Р Е Ш Е Н И Е
№
23.03.2011г.,
Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно
отделение
На десети март
Година две хиляди
и единадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ
ПАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА
ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
Секретар: Г.Н.
Прокурор: Анна
Помакова
като разгледа докладваното от съдия Павлина
Димитрова ВНОХД № 486 по описа на съда
за 2010г., за да се произнесе взе предвид:
Предмет на
въззивна проверка пред АС-Варна е присъда №78 по НОХД № 232/2010г на Търговищки
окръжен съд, постановена на 19.10.2010г., с която подс. А.И.А. е призната за
ВИНОВНА в извършване на деяние, наказуемо по чл.330 ал.2 т.2 във вр. с ал.1 от НК за това, че на 04.05.2010г.
около 01.30 ч в с.Цветница, община Търговище, на ул."Омуртаг"№15
запалила сгради - сайвант, гараж и жилищна постройка със значителна стойност -
13 000 лв, като е имало опасност пожарът да се разпростре и върху съседния
имот, собственост на наследниците на Д.Л.Г., на стойност 14 000лв. На основание
и чл. 54 от НК е наложено наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален „общ" режим на изтърпяване, в
затворническо общежитие от открит тип.
Със същата присъда
подс. А. е осъдена да заплати в полза на ч. обвинители Б.М.С. и И.М.И. сума в
размер от по 250/ двеста и петдесет/ лева за всяка от тях, представляващи
разноски за адв. хонорар, както и в полза на държавата - направените по делото разноски.
Налице е
произнасяне по смисъла на чл. 53 от НК досежно веществените доказателства по
делото.
Въззивното
производство пред АС - Варна е образувано по
жалби:
- на подс. А., която чрез защитника си обжалва
присъдата в цялост като незаконосъобразна, необоснована и несправедлива. Твърди
се, че е налице нарушаване на проц. правила поради отказ на съда да назначи
нови съдебно – психиатрична и съдебно – техническа експертизи. Молбата е за
отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подс. ; алтернативно се
прави искане за изменение на присъдата с намаляване на наложеното наказание и
прилагане института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.
- на частните обвинители - Б.М.С. и И.М.И.,
които чрез проц. си представител обжалват присъдата в частта, относно
наложеното наказание, намирайки същото за занижено, като молят да бъде увеличен неговия размер.
В с.з. пред
състава на настоящата инстанция подс. се явява лично и се представлява от
назначен служебен защитник, който поддържа жалбата. В пледоарията си по
съществото на делото защитникът акцентира на това, че доверителката му не е
извършила деянието под формата на пряк умисъл, съзнавайки, че запалва имот със
значителна стойност; върху здравословното й състояние, както и върху факта, че
подс. се грижи за болния си баща. Моли наказанието да бъде намалено, след което
да бъде приложен института на чл.66 ал.1 от НК.
Частните обвинители
се явяват лично, като чрез повереника си поддържат жалбата и молят наказанието
на подс. да бъде завишено, като излагат аргументи в тази насока.
Представителят на
Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбите
и предлага първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна да бъде
потвърдена.
В последната си
дума пред въззивната инстанция подс. А. заявява, че няма вина, че е ненормална
и че за всичко е виновна св. Б.М., която я била ограбила.
След преценка на изложеното
в жалбите, доразвитите аргументи в съдебно заседание, становището на
представителя на ВАП, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на
основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира
следното, че и двете жалби са
неоснователни.
От събраните по
делото доказателства, относими към предмета на доказване, Търговищкият окръжен
съд е приел за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимата А. ***,
в наследствена къща живеела св.Б.С.. Тя
и сестра й - св.И.И. били първи братовчедки с подсъдимата, като майките им били
сестри. След кончината на майките им, отношенията между подс. и двете сестри се
влошили - подсъдимата, по-сприхава по характер, започнала да обвинява св.С. за
различни посегателства върху нейни вещи /кражби, присвоявания и други подобни/,
за което подавала жалби до различни институции
- полицията и прокуратура. След проверка по тези сигнали й отговорили,
че липсват данни за престъпления, от което тя се раздразнила още повече. В края
на 2008г., на улицата пред дома й, подсъдимата безпричинно нападнала с дървена
сопа св.С., като й причинила телесни увреждания, за което пострадалата подала
жалба и се снабдила с мед. свидетелство.
На 16.04.2010г.,
св.С. събирала охлюви наблизо до дома си, когато подсъдимата се приближила и
започнала да я удря по главата с дървена сопа, която носела. Св.С. успяла да я
блъсне с ръце, при което подсъдимата паднала на земята. Последният инцидент „сложил
точка” на отношенията й със св.С. и тя решила да се саморазправи с нея.
Раздразнена и възмутена от липсата на внимание на институциите към нейните
оплаквания, /това обстоятелство всъщност изкарвало подсъдимата виновна за
безпричинно сезиране на службите/, в допълнение с инцидента от 16.04.2010, при
който св.С. я бутнала на земята и подсъдимата се ударила, окончателно затвърдило
у нея желанието да си отмъсти на св.С., като я прогони от селото и за целта
решила да запали къщата й.
На 03.05.2011
/понеделник/ подс. видяла, че св.С. се
качила на обедния автобус за гр.Търговище и вечерта не се върнала. Решила да
изпълни замисленото - изчакала да стане късно и след полунощ , около 01.30 на 04.05.
2011 взела от дома си шише газ, която ползвала за разпалване на печката, както
и кибрит и се отправила към къщата на св.С.,*** няколко къщи. Поляла вратата на
сайванта, долепен до къщата на св.С., в който били складирани сеното, дървата и
други лесно запалими материали. След като хвърлила няколко запалени кибритени
клечки на вратата и видяла, че огънят пламнал, подс. побягнала към дома си .
Пожарът се разраснал бързо. Съседи, които го забелязали, уведомили пожарната.
От дома си подсъдимата също чула и видяла последиците от стореното от нея -
високите пламъци на пожара, пушека и чула шума от падащите от огъня керемиди на
къщата на св.С.. Съседите се опасявали, че св.С. е вътре в къщата, но след проведен
разговор по телефона с дъщеря й разбрали, че тя е гр. Търговище, затова й се
отказали да влизат в горящата сграда. Междувременно огънят много бързо се
разраствал и съществувала реална опасност да пострадат съседите на св. С., ако
се опитат да го гасят. По тази причина те изчакали настрани идването на
пожарникарите, които успели да загасят
горящите сайвант, къща и гараж. Наложило се да облеят с вода долепената до
гаража къща, собственост на наследниците на Д.Л.Г., защото поради високата
температура, развила се по време на пожара и вятъра, който разпръсквал искри ,
опасността и тя да се запали била напълно реална.
От заключението по
пожаро-техническата експертиза се установява, че най-вероятната и възможна
причина за възникването на пожара в имота на пострадалите е възпламеняване на
горимия дървен материал, от който е направена северната врата на сайванта към
къщата с помощта на ускорител на горенето, като лесно запалима течност /газ за
осветление/ и използван източник на запалване с открит огън - кибрит, запалка,
незагасена цигара и др.
От заключението по
оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност на запаления имот,
собственост на св.С. и сестра й св.И. възлиза на 13000лв, а пазарната стойност
на имота, собственост на наследниците на Д. Г.- възлиза на 14 000лв .
При
освидетелстване на подс. А., в заключението си по СПЕ вещото лице - психиатър,
установява, че тя с формирано параноидно - личностново разстройство, чиито
особености са сензитивност, обидчивост, злопаметност и отмъстителност, но не
страда от психическо заболяване - нито от душевна болест, водеща до
продължително разстройство на съзнанието, нито от заболяване, обуславящо
краткотрайно разстройство на съзнанието. Обратно - същата е със запазена
психическа годност, с правилно интелектуално паметово развитие, правилно
възприемане на фактите, като психическото й състояние и е позволявало да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си .
За да възприеме
именно тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е базирал
на: обясненията на подсъдимата А.,
дадени пред съда при възобновяване на съдебно следствие и прочетените такива на
основание чл.279 ал.2 във връзка с ал. 1 т 3 от НПК от досъд. пр-во; показанията на
свидетелите С., С., И., М., Л.Л., Б.Л. и Г. Г., които са кредитирани изцяло
като непротиворечиви и обективни; заключенията по съдебно-пожаротехническа,
оценителна, технико-строителна и психиатрична експтертизи, ценени като
безпристрастни, обективни и мотивирани; материалите от досъд. пр-во – протокол
за оглед на местопроизшествие, с приложен фотоалбум и за проведен следствен експеримент, с
приложен нагледен снимков материал; протокол за доброволно предаване,
нотариален акт, удостоверение за наследници; съд мед удостоверение №
449/3.12.2008г и уведомление от РУ на МВР; веществените
доказателства - стъклена бутилка, пълна наполовина с течност с мирис на газ;
По реда и със
средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и
относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за
изясняване и разкриване на обективната истина. Установил е една подробна, точна
и правилна фактическа обстановка. За да възприеме именно тази фактическа
обстановка ТОС е направил задълбочен и подробен анализ на събраните
доказателства – най-вече депозираните гласни такива пред него /обяснения и
свидетелски показания/, съпоставяйки ги със заключенията по СПТЕ, СТСЕ и СПЕ.
Акцентирайки върху характера на взаимоотношенията на подс. със св.С. и
„особеностите на характера й”, първоинстанционният съд е анализирал обстойно
мотива на деянието, а от там е достигнал и до правилни изводи досежно
авторството на същото и начина на извършването му, респективно направени са и
законосъобразни изводи във връзка със съставомерността на осъщественото от
подс. А. деяние – такова по чл. 330 ал. 2 т. 2 от НК. По безспорен и
категоричен начин е доказано и наличието на квалифициращите признаци на чл. 330
от НК: опасността пожарът да се
разпростре и върху съседния имот е била обусловена от обема на пожара, неговия
интензитет развитата висока температура и хвърчащите вследствие вятъра и
височината на огъня , искри - съставляващи предпоставки, за които, бетонната
плоча е била без значение. Посоката на вятъра е „спасила" съседната къща, до идването на пожарникарите,
след което и чрез предприетото обливане опасността от запалване е била
преодоляна. Квалиф. признак „значителна стойност” се обуславя от заключението
на в. л. по СОЕ на двата имота и константната практика на ВС на РБ.
При така
изяснената фактическа обстановка, която въззивната инстанция изцяло споделя,
няма основание да се твърди неправилност и незаконосъобразност на присъдата,
постановена от ТОС, както и, че са
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на провеждане на съдебното
производство. Защо приема за осъществени именно тези факти, съдът подробно се е
мотивирал, след анализ и проверката на всички доказателства по делото, а
направените правни изводи са законосъобразни.
Като несъстоятелни
се преценяват възраженията на защитата на подс. във връзка със заключенията на
в. л. по отношение вменяемостта на подс. и стойността на опожареният имот и
намиращият се в съседство такъв. В съдебно заседание пред първоинст. съд и
двете в. л. са защитили и пояснили така депозираните от тях заключения, като
аргументирано са отговорили и на поставените им от страните и съда допълнителни
въпроси. Предвид тяхната изчерпателност и компетентност, настоящата инстанция
отхвърли искането за назначаване на нови експертизи, като също ги кредитира
като обективни и мотивирани.
Твърденията на защитата на подс. А., че тя не
е съзнавала общественоопасния характер на деянието, се опровергават от нейните собствените
й действия - разбрала е, че
братовчедката й – св. С. отсъства от дома, изчакала е да стане достатъчно
късно, за да няма свидетели на действията й, след което е запалила имота/дървената
част на вратата/, заливайки го с газ, съзнавайки, че по този начин бързо ще се
възпламени пожара, след което, виждайки пламъците веднага е побягнала към дома
си – от една страна за да не бъде видяна от някого, а от друга – за да се
предпази от възникналия пожар. Действията
на подс. А. са абсолютно логични, осмислени и последователни, предвид
сформираното й отношение спрямо св. С. и взетото решение.
Първоинст. съд е
изложил пространни, задълбочени и убедителни
мотиви и във връзка с индивидуализацията на наказанието на подс. А., изследвайки
подбудите и мотивите, довели до извършване на деянието. Настоящата инстанция
изцяло и напълно споделя всичко изложено във връзка с индивидуализиране на
наказанието на подс. А.. Следва да се отбележи, че така определено по вид и
размер, то се явява справедливо: преди всичко абсолютно правилно съдът е отчел,
смекчаващите отговорността обстоятелства като чистото съдебно минало,
съдействието при разкриване на обективната истина, и обстоятелството, че се
грижи за възрастния си баща, с когото живее. Степента на обществена опасност на
подс. обаче, въпреки, че не е осъждана на може да се приеме, че е ниска, с
оглед характеровите й особености –
агресивно, конфликтно и невъздържано поведение, не провокирано от нищо и
резултат на собствените й действия и внушения. Подобна невъздържаност и
словесна агресия подс. демонстрира и пред състава на настоящата инстанция,
впрочем, идентично поведение е имала и
пред първоинст. съд, което е наложило приложението на нормата на чл. 267 ал.1
от НПК. Последиците от деянието, които не са елемент от факт. състав на
деянието, за което подс. е призната за виновна, са били отчетени като
отегчаващо отговорността обстоятелство от страна на ТОС. Този извод е правилен
– практически св. С. е останала без дом, при условие, че подс. добре е знаела,
че постр. живее преимуществено в тази
къща; не може да не се отчете, че в резултат на пожара са изгорели и множество
движими вещи, което подс. също добре е осъзнавала. Отчитайки и мотива за
извършване на деянието, така наложеното от първоинст. съд наказание при баланс
на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства в размер на ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, се явява справедливо и не следва да се редуцира, нито в
насока на намаляване /би се явило занижено/, нито в насока на увеличаване. Чрез
ефективното му изтърпяване на подс. А., макар и в напреднала възраст, ще бъде
дадена възможност да осмисли стореното и преосмисли поведението и отношенията
си с хората, респективно за определен период от време няма да ги застрашава; от
друга страна, ще бъдат реализирани целите на наказанието и в частност, на
генералната превенция.
Предвид на всичко
изложено по-горе, съставът на ВАС
достигна до извода, че жалбите на подс. и ч. обв-ли са неоснователни, а присъдата
на ТОС като правилна, законосъобразна и справедлива следва на основание чл. 338
от НПК да бъде потвърдена.
При служебната
проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на
досъдебното производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла
на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
на прокурора или от друг състав на съда.
С оглед
направеното в пред състава на възивния съд искане от страна на проц.
представител на частните обвинители за присъждане на направените по делото
разноски за адвд. хонорар пред АС- Варна, подс. А. следва да бъде осъдена да
заплати на Б.М.С. и И.М.И. сума в размер от по 250/ двеста и петдесет/ лева за
всяка от тях.
Водим от горното и на основание чл. 338 от
НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН
СЪД,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №78 по НОХД № 232/2010г на Търговищки окръжен съд,
постановена на 19.10.2010г
ОСЪЖДА
подс. А.И.А. ЕГН ********** да заплати на частните обвинители Б.М.С.И.М.И.
направените разноски за адвокатски хонорар пред АС-Варна в размер от по 250 /двеста и петдесет/ лева
за всяка от тях.
Решението може да
се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.