Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр.Варна 07.05.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на трети април две хиляди и девета година в публично заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:И.П.

                                                             ЧЛЕНОВЕ:Ж.Д.

                                                                       Д.Д.

Секретар Г.Н.

Прокурор Л.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Д.

ВНОХД №68 по описа за 2009 г.

Производството е образувано по жалба на адв.С.Н., защитник на подс.Д.Н.В. против присъда по НОХД №1895/2008 год. по описа на ОС-Варна, с която подс.В. на основание чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.2 и 4 пр.2 и т.5 от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години.

На основание чл.304 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК е наложено наказание-пробация със съответни пробационни мерки.

На основание чл.23-25 от НК е наложено най-тежкото от така определените наказания-лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което е увеличено с шест месеца и е определено общо наказание в размер на три години с изпитателен срок от пет години.

Осъдил е подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Съдът се произнесъл относно веществените доказателства.

Жалбата на подс.В. е с оглед размера на наложеното наказание от ОС-Варна, като моли да бъде намалено същото.

В с.з. защитата на подсъдимия поддържа депозираната жалба и моли същата да бъде уважена. 

         Представителят на апелативната прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде потвърдена.

Въззивната инстанция, като разгледа становището на страните и провери законността и обосноваността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

По време на службата си на 16.05.2003 год. следобед, полицейските служители П.Т. и Ж.Ж., забелязали микробус „Фиат Дукато”, бял на цвят, с турска регистрация, да завива към гористата местност в района на с.Слънчево, област Варна и решили да го проверят. По това време в служебния автомобил била и свидетелката С.С..

При навлизане на около 100 метра в гората забелязали, че микробуса е спрян зад друг автомобил марка „Опел Астра”, червен на цвят. Предния капак на микробуса бил отворен и пред него стояли двама мъже, които побягнали като видели полицейския автомобил. Полицаите успели да заловят само единия от тях-подсъдимия Д.Н.В.. При задържането той помолил полицейския служител Т. да го пусне. Обяснил му, че микробуса е откраднат от гр.Търговище, и че не краде МПС от гр.Варна. Уговарял го да го освободи срещу сумата от 1000 лева, която щял да даде по-късно, предлагал и мобилния апарат, който държал в ръка. Същите увещания той отправил и към полицая Жеков, след отвеждането му до полицейския автомобил. Разговорите и обещанията станали достояние и на св.С. С..

В хода на последвалото разследване се установило, че микробус „Фиат Дукато” с турска регистрация № 34VG0332, е собственост на свидетеля И.Х.М., който същия ден около 14.30 часа го паркирал край сградата на стоматологията в гр.Търговище, а след около един час установил липсата му. МПС било върнато на собственика, като преди това, при извършените огледни действия, в контактния ключ било намерено техническо средство-шестоъгълен „къртач”, а на пода под волана-ключ 15/14 тип „лула”.

Въззивният съд споделя изцяло съображенията на ВОС относно установената фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства.

Производството по делото е протекло по реда на глава двадесет и седма. Подс.В. е признал фактите и обстоятелствата по делото, както и вината си. 

Направените възражения от защитата на подс.В. в жалбата и изразените такива в с .з. са неоснователни по следните съображения:

         Изводите на първоинстанционният съд се споделят изцяло от настоящата инстанция. В мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства и направения извод от него с оглед размера на наложеното наказание е правилен и съобразен с тежестта на извършеното.

Предвид на всички тези обстоятелства жалбата на подс.В. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Наложеното наказание по вид и размер е съобразено с обществената опасност на деянието и личността на дееца и е адекватно на извършеното.

При извършената служебна проверка на основание чл.313 и чл.314 от НПК въззивната инстанция не констатира допуснати съществени нарушения при постановяване на съдебния акт, които да водят до отмяна на същия, поради което присъдата следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.334 ал.6 вр. чл.338 от НПК ВАС

                                              Р Е Ш И:

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС-Варна по НОХД №1895/2008 год. постановена на 16.02.2009 г. по отношение на подс.Д.Н.В. ЕГН **********.

Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срлок от съобщението на страните пред ВКС на РБ.

С Решение № 365 от 20.10.2009 г. ВКС на Р България ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57/07.05.2009 г. по въззивно ВНОХД № 68/2009 г. на Варненския апелативен съд.

         Решението не подлежи на обжалване.

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                   2.