Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Варна 07.05.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на трети април през две хиляди и девета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.

ЧЛЕНОВЕ: Ж.Д.

Д.Д.

Секретар Г.Н.

Прокурор Л.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Д.

ВНОХД №60 по описа за 2009 година.

Въззивното производство е образувано по жалба на А.К.Х., против присъдата постановена на 04.02.2009 г. от ОС-Шумен по НОХД №498/2008 г., с която подс.А.Х. бил признат за виновен и на основание чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на девет години и единадесет месеца лишаване от свобода, което наказание е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг затворнически режим.

Зачетено е предварителното задържане на подс.Х..

На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено наказание шест месеца лишаване от свобода наложено с присъда по НОХД №1296/03 г. на ШРС.

Осъдил е подс.Х. да заплати на Д.Ш.К. сума от 10 000 лева за причинени неимуществени щети, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането.

Подсъдимият е бил осъден да заплати направените разноски по делото, както и д.т. върху уважения гр.иск.

С подадената жалба, подсъдимият моли настоящата инстанция да измени присъдата, като намали размера на наложеното наказание

В с.з. подс.Х. се явява лично и с адв.Ж.Ж., надлежно упълномощен от преди.

Представителят на АП-Варна изразява становище, че присъдата на ШОС е законосъобразна и следва същата да бъде потвърдена.

Въззивната инстанция, като разгледа становището на страните и провери законността, обосноваността и справедливостта на присъдата изцяло, на основание чл.313 и 314 от НПК, намира за установено, според обвинението, от фактическа страна следното:

Подс.Х. живеел на семейни начала със св.К.А.Х. в с.О., обл.Шумен. През 1994 год. майката на пострадалата Д. Ш. К. оставила своята две годишна дъщеря да бъде отгледана в семейството на подс.Х.. Юридически настаняване в приемно семейство-това на подс.Х. ***/06 год. на ШРС. Пострадалата учила в СОУ „Н.Й.Вапцаров” с.В.. Тя била привързана към св.К.Х. и я считала за своя майка.

На неустановена дата в началото на лятото на 2005 год. пострадалата К. отишла да помага на подс.Х., тъй като св.Х. я изпратила. През това време подс.Х. работел, заедно със св.Х. в кравеферма в с.О.. Когато пострадалата отишла в кравефермата, подсъдимият възползвайки се от това,че там нямало други хора, решил да извърши полов акт с пострадалата К.. Той завел детето в битовата стая и я накарал да легне на леглото. Започнал да я опипва с ръце по тялото, гърдите, а също така проникнал във влагалището й с ръка. Тъй като К. не разбирала какво прави подсъдимия, тя го попитала какво прави с нея. Подсъдимият отговорил, че го правел за нейно добро и че така щял да постъпи и с рождената си дъщеря, когато тя порасне. След това подс.Х. свалил панталоните и пликчетата на пострадалата, свалил и панталоните си. Осъществил полов акт, като проникнал с половия си орган във влагалището на детето. От това пострадалата изпитала силна болка. Започнала да вика, но подсъдимият притиснал с ръка устата й. След като осъществил половия акт, той еякулирал в ръката си, след което се измил. Заплашил пострадалата, че ако каже за случилото се на св.Х., тя щяла да умре от мъка.

До края на месец май 2006 год. подсъдимият осъществявал многократно полови актове с пострадалата, както в кравефермата, така и в дома си. Винаги сломявал съпротивата й, като я заплашвал, че ако каже на майка си, това щяло да я убие. Казвал също така, че ако майка й-св.Х. узнаела за случилото се, щяла да умре от мъка. Заплашвал пострадалата, че ще я остави в дом за деца. Заявявал, че той ако влезе в затвора, тя и неговата рождена дъщеря щели да останат без баща.

При извършване на пореден полов акт с пострадалата, тя забременяла. На 12.02.2007 год. тя родила момченце-Г.Д.Ш., за което бил съставен акт за раждане №0183/13.02.2007 год.

От заключението на ДНК експертиза е установено, че биологичен баща на детето Г.е подс.А.Х..

Така описаната фактическа обстановка, която напълно се подкрепя от въззивната инстанция се базира, както на гласните доказателства по делото, така и от приложените писмени такива, които взаимно се допълват.

Направените възражения с подадената жалба, а така също и в с.з. са неоснователни по следните съображения:

Производството по делото е протекло по реда на глава двадесет и седма, подсъдимият е признал фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт и е признал вината си, но единствено по отношение на осъществен еднократен полов акт при който пострадалата е забременяла.

Не са налице смекчаващи вината обстоятелства, наказанието е определено в размер съответстващ на степента на обществена опасност на деянието и дееца-изключително висока.

Предвид гореизложеното съдът намира, че подадената жалба срещу размера на наложеното наказание е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение, а присъдата на ШОС потвърдена.

Размера на наложеното наказание на подс.Х., за осъщественото от него деяние е определен с оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, поради което е приложена нормата на чл.55 от НК и наказанието е определено под минималния размер, предвидено в законовата норма за това престъпление.

Гражданския иск е определен по справедливост от съда, макар, че едва ще репатрира преживяните чувства на ужас и страх у пострадалата.

При извършената служебна проверка на основание чл.313 и 314 от НПК, въззивната инстанция не констатира процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт, които да водят до отмяна на присъдата.

Предвид гореизложеното и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС-Шумен по НОХД №498/2008 г., постановена на 04.02.2009 г., ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОДС.А.К.Х. ЕГН **********

Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ВКС с решение от 15.10.2009 година потвърждава решението на Апелативен съд – Варна.