Р Е Ш Е Н И Е

08.05.2008г., гр. Варна

в името на народа

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на осемнадесети април през две хиляди и осма година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Б.

ЧЛЕНОВЕ: Д.Д.

Р.Л.

секретар С.Д.

прокурора В.М.,

като разгледа докладваното от съдия Р.Л.

ВНДОХ №71 по описа за 2008 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на А.И.А., чрез защитника му адв. Ив.Генчев, подсъдим по нохд № 427/2007г. по описа на Търговишкия окръжен съд, против присъдата на същия съд от 11.01.2008г., с която е признат за виновен по чл. 343 ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 НК и му е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години, както и лишаване от правоуправление за срок от две години. Признат е за невинен и оправдан да е допуснал нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП. Осъден е бил да заплати на гражданските ищци М.Е. 30 000лв. неимуществени вреди, на С.М., А.А. по 20 000лв. и на А.М. 15 000лв.ведно със законните последици. Осъдил го е да заплати и съответните такси и разноски. В жалбата се сочат основания за нарушение на материалния закон както и необоснованост. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава по чл.`15 НК както и отхвърляне изцяло на предявените граждански искове.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Гражданските ищци не се явяват за да изразят становище. Постъпило е писмено такова, в което изразяват съгласие с постановената присъда и молят жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 11.01.2008г. по нохд № 427/2007г. Търговишкият окръжен съд е признал подсъдимия А.И.А. за виновен в това, че на 09.01.2007г. по второкласен път от гр.Търговище към с.Руец, при управление на лек автомобил “Форд Сиера” ДК№ Т 4299 АС, нарушил правилата за движение – чл.21 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Х.Х.Е., на 75 год.престъпление по чл.343 ал.1 б.”в”вр.чл.342 ал.1 НК и му е наложил наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години. На основание чл.343г НК го е лишил от правоуправление на МПС за срок от две години. Оправдал го е по обвинението да е нарушил чл.20 ал.2 ЗДвП. Осъдил го е да заплати на гражданските ищци М.А.Е. 30 000лв., на С.М.М. и А.М.А. по 20 000лв. и на А.М.М. – 15 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Осъдил го е да заплати и направените по делото такси и разноски.

Делото се е разглеждало след отмяна на оправдателна присъда и връщането му за ново разглеждане с решение на ВАС поради допуснати процесуални нарушения и дадени задължителни указания.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

На 09.01.07г., в ранния следобед, подсъдимият и двама негови приятели, свид. К.К. и Р.Й., тръгнали от гр.Търговище към с.Руец. Автомобила се движел по прав участък с около 110 км/ч, с много добра видимост и отлични пътни условия – ясно, сухо и слънчево време. Пътят бил с явно обозначена пътна маркировка, с две ленти с обща ширина 7,5м. и по 3,75м. за всяка лента. По същото време в същата посока се движел свид. М.Е. със съпругата си, постр. Х.Е. с магарешка каручка. В един момент Е. помолила съпруга си да спре за да отиде по нужда. Каручката спряла в дясно на платното, а Е. пресякла платното към близките храсти. След това тръгнала обратно да пресича платното за да се върне в каручката. В това време подс. А. заобикалял движещ се пред него пикап, който от своя страна заобиколил спряната в дясно каручка без да изменя скоростта си. Видял и пострадалата на левия банкет, готвеща се да пресича като се оглеждала. Тя тръгнала, направила две-три крачки и се върнала. Действията й били възприети от подсъдимия, но той отново не променил скоростта си. В момента, в който подсъдимия се бил изнесъл почти изцяло в дясната страна на насрещното платно и заобикалял каручката, подсъдимата отново тръгнала да пресича на бърз ход. При стъпването й на платното, подсъдимият веднага задействал спирачките като в този момент се намирал на 80м. от мястото на удара. При скоростта, с която се е движел към този момент от 110 км/ч, опасната му зона за спиране е била 106м. Поради това той не е могъл да избегне удара с пострадалата, който настъпил в лявата рента, на разстояние 3,6м. от левия ръб на пътя като я ударил с предната част на автомобила първоначално в десния крак, след което тялото било носено известно време на капака и изхвърлено на 12м. пред спрелия окончателно автомобил.

От изготвената СМЕ за аутопсия и КСМАТЕ е видно,че пострадалата е получила съчетана черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травми, с травматичен излив на кръв под мозъчните обвивки на малкия, продълговатия и гръбначния мозък, счупване на втори шиен прешлен, довели до възходящ мозъчен оток и парализа на жизненоважни мозъчни центрове. Смъртта е била неизбежна и възможно да е настъпила в рамките на минута след удара. След удара автомобила продължил праволинейното си движение на разстояние от 20,3м. в лявата лента. След инцидента подсъдимия и двамата му спътници излезли от автомобила. Подсъдимият бил силно разстроен, а свид. Й. съобщил за произшествието в Бърза помощ. След пристигане на полицията, подс. А. обяснил на свид. Х., че „бабата тръгнала да пресича, върнала се и пак тръгнала и старала белята”/л.13 сл.д./ Подсъдимия обяснил същото и на другия полицай – свид. С..

Фактическа обстановка е установена по безспорен и категоричен начин от всички събрани доказателства. Окръжният съд е направил пълен и подробен анализ на всички гласни и писмени доказателства. Отговорил е на всички поставени от защитата въпроси максимално изчерпателно. Направените изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция. Съдът е приел, че основна причина за ПТП е превишената скорост, с която се е движил автомобила на подсъдимия. Ако той се беше движил с разрешената скорост от 90 км/ч то би имал техническа възможност да спре и предотврати инцидента. Съдът е положил максимални усилия да установи и анализира подробно поведението на подсъдимия и на пострадалата – л.4-11 от мотивите, изложил е всички гледни точки и е направил единствения правилен извод за допуснатото нарушение и виновното поведение на подсъдимия, както и на причинно-следствената връзка с настъпилия вредоносен резултат. Тези мотиви напълно и изцяло се споделят и от настоящата инстанция, поради което няма нужда да бъдат преповтаряни.

В жалбата и в пледоарията си пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия се опитва да представи момента на възникване на опасността повторното тръгване на пострадалата да пресича като от това вади извод, че тя се е навирала в опасната зона за спиране и удара е бил непредотвратим. Според защитата пострадала е била на 47м. от момента на задействане на спирачките и при това положение дори подсъдимия да се е движел с разрешената скорост, той не би могъл да спре. Правилно съдът е приел, че опасността е възникнала от момента, когато подсъдимия е забелязал пешеходката на платното. Тя явно е давала всички признаци,че има намерение да пресича. Според СТЕ тогава тя се е намирала най-малко на 80м. от автомобила и при скорост на движение от 90 км/ч той би спрял на 77м. т.е. пострадалата е била извън опасната зона. Възприетия от съда извод е правилен и законосъобразен и такава е и константната практика. Движейки се с неразрешена скорост, подсъдимия се е поставил в невъзможност да реагира своевременно и действията му са в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат.

Приемайки тази фактическа обстановка и стигайки до този извод, окръжният съд е постановил една обоснована и законосъобразна присъда. Окръжният съд е изложил подробни съображения защо приема отразената от него фактическа обстановка, защо кредитира показанията на свидетелите и възприема изслушаната в с.з. автотехническа експертиза и защо не възприема версията на подсъдимия. Тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция. Подсъдимият е имал реална възможност да възприеме пострадалата от повече от 100м. и е имал време и възможност да реагира по най-добрия начин. Тя е представлявала опасност още със стъпването си на пътното платно в лентата за насрещно движение и подсъдимия е следвало да съобрази това. Като не е сторил това е нарушил разпоредбата на чл.21 ЗДвП. В този смисъл е и константната практика на ВКС. Правилно и законосъобразно съдът е стигнал до извода, че пострадалата не е попадала в опасната зона за спиране на подсъдимия, тъй като е представлявала опасност на пътя още със стъпването си на пътното платно.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че законосъобразно и обосновано окръжният съд е признал подсъдимия А. за виновен по чл.343 ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 НК.

Твърденията за неправилност, необоснованост и противоречие със закона на присъдата в наказателната й част също са неоснователни, а и не се сочат конкретни нарушения в жалбата. По отношение виновността на подсъдимия вече бяха изложени съображения и тя е установена по безспорен и категоричен начин като не може да се говори за случайно деяние.

При определяне размера на наказанието съдът е съобразил всички смекчаващи вината обстоятелства, както и известно съпричиняване от страна на пострадалата и е определил едно справедливо по размер наказание като е приел, че то не следва да бъде изтърпявано ефективно като е приложил разпоредбата на чл.66 НК. Същото се отнася и до лишаването от право да управлява МПС, за срок от две години.

По отношение на гражданско-осъдителната част въззивната инстанция намира, че след като е налице причинно-следствената връзка между деянието и причинения вредоносен резултат то подсъдимия следва да обезщети близките на пострадалата. Гражданските искове са уважени съобразно изискванията на чл.52 ЗЗД по справедливост. Съдът е направил разграничение между тях като е присъдил най-голямо обезщетение на съпруга на пострадалата и съответно по-нисък размер на нейните деца. Отчел е и обстоятелството, че гр. ищца А.М. живее в Турция и поддържа по-редки контакти с родителите си.

Поради това и в тази част присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.337 и чл.338 НПК Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 11.01.08г. на Търговишкия окръжен съд, постановена по нохд № 427/07г. по отношение на подсъдимия А.И.А. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

С решение № 419 от 15.10.2008 г. по КД № 389/2008 г. ВКС е потвърдил решението на Апелативен съд Варна

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.