Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    №

 

                                     гр.Варна 24.03.2008 г.

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на двадесет и втори февруари две хиляди и осма година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:И.П.

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:Ж.Д.

                                                                           Д.Д.

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Р.Г.

Като разгледа докладваното от съдия Д.

ВНОХД №552 по описа за 2007 г.

 

 

         Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Ю.Г. защитник на подс.Х.Й.М.,***/2007 г., постановена на 30.11.2007 г., с която на подс.М. на основание чл.123 ал.1 от НК вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” предл.1 от НК е наложено наказание-пробация със следните пробационни мерки:

         -задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца;

         -задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца и

         -безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 200 часа за две поредни години.

         Признал е подс.М. за невинен и е оправдан по обвинението да е причинил смъртта при изпълнение на дейност, регламентирана по чл.16 ЗЗБУТ и чл.9 ал.2 т.1 б. „е” от Наредба №2/2004 г. на Министъра на труда и социалната политика и Министъра на регионалното развитие и благоустройство.

         Признал е подсъдимия за невинен по обвинението по същото време и място без надлежно разрешение да е приел на работа лицето М.Ж.Г., не навършило 16-годишна възраст и на основание чл.304 от НПК е оправдан по чл.192а ал.2 от НК.

         Осъдил е подс.М. да заплати на Р.П.К. и Ж.Т.Г., обезщетения за неимуществени вреди от по 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането.  

Осъдил е подсъдимият да заплатят направените разноски по делото, както и държавна такса върху уважените гр.искове.

         Недоволен от така постановената присъда е останал подс.М., като в жалбата се сочи, че с присъдата е наложено наказание явно несправедливо. Моли настоящата инстанция да измени присъдата, като бъде намален размера на първите две наложени пробационни мерки и бъде отменено наложеното наказание „безвъзмезден труд” или алтернативно да бъде намалено същото на 100 часа за една година.

         В с.з. защитата на подс.М. поддържа така депозираната жалба. Моли съда да намали размера на пробационните мерки, след като се съобрази с възрастта на подсъдимия, както и със здравословното му състояние.     

Представителят на АП-Варна изразява становище, че жалбата на подсъдимият е неоснователна, като същата се иска да бъде оставена без уважение, а присъдата потвърдена.

Въззивната инстанция, като разгледа становището на страните и провери закоността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. притежава авто-сонда „ГАЗ 66” с ДК №В 2466 КМ. Ползвал я за извършване на изкопни работи. По силата на договор за поръчка от 04.07.2007 г. със „С.Г.” ООД Варна той започнал изкопаването на кладенец в имот, собственост на дружеството. Шахтата била с диаметър 1.20 м. Първоначално работел с помощта на зет си, свидетеля С.С. След десетия метър на изкопа се появила скална маса, която не можела да бъде преодоляна от сондата. Свидетелят С. слязъл вътре, установил посоченото обстоятелство, след което подготвил дъното на обекта за работа с ударен чук.

На 20.07.2007 г. подс.М. уведомил писмено поръчителя за необходимостта от наемането на нов работник и започнал да търси подходящ специалист.

Свидетелят Е.Н. препоръчал на св.С.- пострадалия М.Г., когото познавал от тренировъчната зала, знаел от него, че упражнява тежък физически труд и търси работа.

На 25.07.2007 г. пострадалият се срещнал с подсъдимия М., последния го запознал с естеството на работата и го запитал дали ще успее да я свърши. Г. се съгласил и пожелал да влезе в изкопа, за да огледа на място терена. За целта подсъдимият предложил да го спусне сам вътре с авто-сондата. На подемното устройство на машината била завързана кофа на телено въже. Пострадалият влязъл вътре, а подс.М. започнал да го спуска в кладенеца, като от време на време го питал как е. След достигане на кофата до дъното на кладенеца, Г. спрял да отговаря. Подсъдимият надникна и видял, че момчето е отпуснато на стената на изкопа, не могъл да вдигне кофата и потърсил помощ.

Пострадалият бил изваден от екип на противопожарна охрана-свидетелите Г. и И. Последният се спуснал с противогаз, при което възприел около средата на дупката пластмасова тръба, която вентилирала изкопа, но не достигала дъното. Пострадалият бил прихванат с лебедка и изтеглен на повърхността. Св.Т., лекар в ЦСМП Варна, се опитал да го реанимира, но не успял и след около 15 минути обявил смъртта му. Причина за настъпване смъртта на Г. било остро отравяне с въглероден двуокис, което е било получено в шахтата без необходима вентилация и предпазни средства за спускащия се.

Така описаната фактическа обстановка, която напълно се подкрепя от въззивната инстанция се базира, както на гласните доказателства по делото, така и от приложените писмени такива, които взаимно се допълват.

Жалбата на подс.М. е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е протекло по реда на глава 27 от НПК и подсъдимият е признал фактите и обстоятелствата по същото, а и вината си.

Възраженията за несправедливост на постановената присъда и прекомерно завишаване на размера на наложеното наказание по отношение на подс.М. са неоснователни. Наказанието е определено съобразно разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като производството е протекло по реда на глава 27 от НПК и след като се вземе предвид, че предвиденото наказание в чл.123 ал.1 от НК е лишаване от свобода до пет години, настоящата инстанция изцяло споделя изводите на ОС-Варна относно вида и размера на наложените наказания по отношение на подс.М..

Варненският апелативен съд споделя изцяло съображенията на ОС-Варна относно вида и размера на наложевните пробационни мерки. Те са съобразени изцяло със степента на обществена опасност на деянието и на извършителят, след като са отчетени всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства.

Загинал е един млад човек, в резултат на грубо нарушение на правилата на безопасност на труда от подсъдимият. Резултата на извършеното нарушение е изключително тежък за да наведе на друг извод съда, относно размера на наложените пробоционни мерки.

По делото при разглеждане на същото пред настоящата инстанция е постъпила молба от Р.П.К. и Ж.Т.Г.,*** оттеглиха изцяло молбата си относно предявените и присъдени обезщетения на основание чл.119 ал.2 от ГПК, като с молбата се иска производството по делото в гражданско-осъдителната част да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.334 т.4 вр. чл.119 ал.2 от ГПК и чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

                                

                                              Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА присъдата на ОС-Варна по НОФД №1771/2007 г., постановена на 30.11.2007 г. в гражданско-осъдителната част, с която са определени обезщетения от по 50 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от гр.ищци Р.П.К. и Ж.Т.Г.. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС- Варна в останалата част по отношение на подс.Х.Й.М. ЕГН **********.

Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                                  

                                          

                                                                                                 2.