№
Варна, 08.05.2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.М.
ЧЛЕНОВЕ: Ж.Д.
Д.Д.
В присъствието на прокурор И.Т.
Разгледа докладваното от съдия Д.
ВНОХД №535/2007 год. по описа на ВАС
И за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимият М.А.М. и представена допълнителна въззивна жалба от адв.Ю. Г., против присъдата на ОС-Търговище постановена на 05.12.2007 г. по НОХД № 369/2007 г., с която подс.М. е бил признат за виновен и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198 ал.1, вр. чл.29 ал.1, б.”а” от НК и чл.54 от НК е наложено наказание - лишаване от свобода за срок от шест години и пет месеца, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален усилено строг режим.
Зачел е предварителното задържане на подс.М..
Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства.
Осъдил е подсъдимия да заплати направените разноски по делото.
От така постановената присъда е останал недоволен подс.М. и в подадената допълнителна жалба от адв.Г. се иска да бъде оправдан подзащитният му и алтернативно да бъде намален размера на наложеното наказание, както и да бъде променен режима на изтърпяване, с оглед заболяването на М., като последното се моли да бъде прието като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и да бъде приложен чл.55 ал.1 т.1 от НК.
В съдебно заседание защитата на подсъдимият – адв.Г. поддържа така подадената жалба, моли да бъде постановена оправдателна присъда.
Представителят на АП – Варна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли настоящата инстанция да я остави без уважение, като изразява становище присъдата да бъде потвърдена.
В последната си дума подс.М. заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Въззивната инстанция, като разгледа становището на страните и провери законността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и чл.314 от НПК намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.А.М. е бил осъждан като непълнолетен многократно на „лишаване от свобода”, като наказанията по последните четири присъди всички на Военен съд Варна са били групирани и е определено общо наказание в размер на осемнадесет години лишаване от свобода. Наказанието е било приведено в изпълнение на 14.11.1991 г. до 22.02.2007 г. През периода 07.04.2004 г. до 12.04.2004 г. подсъдимият е бил в домашен отпуск, но тъй като не се е завърнал доброволно в Затвора гр.Плевен на 12.04.2004 г. бил обявен на издирване, след което се завърнал доброволно на 22.04.2004 г.
В с.П., общ.А., обл. Т. пострадалият Б.Б. живеел сам. На 17.04.2004 г. около 04.00 ч. той отишъл в обора да нахрани животните си. Влизайки вътре той видял подсъдимият М., когото не познавал. Последният бил облечен в черни дрехи и с маска на лицето – чорапогащник. Пострадалият попитал М. какво прави тук, последният му отговорил че той си знае, след което го блъснал по гърба и съборил на земята. Подсъдимият опрял острието на нож до тила на Б., убол го три пъти, след което го повел към къщата, държейки го за ръката, като той сам отварял вратите. Двамата влезли в стаята, където живеел пострадалия. Подсъдимият М. оставил ножа и също носената от него отвертка върху печката и отишъл до телевизора. От там взел мобилен телефон, марка „Сименс А 52” с номер 351586007814794, заедно с карта прима с номер 0887369680. След което М. се отправил към леглото на пострадалия и започнал да сваля постелките. Под дюшека на леглото намерил паспорта на пострадалия в който имало около 600 лева, които взел. Подсъдимият вързал ръцете на Б. със сезал, след което заедно с вещите и парите напуснал къщата, като се отправил по пътя за с.Д.
Така описаната фактическа обстановка, която напълно се подкрепя от въззивната инстанция се базира, както на гласните доказателства по делото, така и от приложените писмени такива, които взаимно се допълват.
Направените възражения в допълнителната жалба и тези в с.з. от защитата на подс.М. относно авторствата на деянието са неоснователни по следните съображения:
Първоинстанционният съд подробно е обсъдил доказателствата водещи до извода, че автор на деянието е подс.М., а именно: сочи се от св.Б., че подсъдимия е бил облечен с черни дрехи, същото обстоятелство се сочи и от свидетелите Т., М. и св.Д.. Те също сочат, че М. се е намирал на 17.04.2004 г. в с.М., находящо се на 10 км. от с.П., където е бил извършен грабежа. На 17.04.2004 год. подсъдимият е платил в магазина на с.М. с 20 левова банкнота, по категоричен начин се сочи от св.М., а предния ден не е разполагал с парични средства.
Предаденият мобилен телефон от св.Мирчева, предмет на извършеното престъпление е пряко доказателство относно авторството на деянието. Показанията на тази свидетелка категорично се опровергават от събраните в тази насока доказателства, а именно: относно времето през което той е бил закупен, през месец август, след като била починала майка и. Последната е починала през месец април 2005 год., а на въпросния мобилен телефон са водени разговори през 2004 година, както от телефонния пост на майката на М., така и в по-късен момент от телефонни постове находящи са в затвора Плевен. В тази насока мотивите на съда са изчерпателни и по категоричен начин се сочат безспорни доказателства относно авторството на деянието.
С оглед възрастта на пострадалия Б.Б. съдът приема, че неговите показания следва да се ценят относно описание на облеклото на подсъдимия, а що се касае относно обстоятелството, че е заявил, че това не е неговия мобилен телефон се опровергава от представеното писмено доказателство по делото-гаранционна карта за закупуване на процесния мобилен телефон. Последното също е обстоятелство, от което следва да се направи извод, че с оглед възрастта на пострадалия, той дава такива различни показания.
При определяне на наказанието ОС е отчел, че са налице само отегчаващи вината обстоятелства, като подробно ги е изброил и обсъдил в мотивите си и е наложил наказание към минималния размер, предвиден в законовата нормата за това престъпление.
Отчел е високата степен на обществена опасност, както на деянието, така и на извършителя и е наложил едно справедливо наказание, което и настоящата инстанция счита, че е адекватно на извършеното от него деяние. Още повече, подс.М. е бил в Затвора Плевен за изтърпяване на 18 годишна присъда, а това деяние го е извършил по време на разрешения му домашен отпуск.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че изводите на ОС-Търговище не противоречат на доказателствения материал по делото, квалификацията на деянието е правилна, а така също и размера на наложеното наказание на подс.М. е съобразен със степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Съдът счита, че жалбата на подс.М. е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение, а присъдата следва да се потвърди.
При извършената служебна проверка на основание чл.313 и чл.314 от НПК въззивната инстанция не констатира допуснати съществени нарушения при постановяване на съдебния акт, който да води до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.334 вр. чл.338 от НПК АС-Варна
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС-Търговище, постановена на 05.12.2007 год., по НОХД №369/2007 г. наложена на подс.М.А.М., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.