Р Е Ш Е Н И Е

18.02.2010г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на дванадесети февруари през две хиляди и десета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Божидар Манев

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Димитър Димитров

секретар Г.Н.

   прокурора Вилен Мичев,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №5 по описа за 2010 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на С.М.В., лично и чрез защитника му адв. Й.Чаков, подсъдим по нохд № 246/09г. по описа на Търговишкия окръжен съд, против присъдата на същия съд от 10.11.2009г., с която е признат за виновен за деяние по  чл.343 ал.3 б.”б” пр.първоНК и чл.54 НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години при общ режим и лишаване от правоуправление на МПС за срок от три години. В жалбата се сочат основания за явна несправедливост на наложеното наказание като се прави  искане съдът да измени атакуваната присъда и приложи разпоредбата на чл.66 НК, както и намали размера на присъдените обезщетения. В допълнението към жалбата се излагат и съображения за нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Прави се искане за приложение на закон за по-леко наказуемо деяние – по чл.343а ал.1 НК, за приложение на чл.55 НК и чл.66 НК. Правят се доказателствени искания като в с.з. е допуснат до разпит свидетел за характеристични данни.

Пълномощникът на гр. ищци и частни обвинители изразява становище за неоснователност на жалбата

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е  подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 10.11.2009г. по нохд № 246/2009г. Търговишкият окръжен съд е признал подсъдимия С.М.В. за виновен в това, че на 25.07.2009г., около 04.10ч., по второкласен път ІІ-74, километър 37+900, при управление на  автомобил “БМВ-320” ДК№ Т09-09АТ, нарушил правилата за движение – чл.21 ал.1 ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Д.А. М. – на 16 год., като деянието е извършено в пияно състояние и на основание чл.343 ал.3 б.”б”пр.първо НК вр.чл.54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, при общ режим, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от три години. Осъдил е подс. В. да заплати на А.М.Б. и Д.Ш.Б. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер по 90 000лв. на всеки от тях, като е отхвърлил исковете в останалия им размер. Осъдил го е да заплати и съответните такси и разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На 24.07.09г. подс. В. и негови приятели – свид. Х., Б., Ю.и постр. М. отишли на дискотека в гр.Търговище с автомобила му „БМВ-320” ДК№ Т09-09АТ, поръчали си бутилка 0,7л. уиски като подсъдимия я отворил и си наливал на няколко пъти по около 50 гр. Тъй като той щял да кара на връщане, свид. М. Б. му направил забележка да не пие, но подсъдимия отговорил, че се чувства добре и алкохола не му е повлиял. Около 03,50ч. всички тръгнали обратно за гр.Поповокато подсъдимия седнал на шофьорското място,, до него седнал свид. Б., свид. Ю.отзад в дясно, свид. Х. по средата , а постр. Д. М. – в ляво, зад водача. Седящите отпред били с предпазни колани, а на задната седалка – не. Подсъдимия пуснал високо музика и потеглили, като още в града управлявал с висока скорост от 70-80 км/ч. Когато излезли от града подсъдимия увеличил още скоростта като със 160 км/ч карал по средата на пътното платно на дълги светлини. Така преминал през кв. „Въбел” и с.Здравец като наближил моста над жп линията след разклона за с.Подгорица, където имало ограничение на скоростта от 60 км/ч. Влязъл във завоя с висока скорост и успял да го преодолее, но веднага след това, при скорост около 140 км/ч загубил контрол над управлението, автомобила се насочил в лявото платно, подсъдимия употребил рязко спирачки и извил волана в дясно, но автомобила се поднесъл вдясно, напуснал пътното платно, преобърнал се многократно и спрял на таван в крайпътната нива. Пръв от автомобила излязъл свид. Б. през счупеното задно стъкло. Видял, че по време на преобръщането е излетял от колата свид. Х., който лежал в безсъзнание, но се свестил когато свидетеля му ударил няколко шамара. В това време излезли от автомобила и свид. Ю.и подсъдимия. Установили, че Д.М. го няма нито в колата нито около тях и започнали да го търсят. Открили го на доста голямо разстояние, в много тежко състояние като издавал хъркащи звуци. Позвънили на телефон 112 като междувременно минал автомобил с техни познати когото спрели и транспортирали с него пострадалия до болницата в Търговище.Там констатирали смъртта му.

От СМЕ се установява, че пострадалия е получил  множество наранявания – черепно-мозъчна травма, гръдна и коремни травми, травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки, мозъчни контузии, кръв в мозъчните стомахчета, тежък мозъчен оток, контузия в дясното белодробно крило, счупване на ребра вдясно с кръвонасядане на междуребрената мускулатура, размачкване на слезката, разкъсване на белия дроб, кръвоизлив в коремната кухина, охлузвания по лицето, гръдния кош и коремната стена, разкъсно-контузни рани по дясна предраменица и дясна подбедрица, счупване на лява бедрена кост и двете кости на  дясна подколенница. Като непосредствена причина за смъртта на пострадалия се сочи тежката съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми, довели до хеморагичен шок. Смъртта е настъпила бързо но не моментално.

При извършеното химическо изследване било установено наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия 0,77 промила – лека степен на алкохолно опиване, при което са налице леки смущения в зрението, съобразителността и координацията.

От заключението на АТЕ се установява начина на осъществяване на произшествието, скоростта на движение на автомобила /видно от оставените спирачни следи/. Причина за произшествието е високата скорост с която автомобила е излязъл от завоя, както и загубата на управление от страна на водача, за което е оказало влияние и употребата на алкохол.

От събраните по делото доказателства, безспорно се установява приетата фактическа обстановка, превишената скорост на движение и последвалото навлизане на управлявания от подсъдимия автомобил в лентата за насрещно движение и последвалия резултат.

Безспорно е установено и пияното състояние на подсъдимия. Без значение е кой свидетел какво количество изпит алкохол е посочил. При наличието на химическа експертиза, установяваща 0,77 промила не може да се твърди, че имало несъответствия в показанията на свидетелите, както се твърди в допълнителната жалба.

Установена е и скоростта на автомобила преди произшествието – 140 км/ч. Автотехническата експертиза е категорична в това отношение. В този смисъл тезата на подсъдимия е в противоречие с обективните находки на местопроизшествието. Не е вярно твърдението в допълнителната жалба, че не мила установена причината за произшествието. Това е високата скорост с която подсъдимия е навлязъл и съответно излязъл от завоя и последвалата загуба на управлението, довела до излизането на автомобила извън пътното платно и многократното му преобръщане. Нарушена е разпоредбата на чл.21 ЗДвП. Всички свидетели са категорични, че скоростта на автомобила е била много висока и всеки един от тях е правил забележки на подсъдимия за това, както и да намали звука на музиката.

Не е вярно и твърдението в допълнителната жалба  за допуснати съществени процесуални нарушения състоящи се в прилагане на досъдебното производство на два протокола за оглед, изготвени по едно и също време. Касае се до оригинал попълнен на ръка и препис на същия протокол, а не до два различни протокола и липса на оригинал. Не са допуснати и никакви нарушения както при назначаване на експертизата, така и при самото й изготвяне, а какви изводи ще се направят от така приетата експертиза е право на съда. Не става ясно защо според защитата на подсъдимия снимки 1 и 2 си противоречали със снимки 3 и 4 от приложения фотоалбум. Видни са спирачните следи оставени от гумите на автомобила на разстояние около 39м. АТЕ е отговорила на всички поставени й въпроси, включително и какво е било състоянието на автомобила непосредствено преди произшествието.

Извода за виновното поведение на подс.В. е правилно, обосновано и законосъобразно. Не е установена някаква техническа неизправност на автомобила преди инцидента, която да е могла да допринесе за резултата. Единствено поведението на подсъдимия е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия тежък резултат.

При проверка на присъдата изцяло въззивната инстанция не установи никакви допуснати процесуални нарушения водещи до ограничаване правата на страните. Поради това и няма основания за връщане на делото на досъдебното производство. Събрани са всички възможни доказателства и преценката им е довела до единствения правилен извод за виновно поведение на подс. В..

Признавайки подсъдимия В. за виновен за деяние по чл.343 ал.3 б.”б”пр.първо НК, окръжният съд е постановил законосъобразен акт като е изложил и подробни мотиви за това.

Второто оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание.

В това отношение окръжният съд е изложил подробни съображения. При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, са отчетени и редица смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало и критично отношение, добри характеристични данни, както и невисоката степен на алкохолна концентрация. Като отегчаващо вината обстоятелство е отчетено наличието на многобройни нарушения по ЗДвП. Определеното наказание от три години лишаване от свобода при първоначален общ режим е справедливо и ще осъществи целите и задачите предвидени в чл.36 НК.

Жалбата на подсъдимия е по отношение неприлагане разпоредбата на чл.66 НК. Окръжният съд е изложил съображения защо приема,че не са налице основания за приложението на условното осъждане. Тези съображения се споделят и от настоящата инстанция. Настъпилият вредоносен резултат е особено тежък. Той е в резултат на ширещото се нихилистично отношение към правилата за движение, на самонадеяността на водачите и конкретно този подсъдим, който въпреки многобройните административни наказания не е коригирал поведението си на пътя.

В този смисъл жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По отношение присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди на гражданските ищци и частни обвинители, същите са определени на по 90 000лв. Съдът е изложил подробни съображения по отношение присъдения размер. Пострадалият е на 16 години, живеел е с родителите си като отношенията им са били много близки, имали са надежди за бъдещето му. Живели са и работели във Франция като пострадалият се е върнал в България за ваканцията. Присъдения размер е съобразен с разпоредбата на чл.52 и сл. ЗЗД както и с константната практика на съдилищата.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 10.11.09г. на Търговишкия окръжен съд, постановена по нохд № 246/09г.по отношение на подсъдимия С.М.В. с ЕГ№ **********

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                    2.