№
Варна, 28.05.2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на осемнадесети април
две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ж.
ЧЛЕНОВЕ:
Р.Л.
Ж.Д.
В присъствието на прокурор
В.М.
Разгледа докладваното от
съдия Д.
ВНОХД №68/2008 год. по описа на ВАС
И за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Д.Д., защитник на подсъдимият Ю.Г.Р.,*** постановена на
17.01.2008 г. по НОХД № 275/2007 г., с която подс.Ю.Р.
е бил признат за виновен и на основание чл.219, ал.4, вр.
с ал.1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три
години.
На
основание чл.219 ал.4 вр. с чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК
е лишил подсъдимия Р. от права да заема ръководна длъжност и длъжност, свързана
със съхранение, пазене и боравене с материални ценности в държавни и общински
институции и предприятия, търговски дружества и кооперации в размер на четири
години.
Признал
подсъдимия Р. за не виновен в това от деянията да са последвали щети в размер
над 30739.78 лева до предявения такъв от прокуратурата 137966 лева.
Осъдил е подсъдимия да
заплати направените разноски по делото.
От така постановената
присъда е останал недоволен подс.Р. и в подадената
жалба се сочи, че обвинението не е доказано от обективна и субективна страна,
че фактическата обстановка по делото не е изяснена напълно относно настъпилите
щети за ощетената кооперация. Моли въззивната
инстанция да отмени присъдата на
Разградски окръжен съд в обжалваната част като незаконосъобразна и да бъде
оправдан.
В съдебно заседание
подсъдимият, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на АП – Варна
изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли да бъде потвърдена
присъдата на първоинстанционния съд.
Въззивната инстанция, като разгледа
становището на страните и провери законността на обжалваната присъда изцяло, на
основание чл.313 и чл.314 от НПК намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Р. бил избран за
председател на ЗК „Прогрес” с.Старо селище на учредително събрание, проведено
на 13.10.1994 г. Кооперацията била регистрирана във Фирмено отделение на РОС.
Развиваната от нея дейност била свързана с обработка на земеделски земи, както
и с производство и търговия със земеделска продукция. Кооперацията притежавала
машини, съоръжения, постройки, инвентар, които представлявали вноски от дяловия
капитал на член-кооператорите. По решение на УС през 1997 г. ЗК „Прогрес” установила
търговски отношения с ЕТ „Иса – А.А.” със седалище
гр.Разград, собственост на свидетеля А.. ЕТ обработвал земите на кооперацията
със своя техника и торове, а вместо заплащане в пари получавал заплащане в
натура – земеделска продукция. По-късно собственикът на ЕТ свид.А.
регистрирал „Агростарт” ООД със седалище гр.Разград в
съдружие с други лица. Управител бил свид.А.. „Агростарт” ООД установило търговски отношения с
кооперацията, която започнала да предоставя земеделската си продукция на „Агростарт” ООД. В кооперацията не се водело счетоводство и
нямало контрол върху движението на материалните и парични средства. През 1998
г. за кратко в кооперацията работила свидетелката Я. като гл.счетоводител. Тя
изисквала представяне на счетоводни документи с оглед коректно водене на
счетоводството на кооперацията, но председателят не й предоставял такива.
Всъщност счетоводството на кооперацията на практика се водело от счетоводителя
на „Агростарт” ООД.
УС на кооперацията рядко се
събирал, общо събрание също не се е свиквало. Председателят на кооперацията
еднолично вземал решенията във връзка с нейната дейност.
На 31.08.1998 г. подсъдимият
в качеството си на председател на кооперацията сключил с „Агростарт”
ООД, представлявано от свид.А. договор за заем,
съгласно който търговското дружество
предоставяло на кооперацията паричен заем в размер на
75 000 000 /стари лева/.
Установено е в процеса на
разследване, че по този договор парични средства не са постъпвали в
кооперацията и не са предоставяни от „Агростарт” ООД.
На 01.10.1999 г. подсъдимият
бил назначен на работа в „Агростарт” ООД като
„ръководител база” с.Старо селище. Трудовото правоотношение било прекратено на
01.02.2000 г. За този период подсъдимият получавал трудово възнаграждение.
На 21.02.2000 г. подсъдимият
в качеството си на председател на кооперацията подписал запис на заповед в
полза на „Агростарт” ООД за сумата от 155 273,95
лева. Подсъдимият подписал запис на заповед в офиса на „Агростарт”
ООД. Свидетелите А. и В. присъствали при подписването на запис на заповед,
осъществено в офиса на „Агростарт” ООД гр.Разград,
като обяснили на подсъдимия размера на задълженията на кооперацията към „Агростарт” ООД и той ги приел. Свидетелят А. допускал, че
подсъдимият не е разбрал какво подписва и какви ще са последиците от това с
оглед на знанието му във връзка с такъв вид документи. Подсъдимият Ю. Р.
споделил със свидетелите М. М. и Х. Х. че той не разбрал какъв документ
подписва, като мислел че всъщност подписва договор за повишаване на заплатата
му. Записа на заповед е предявен на подс.Р. на
25.02.2000 г. Върху подписа на подсъдимия като издател на запис на заповед е
положен и печата на кооперацията.
На 06.03.2000 г. „Агростарт” ООД подал молба по реда на чл.237 б.”д” от ГПК
пред ИРС за снабдяване с изпълнителен лист за сумата по записна
заповед. С определение № 30 от 06.03.2000 г. в полза на „Агростарт”
ООД бил издаден изпълнителен лист за сумата от 155 273.95 лева ведно с 1.5
% месечна лихва върху сумата, считано от 21.02.2000 г. до изплащането й и
3105.48 лв. разноски. Въз основа на изпълнителния лист по молба на „Агростарт” ООД срещу кооперацията било образувано изп.дело № 33/2000 г. по описа на СИС при ИРС.
Принудителното изпълнение било насочено върху цялото имущество на кооперацията
– движимо и недвижимо. След проведена публична продан на имуществото на
кооперацията на 03.05.2000 г. с постановление на съдия – изпълнителя от
09.05.2000 г. в полза на „Агростарт” ООД било
възложено имущество на кооперацията - сгради, машини и съоръжения за
120 152.24 лева. На 29.07.2002 г. и на 05.08.2002 г. съдебният изпълнител
провел още два търга на имущество на кооперацията, което било продадено за
17 725 лева. От ф.д. № 54/1994 г. приложено по делото е видно, че
кооперацията не е прекратена и юридически продължава съществуването си.
Фактически обаче след принудителното изпълнение върху имуществото по изп.дело кооперацията е прекратила съществуването си като
икономически субект.
След извършената от
съдия-изпълнителя продажба на имуществото в кооперацията се настанил св.А. с
неговите служители, той разполагал с всичкото имущество и го управлявал.
Установено е със ССЕ, че
взаимоотношенията между ЕТ „Иса – А.А.” и
кооперацията в с.Старо селище са от 1997 г., като към датата на подписване на
запис на заповед ЕТ е имал задължение към кооперацията в размер на 3847.94
лева.
Търговските отношения между
кооперацията и „Агростарт” ООД датирали от началото
на 1998 г. Към 21.02.2000 г. кооперацията имала задължения към „Агростарт” ООД в размер на 34 430.23 лева. Това
обстоятелство е констатирано от назначената от първоинстанционния
съд ССЕ, която по категоричен начин сочи че към 21.02.2000 г. кооперацията е
имала задължения към „Агростарт” ООД, а именно
горепосочената сума.
Така описаната фактическа
обстановка, която напълно се подкрепя от въззивната
инстанция се базира, както на гласните доказателства по делото, така и от
приложените писмени такива, които взаимно се допълват.
Възраженията направени в
жалбата на защитата на подсъдимия Р. са неоснователни по следните съображения:
По делото са налице
доказателства относно извършеното от подс.Р..
Последният е бил председател на ЗК с.Старо Селище и немарливо е изпълнявал
задълженията, поради и което са настъпили горепосочените последици. Той е бил
единственият председател на тази кооперация, не е назначил счетоводител, поради
което в кооперацията не се е водело счетоводство. Нямало контрол върху
материалните и парични средства.
Подс.Р. и Управителният съвет на
кооперацията са нямали реална представа за задълженията на кооперацията към „Агростарт”. Подсъдимият е нямал представа за действителните
парични потоци между кооперацията и „Агростарт” ООД е
подписал запис на заповед, като се е предоверил на
свидетелите А. и В.. Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че
подсъдимият не е имал каквато и да е представа от управлението на ЗК.
Изводите на първоинстанционният съд са направени въз основа на подробно
обсъдените доказателства по делото, които споделя и настоящата инстанция.
По делото е била назначена
ССЕ, като от заключението на същата, прието от съда е видно, че към 21.02.2000
г. ЗК е имала задължения към „Агростарт” ООД в размер
на 34 430,23 лв., а подсъдимият е подписал запис на заповед, задължавайки
кооперацията със сума надвишаваща многократно действителните задължения. С
оглед на това по безспорен начин е
изяснено точно какъв е размера на обвинението на подс.Р.,
а именно-30 739,78 лв., като правилно съда го е оправдал за останалия
размер на обвинението.
Обществено опасните
последици от деянието са засягане интереса на всички членове на кооперацията,
тъй като не е била ръководена и управлявана по съответния ред и точно поради
тази причина те са били ощетени, тъй като са останали без дялово имущество, а
така също не са получавали и рента.
Съдът правилно е
квалифицирал деянието по чл.219 ал.4 вр. ал.1 от НК,
тъй като не са налице доказателства, че подс.Р. да се
е облагодетелствал лично.
Наложеното наказание е
съобразено както със степента на обществена опасност на деянието така и на
дееца и определено след като са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и е наложил едно справедливо наказание. Законосъобразно е
приложена и разпоредбата на чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК.
Съдът счита, че жалбата на защитата
на подс.Р. е неоснователна и същата следва да бъде
оставена без уважения, а присъдата на ОС-Разград да се потвърди.
При извършената служебна
проверка на основание чл.313 и чл.314 от НПК въззивната
инстанция не констатира допуснати съществени нарушения при постановяване на
съдебния акт, които да водят до отмяна на същия.
Водим от горното и на
основание чл.334 ал.6 от НПК вр. чл.338 от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС-Разград
по НОХД №275/2007 год., постановено на 17.01.2008 г., с която е осъден подс.Ю.Г.Р. ЕГН **********.
Решението може да се обжалва
и протестира в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.