№
24.03.2011 година,град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение,на Двадесети и четвърти Февруари,през две хиляди и единадесета година,в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ
Секретар Г.Н.
Прокурор ВИЛЕН МИЧЕВ
Като разгледа докладваното от съдия ПАЧОЛОВ
ВНДОХ № 491 описа за 2010 година, за да се произнесе,взе предвид следното:
С присъда № 119 от 09.11.2010 година по НДОХ № 1324/2010 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимият С.Г.Л.,ЕГН **********,*** е бил признат за невинен в това,че:На 16.08.2008 година в град Варна,в района на”Евксиноград”да е предложил дар-сумата от 50 евро/с левова равностойност 97,79 лева/на длъжностни лица:полицаите С.В. Л. и П.А. В.-младши контрольори в сектор ПП-ОД на МВР-Варна,за да не извършат действия по служба:съставяне на акт за установяване на административно нарушение по Здв.П,като на основание член 304 от НПК е бил оправдан по предявеното му обвинение по член 304 алинея 1 от НК.
Недоволен от така постановената присъда е останал и.д.прокурор при ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,протестирал е присъдата като неправилна,тъй като от събраните по делото доказателства по безсъмнен начин е било установено авторството на деянието и вината на подсъдимия Л.,както и начина и способите за извършеното престъпление от него.На основание член 334 точка 2 от НПК и член 336 алинея 1 точка 2 от НПК се предлага присъдата да бъде отменена и постановена нова такава,с която подсъдимият С.Г.Л. да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение по член 304 алинея 1 от НК,да му бъде наложено наказание”Лишаване от свобода” между минималния и средния размер,изтърпяването на което наказание да бъде отложено с подходящ изпитателен срок,както и да бъде наложено кумулативното наказание”Глоба”към средния размер.Подробни съображения в тази насока са изложени в допълнителните писмени мотиви към протеста.
В съдебно заседание,по съществото на делото,страните по жалбата взеха следните становища:
Представителят на държавното обвинение дава заключение,че поддържа изцяло протеста на ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА като подробно мотивиран и като такъв следва да бъде уважен,като бъде постановена осъдителна присъда спрямо подсъдимия Л..
Защитата на подсъдимия Л. моли да бъде прието,че протестът е неоснователен и същевременно моли да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд,като правилна и законосъобразна.Подробни съображения в тази насока са изложени в съдебно заседание.
В последната си дума подсъдимият Л. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда,тъй като не е предлагал дар на господата полицаи,като единствено е било лошото му отношение към тях,тъй като било шест часа сутринта и цялата история започнала от една елементарна гражданска отговорност.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в протеста на ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПОРКУРАТУРА;становището на страните по протеста;становището на подсъдимия Л. в последната му дума,както и служебно изцяло-с оглед разпоредбите на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Протестът на ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА е бил подаден в установения от НПК срок и е допустим за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.
Първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена следната фактическа обстановка :
На 16.08.2008 година двамата младши контрольори в сектор ПП-ОД на МВР-Варна:свидетелите С. Л. и П. В. били наряд и изпълнявали служебните си задължения в района на резиденция”Евксиноград”.Около 05,30 часа на същия ден спрели за проверка лек автомобил”Ауди А8”с ДК № С 03-30 СА,който се движел от град Варна по посока КК”Златни пясъци”и бил управляван от подсъдимия С.Л..След спиране на автомобила свидетелят В. се приближил до него,легитимирал се и поискал документите на водача за проверка,а самият водач бил помолен да слезе от автомобила и да отиде до полицейския автомобил,в който на шофьорското място се намирал свидетеля Л..При последвалата проверка на документите на подсъдимия Л. било установено,че той не разполагал със застрахователна полица за сключена застраховка”Гражданска отговорност”.При проведения разговор полицейските служители установили,че лъха на алкохол,но подсъдимият Л. отказал да бъде тестван за употреба на алкохол,който отказ сам по себе си представлява нарушение на ЗДв.П.За това нарушение и за липсата на застраховка”Гражданска отговорност”на подсъдимия Л. били съставени два акта за установяване на административно нарушение № 150038 И 15569.Актовете били изготвени от свидетеля Л..По време на проверката поведението на подсъдимия Л. било арогантно,граничещо с наглост,като в крайна сметка отказал да подпише актовете.Този отказ бил удостоверен в присъствието и с подпис на един свидетел.
Гореописаната фактическа обстановка първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена по безсъмнен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства,а именно:показанията на свидетелите С. Л. и П. В.,обясненията на подсъдимия Л.,както и писмените доказателства:актовете за установяване на административно нарушение.
Същевременно ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е направил своите изводи,че е останал недоказан основният факт по наказателното производство,а именно:предлагането на пари от подсъдимия Л. на двамата полицейски служители.При анализ на гласните доказателства първоинстанционният съд е направил своите изводи,че трите лица,присъствували на проверката,твърдели различни неща:
Подсъдимият е дал обяснения,че въобще не е предлагал никакви пари,които обяснения са били удобни за него и лесно обяснима за съда-с оглед процесуалното качество на Л..,
Съдът подробно е обсъдил показанията на свидетелите:В. и И.,както и показанията на свидетеля Л.,които са били и вътрешно противоречиви.Според показанията на последния докато съставял актовете,подсъдимият Л. пуснал през прозореца на служебния автомобил банкнота от 50 евро и попитал дали това нямало да оправи работата.свидетелят му отговорил отрицателно,вдигнал банкнотата от пода на автомобила и я подал на подсъдимия,като тези му показания са били дадени на при предходното разглеждане на делото пред съда.В съдебно заседание,при повторното разглеждане на делото пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД този свидетел е депозирал показания,че бил взел банкнотата,поставил я на таблото на автомобила,от където подсъдимият Л. сам си я прибрал.
Горепосочените две твърдения на свидетеля Л. били в разрез с казаното от свидетеля В.,а именно:Той се намирал отвън до лявата страна на полицейския автомобил и в непосредствена близост да подсъдимия,като е имал отлична възможност да наблюдава действията на последния.Показанията на свидетеля В. са били,че:Л. извадил и държал в ръката си банкнота от 50 евро и след като свидетеля Л. му казал да си прибере парите,подсъдимият прибрал банкнотата.От показанията на свидетеля В. не е било установен факта подсъдимият Л. да е подхвърлял пари в служебния автомобил.
Освен това:в показанията си двамата полицейски служители са категорични,че свидетелят Л. се обадил на телефон 166,разговарял с помощник-дежурния в ОД на МВР-Варна.Според показанията на свидетеля М.И. той помощник-дежурния в ОД на МВР-Варна.Този свидетел в показанията си потвърждава проведения разговор между него и свидетеля Л. на 16.08.2008 година,обаче не си спомнял за какво е било обаждането:твърди,че било по повод проблемен водач,но за предлагане на пари нямал спомен
От представената от страна на ОД на МВР-Варна писмена информация е било установено,че в ОДЧ/оперативна дежурна част/при ОД на МВР се е водил дневник за получени и предадени сигнали от граждани и служители,в който се отразявали данни ,свързани с тежки криминални престъпления,а в останалите случаи сигналите били пренасочвани към съответното подразделение на МВР.
За дата 16.08.2008 година в дневника не са били записани никакви сигнали.От друга страна не са събрани доказателства за запис на разговора по телефона/записите на разговорите на телефон 166 се съхранявали 12 месеца.
Първоинстанционният съд е направил своите изводи,че няма доказателства помощник-дежурният да е пренасочил сигнала към съответното полицейско управление/в случая:Пето РУ при ОД на МВР-Варна,като същевременно е разсъждавал върху различните отговори защо помощник-дежурният в ОДЧ при ОД на МВР-Варна не е предприел действия за регистриране на случай за предлагане на подкуп:било че не е било налице престъпление;било,че от страна на свидетеля Л. не е било съобщено за предлагане или даване на подкуп;било неадекватна реакция от страна на свидетеля Л.:с незапазване на местопроизшествието,извършване на оглед,изземване на предмета на престъплението и т.н.Същевременно съдът е направил своите изводи,че е без значение на какво се дължи такава реакция,но последиците й са довели до невъзможност определени факти да бъдат установени по безспорен,безсъмнен и категоричен начин.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд относно приетата за установена фактическа обстановка са законосъобразни,обосновани и са в синхрон със събраните по делото доказателства.В допълнение към мотивите на първоинстанционния съд за недоказаност на повдигнатото против подсъдимия С.Г.Л. обвинение по член 304 алинея 1 от НК въззивната апелативна инстанция излага следните съображения:
1.Съгласно разпоредбата на член 103 алинея 1 предложение първо от НПК тежестта за доказване на обвинението по дела от общ характер/каквото е било образуваното НДОХ № 1324/2010 година по описа на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД/лежи върху прокурора и разследващите органи,а съгласно разпоредбата на член 103 алинея 2 от НПК подсъдимият Л. не е бил длъжен да доказва,че е невинен.
В конкретния случай както разследващите органи,така и прокурора не са изпълнили законовото си задължение да докажат по безсъмнен и категоричен начин и то със доказателства,събрани по надлежния законов ред/по смисъла на НПК/,че подсъдимият Л. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на член 304 алинея 1 от НК.,
2.Подсъдимият Л. е бил привлечен като обвиняем,предявено му е било разследване и предаден на съд по обвинение по член 304 алинея 1 от НК,за това,че:На 16.08.2008 година в град Варна,в района на”Евксиноград”да е предложил дар-сумата от 50 евро/с левова равностойност 97,79 лева/на длъжностни лица:полицаите С.В. Л. и П.А. В.-младши контрольори в сектор ПП-ОД на МВР-Варна,за да не извършат действия по служба:съставяне на акт за установяване на административно нарушение по Здв.П.За да е осъществен от обективна и субективна страна престъпния състав на член 304 алинея 1 от НПК е следвало да бъде доказано по безсъмнен и категоричен начин,че и двете длъжностни лица:полицаите С.В. Л. и П.А. В. да са разбрали,че подсъдимият Л. им предлага неследващ се дар от 50 евро.Но както беше посочено по-горе:показанията на свидетеля Л. в тази насока са вътрешно противоречиви,а вторият свидетел В. въобще не е разбрал,че му се предлага неследващ се дар от 50 евро.,
3.По делото не са били събрани никакви други доказателства,свързани със запазване на местопроизшествието:извършване на оглед,изземване на предмета на престъплението и други.,
4.Липсва и регистрация за дата 16.08.2008 година в ОДЧ/оперативна дежурна част/при ОД на МВР-град Варна за получен или предаден сигнал от служител на МВР,в който да се отразени данни,свързани с осъществено престъпление по член 304 алинея 1 от НПК.
За дата 16.08.2008 година липсва като доказателство и запис на разговор на телефон 166 за извършено противоправно действие/както беше посочено по-горе:записите на разговорите на телефон 166 се съхранявали 12 месеца.
В мотивите на протеста на ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА се прави подробен анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на подсъдимия Л. за станалото.В този анализ както свидетелските показания,така и обясненията на подсъдимия се представят в светлина,различна от приетата от първоинстанционния съд.И това е напълно естествено:прокуратурата да изразява несъгласие с направените от съда изводи относно гласните доказателства,когато тези изводи са довели до оправдателна присъда.Само различните изводи от събраните по делото гласни доказателства,направени от съда и прокуратурата обаче не са основание за отмяна на присъдата.Още повече,че така направения анализ на противоречивите гласни доказателства и липсата на доказателства и доказателствени средства/които е следвало да събере прокуратурата и разследващият орган/законосъобразно и обосновано е мотивирал първоинстанционният съд да постанови оправдателна присъда.
В мотивите на протеста на ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА се набляга на факта,че по делото имало депозиран рапорт от свидетеля Л. до Началника на сектор ПП-ОДП-Варна от 16.08-2008 година и заведен под рег. № 29715 ОТ 18.-08.2008 година,в който бил отразен случаят с предлагане на подкуп.Действително:на лист 3 от досъдебно производство № 776/2008 година по описа на Пето РУ - Варна има приложен саморъчно написан рапорт от полицай С.В. Л..Този рапорт обаче не е доказателство или доказателствено средство-по смисъла на НПК.Освен това:в този рапорт се твърди,че освен предлагане на банкнота от 50 евро от страна на подсъдимия Л.,последният е заплашвал полицейските служители с уволнение,унищожение на тях и на цялото ръководство на ПП-Варна с даване на 10 000 евро”където трябва”/в точка 3 от рапорта/.Ако този рапорт би дал сам по себе си основание за повдигане на обвинение по член 304 алинея 1 от НК против подсъдимия Л.,защо не е дал основание за повдигане и на много по-тежки обвинения за извършени престъпления по НК!?!
По гореизложените съображения ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че протестът на ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА се явява неоснователен и като такъв,следва да бъде оставен без уважение.
При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка по делото,също така законосъобразно и обосновано първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е направил своите изводи,че по делото не е било доказано по безсъмнен и категоричен начин на 16.08.2008 година в град Варна,в района на спирка”Евксиноград” подсъдимият С.Г.Л. да е предложил дар:сумата от 50 евро/с левова равностойност 97,79 лева/на длъжностни лица:полицаите С.В. Л. и П.А. В.-младши контрольори в сектор ПП-ОД на МВР-Варна,за да не извършат действия по служба:съставяне на акт за установяване на административно нарушение по Здв.П-престъпление по член 304 алинея 1 от НК,като на основание член 304 от НПК,като законосъобразно и обосновано го е оправдал по предявеното му обвинение.
При служебната проверка от въззивната апелативна инстанция не бяха констатирани пропуски или неточности,даващи основание за изменяване или отменяване на присъдата.
Водим горното и на основание на основание член 338 от НПК , ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 119/09.11.2010 година по НДОХ № 1324/2010 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим С.Г.Л.,ЕГН **********,***
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред КАСАЦИОННИЯ СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във с член 340 ал.2 от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1:
ЧЛЕНОВЕ:
2: