Р Е Ш Е Н И Е

№

17.03.2011г., гр. Варна

в името на народа

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на единадесети март през две хиляди и единадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Божидар Манев

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Димитър Д.

секретар С.Д.

прокурор Анна Помакова,

като разгледа докладваното от съдията Р.Лолова

ВНОХД №55 по описа за 2011 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на Ж.Й.Ж., чрез защитникът му, адв. М., подсъдим по нохд № 467/2010г. по описа на Добричкия окръжен съд против присъдата, постановена от същия съд на 25.11.2010г., с която е признат за виновен за деяния по чл.199 ал.2 т.2 пр.2 вр.чл.198 ал.1 НК. Навеждат се основания за необоснованост, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане присъдата да бъде отменена или изменена като се приложи закон за по-леко наказуемо деяние и се намали размера на определеното им наказание. Обжалва се и размера на присъденото обезщетение като се иска неговото намаляване. В с.з. защитата прави искане за допускане на ном следствен експеримент, оспорва квалификацията, като твърди, че не е налице грабеж, а причиняване на тежка телесна повреда.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 25.11.2010г., постановена по нохд № 467/2010г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия Ж.Й.Ж. за виновен в това, че на 01.12.2009г. в гр.Добрич, отнел 200лв. от владението на Й.Т.Й. , без негово съгласие, с намерение да ги присвои като е употребил за това сила и грабежа е придружен с опит за убийство на Й. и на основание чл.199 ал.2 т.2 пр.2 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.54 НК му е определил наказание от осемнадесет години месеца лишаване от свобода при строг режим. Зачел е предварителното му задържане по мярка за неотклонение. Осъдил го е да заплати на гражданския ищец Й.Т.Й. сумата от 150 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва, както и съответните такси и разноски. Произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този извод съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

На 01.12.09г., около 18ч., подс. Ж.Ж. спрял с автомобила си „Опел Вектра” ДК№ Тх92-95 РХ на газстанция „Топливо” в жк „Добротица” в гр.Добрич. Познавал добре обстановката , тъй като зареждал газ за домакински нужди от там. Нямало други клиенти по това време, а на смяна бил постр. Й.Й., който в този момент броял оборота си от деня като бил изготвил и отчет. Виждайки, че няма никой друг в пункта и че има събрани пари от оборота на газстанцията, подс. Ж. влязъл в помещението и нападнал служителя, последвала кратка борба като в един момент подсъдимият взел от бюрото масивен мраморен пепелник и започнал с него да удря постр. Й. по главата. Последния паднал на пода, а подсъдимия продължил да го удря. При тази борба парите от оборота се разпилели по пода, като част останали под постр. Й.. Подс. Ж. успял да събере 200лв. в банкноти по 20 и 10лв., като в това време -18,40ч. на газстанцията пристигнал свид. М.Д., за да зареди автомобила си. Виждайки, че пристига клиент, подс. Ж. побързал да излезе, леко приведен се предвижил до автомобила си и потеглил. Виждайки го, свид. Д. първоначално помислил, че това е служител в газстанцията, тъй като бил с работни дрехи, но след като го видял да заминава с автомобил, изчакал малко и тъй като никой не излязъл да го обслужи се приближил до помещението. Видял счупени стъкла на земята, отвън пред вратата, погледнал през счупеното стъкло на вратата и видял пострадалия облян в кръв да охка и пъшка. Веднага се обадил на полицията като изчакал пристигането на служителите – свид. К. и П.. Пострадалият бил транспортиран до болницата, а местопроизшествието било запазено до пристигане на следствената група. При огледа били намерени и иззети мраморният пепелник, целият изцапан с кръв, сумата от 1011,01лв. в различни банкноти, също изцапани с кръв в голямата си част, както и отчета за деня с вписана сума от 1219,17лв. оборот.

От своя страна подс. Ж., прибирайки се към дома си установил, че дрехите и обувките му са изцапани с кръв. Хвърлил панталоните и обувките си в контейнер, в който имало гореща жар, преоблякъл се с дрехи, които имал в колата си и се прибрал като дал на съжителката си, свид. П.Й., сумата от 200лв., като й обяснил, че това са пари от заплатата му.

По късно, на 02.12.09г. свид. П.Й. предала въпросната сума с протокол за доброволно предаване. Тъй като по банкнотите имало червеникави петна била назначена ДНК експертиза, от която се установило наличие на биологичен материал от постр. Й. по една от банкнотите от 20лв./л.137-141 т.1 ДП/

От извършената СМЕ на постр. Й. се установява, че същия е получил многофрагментарни фактури на черепа теменно-тилно и фронтално в дясно с разтрошаване на очницата на дясното око и засягане на очния нерв, тежка контузия на мозъка с костни фрагменти в мозъчното вещество, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, пневмоцефалия, множество разкъсно контузни рани на меки черепни обвивки теменно тилно и фронтално в дясно, множество ожулвания и кръвонасядания по крайниците и гърба, счупване на 5-ти пръст на дясната ръка, порезни рани по гърба на лява длан. Заключението е, че уврежданията са в резултат на множество силни удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин описан в делото, а порезните рани са в резултат на действие на предмет с остър връх и режещ ръб/вкл. и стъкло/. Контузията на мозъка и счупването на черепните кости с вбиване на костни фрагменти в мозъчното вещество са довели до разстройство на здравето временно опасно за живота, съществуващо и в момента с реална опасност за настъпване на смърт. Увреждането на очния нерв води до постоянна слепота с дясното око. Ожулванията и кръвонасяданията по предната повърхност на двете подбедрици и дясната лопатка на гърба биха могли да се получат при нанасяне на удари с твърд тъп предмет, а също така и с ритници, уврежданията в областта на двете мишници биха могли да се получат при стискане с ръце, а счупването на пръста в резултат на силен удар с или върху твърд тъп предмет. Нараняванията на причинени от 5 до 10 удара в посочените анатомични области като могат да бъдат с посочения пепелник, удари с юмруци и ритници. Вещите лица са категорични, че ударите в лицевата и тилно теменната област, с наличие на размачкани ръбове не могат да бъдат причинени с юмруци, както и при удар в стъклената витрина. Витрината е счупена с удар от вътре навън, при затворено положение на вратата. Нараняванията в тилно черепната област могат да се получат както с удари откъм гърба в изправено положение посока отзад-напред, така и приложение с лице към пода в посока от горе-надолу, както и директен удар в областта на дясното око, като това не може да стане при сблъсък между подсъдимия и пострадалия.

Изслушана е СПЕ която дава заключение, че в резултат на контузията на мозъка е настъпило изразено увреждане на мозъчната дейност на пострадалия, което го прави социално непригоден. Състоянието му покрива критериите на деменция и отговаря на продължително разстройство на съзнанието, като пострадалия не е психически годен да участва в процеса и да дава достоверни показания.

От СМЕ на веществени доказателства се установява наличие на кръв, която би могла да произхожда от пострадалия по пепелника, с диаметър 12 см. и тегло 785 гр.

Подсъдимият Ж. е бил освидетелстван като са установени кръвонасядания по челото, гърба на дясната ръка, ожулване на дясната ръка, порезна рана на гърба на лявата ръка, ожулвания и драскотини по гърба на лявата ръка, обусловили болка и страдание без разстройство на здравето. Съгласно извършената СПЕ подс. Ж. е с нормален интелект и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.

Жалбоподателят-подсъдим твърди, че не е вършил грабеж, а е отишъл да си поиска даден преди това заем на пострадалия Й., който се ядосал от този факт, ударил го с нещо метално по главата, хвърлил му 200лв. и след това подсъдимия нямал спомен до момента, когато си отишъл в къщи.

Тази негова теза не се подкрепя от никакви доказателства по делото и правилно е оценена от окръжния съд като защитна. Съдът е изложил много обстойни мотиви като е отговорил на всички поставени въпроси от защитата. Тези мотиви се споделят изцяло и от настоящата инстанция.

На първо място подсъдимият възразява, че не е имал никакво намерение да върши грабеж и това се извеждало и от факта, че нямал никаква предварителна подготовка за това и че времето, през което посетил газстанцията предполагало наличие на клиенти. Следва да се има предвид обстоятелството, че подс. Ж. е познавал твърде добре обстановката там, тъй като както сам той казва е зареждал многократно газ за домакински нужди. Избрано е време в края на деня, когато вече има събран някакъв оборот и въобще не е необходимо да си чорап на главата и с пистолет /реален или играчка/ за да извършиш обир. Служителят в газстанцията е бил сам, нямало е никакви други клиенти и това е бил подходящ момент подсъдимия да влезе и да го ограби, още повече, че сам той споделя за материални затруднения по това време. Не отрича, че е нанесъл телесни повреди на постр. Й., но дава противоречиви обяснения и относно тези факти.

В първите си обяснения подсъдимия дори отрича да е влизал в помещението на газстанцията, факт, който е установен безспорно, както от показанията на свид. Д., който го е видял да излиза от там, така и от обстоятелството, че стъклото на вратата е счупено отвътре навън и в помещението има следи от престоя на подсъдимия вътре, а и самият пострадал се е намирал паднал вътре в помещението, с разбит череп. Освен това, при извършеният следствен експеримент, подс. Ж. е посочил точно и конкретно разположението на мебелите в помещението.

След това подсъдимият е променил показанията си, като е разказал версията с дадения заем. Посочил е като свидетел и жената, с която живее на съпружески начала – свид. Пепа Ж.. Правилно съдът не е кредитирал нейните показания, тъй като от тях се установява, че тя не е могла да има видимост към помещението, където според нея влязъл подсъдимия за да даде заем от 600лв. на пострадалия. В показанията си тя казва, че отивайки около 10-11ч. през м.май 2009г. на газстанцията, спрели колата странично до постройката, като подсъдимия заобиколил пред колата и влязъл в помещението където предал парите. При положение, че задното и страничните стъкла на автомобила са матирани, автомобила е обърнат към колонките, спрян странично от помещението, тя е нямала видимост към вратата и това което става вътре в помещението. Освен това няма никакви данни, освен твърденията на подсъдимия, че такава сума действително е предадена на пострадалия. Не е и логически издържано подсъдимия да дава такъв заем на непознато лице, като няма никакви данни, от които да се направи извод, че двамата са били близки познати. Останалите свидетели – роднини, познати, колеги на пострадалия, са категорични, че той не е искал от тях никога пари в заем, не се е оплаквал от финансови затруднения, не е споделял и за внезапно наложила му се необходимост от по-голяма парична сума. Той, съпругата му и дъщеря им живееща в същото домакинство са работели през това време, получавали са доходи от това, както и рента от наследствена земя. Друго обстоятелство, което е в противоречие с това твърдение е заявеното от подсъдимия, че поддържал няколко домакинства – своето, това на съпругата си, на неговия баща, изплащал издръжка на първата си съпруга, освен това настоящата му съпруга през м.февруари получила инсулт, лекувала се продължително време и била инвалидизирана и както сам той се изразява „грижите по оцеляването им” паднали изцяло на него. Точно в един такъв момент той се съгласява да даде в заем, на непознат човек не малка сума. Освен всичко това, няколко дни преди деянието му е бил съставен и акт от ДАИ с възможна глоба до 3000лв.

Още едно обстоятелство е в противоречие с тази теза на подсъдимия, а именно обстоятелството, че след като се е прибрал в дома си, предавайки сумата от 200лв. на свид. Ж. й е казал, че това са пари от заплатата му. Ако тя е знаела за някакъв даден заем и дори е присъствала при даването му, е нямало никакъв проблем подс. Ж. да й каже, че част от този заем е върнат. Обяснението е, че към момента на доброволното предаване на сумата в полицията, версията за заема още не е била сътворена.

Противоречията в обясненията на подсъдимия продължават и по отношение развитието на действията в помещението на газстанцията. Първоначално, в разпита на ДП пред съдия, той твърди, че между двамата е възникнало спречкване, тъй като пострадалият не го бил обслужил, като действието се развило на входа, двамата си разменили удари, подсъдимият видял някакъв метален предмет в ръката на постр. Й. и след това не помнел нищо. След това, в с.з., развивайки версията за заема, заявява, че след като пострадалия отказал да му върне заема, в един момент му хвърлил 200лв. на земята и докато той се бил навел и ги събирал бил ударен с метален предмет по главата и след това не помнел нищо. Едва ли би могъл да обясни как след като е бил наведен е получил силен удар в челото, от който да не помни нищо. /друго нараняване по главата му не е установено/.

Преценявайки описаните наранявания на двамата би могла да се изгради следната версия за развитието на инцидента: Подсъдимият влиза с намерение да вземе парите от оборота, служителят се възпротивява като двамата се спречкват. Нараняването но челото на подсъдимия най-вероятно се е получила при удар с глава от негова страна по главата на пострадалия, в лицевата страна, при което подсъдимия го е държал за двете мишници /установени увреждания в тази област, причинени от стискане с ръце/. Намерените ожулвания, драскотини по гърба на двете ръце на подсъдимия най-вероятно са в резултат на защитната реакция на пострадалия. При това спречкване вероятно е било счупено и стъклото на вратата на помещението. За да сломи съпротивата на пострадалия в един момент подсъдимият взема намиращия се в близост мраморен пепелник и започва да нанася с него удари по главата на Й. – в дясно, фронтално с разтрошаване на очницата на дясното око, от който удар пострадалият е паднал на земята, разпилявайки и затискайки част от парите от оборота. Подсъдимият е продължил да нанася удари с пепелника по главата – теменно тилно, като счупването на пети пръст на дясната ръка на пострадалия, най- вероятно е получено при опита му да предпази главата си. Тези удари са повече от пет. Подсъдимият е нанасял и удари с ритници, или други твърди тъпи предмети /множество ожулвания и кръвонасядания по крайниците и гърба на пострадалия/. Всички нанесени удари са били със значителна сила и около 10 на брой. Ударите, според вещите лица са нанасяни както в изправено положение лице в лице, така и при положение на пострадалия паднал по лице на земята.

Използваните по-горе изрази „най-вероятно” касаят единствено последователността на ударите, не и тяхното нанасяне въобще. Всички те са установени по безспорен и категоричен начин. Начинът, по който са нанасяни, оръдието с което са нанасяни, силата и броят им, локализацията им, преимуществено в главата, говорят за намерението на дееца. То в никакъв случай не е било да причини някаква телесна повреда, било то и тежка. Намерението му е било да умъртви пострадалия, съзнавал е и е предвиждал настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване, като не е довършил тази фаза на деянието по независещи от него причини. Не може да се твърди, че нанасяйки повече от един удар в главата на пострадалия с мраморен пепелник, с диаметър 12 см. и тегло 785гр. /с установени видими пресни счупвания по ръба му/, със значителна сила – такава, че да се получи размачкване на ръбовете на раните и съответни многофрагментарни счупвания на черепа в лицевата и тилно-теменната област, подсъдимият е имал за цел само да увреди пострадалия, или пък да се предпази от някакво нападение. Всичко е могло да приключи с падането на пострадалия на земята. Само, че подсъдимия не се е задоволил с това , а е продължил да нанася жестоки удари в посочените области на тялото, привеждайки го в това състояние, от което Й. не е излязъл и до този момент. Ако на въпросното място и време не е бил пристигнал свид. Д. и съответно не е била оказана своевременно висококвалифицирана медицинска помощ, смъртта му би била неминуема.

Другото възражение на подсъдимия е по отношение отнетата сума като заявява, че е нелогично да вземе само 200лв. и остави останалия оборот.

Обясненията му по отношение на сумата също претърпяват съществени промени в хода на делото. При разпита пред съдия той въобще не споменава да е вземал някакви пари. В с.з. лансира версията за заема и че тези 200лв. били част от този заем.

От огледния протокол /л.10 дп/ става ясно, че повечето мебели в помещението са разхвърляни или обърнати – черен стол с краката нагоре, бюро, обърнато на земята, на земята има капки, петна и локви от кръв, по всичките страни на бюрото има големи петна кръв. Зад бюрото са намерени 5 банкноти по 50лв., 13бр. – по 10лв., 31 бр. по 20лв. Къде са намерени парите и в какво състояние са били се вижда и от албума-л.23, л.32 дп. Това, както и пристигането на свид. Д. обяснява защо подсъдимия е взел само част от оборота. Следва да се отбележи, че в друго помещение са се намирали и оборотите от 29 и 30. 11., за които той не е могъл да предполага, но би могъл да намери, ако е имал възможност. Че парите са взети след уврежданията на пострадалия, а не преди това /хвърлени, предадени доброволно/ се установява и от наличието на кръв по една от предадените доброволно от свид. Ж. банкноти. Чувайки пристигането на автомобил, подсъдимият е побързал да напусне местопрестъплението като леко приведен бързо се е отправил към автомобила си, очевидно за да не може да бъде разпознат. Логични са и последващите му действия по заличаване на следите по себе си като е изхвърлил кървавите дрехи и обувки.

Всичко това е безспорно установено и води до единствения извод, че подсъдимият е извършил грабеж на сумата от 200лв., който е придружен с опит за убийство.

Искането на защитата за прилагане на закон за по-леко наказуемо деяние е неоснователно. Дори хипотетично да се приеме, че мотива за посещението е бил невърнат заем, то това с нищо не променя тежестта на квалификацията, тъй като вредоносния резултат е съпоставим с деяние по чл.116 т.6 НК. Както вече беше коментирано по-горе, не се касае до причиняване на някакъв вид телесна повреда.

По отношение размера на наложеното наказание съдът е преценил както смекчаващите така и отегчаващите отговорността обстоятелства. Отчел е предишното му осъждане, както и сравнително добрите му характеристични данни. Правилно е определено наказание по първата алтернатива на чл.199 ал.2НК. Деянието е с много висока степен на обществена опасност. Макар и недовършено в едната си фаза, резултата от употребената сила е особено тежък. Пострадалия е в състояние, което няма да се подобри до степен той да може да общува и се обслужва нормално. Определеното наказание от 16 години лишаване от свобода при строг режим не е явно несправедливо и е съобразено с целите предвидени в чл.36 НК.

Подсъдимия обжалва и размера на определеното обезщетение.

Жалбата и в тази й част е неоснователна.

Съдът е изложил подробни съображения защо приема за справедлив такъв размер на обезщетение. Претърпените от пострадалия болки и страдания не подлежат на сравнение. Бил е продължително време в кома, претърпял е многократни оперативни интервенции, получил е пълна слепота на дясното око, получил е постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. В резултат на контузията на мозъка е настъпило увреждане на мозъчната дейност, което го прави социално непригоден, с дълбоко нарушаване на интелектуалните и волеви възможности. Психичното му състояние покрива критериите на деменция и отговаря на продължително разстройство на съзнанието. Определена му е 100% инвалидност като прогнозата за възстановяването му е неблагоприятна. Предвид всичко това, определеното обезщетение в размер на 150 000лв. не се явява несправедливо завишено.

Поради всички тези съображения жалбата на подсъдимия Ж.Ж. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение , а присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 25.11.2010г. на Добричкия окръжен съд, постановена по нохд №467/2010г. по отношение на подсъдимия Ж.Й.Ж. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.