Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Варна 13.05.2009 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на дванадесет и четвърти април през две хиляди и девета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б.М.

ЧЛЕНОВЕ:Ж.Д.

Д.Д.

Секретар Г.Н.

Прокурор И.А.

Като разгледа докладваното от съдия Д.

ВНОХД №81 по описа за 2009 г.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв.С.Н., защитник на подс.В.А.Х., срещу присъдата на ОС-Варна от 27.02.2009 г. по НОХД №44/2009 г., с която подс.В.А.Х. е бил признат за виновен, и на основание чл.115 от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от осем години и шест месеца, което е постановил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Осъдил е подсъдимия да заплати на С.Н.И. сума от 25 000 лева, за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането, като е отхвърлил гр.иск до размера на 50 000 лева.

Осъдил е подс.Х. да заплати на Ю.Я.С. и на С.Я.И. сума от по 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени не имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането.

Осъдил е подсъдимият да заплати направените разноски по делото, както и д.т. върху уважените гр.искове.

Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия, в подадената жалба се твърди, че присъдата е явно несправедлива. В същата се твърди, че подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана и под въздействието на физиологически афект. Моли настоящата инстанция да измени размера на наложеното наказание, като го намали.

В с.з. защитата на подсъдимия изразява становище, че подсъдимия бил нападнат и се наложило да се защитава от агресивното поведение на пострадалия. Моли настоящата инстанция да намали размера на наложеното наказание.

Представителят на АП-Варна в с.з. изразява становище, че присъдата е законосъобразна и обоснована, като моли същата да бъде потвърдена.

Въззивната инстанция, като разгледа становището на страните и провери закоността, обосноваността и справедливостта на обжалванана присъда изцяло и на основание чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Х. ***, ул.”Горна Студена” №77. В съседство живеел пострадалия Я.С.И. били в добри отношения.

На 04.05.2008 год. преди обяд той бил в двора на къщата си. Чул шум от удар, излязъл навън и видял, че пострадалия И. при управление на своя л.а. блъснал неговата кола. Двата автомобила били приближени един до друг, пострадалият излязъл от своята кола. Подсъдимият заявил, че ще уведоми Пътна полиция и казал на И. да не измества своето МПС, след което се прибрал в дома си. Чул шум и отново излязъл, при което видял, че пострадалия привел колата си в движение и я паркирал наблизо. По повод станалото ПТП между двамата възникнал конфликт. Подсъдимият нанесъл три силни удара с тесла в областта на главата на пострадалия И., който паднал на земята в безсъзнание, а подсъдимият се прибрал в дома си. За извършеното от него казал на снаха си-св.Ж.Г. В последствие Я.И. бил намерен в безпомощно състояние от съпругата си-св.С.И., която заедно със свидетелите С.Г. и А.И. го откарали в болнично заведение, за оказване на медицинска помощ.

Въпреки проведеното лечение на 15.05.2008 г. Я.И. починал.

След извършване на деянието подсъдимият се отправил към гр.Бургас с личния си автомобил, по-късно напуснал Р България и заминал за Р Полша.

Причина за настъпилата смърт на И. е тежка мозъчно-черепна травма.

Така приетата за установена фактическа обстановка от първоинстанционният съд се споделя и от настоящата инстанция.

Възраженията направени от защитата на подсъдимия, както в жалбата, така и в с.з. пред настоящата инстанция са неоснователни по следните съображения:

Производството е протекло по реда на глава двадесет и седма. Подсъдимият е признал фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, а така също и вината си.

Твърдението, че подс.Х. бил предизвикан от пострадалия и по този начин се е защитавал, не кореспондира с доказателствата по делото.

Предвид гореизложеното съдът счита, че деянието е правилно квалифицирано и не е налице квалификация за съставомерност на деяния по чл.118 от НК, както и, не би могло да намери приложение разпоредбата на чл.12 от НК.

Наложеното наказание е справедливо по размер и вид. Определено е под минималния размер, предвидено в законовата норма за това престъпление, след като е приложена нормата на чл.55 ал.1 т.1 от Н, с оглед изискването на чл.373 ал.2 от НПК. Други смекчаващи вината обстоятелства, а и изключително такова по делото не е налице.

Въззивният съд счита, че изводите на ОС-Варна не противоречат на доказателственият материал по делото, поради което присъдата е законосъобразна и същата следва да бъде потвърдена.

Гражданските искове са определени по справедливост, макар и в какъвто и размер да са не биха поправили стореното.

При извършената служебна проверка на основание чл.313 и чл.314 от НПК, въззивната инстанция не констатира нарушения при постановяване на съдебния акт, които да водят до отмяна на присъдата.

Водим от горното и на основание чл.334 т.6 вр. Чл.338 от НПК

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС-Варна по НОХД №44/2009 г., постановена на 27.02.2009 г. по отношение на подс.В.А.Х. ЕГН **********.

Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ВКС с решение от 26.09.2009 година потвърждава решението на Апелативен съд – Варна.