Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

23.02.2009 г., гр.Варна,

в    и м  е  т  о    н  а    н  а  р  о  д  а

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателна колегия,  на двадесет и трети януари, две хиляди и девета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: В.Б.

Членове: Д.Д.

Ж.Ш.

секретар С.Д. и

прокурора В.М.,

като разгледа докладваното от Председателя В.Б.

В.н.о.х.д. №490 по описа на съда за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид  следното:

С присъда      по н.о.х.д. №316/2008 г. по описа на Шуменския окръжен съд, на подсъдимия Р.П.В.,***, с постоянен адрес гр.София, на основание чл.115 от НК вр. чл.54 от НК е наложено наказание от дванадесет години и шест месеца лишаване от свобода,при първоначален строг режим, за това че, на 07.03.2008 г. в гр.Велики Преслав, умишлено умъртвил Т. К.Г. ***.

С тази присъда подсъдимият В. е осъден да заплати сумата от 50 000 лева, заедно със законната лихва, на И.О.П.,която представлява обезщетение за причинените  неимуществени вреди от смъртта на майка му Т.К.Г.,считано от 07.03.2008 г., до окончателното изплащане на задължението.

 С присъдата е зачетено предварителното задържане на подсъдимия от 07.03.2008 г. нататък и на основание чл.53 ал.2 б.”А” от НК е отнет в полза на държавата полуавтоматичен пистолет „LLAMA” с фабричен № 54587, 2 бр.пълнители, кобур и кожен калъф за пистолет, гилзи и проектили.

За веществените доказателства е постановено да се унищожат,след влизане на присъдата в сила и подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.

Недоволен от тази присъда е останал подсъдимият Р.П.В.,който сочи в жалбата си,че присъдата е неправилна,необоснована и явно несправедлива.Иска се в жалбата да се преквалифицира деянието по чл.122 от НК и алтернативно да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК и да се намали размера на наказанието.

В съдебно заседание жалбата се поддържаше от защитата на подсъдимия, а относно гражданският иск защитата поиска да се намали същия по размер.

Представителят на прокуратурата изрази становище,че жалбата е неоснователна по отношение на изброените оплаквания с изключение на явната несправедливост, като посочи, че е възможно да се определи наказание към минимума предвиден в закона.

В последната си дума подсъдимият заяви, че се разкайва за извършеното и съжалява.

Варненският апелативен съд на основание чл.313 и чл.314 от НПК като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, независимо от основанията посочени от страните прие следното:

Подсъдимият Р.П.В. ***.2007 г. живеел на съпружески начала с пострадалата Таня Костадинова Г. и сина й И.О.П., в дома на майката на подсъдимия в гр.Велики Преслав,ул.”Н.Рилски”13, вх.Д, ап.80.  Съвместното им съжителство било съпроводено с чести конфликти, скандали, провокирани от липсата на пари и злоупотреба с алкохол, в резултат на което подсъдимият имал агресивно поведение.

Вечерта на 06.03.2008 г. в дома на подсъдимия дошъл св.П., който му предложил работа в дървопреработването. Подсъдимият предложил на Г. да се почерпят по този повод и изпратил сина й св.П. да купи 500 грама домашна ракия от техен съсед. Към 23.30 ч. след като ракията била изконсумирана, В. настоял да излезе да купи бира. Пострадалата се противопоставила и настоявала той да не излиза от дома им, тъй като на следващия ден трябвало да е на работа.Това разгневило подсъдимият, който се нахвърлил върху пострадалата,блъснал я на леглото в кухнята и й нанесъл поредица от удари по тялото.На виковете на пострадалата се притекъл сина й И.П. и ударил подсъдимия с юмрук в гръбнака,като му казал да престане да бие майка му. Подсъдимият се нахвърлил върху него и П. го блъснал, за да се предпази от удара ,в резултат на което В. паднал на земята.Г. и сина й напуснали кухнята,за да предотвратят понататъшни конфликти и седнали на дивана в хола. Подсъдимият излязъл навън да се разходи и след около половин час се върнал у дама си.Свидетелят П. вече спял в кухнята,а пострадалата лежала на дивана в хола и гледала телевизия. В. настоял пострадалата да изключи телевизора,тъй като това му пречело да заспи. След като Г. не направила това,подсъдимият отишъл до намиращия се в стаята шкаф и от чекмеджето му извадил пистолет „LLAMA” модел 19 с фабричен № 54587, който притежавал законно. Поставил пълнителя с бойни патрони и заредил, като изтеглил затвора назад. Насочил  пистолета към пострадалата, прицелил се към главата й и произвел изстрел, с който причинил смъртта й. Малко по-късно подсъдимият произвел втори изстрел насочвайки пистолета към стената срещу дивана в хола. След този изстрел подсъдимият извадил пълнителя от пистолета с издърпване на затворния блок назад и извадил от цевта патрона, който автоматично се заредил след втория изстрел. Поставил го обратно в пълнителя и сложил пълнителя в пистолета. Подсъдимият взел от шкафа чиста калъфка за възглавница, поставил в нея пистолета с пълнителя който бил в него, кобура и отделно друг пълнител с осем патрона в кожен калъф и сгънал калъфката. След това събудил И.П.,като му казал,че майка му е зле и трябва да извика бърза помощ.П. влязъл в хола и видял майка си да лежи окървавена на дивана.Веднага се отправил към болницата да търси помощ. След като останал сам,подсъдимият намерил проектила на куршума и го хвърлил в тоалетната чиния. Взел калъфката с пистолета и пълнителите и се отправил към чешмата „Кюнтя”, намираща се западна от гр.В.Преслав, в брод на Дервишка река. Там,под първия камък от страна на чешмата, поставил калъфката с намиращите се в нея пистолет с пълнители, кожен кобур и калъф за пълнител. След като скрил по този начин пистолета с боеприпасите,тръгнал към болницата. По пътя бил застигнат от кола на спешна медицинска помощ и пристигналия екип в дома на В. констатирал смъртта на пострадалата.

От заключението на СМЕ е видно,че смъртта на пострадалата се дължи на огнестрелно нараняване на главния мозък, довело до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност от централен произход. При аутопсията и огледа е констатирано еднопроектилно огнестрелно нараняване на главния мозък с входна огнестрелна рана, преминаваща последователно през лявата ушна мида, лявата слепоочна област на главата, разрушаване на мозъчното вещество в областта на ляво и дясно голямомозъчни полукълба, както и в областта на мозъчния ствол, изходна огнестрелна рана последователно в дясна слепоочна област и дясна ушна мида.  Пострадалата е починала непосредствено след изстрела и не било възможно да й се окаже медицинска помощ.

От съдебно балистичната експертиза е видно, че предоставяния за изследване пистолет, иззет с протокол за оглед от местността около чешма „Кюнтя” е фабрично произведен в Испания и е полуавтоматичен с марка „LLAMA” модел 19, фабр.№ 54587, калибър 7.65 мм, и представлява огнестрелно оръжие годно да произвежда нормални изстрели.

Представените за изследване 14 бр. патрони са бойни такива с калибър 7.65х17 SR Bronimg, като същите са годни за използване, включително и с описания по горе пистолет.

Съгласно експертизата,представената за изследване гилза, иззета от жилището на подсъдимия е изстреляна с представения за изследване пистолет описан по горе. Представения за изследване проектил от куршум иззет от жилището на подсъдимия е изстрелян с представения за изследване пистолет.

От заключението на допълнителната съдебно балистична експертиза, назначена в хода на съдебното следствие е констатирано следното: За произвеждане на изстрел е необходимо: 1.Да се налентоват подходящи патрони в пълнителя; 2. Снарядния пълнител да се постави в пистолета – в основата на ръкохватката му; 3.Да се зареди пистолета – да дотика патрон в патронника на цевта, за което е необходимо да се издърпа затворната рама в крайно задно положение и да се пусне – при което пистолетът е в готовност за стрелба; 4.След като ръкохватката на пистолета е в дланта на ръката и показателят е върху спускателния лост /спусъка/ пистолетът е готов за стрелба и посредством увеличаване на натиска върху спусъка се произвежда изстрел. По отношение на предпазните системи, които предпазват оръжието от произвеждането на изстрел по невнимание или непредпазливо натискане на спусъка е видно, че оръжието е със затворна система „Браунинг”,с еднодействащ спусък. При това оръжие конструктивно предпазните системи са: 1.Предпазително положение на ударното чукче – ако ударното чукче се издърпа малко назад,зъбът на запъвача се зацепва за прагчето на издатъка, намиращ се в основата на ударното чукче, преди то да е достигнало крайно задно положение. При това положение, ако спусъка бъде натиснат, зъбът на запъвача няма да се отдели от прагчето, т.е. ударното устройство няма да бъде освободено за по нататъшно действие.; 2.Лост за освобождаване на ударното чукче от взведено положение – този механизъм осигурява по безопасен начин привеждането на ударника посредством ударното чукче от взведено в нормално положение. Ако чукчето е взведено и лоста за освобождаване на ударното чукче от взведено положение  е в горно положение, при натискане на спусъка изстрел не може да бъде произведен; 3.Предпазител на ръкохватката – това е една пластничата пружина монтирана на задната външна част на ръкохватката. Освобождаването на този предпазител става, когато ръкохватката се стисне с ръката която я държи. Ако натискането не е достатъчно, предпазителят не се задейства и пистолета не произвежда  изстрел.

От изложените обстоятелства относно начина на боравене с оръжието и предпазните му системи и обясненията на подсъдимия В. на разпит пред съдия в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие,експертът е заключил, че в цевта е бил вкаран патрон, преди да е взето оръжието и в последствие е дръпнато петлето, т.е. пистолетът е бил зареден,но за да се осъществи тази манипулация предварително пистолетът е бил обезопасен, след което допълнително е взведено петлето, което от своя страна е сравнително сложна манипулация с процесното оръжие. Като има предвид предпазните системи описани по-горе,  експертът  е категоричен,че в случая не  е възможно с това оръжие да се  произведе  неволен или нежелан „случаен изстрел ”.

От заключението на назначената СМЕ на веществени доказателства се установява, че човешката кръв по мъжки слипове десенирани на бял фон със сини линии и малки ромбове е възможно да принадлежи на пострадалата Таня Костадинова и не е възможно да принадлежи на подс.В..

От заключението на химическата експертиза на иззетите натривки от ляво ухо на пострадалата Таня Костадинова е установено наличието на нитроцелулоза, влизаща в състава на барутите. По натривките от дясното ухо и лява и дясна ръка на Таня Константинова не е установено такова вещество.

От СП и психологическа експертиза е видно, че по време на извършване на деянието подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване средна степен в неговата възбудна разновидност, предвид на количествата употребен алкохол. Влиянието на алкохола е типично – намалява до известна степен рационалните оценъчни възможности, засилва импулсивността, отслабва ефективността на самоконтрола. Според експертите няма основание да се приема усложнено или патологично алкохолно опиване и в механизмите на деянието не се откриват психопатологични феномени, а те са характеристики на битови алкохолни ексцесии. Нито от данните по делото, нито от другите данни от освидетелствания  възникват основания за обсъждания за някакъв тип особено емоционално състояние, кореспондиращо с понятието физиологичен ефект.

Съдът е приел, като е съобразил изразеното съгласие на всички страни по делото да не се провежда разпит на свидетелите и други вещи лица, тъй като е приложил разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК и с определение е одобрил изразеното съгласие, да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица и при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на протоколите, експертните заключения от досъдебното производство. Приобщени са всички тези материали въз основа на които съдът е приел гореописаната фактическа обстановка.

От събраните по този начин доказателства се установява авторството на деянието, което не се оспорва от подсъдимия. В обясненията, които е дал в хода на досъдебното производство на разпита пред съдия и тези дадени в хода на съдебното следствие той е признал факта, че на посочената дата и място е насочил законно притежавания от него пистолет към пострадалата. Подсъдимият признава факта, че е произвел изстрел като е натиснал спусъка от около половин метър и че пистолетът е бил на разстояние около  20 см от главата на пострадалата.Единствената непълнота в обясненията му е свързана със самия механизъм на провеждане на изстрела.Той твърди, че не си спомня момента в който е поставил пълнителя в пистолета,т.е.действията които е извършил с пистолета непосредствено преди произвеждането на изстрела.По същество подсъдимият не признава,че със своите действия е искал да лиши пострадалата Г. от живот, а твърди че е искал само да я сплаши.Тази теза на подсъдимия е несъстоятелна и се опровергава от заключенията на допълнителната съдебно балистична експертиза.Подсъдимият не обяснява в кой момент е сложил пълнителя, дали е изтеглил затворния блок, с което изтегляне се вкарва патрона в цевта и по този начин се зарежда пистолета, а по късно заявява че е изтеглил петлето на пистолета, без да обяснява как го е заредил. Той твърди,че не помни както момента на поставяне на пълнителя в пистолета, така и попадането на патрона в цевта. От заключението на допълнителната балистична експертиза се установява, че при наличието на патрон в цевта, петлето няма как да бъде изтеглено, а ако няма патрон в цевта ,няма как да се произведе изстрел. Освен това подсъдимият реално признава факта,че е искал да гръмне с пистолета,за да сплаши пострадалата.Затова съдът правилно е приел единствено възможния извод,че ако в цевта няма патрон, то е нямало да има и изстрел и че всички действия,които подсъдимият е извършил вкарвайки пълнител в пистолета, изтегляйки затвора, насочвайки оръжието към пострадалата и натискайки спусъка са насочени към лишаване от живот на пострадалата. От заключението на експертизата е видно,че е невъзможно поставянето на патрон в цевта да стане по описания от подсъдимия начин т.е. случайно и при боравенето с една ръка с оръжието.В останалата част обясненията на подсъдимия кореспондират с всички доказателства по делото, защото В. сам описва в хода на досъдебното производство конфликтната ситуация предшестваща извършването на деянието и всичките действия, които е извършил след произвеждането на фаталния изстрел – произвеждането на втория изстрел, действията по заличаване на следите и укриване на оръжието.

Приетата за установена фактическа обстановка е довела до законосъобразни правни изводи. Възприетата правна квалификация е в съответствие със закона. С гореописаните деяния подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.115 от НК като умишлено умъртвил Таня Г.. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл,който възникнал внезапно у подсъдимия. Обстоятелството, че използваното оръжие е огнестрелно-бойно и че то е било насочено към главата на пострадалата – жизнено важен орган и то от изключително близко разстояние, обуславя извода на съда,че подсъдимият е искал настъпването на постигнатия от деянието резултат. Безспорно е установено по делото ,че подсъдимият  бил запознат с начините за боравене с огнестрелно оръжие, той законно е притежавал пистолета и е работил като въоръжена охрана. Щом като е бил запознат с правилата за боравене с оръжие, включително и с  механизма на произвеждането на изстрел, той е знаел, че при изстрел от толкова близко разстояние, в главата на пострадалата, ще я лиши от живот. Несъстоятелна е тезата на защитата относно умисъла на деянието и искането за преквалификация на същото в такова по чл.122 от НК, тъй като за да е налице деяние по чл.122 от НК трябва да са налице признаците на този състав. В случая липсва както несъзнавана непредпазливост, така и престъпна самонадеяност – подсъдимият е работил като въоръжена охрана. От житейския си и  професионален опит,той  знаел, че като стреля от близко разстояние, с пистолет в главата на човек, ще  стигне до резултата ,който е получен и че този резултат не може да се избегне по никакъв начин. От съдебно-балистичната експертиза  и допълнителната изслушана  в съдебно заседание е видно, че при защитните  механизми, които има пистолета е изключено възпроизвеждането на случаен изстрел. Избягването на последиците от такава стрелба дори и теоретично трудно може да се обоснове, например ако оръжието е самоделно, не е стреляно с него и др. В случая не става въпрос нито за грешка, нито за незнание, нито за престъпна самонадеяност, поради което настоящата инстанция намира, че квалификацията е правилна.

Поддържа се от защитата, че не е разкрит мотива за извършване на престъплението, която теза е несъстоятелна, тъй като е доказана от СППЕ, че подсъдимият се е намирал под влиянието на изпитото  количество алкохол, в средна степен на алкохолно опиване и в поредната конфликтна ситуация с пострадалата, която искал  да „сплаши”.

Несъстоятелна е тезата на защитата за процесуално нарушение, допуснато от съда, който  изслушал и прокурора, затова дали да приложи процедурата по чл.371 т. 1 от НПК, тъй като прокурорът подкрепил искането на  защитата  на подсъдимия за прилагането на  тази процедура.

По тези съображения съдът намира за несъстоятелни твърденията на защитата за неправилност на присъдата и за необоснованост. Правилно съдът е приел, че в случая се касае за убийство с пряк умисъл и че не е налице състава на чл.122 ал.2 от НК. Освен всичко друго, подсъдимият се опитал да заличи следите на престъплението, като е скрил оръдието на престъплението и повече се занимавал с укриването на пистолета след произвеждането на изстрелите,отколкото със състоянието на пострадалата.

Несъстоятелно е  и последното оплакване на подсъдимия за явната несправедливост на наложеното наказание. В случая се отчетени всички възможно смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало – добрите характеристични данни и частичните самопризнания,съдействието на органите на наказателното преследване и съжаление за извършеното. Неправилно съдът е приел, че липсват отегчаващи вината обстоятелства, извън високата обществена опасност на деянието. Видно е от СМЕ, че подсъдимият е действал след употреба на алкохол и това също е отегчаващо отговорността обстоятелство. Освен това той е умъртвил майката в жилището в което е пребивавал и нейният непълнолетен син. След смъртта на майката, той бил настанен в дом за лица без родителска грижа. Затова съдът правилно е приел, че не са налице  нито многобройни, нито изключително смекчаващи отговорността обстоятелства. Представените епикриза, направление, рецептурна книжка са от 2003/2004 г., а по делото е представена и не е оспорена СППЕ. В това отношение е несъстоятелна и тезата на представителя на обвинението в Апелативната инстанция,че наказанието следва да се наложи към предвидения в закона минимум,поради описаните по-горе съображения.

Несъстоятелно е и искането на защитата за намаляване на гражданския иск по размер. Размерът на обезщетението е съобразен с неимуществените вреди претърпени от сина на пострадалата, който по време на извършване на деянието е бил непълнолетен и е присъствал в жилището.Деянието е имало тежки последици за него, тъй като той е изгубил единствения родител – майка си пострадалата Г., която се е грижела за него и в резултат на това е бил настанен в дом за деца лишени от родителска грижа.Това е станало точно в момента когато е завършвал училище и му е предстояло дипломиране и евентуално постъпване във ВУЗ.По тези съображения настоящата инстанция намира, че гражданският иск е правилно определен по размер и че не трябва да се намалява същият.

И тъй като при извършената служебна проверка не се установиха други обстоятелства,  извън посочените от страните които да доведат до изменяването или отменяването на обжалваната присъда, Варненският апелативен съд на основание чл.338 от НПК

Р  Е  Ш  И

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 40 от 28.10.2008 г. по НОХД №316/2008 г. по описа на Окръжен съд Шумен, с подсъдим Р.П.В. – ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване или протестиране пред ВКС на РБългария в петнадесет дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

С Решение № 210 от 11.06.2009 г. по КД № 203/2009 г. ВКС на Р България е ОСТАВЕНО В СИЛА решението на Варненски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: