автобус се движел от гр.Омуртаг по посока гр.Търговище. Автомобилът бил технически изправен, пътната настилка суха и с добра асфалтово покритие. Около 21.30 часа, след отминаването на отбивката от пътя „Момина чешма”, М. управлявал автобуса по посока гр.Търговище, като се движел със скорост около 91 км/ч. Приближавайки левия завой преди бензиностанция „Радита” /непосредствено преди самия град/, М. намалил скоростта на автобуса на около 67-68 км/ч, след което отново я увеличил.

По същото време в този участък от пътя, в района на бензиностанцията в близост до пътното платно се движела М.Д.Д. на 78 години. Същата страдала от генерализирана атеросклероза и имала проблеми с ориентацията, като след напускане на жилището си в гр.Търговище, ул.”Капитан Данджиев” №8, в което живеела заедно с дъщеря си-С.Д., често се губела и се налагало да бъде търсена и откривана с помощта на полицията в града. Управлявайки автобуса на къси светлини с несъобразена скорост за осветеността на светлините-83 км/ч., М. не забелязал своевременно пострадалата Д., която в този момент безпричинно и в нарушение на ЗДвП започнала да пресича пътя от дясно на ляво спрямо посоката му на движение. Въпреки, че подсъдимият задействал аварийно спирачната система, автобуса с предната си лява част на бронята, под левите фарове ударил пострадалата Д., която била отхвърлена и влачена на около 21 метра, почти до спирането на автобуса. Вследствие силния удар пострадалата получила тежки увреждания по главата и тялото, довели до моментално настъпване на смъртта й. По същото време зад автобуса се движил лек автомобил „Форд-Транзит” с ДК № СС 82-41 АК управляван от С.Д., водачът на лекотоварния автомобил не спазвал необходимата дистанция и не могъл своевременно да реагира и спре на бързото спиране на автобуса като в следствие на това и се ударил в задната му част. От удара в автобуса не са настъпили значителни щети и за двете превозни средства.

Гореописаната фактическа обстановка приета от въззивната инстанция се базира, както на гласните доказателства по делото, така и от приложените писмени такива /протокол за оглед на местопроизшествие/ и др., които взаимно се допълват.

Настоящото дело е обжалвано от защитата на подс.М., като в жалбата се сочи, че съда неправилно е приложил материалния закон, като е наложено несправедливо наказание. Моли за приложението на чл.55 от НК, като наказанията бъдат намалени.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия подържа жалбата си, моли да бъде наложено наказание пробация, а така също да бъде намалено наказанието лишаване от право да управлява МПС, тъй като това е негова професия.

Представителят на АП-Варна изразява становище, че жалбата е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.

По делото са изготвени две АТЕ, втората от които тройна и по безспорен начин е посочено в заключението ме, че подс.М. се е движел с несъобразена скорост при къси светлини на осветителната система на автобуса. Посочена е скоростта с която е управлявал превозното средство в момента в който той е забелязал препятствие по пътя-82.8 км/ч /83 км/ч/, като плавно е намалил скоростта и в момента на удара скоростта била 67.5 км/ч. Именно несъобразената скорост с която е управлявал МПС е допринесла за станалото ПТП.

Съдът е отчел факта на съпричиняване от страна на пострадалата и е наложил справедливо наказание на подс.М.. Отчел е отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства и е наложил наказание към минималния размер, предвидено в законовата норма за това престъпление.

Настоящата инстанция също счита, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства или изключително накова, поради което счита, че приложението на чл.55 от НК е недопустимо. Наложените наказания са в размер адекватен на тежестта на извършеното и извършителя, предвид на което присъдата следва да бъде потвърдена.

Предявеният гр.иск е определен справедливо по размер, макар, че какъвто и да е той не би възмездил човешки живот.

При извършената служебна проверка на основание чл.313 и чл.314 от НПК настоящата инстанция не констатира допуснати съществени нарушения при постановяване на съдебния акт, които да водят до отмяна на същия.

                   Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК

                                   

 

                                     Р   Е   Ш    И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС-Търговище, постановена на 17.02.2009 г. по НОХД №184/2008 г. по отношение на подс.Ш.М.М. ЕГН **********.

         Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                           

                                                                                                        2.

 

С решение от 17.09.2009 година ВКС ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение по ВНОХД № 86/2009 година.