Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

                               Варна  , 17  март  2010 година

                                     В името  на  народа

    Варненският апелативен съд,наказателно отделение,в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и десета година в състав :

                                               Председател:Божидар Манев

                                                      Членове:Росица Лолова

                                                                    Живка Денева

при участието на секретаря Г.Н. и прокурора Светла Курновска разгледа наказателно дело № 7 по описа за 2010 година , докладвано от съдия Б.Манев.

Производството е по ч.318 ал.2 и ал.3 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Варненска окръжна прокуратура и по жалба на адвокат Б.Ж.-защитник на подсъдимия Х.Г. против присъда № 124/27.10.2009 по наказателно дело № 653/2009 на Варненския окръжен съд.

Прокурорът пледира за отмяна на присъдата в оправдателната й част и за постановяване на осъдителна присъда против подсъдимия Г. по чл.199 ал.1 т.4 от НК , както и за увеличаване на размера на наложените наказания.

Защитникът на подсъдимия ангажира в жалбата си отменителни основания по чл.348 ал.2 и ал.5 от НПК и пледира алтернативно за отмяна на присъдата и оправдаване на доверителя му,или за намаляване на наказанията.

Представителят на апелативна прокуратура поддържа протеста пред въззивния съд и изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Подсъдимият поддържа жалбата си лично и с процесуалния си представител,като излага доводи в подкрепа на нейната основателност ,а по отношение на протеста предлага  да бъде отхвърлен.

Варненският апелативен съд , за да се произнесе взе предвид :

С атакуваната присъда състав на Варненския окръжен съд признал подсъдимия Х.Г. за виновен в това,че:

На 25.03.2008 в град Варна в съучастие като съизвършител с А.Х. и две неустановени лица в изпълнение на решение на организирана престъпна група отвлякъл В.Ж.,с цел протизозаконно да го лиши от свобода,като деянието е извършено от повече от две лица и на основание чл.142 ал.2 т.2 и т.8 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години.

На 25.03.2008 в местността”Побити камъни”край Варна в изпълнение на решение на организирана престъпна група,в съучастие като съизвършител със същите лица направил опит да принуди В.Ж. да извършва престъпления по чл.354а ал.1 от НК противно на волята му,като употребил сила и заплашване и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и на основание чл.143 ал.2 вр.чл.142 ал.2 т.8 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години.

В периода м.април-м.май 2008 година в местността ”Побити камъни” край Варна в съучастие като съизвършител с А.Х. и с Д.Т.,в изпълнение на решение на организирана престъпна група принудил М.П. да извършва престъпления по чл.354а ал.1 от НК противно на волята му,като употребил сила и заплашване и на основание чл.143 ал.2 вр.142 ал.2 т.8 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години.

На 29.06.2008 в град Варна в съучастие като съизвършител с А.Х. и с две неустановени лица, в изпълнение на решение на организирана престъпна група направил опит да принуди П.Б. да извършва престъпления по чл.354а ал.1 от НК  противно на волята му,като употребил сила и заплашване и деянието останало недовършено по независещи от дееца му причини и на основание чл.143 ал.2 вр.чл.142 ал.2 т.8 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години.

В периода месец март 2008 – месец юли 2008 година в град Варна участвал в организирана престъпна група с А.Х.,  Д.Т. и Е. Г. ,създадена с цел да върши престъпления по чл.354а ал.1 от НК и на основание чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 вр.чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години.

На основание чл.23 ал.1 от НК наложил на подсъдимия Г. най-тежкото от посочените наказания – лишаване от свобода за срок от четири години,което на основание чл.24 от НК увеличил с шест месеца.

Признал подсъдимия Г. за невинен и го оправдал по обвинението по чл.199 ал.1 т.4 от НК.

На основание чл.70 ал.7 от НК постановил подсъдимия Г. да изтърпи  и наказанието лишаване от свобода за срок от десет месеца и двадесет и осем дни,от изтърпяването на което е бил условно предсрочно освободен по ЧНД № 407/2008 на ОС Варна. Приспаднал на основание чл.59 ал.1 т.2 от НК времето,през което е бил с мярка за неотклонение ”Домашен арест”, осъдил го да заплати разноските по делото , произнесъл се по веществените доказателства.

Присъдата е постановена при следната фактическа обстановка :

Подсъдимият Х.Г. и свидетелите по чл.118 ал.1 т.1 пр.2 от НПК  А.Х. и Е. Г. били приятели. Хр. Г. се запознал с Х. в затвора , а докато изтърпявал  поредно наказание лишаване от свобода Е.Г. се грижил за семейството му и поради това отношенията им били особено близки. С определение на Варненския окръжен съд по ЧНД № 407/08 г. , влязло в сила на 21.03.08 г. подсъдимият бил освободен условно предсрочно от затвора и веднага възстановил престъпната си дейност. Тримата приятели решили да се заемат с разпространение на наркотици ,като ангажират дилъри,които да работят за тях. През м.април 2008 към престъпната група се присъединил и Д.Т..

В изпълнение на взетите решения Хр.Г., Х., Е.Г. и Т. извършили следните деяния:

През м.март 2008 г подсъдимият Г. се обадил по телефона на св.В.Ж.,за когото имал впечатление,че е наркодилър и поискал да се срещнат без да уточнява повода на срещата. Ж. приел.На 25.03.2008 подсъдимият и неустановено лице,с лек автомобил”Волво” се срещнали със свидетеля пред магазин”Пикадили” в кв.Младост на град Варна. Неустановеното лице натикало Ж. в автомобила, а Г.,който бил на шофьорската седалка го издърпал вътре на седалката до себе си. Отзад седнало непознатото лице,което опряло нож в ребрата на свидетеля ,а автомобилът потеглил към местността ”Побити камъни”. По пътя били застигнати от друг лек автомобил-„Опел Астра”,управляван от А.Х.,с когото пътували още три лица.В местността”Побити камъни” двата автомобила спрели и всички излезли навън. С Ж. контактували само Х.Г. и А.Х.. Последният нанесел побой на свидетеля,а Г. се интересувал за кого работи Ж. като наркодилър. Идеята била той да вземе от „работодателя си” 1 кг марихуана и да им я предаде.След като разбрали,че свидетелят не работи с толкова големи количества Г. и Х. поискали от него да продаде за тяхна сметка наркотик,който те ще му предоставят и да им предаде парите. Принуден от обстоятелствата Ж. се съгласил,но по-късно не изпълнил поетия ангажимент.По време на пътуването неустановеното лице му взело портфейла с парите и документите  и мобилния телефон. Впоследствие то задържало телефона и сумата 30 лева , а портфейла и документите в него върнало на свидетеля. На паркинга пред магазин „Пикадили”,където Ж. бил върнат от „Побити камъни” непознатото лице претърсило колата му и взело от джабката сумата 480 лева,която намерило там. Подсъдимият не слязъл от „Волвото”,но ударил един шамар на свидетеля и го предупредил да внимава какво ще прави.

Следващата среща на групата била с лицето М.П. /починал по време на досъдебното производство/ , който бил дребен дилър на наркотици. И с него била уговорена среща и той бил откаран с лек автомобил,управляван от Х. в местността”Побити камъни” и на него превантивно му бил нанесен побой. След това подсъдимият Г. ,Х. и Д.Т. поискали от П. да извършва разпространение на наркотици за тяхна сметка,но П. първоначално отказал.След като му бил нанесен нов побой от подсъдимия  /с метална тръба ! / и от Т. свидетелят бил принуден да се съгласи.В изпълнение на уговорката той се срещнал по-късно с Д.Т. и Е.Г.,които му предали 400 таблетки екстази и 10 пакетчета марихуана,като уговорили цената, на която П. ще продава наркотика.Под предлог,че наркотикът е некачествен П. не изпълнил уговорката и го върнал след няколко дни на Е. Г..

На 29.06.08 Х. се обадил по телефона на св.П.Б. и му казал , че ще дойде пред дома му,за да го зареди с наркотици.От разговора свидетелят разбрал,че от него ще се иска да ги разпространява за лицата,с които ще се срещне.Когато Х. му се обадил да слезе пред блока Б. излязъл на балкона си и видял лек автомобил”Ауди”,в който били Х., подсъдимият Г. и трето непознато за него лице. Х. държал в ръцете си метална тръба.Свидетелят не излязъл на улицата и не отговорил на настойчивите позвънявания.След няколко дни му звъннал по телефона лично подсъдимият Г. и поискал да се срещнат.Когато Б. отказал Г. го заплашил , че го „пребият и начукат” Свидетелят споделил опасенията си със св.Е.Н..

На 25.07.2008 Х. и Т. били арестувани,а подсъдимият Хр.Г. и Е.Г. били обявени на национално издирване и били задържани чак през месец 10.2008 г.

Така приетата от окръжния съд фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на доказателствата по делото,който е направил съдът. Следва само да се посочи,че по отношение на останалите участници в престъпленията  -  А. Х. ,Е. Г. и Д.Т. наказателното производство е прекратено / от друг съдебен състав/ по реда на чл.384 от НПК.

Доколкото защитникът на подсъдимия Хр.Г. прави изрично оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение по чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК  - липса на  мотиви по всеки пункт от обвинението-  апелативният съд извърши собствен анализ на доказателствата на основание чл.чл.13 ,14,18 и 107 ал.3 и ал.5 от НПК , при което установи следното:

Деянията на подсъдимия по всеки от петте пункта на присъдата , по които е признат за виновен и му е наложено съответно наказание са установени по несъмнен начин – чл.303 ал.2 от НПК, макар действително съдът да не е изложил достатъчно подробни съображения в тази насока.

Първите два пункта от присъдата са свързани с отвличането и упражнената принуда по отношение на свидетеля В.Ж..

Този свидетел е разпитан пред съдия непосредствено след извършване на двете деяния - л.166 от т.1 на ДП № 325/2008  и е дал подробни показания за това как е бил отвлечен и изнудван , както и какво е било конкретното участие на подсъдимия Г. в деянията.По отношение на тези деяния той потвърждава изцяло показанията си и пред окръжния съд.Свидетелят разказва,че е бил качен насила в  лек автомобил, управляван от подсъдимия Г. ,в който е пътувало и второ непознато за свидетеля лице. Подсъдимият го е заплашил при вкарването му в колата от второто лице ,че ще му отреже ушите, а непознатото лице го заплашило с нож. Автомобилът с тримата,както и втори автомобил с четири лица, между които А. Х. пристигнали в местността ”Побити камъни”край Варна.Целта на отвличането била свидетелят Ж., известен като наркодилър да бъде принуден  със сила да започне да продава наркотици за групата на Хр.Г., като „преговорите” водил лично подсъдимият ,а някои от останалите присъстващи и най-вече Х.  нанесли на Ж. побой. Самият подсъдим му ударил ”само 2-3 шамара” „Принуден от обстоятелствата” Ж. се съгласил да започне да продава наркотици за групата на Хр.Г..

Пълното съвпадение в показанията на този свидетел, депозирани на досъдебното производство  и пред съда в присъствието на подсъдимия по посочените пунктове на присъдата обуславя правилния извод на окръжния съд, че следва да бъдат кредитирани, още повече, че съществуват данни, че именно  свидетелят  Ж. е подал жалба и е сезирал полицията за извършените престъпления.

Самият подсъдим при предявяването на разследването-л.182 от том първи на ДП -признава вината си по всички обвинения, с изключение на извършването на грабежа ,което отрича .Именно с оглед последното обстоятелство той не е сключил споразумение с прокуратурата,както останалите подсъдими.

Позицията на А. Х.,като свидетел по чл.118 ал.1 т.1 от НПК  е за пълно отричане на каквото и да е негово,или на Хр.Г.  участие в някое от престъпленията , макар  да е сключил споразумение ,одобрено от ОС /л.145 от НОХД № 653/09 /  „със съгласието на подсъдимия Х.Г.”! , с което се признава за виновен за извършването на посочените две деяния „в съучастие като съизвършител с Х.Г. и две неизвестни лица” и това споразумение по отношение и на двете инкриминирани деяния има характер на влязла в сила присъда – чл.383 ал.1 от НПК.

С оглед на посочените доказателства и въпреки голословното отричане на фактите от  подсъдимия Г. направеният от ОС извод за вината му по тези обвинения е правилен.

Подсъдимият  Х.Г.  действително е извършил при условията на реална съвкупност престъпления по чл.142 ал.2 т.2 и т.8 от НК и по чл.143 ал.2 вр.чл.142 ал.2  т.8  във вр.с чл.18 ал.1 от НК , поради което аналогичният правен извод на ОС е законосъобразен.

Първото деяние е налице  тъй като подсъдимият Г. в съучастие като съизвършител с повече от две лица и по решение на организирана престъпна група е отвлякъл св.В.Ж. , с цел да го лиши противозаконно от свобода. Както е имал случай да посочи Върховният касационен съд : „Отвличането на лице по смисъла на чл.142 ал.1 от НК съставлява принудителна промяна на досегашното му местоживеене и е завършено с принудителното напускане на пострадалия на мястото на което се е намирал” А „противозаконното лишаване от свобода може да бъде реализирано навсякъде. Достатъчно е пострадалият да е лишен от свобода на движение по свое усмотрение” Р.207-96 -ВК. В друго свое решение – Р.234-2003-І  ВКС е приел,че „Отвличането винаги съдържа противозаконно лишаване от свобода”,  а в трето решение – Р.14-2009-ІІІ – че „Формите на принуда нямат съставомерно значение , че не е нужно настъпването на специалната цел на отвличането ,а само нейното наличие в съзнанието на дееца”  ,както и че „продължителността на противозаконното лишаване от свобода е без значение”

 При установената фактическа обстановка  признаците  на  основния състав на изпълнителното деяние по чл.142 от НК са налице ,а то е осъществено и при посочените квалифициращи обстоятелства.

След насилственото отвеждане на свидетеля  Ж. в местност извън Варна и задържането му там „около час, час и половина” той е бил принуден със сила и заплашване да извършва престъпления по чл.354а ал.1 от НК – да разпространява противно на волята му наркотици за сметка на групата на подсъдимия Г. , поради което е осъществен състава и на второто престъпление – по чл.143 ал.2 вр.чл.142 ал.2 т.8 вр.чл.18 от НК. Макар да е приел да стане наркодилър на групата св.Ж.  след освобождаването му не е изпълнил поетото задължение, поради което деянието е квалифицирано от прокуратурата и от съда като опит.

По двете квалификации , впрочем, защитата не спори.

Третия пункт от присъдата се отнася до упражнената принуда по отношение на св.М.П. да разпространява противно на волята му наркотици за групата на подсъдимия.

И това деяние е доказано по несъмнен начин.

Свидетелят е загинал при ПТП преди разглеждането на делото от съда ,но е дал подробни показания пред съдия – л.142 , том първи от ДП – които са приобщени към доказателствата по делото  по реда на чл.281 ал.1 т.4 пр.2 от НПК. П. разказва,че по аналогичен начин, както  св.Ж. , е бил отведен в местността ”Побити камъни” край Варна от подсъдимия Г. и лицата А.Х. и Д.Т..Там в продължение на три часа е бил „увещаван” да започне да продава наркотици за групата на Г. ,като му бил нанесен жесток побой от самия подсъдим / с метална тръба/ и от Д.Т.. За да не бъде пребит свидетелят се съгласил да стане дилър на Г. и приятелите му. На следващия ден Т. и Е. Г. му донесли наркотик и го уведомили за цената,на която трябва да го продава.П. не успял да изпълни поръчката,тъй като наркотикът бил некачествен и по-късно им го върнал.

Показанията на този свидетел се подкрепят изцяло от показанията на Е. Г.,разпитан като свидетел на основание чл.118 ал.1 т.1 от НПК ,както пред съда,така и от досъдебното производство пред съдия- л.103 , том първи , които са приобщени по надлежния процесуален ред. А по отношение на останалите участници в принудата – Д.Т. и А. Х. е одобрено споразумение, което е с последици на влязла в сила присъда – чл.383 ал.1 т.1 от НПК  , за това,че в съучастие,като съизвършители с подсъдимия Хр.Г. и в изпълнение на решение на организирана престъпна група са принудили М.П. да извършва престъпления по чл.354а ал.1 от НК , противно на волята му,като са употребили сила и заплашване- престъпление по чл.143 ал.2 вр.чл.142 ал.2 т.8 вр.чл.20 ал.2 от НК

Същата е правната квалификация и по отношение на подсъдимия Хр.Г. , какъвто е правилният извод на окръжния съд. Прави впечатление,че при установена идентична фактическа обстановка на отвличането на П. и на  отвличането на  Ж. при този случай не е повдигнато обвинение и по чл.142 ал.2 т.т.2 и 8 от НК и ,съответно Хр.Г. не е осъден за такова престъпление.

Четвъртият пункт от присъдата е за извършено  идентично престъпление   по отношение на св.П.Б.,което е приключило във фазата на опита.

И това обвинение е доказано по несъмнен начин преди всичко от показанията на пострадалия Б..Той разказва,че най-напред го е потърсил Х.,който му е предложил да му даде кокаин,който да разпространява за него,но Б. му отказал.След 2-3 дни пред блока му спрял лек автомобил- синьо „Ауди” с варненска регистрация ,в който били четирима човека ,между които Хр.Г. и А.Х., който държал метална тръба. Обадили му се по телефона да слезе,”за да му дадат бяло”,което означавало кокаин,но свидетелят отказал,тъй като надникнал през терасата „тайно” и видял какво го очаква,ако слезе на улицата.  След 2-3 дни”започнали заплахите”. По мобилен телефон му се обадил лично подсъдимият Г.,който поискал да се срещнат и след като получил отказ заплашил,че ще го пребият – „Ще те начукам,където те видя” заявил подсъдимия, а след това му се обадил отново. След няколко дни във варненска дискотека го срещнал Х.,който го поканил да излезе и да се качи в автомобила му,”за да го обработят” Б. отказал и изчакал затварянето на заведението,от което излязъл с приятели. Свидетелят не знаел защо търсят точно него,за да го направят наркодилър.”Казаха,че организират някакъв монопол и аз трябва да продавам за тях.От други хора съм чувал,че се занимават с наркотици и упражняват насилие най-вече срещу лица с такава цел.”

Показанията и на този свидетел следва да бъдат кредитирани, както поради убедителния начин,по който са поднесени,така и поради обстоятелството,че е подал жалба в полицията ,тъй като бил много”притеснен”  Впрочем и във връзка с тази жалба  той бил заплашван от хора на подсъдимия да я оттегли,защото иначе”ще се наложи да има проблеми”

Във връзка с този пункт от присъдата защитата на Хр.Г. поддържа,че по делото няма нито едно доказателство за участието му в това деяние,че подсъдимият не е имал никакъв контакт със св.Б. и съдът не е посочил с какви действия Г. е осъществил престъплението.

Това възражение не може да бъде споделено.

Окръжният съд е посочил с какви свои действия подсъдимият Г. е осъществил престъпния състав на престъплението по чл.143 ал.2 вр.чл.142 ал.2 т.8 вр.чл.18 ал.1 от НК и изводът му е правилен.Подсъдимият Г. е осъден за това,че е извършил опит към инкриминираното деяние в съучастие с Армен Х. и две неустановени лица,като е „употребил заплашване” и доказателствата са именно в тази насока.Установено е , че целта е била Б. да бъде принуден да продава наркотици за престъпната група. Идеята е била групата , в която са били и Хр.Г. и Х.  да постигне целта си със сила ,за което сочи обстоятелството,че четирима човека са пристигнали пред блока на свидетеля и Х. е бил с метална тръба в ръцете си. Не успели да осъществят замисленото,тъй като свидетелят не излязъл на улицата.Самият  подсъдим Хр.Г. лично е разговарял два пъти по телефона с Б. да изпълни исканията им и след като е получил отказ го е заплашил,че ще бъде пребит.Верно е , че между двамата не е имало пряк контакт,но това обстоятелство би било от значение само при обвинение за употребена сила. Налице е заплашване,както пряко,така и с конклудентни действия  и деянието е приключило във фазата на опита.

Напълно е доказано и последното обвинение-за участие на подсъдимия Х.Г. в организирана престъпна група заедно с Х. , Т. и Е.Г., която е била създадена,за да върши престъпления по чл.354а от НК- да разпространява наркотици.

Цялата престъпна дейност на групата ,коментирана по-горе сочи именно на този извод,а той се подкрепя и  от уклончивите показания на св.Е. Г.-един от участниците в групата,която впрочем включва и други лица,извън подсъдимите по делото.

Макар да започва показанията си пред окръжния съд с заявлението:”Ние нямаме престъпна дейност заедно с А.,Е. и Х.” в последващата част от изложението си той установява точно обратното.Свидетелят признава пред съда ,че „Среща между подсъдимия Г. ***/ и други лица имаше. Уговорки в това заведение за наркотични вещества имаше. Ставаше въпрос за една трева,която трябваше да се пробва преди да се продаде.  От тази трева трябваше да се изкарат пари.Моята работа бе да я взема и да я предам на момчетата да я продават”

В показанията си от досъдебното производство пред съдия – л.103 ,том първи , приобщени към доказателствата по делото,които първоначално Е. Г. не може да си спомни,но след това потвърждава той разказва още : „В началото на годината А. и Ицо /подсъдимият Г./ започнаха да гърбят дилърите…под гърбене разбирам,че ходят да ги бият и да им вземат наркотиците….Ние четиримата трябваше да изкараме пари от тази трева…Добо/ Д.Т./, Ицо/подсъдимият Г./ и Армен /А.Х./ са набили Мелеза /св.МП./ на „Побити камъни” Аз лично предадох екстазито на П.,за да го продаде и пр.

 От показанията на този свидетел личи,че подсъдимият Г. системно се занимава с разпространение на наркотици и е на високо ниво в „йерархията” ,като е фактическият ръководител на престъпната група ,но такова обвинение не му е повдигнато. В групата наред с четиримата подсъдими по делото  са взели участие и много други лица,но обвинението е само за подсъдимия , Х., Т. и  Е.Г..

А за същото деяние – престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК –за участие заедно с подсъдимия Х.Г. в  организирана престъпна група, създадена да върши престъпления по чл.354а ал.1 от НК -са одобрени споразумения с последици на влезли в сила присъди по чл.383 ал.1 от НК с А. Х., Д.Т. и Е. Г..

Поради това и последното  деяние ,както и всички останали,за които е постановена осъдителна присъда,са доказани.

Позицията на подсъдимия Хр.Г.,  който при предявяване на разследването  е бил  готов да сключи споразумение за всички описани деяния , е да отрича тотално всичко пред съда.  Той познавал останалите трима,но никога не били вършили нещо неправомерно,а конкретно наркотици никога не бил продавал,нито бил отвличал и принуждавал някого. /Впрочем подсъдимият е осъждан освен за многобройни други престъпления и за деяние по чл.354а ал.1 от НК/ Обясненията му са израз на защитна позиция и се опровергават от доказателствата,коментирани по-горе. А в обясненията си пред съдия на ДП – л.114 , том първи , приобщени към доказателствата по делото,след като много внимателно отбягва всички моменти от обвинението на практика подсъдимият признава активното си участие в контрола  на пазара на проститутки в града и в разпространението на наркотици и по този начин  косвено потвърждава и установените по делото факти и обстоятелства.

С оглед всичко гореизложено настоящият състав на Варненския апелативен съд прие,че фактическата обстановка във връзка с на наказателно-осъдителната част на присъдата е установена по несъмнен начин, а правната квалификация на деянията е съответна на приложимия закон , поради което присъдата не е „постановена при нарушение на материалния закон по пункт 1 – 5” ,  каквото е основното оплакване във въззивната жалба.  А при обсъждане на доказателствата по всяко от обвиненията въззивният съд коментира и конкретните оплаквания на защитата,направени в съдебно заседание и изрази отношение по тяхната неоснователност.

Второто оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание и то също е неоснователно.

Верно е,че наказанията по пунктове 1 , 3  и 5 от присъдата и определеното общо наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода „очевидно не съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца и на целите по чл.36 от НК” , с което окръжният съд е допуснал нарушение по чл.348 ал.5 т.1 от НПК  , но явната несправедливост на наказанията е в тяхното неоправдано занижаване ,а не в завишаването им  ,каквото е оплакването в жалбата.

Поради това въззивният протест по отношение на това нарушение в присъдата  е основателен и следва да бъде уважен.

Подсъдимият Х.Г. е лице с висока обществена опасност.  Той е   осъждан с три отделни присъди за пет тежки умишлени престъпления от общ характер  ,включително и за деяния по чл.321 ал.3 и чл.354а ал.1 от НК, които са предмет и на настоящото производство. Започнал  е  инкриминираната престъпна дейност още на втория ден от освобождаването си от затвора  , като за период от няколко месеца е успял да извърши пет нови престъпления. Той е неизменен участник в престъпния контингент на града и цялото му битие е свързано изключително и само с извършването на престъпления и нарушения на обществения ред.  А след като преди постановяването на обжалваната присъда вече е търпял наказание от пет години лишаване от свобода,без то ни най-малко да му подейства възпитателно осъждането му за пет умишлени престъпления от ОХ на общо наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода е в явно противоречие с целите по чл.36 от НК и представлява съществено нарушение на разпоредбата на чл.348 ал.5 т.1 от НПК.

Поради това въззивният протест в частта,в която се пледира за увеличаване на наказанията по пунктове 1 ,3 и 5 от присъдата е основателен и следва да бъде уважен.Наказанието от четири години лишаване от свобода за всяко от трите довършени деяния следва да бъде увеличено на шест години лишаване от свобода, в какъвто размер следва да бъде определено и общото наказание за съвкупността,на основание чл.23 ал.1 от НК.

Това наказание също следва да бъде увеличено на основание чл.24 от НК с още една година, тъй като в противен случай подсъдимият няма да търпи фактически никакво наказание за четири от петте престъпления,за които е осъден.

По този начин общото наказание на подсъдимият Х.Г. за извършените престъпления следва да бъде в размер на седем години лишаване от свобода,което да се изтърпи при определения от ОС режим и по посочения с присъдата ред.

Второто оплакване в протеста е за нарушение на закона по чл.348 ал.2 от НПК и е свързано с неправилното ,според прокурора оправдаване на подсъдимия Г. по обвинението му по чл.199 ал.1 т.4 от НК.

Според настоящата инстанция това деяние не е доказано по несъмнен начин,каквото е изискването на чл.303 ал.2 от НПК.

Единственото доказателство по това обвинение са показанията на ограбения В.Ж..В разпита си на досъдебното производство пред съдия той твърди,че е бил ограбен от Хр.Г. , а в показанията си пред съда-че се е объркал и всъщност парите и вещите му са взети от второто непознато лице ,което го е отвлякло заедно с Г..Липсват каквито и да са други доказателства,които да подкрепят единият от двата варианта на показанията .Верно е, че първите показания са депозирани няколко дни след извършване на деянието  и би следвало да са по-достоверни , но от друга страна този свидетел се е оплакал в полицията и по неговите показания,които твърдо поддържа и пред съда Г. е осъден по първите два пункта от присъдата. Следователно не е налице опит да бъде оневинен подсъдимият,нито пък свидетелят се отрича от част от показанията си под някакъв натиск,защото в такъв случай то би следвало да отрече целите си показания,а не го прави.

От друга страна прави впечатление,че при предявяване на разследването подсъдимият Г. фактически признава вината си по всички обвинения, по които по-късно е осъден,но категорично отрича да е ограбвал Ж. и иска очна ставка само по отношение на това обвинение.

Поради това и поради невъзможността деянието по чл.199 ал.1 т.4 от НК да бъде доказано по несъмнен начин изводът на ОС,че подсъдимият Г. следва да бъде оправдан за извършването му е правилен ,а  протестът в тази му част следва да бъде оставен без уважение , както следва да бъде оставена без уважение изцяло и въззивната жалба на подсъдимия Г..

Присъдата следва да бъде изменена по протеста в посочения смисъл , а в останалата й част следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.337 ал.2 т.1 и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

                    Р     Е     Ш     И

ИЗМЕНЯ присъда № 124/27.10.2009 г. по наказателно дело № 653/2009 на Варненския окръжен съд,както следва:

В частта,в която на подсъдимия Х.Г.Г. е наложено на основание чл.142 ал.2 т.2 и т.8 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.54 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от четири години,като УВЕЛИЧАВА  наказанието на ШЕСТ ГОДИНИ.

В частта,в която на същия подсъдим е наложено на основание чл.143 ал.2 вр.чл.142 ал.2 т.8 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.54 от НК за упражнена принуда по отношение на М. Т. П. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от четири години,като УВЕЛИЧАВА  наказанието на ШЕСТ ГОДИНИ.

В частта , в която на същия подсъдим е наложено на основание чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр.чл.54 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от четири години, като  УВЕЛИЧАВА  наказанието на  ШЕСТ ГОДИНИ.

В  частта,в която на основание чл.23 ал.1 от НК е определено подсъдимият Х.Г.  Г.  да изтърпи най-тежкото от наложените наказания -  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от четири години, като  УВЕЛИЧАВА общото наказание  на ШЕСТ ГОДИНИ.

В частта,в която общото наказание е увеличено на основание чл.24 от НК със шест месеца,като го УВЕЛИЧАВА  с ЕДНА ГОДИНА  и определя на подсъдимия Х.Г. да изтърпи общо наказание от СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесет дневен срок от съобщаването му.

                                Председател:

                                   Членове: