Р Е Ш Е Н И Е

Варна , 19 март 2010 година

Варненският апелативен съд ,наказателно отделение,в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и десета година в състав:

Председател:Божидар Манев

Членове:Росица Лолова

Павлина Димитрова

при участието на секретаря С.Д. и прокурора Иван Тодоров разгледа частно наказателно дело № 70 по описа за 2010 година, докладвано от съдия Б.Манев

Производството по чл.20 от ЗЕЕЗА е образувано по протест на окръжния прокурор при Шуменска окръжна прокуратура против решение № 19/24.02.2010 година по ЧНД № 712/2009 г. на Шуменския окръжен съд с искане за отмяната му и за уважаване на отхвърленото предложение за екстрадиция.

Протестът се поддържа от представителя на Варненска апелативна прокуратура.

Исканото лице А.Ш. участва във въззивното производство лично и с двама защитници , които навеждат многобройни доводи в подкрепа на законосъобразността на протестираното решение , което предлагат да бъде потвърдено.

Варненският апелативен съд , за да се произнесе по протеста взе предвид следното :

С решение № 19/24.02.2010 г. състав на Шуменския окръжен съд е отказал екстрадицията на лицето Д.В.Ш./ А.А.Ш. / , пребиваващ на територията на Република България като руски гражданин , роден на *** *** , Руска федерация , притежаващ задграничен паспорт № 70 0220399, за което компетентните руски власти твърдят ,че е лицето извършило престъплението , за което на същия е предявено обвинение.

В мотивите към решението си окръжният съд е посочил следното :

Производството по чл.14 ал.4 от ЗЕЕЗА е образувано по искане на Шуменска окръжна прокуратура за предаването на руския гражданин Д.Ш.,роден на *** ***, Руска федерация , използващ името А.Ш. , на компетентните съдебни органи на Руската федерация.

Искането е на основание молба за екстрадиция по чл.9 ал.1 от ЗЕЕЗА.

Деянието ,за което се иска екстрадирането на лицето е престъпление по чл.159 раздел втори от Наказателния кодекс на Руската федерация ,за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до пет години. Предвид фактическата обстановка на престъплението,подробно описана в молбата за екстрадиция то е идентично с престъплението „измама” ,регламентирано с разпоредбите на чл.209 – чл.211 от Наказателния кодекс на Република България , за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до десет години. Следователно и по законодателството на молещата и на замолената държава се предвижда наказание лишаване от свобода за не по-малко от една година или друго по-тежко наказание. Съгласно правната доктрина не е необходима пълна идентичност в съставите на престъплението по законодателството на двете държави,а съгласно чл.5 ал.3 от ЗЕЕЗА е достатъчно съвпадението на основните признаци на различните състави , какъвто е случая, предмет на производството по ЗЕЕЗА.

След тези правилни констатации окръжният съд е изследвал задълбочено дали не са налице някое от основанията по чл.6 , чл.7 и чл.8 от ЗЕЕЗА , при наличието на които екстрадиция не се допуска ,отказва се задължително , или може да бъде отказана. Изводът , че с изключение на хипотезата на чл.7 т.6 пр.2 от ЗЕЕЗА не е налице нито една от останалите отрицателни предпоставки е правилен.

Окръжният съд е изследвал много внимателно проблемът ,свързан с давността за наказателното преследване на исканото лице и е направил правилният извод,че тя е изтекла по българското законодателство.

Не се спори от прокуратурата , която на основание чл.14 от ЗЕЕЗА внася преписката за разглеждане в съда и поддържа искането за екстрадиция, че деянието,предмет на екстрадиционното производство е измама по смисъла на чл.209 – чл.211 от НК на РБ. Наказанието , предвидено , както по отношение на основния състав на това престъпление по чл.209 от НК , така и за двата квалифицирани състава по чл.210 и 211 от НК е до десет години лишаване от свобода , и , следователно, и при трите възможни хипотези се изключва по давност на основание чл.80 ал.1 т.3 от НК ,когато наказателното преследване не е възбудено в продължение на десет години.

Не се спори,че давността по законодателството на молещата държава за наказателно преследване на извършителя на деянието по чл.159 раздел втори от НК на Руската федерация не е изтекла , както и че основание за задължителен отказ от екстрадиция по чл.7 т.6 от ЗЕЕЗА е давността да не е изтекла алтернативно „според законодателството на българската ,или на молещата държава”

За да направи извода,че е налице отрицателната предпоставка по посочената разпоредба за отказване на екстрадицията окръжният съд е посочил,че деянието на исканото лице според твърдението на руските власти е извършено на 13.02.1997 г , от която дата започва да тече давност за наказателно преследване.Тя е прекъсната на 23.03.1998 г с постановяване на определение на Кировския районен съд град Омск,с което Д.Ш.е обявен за издирване и е постановено неговото задържане , но от тази дата в продължение на десет години до м.09.2009 г не са извършени никакви процесуално следствени действия. Поради това на 23.03.2008 г е изтекла десетгодишната давност по чл.80 ал.1 т.3 от НК и на основание чл.7 т.6 от ЗЕЕЗА екстрадиция не може да бъде допусната.

В протеста на окръжния прокурор при Шуменска окръжна прокуратура не се оспорват горните обстоятелства ,но се поддържа,че не е налице информация от молещата държава дали не са извършени други действия за наказателното преследване на Ш.в посочения десетгодишен период и поради това,според прокурора „не може да се обоснове извода,че последното действие , предприето за наказателното преследване на Ш.е от 23.03.1998 г”

Това разбиране не може да бъде споделено. За българската страна не съществува задължение по чл.17 ал.3 от ЗЕЕЗА да проверява дали молещата държава не е пропуснала да представи доказателства във връзка с погасителната давност на извършеното престъпление, а няма и никакви индикации за подобно предположение. По делото са представени всички необходими документи по чл.9 ал.3 от ЗЕЕЗА ,относими към конкретния случай и няма никакво основание да се поддържа,че в тях има непълнота.

Поради това изводът на окръжния съд , направен след внимателен анализ на представените доказателства,че е налице отрицателната предпоставка за екстрадиция по чл.7 т.6 от ЗЕЕЗА е правилен.

Поддържа се на второ място в протеста,а това е и позицията на представителя на апелативна прокуратура,че не е изтекла абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК на РБ за изключване на наказателното преследване по отношение на деянията по чл.209 – 211 от НК.

Този срок действително не е изтекъл , но това обстоятелство в конкретния случай е без всякакво значение. Институтът на абсолютната давност се прилага субсидиарно само в случаите , в които макар да не е изтекла давността по чл.80 от НК е изтекъл срок ,който надвишава с една втора срока по чл.80 от НК. Доколкото ,обаче срокът по предходната разпоредба действително е изтекъл въпросът за абсолютната давност не подлежи на обсъждане.

В подкрепа на извода на окръжния съд по чл.80 ал.1 т.3 от НК двамата защитници на исканото лице са представили много подробни писмени бележки , основните доводи по които развиват в заседанието на въззвния съд.

Доколкото решението на втората инстация е за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт становището на защитата няма да бъде обсъждано.

С оглед на горното е безпредметно обсъждането и решаването в екстрадиционното производство на въпроса за действителната самоличност на исканото лице. То не следва да бъде предадено на молещата държава,докато се намира на територията на РБ независимо от това каква е действителната му самоличност ,тъй като дори и лицето А.Ш. всъщност да е исканият от руските власти Д.Ш.то по вече изложените съображения съществува пречка за уважаване на Искането за екстрадиция. Поради това настоящата инстанция намира , че не следва с неподлежащ на обжалване съдебен акт и без да има възможност да събира нови доказателства да решава този въпрос в производство по чл.20 от ЗЕЕЗА.

С оглед правилно постановеният отказ на екстрадиция мярката за неотклонение на А.А.Ш. , която е „Задържане под стража”следва да бъде отменена.,,за което следва да бъде уведомен директора на Варненския затвор.

Заверен препис от въззивното решение следва да бъде изпратен незабавно на Министъра на правосъдието за уведомяване на молещата държава на основание чл.21 ал.1 от ЗЕЕЗА.

С оглед гореизложеното и на основание чл.20 ал.3 от ЗЕЕЗА Варненският апелативен съд

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/24.02.2010 г по частно наказателно дело № 712/2009 на Шуменския окръжен съд.

ОТМЕНЯ мярката за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на А.А.Ш. , роден на *** ***, Руска Федерация.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Да се изпрати незабавно заверен препис от решението на директора на Варненския затвор за освобождаването на задържаното лице и на Министъра на правосъдието на РБ за уведомяване на молещата държава.

Председател:

Членове :