Р Е Ш Е Н И Е
№
29.03.2010г.,
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно отделение
На дванадесети март
Година две хиляди и десета
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР МАНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА
ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
Секретар С.Д.
Прокурор Анна Помакова
като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 8/10г. по описа на съда за 2010г., за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 89, постановена на 25.11.2009г. от Силистренски Окръжен съд, по НОХД №252/2009г., с която подсъдимите Д.П.С., Р.М.И. и Д.Т.Д. са признати за ВИНОВНИ в извършване на деяние по чл.277а ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 11.03.2009г. в местността „Лясковец”, в землищата на с.Малък Преславец и с.Долно Ряхово и двете в обл. Силистра, в съучастие като съизвършители, не по законоустановения ред, извършили изкопни работи на територията на недвижима културна ценност – археологически паметник на културата, регистриран в автоматизираната система на археологическата карта на България под № 4034 като недвижим паметник на културата с местно значение в ДВ бр.10/1968г., регистриран през 1992г. в Археологическата карта на България (АКБ), със задължителен режим ”А” на ползване на територията, като при извършването на изкопните работи са използвани технически средства- 1бр. самоделно изработен металотърсач, 4бр. лопати, 1бр. брадва, 1бр. кирка, както и моторно превозно средство - л.а. „Форд”, модел”Фиеста” с рег. №А 0518КМ. На подсъдимите е наложено наказание при условията на чл.54 от НК – „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от по ЕДНА ГОДИНА и „ГЛОБА” в размер на 5000 лева за всеки от тях, като по отношение на подс.И. е определен „строг” режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” по отношение на двамата подс. С. и Д. за срок от по ТРИ ГОДИНИ. Налице е произнасяне досежно веществените доказателства.
Така постановената присъда е протестирана по отношение на наложените наказания от прокурор при ОП- Силистра , като на въззивния съд се предлага същите да бъдат завишени с оглед на данните за всеки един от подс.
Недоволни от присъдата са останали и тримата подс. С., И. и Д., които чрез процесуалния си представител са я обжалвали пред Варненския апелативен съд, позовавайки се на незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на същата. Молбата е за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или в условията на алтернативност – да бъде постановена оправдателна такава.
Представителят на ВАП поддържа депозирания протест, изразява становище за законосъобразност и обоснованост на първоинстационната присъдата, като моли за индивидуализиране на наказанието на всеки от подс.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателите не се явяват, представляват се от редовно упълномощен защитник, който подържа жалбата на посочените основания, излагайки аргументи и в насока на допуснати съществени процесуални нарушения на досъд. пр-во, довели до ограничаване правата на подсъдимите, както и за субективна несъставомерност на деянието, с оглед липсата на събрани данни и доказателства.
След преценка на доводите на страните, изложени в писмена форма и доразвити в съдебно заседание, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл.314 от НПК настоящият състав констатира следното:
Срещу обв. Д.П.С., Р.М.И. и Д.Т.Д. е бил внесен обв. акт в СОС за деяние по чл. 278Б ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 11.03.2009г. в местността „Лясковец” на с.Малък Преславец, обл.Силистренска, в съучастие като съизвършители, са извършили изкопни работи на територията на археологически паметник на културата, като използвали технически средства и моторно превозно средство. Съответно делото е било насрочено и разгледано в съдебно заседание на 25.11.2009г., като на същата дата е приключило с присъда. С последната съдът е признал и тримата подс. С., И. и Д. за ВИНОВНИ в извършване на деянието, предмет на обвинението, приемайки обаче, че те са осъществили състава на чл. 277а ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 2 ал. 2 от НК.
Ревизирайки настоящия съдебен акт, съставът на въззивния съд констатира, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, както при провеждане на досъдебното произовдство, така и в съдебната фаза на процеса: С така внесения обвинителен акт, респ. проведеното досъдебно производство, а също и по време на първоинстационното производство, не са били установени всички фактически обстоятелства, имащи значение за съставомерността на деянието, обосноваващи извода досежно вида, характера и мястото на разположение на арх. паметник на културата (неговия териториален обхват), за който подсъдимите са обвинени и впоследствие осъдени, за това, че са извършили изкопни работи, не по законоустановения ред. В този смисъл настоящият състав на ВАС намира за основателни направените възражения от страна на защитата на тримата подсъдими за това, че обекта на посегателство е останал не индивидуализиран и не е установено по един безспорен начин, че същият действително представлява археологически паметник на културата. По делото няма съставен нито един протокол, който да разкрива или онагледява обстоятелства, относими към виновно извършеното деяние от тримата подс. Т.е. липсата на фактически данни в тази насока прави обвинението голословно, непълно и неясно, което е пречка подсъдимите да организират защитата си срещу това обвинение. Именно обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и рамките, в които ще се развива процеса на доказване. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително посочва факти, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемите в осъществяването му, което обаче в случая не е налице, тъй като самото обвинение не е формулирано в достатъчно ясен и точен смисъл, най-вече с оглед обществените отношения, които са засегнати с деянието. Ето защо, формулировката на обвинението по чл. 278б /стара редакция/ или 277а от НК не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. Липсата на ясна, точна и подробна фактология, на базата на която да се формулират и правните изводи във връзка със засегнатите обществени отношения, съотв. нормативната уредба, засягаща обекта на посегателство, изключва възможността подсъдимите да организират своята защита. Същите са признати за виновни в извършване на деяние, обвинението за което е неясно и неточно, не е конкретизиран предмета на престъплението, което не дава възможност и на по-горните инстанции да разберат в крайна сметка, в какво точно са обвинени подсъдимите, въз основа на какви фактически положения и доказателства, за какво са предадени на съд и осъдени. Като пример за непълно и некачествено проведено досъдебно производство следва да се посочи един от способите за събиране на доказателствата по отношение на вида, характера и мястото на разположение на арх. паметник на културата – чрез назначаване на КСЕ, в чието изготвяне водещият разследването е посочил необходимостта от участие на две вещи лица – специалист в областта на античните и средновековни паметници на културата и специалист по геодезия и картография. В постановлението за назначаване на КСЕ от 22.06.2009г са е посочени вещите лица – Н. Николов и И. Бъчваров, а като резултат е била изготвено заключение от вещото лице И. Бъчваров, респективно същото е било подписано само от него. Това нарушение е доразвито на фазата на съдебното производство – в хода на съд. следствие, когато е било разпитано единствено и само в. л. И. Бъчваров, без да бъде изследван задълбочено въпроса за местоположението на изкопните работи, съобразено с местоположението на недвижимата културна ценност – археологически паметник на културата, с местно значение, регистриран през 1992г. в Археологическата карта на България (АКБ).
Следва да се отбележи, че от своя страна, първоинстационният съд по реда на чл. 248 ал. 2 от НПК не е констатирал описаните отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на тримата подсъдими и е пренесъл същите в съдебна фаза. В стадия на въззивното производство тези нарушения са неотстраними, тепърва не може да се изяснява определението „археологически паметник на културата” и съответно да се правят изводи за наличието или липсата на съставомерните признаци на деянието, предмет а обвинението, най-малкото защото страните биха се лишили от една съдебна инстанция по фактите, поради което и единствената възможност за настоящата инстанция е по реда чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал.1 , т.1 от НПК да отмени присъдата и да върне делото на прокурора за ново разглеждане. При новото разглеждане следва да се съобрази гореизложеното, както и всички доводи и оплаквания, направени във въззивните жалби на подсъдимите.
Водим от горното и на основание чл.334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 1 т. 1 от НПК, настоящият състав на Варненски Апелативен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло присъда №89, постановена на 25.11.2009г. от Силистренски Окръжен съд, по НОХД № 252/2009г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.