№
15.02.2008 година,град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , наказателно отделение ,на Седемнадесети Декември,през две хиляди и седма година , в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : И.П.
Д.Д.
Секретар С.Д.
Прокурор В.М.
Като разгледа докладваното от съдия П.
ВНДОХ № 479 по описа за 2007 година,за да се произнесе,взе предвид следното :
С присъда № 22 ОТ16.10.2007 година по НДОХ № 161/2007 година на Р. ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимите:А.А.М.,ЕГН ********** и Н.А.А.,ЕГН **********,последният като непълнолетен,но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си са били признати ЗА ВИНОВНИ в това,че:На 22.01.1997 година в село О.,в съучастие като съизвършители,умишлено умъртвили А.Х.П.,от село О. /смъртта е настъпила на 01.02.1997 година в град Р./,като убийството е било извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост и са им били наложени следните наказания :
- на основание член 116 алинея 1 точка 6,предложение втори и предложение трето от НК във връзка с член 115 от НК във връзка с член 20 алинея 2 от НК във връзка с член 36 от НК във връзка с член 55 алинея 1 точка 1 от НК – ПЕТ ГОДИНИ”Лишаване от свобода”,при първоначален общ режим-на подсъдимия А.А.М. и
- на основание член 116 алинея 1 точка 6,предложение втори и предложение трето от НК във връзка с член 115 от НК във връзка с член 20 алинея 2 от НК във връзка с член 36 от НК във връзка с член 63 алинея 2 точка 1 от НК във връзка с член 55 алинея 1 точка 1 от НК – ЧЕТИРИ ГОДИНИ”Лишаване от свобода”,при първоначален общ режим-на подсъдимия Н.А.А..
Със същата присъда двамата подсъдими са били осъдени да заплатят по сметка на републиканския бюджет сумата от 287,00 лева-разноски по делото на досъдебното производство и по сметка на Р. ОКРЪЖЕН СЪД-518,20 лева-разноски на съдебното производство.
Недоволни от така постановената присъда са останали и двамата подсъдими А.А.М.,ЕГН ********** и Н.А.А.,ЕГН **********,обжалвали са я чрез защитата си,като неправилна,необоснована,постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и явно несправедлива с искания:да бъде отменена присъдата поради недоказаност на обвинението или същата да бъде изменена,като бъдат намалени наложените наказания.Подробни доводи в тази насока са изложени в допълнителните писмени съображения към жалбата.
В съдебно заседание,по съществото на делото,страните взеха следните становища:
Защитата на подсъдимите и жалбоподатели М. и А. излага подробни съображения във връзка с направените в жалбата и в допълнителните писмени съображения оплаквания в жалбата и въз основа на тях моли да бъде отменена присъдата и да бъдат оправдани двамата подсъдими по възведеното им обвинение.Прави се и алтернативно искане за намаляване размера на наложените наказания в граници,които биха позволили да бъде приложен института на условното осъждане.
Представителят на държавното обвинение дава заключение,че жалбата се явява неоснователна и като такава,следва да бъде оставена бе уважение,тъй като по делото са били събрани достатъчно доказателства относно авторството на престъпното деяние от страна на двамата подсъдими.
В последната си дума подсъдимият М. заявява,че не е участвувал и че иска да има условно наказание,тъй като жена му била болна и нямало кой да се грижи за нея.
В последната си дума подсъдимият А. заявява че не искал да убива пострадалия,че искал само да го удари за да се махне и да си върви,защото го псувал на майка и се заканил да го коли.Иска,ако може, присъдата да е условна.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимите М. и А.;становищата на страните по жалбата; становищата на двамата подсъдими в последната им дума пред въззивната апелативна инстанция;както и служебно изцяло-с оглед разпоредбите на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Жалбата е била подадена от защитата на подсъдимите и жалбоподатели М. и А. в законово установения от НПК срок и е допустима за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.
Първоинстанционният Р. ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият Н.А. *** заедно с баща си:подсъдимият А.М. и майка си:свидетелката Д.М..*** свидетелката С.Х. заедно с баща си:пострадалият А.П., майка си:свидетелката А. Р., баба си:свидетелката Ф.К., брат си:свидетелят Х.Х. и сестра си:свидетелката Ф.Х. През 1996 година свидетелката С.Х.,със съгласието на баща си,заживяла на съпружески начала с подсъдимия Н.А. в дома му.
А.П. и подсъдимият Н.А. били овчари в селото. П. предоставил на семейството на Н.А. една овца,тъй като нямал възможност да я гледа.
На 20.01.1997 година А.П. отишъл до дома на подсъдимия Н.А. за да си вземе овцата.На улицата пред къщата излезли:подсъдимият Н.А. и свидетелката С.Х., като първият отказал да върне дадената му преди това овца.Двамата мъже се скарали,като подсъдимият Н.А. ударил със сопа А.П. Свидетелката С.Х. се прибрала в къщата, а А.П. тръгнал към дома си.
След станалия инцидент А.П. решил да преустанови съжителството на семейни начала между подсъдимия Н.А. и дъщеря му С.Х., като на 22.01.1997 година пратил дъщеря си Ф.Х. да извика свидетелката С.Х. да се върне в бащината си къща.По това време на гости в дома на А.П. били свидетелите: А. и М.. Дъщерите на А. П.: сестрите С. и Ф. се прибрали в къщата на баща си и последният заявил на свидетелката С. Х., че повече няма да живее с подсъдимия Н.А. и няма да ходи в къщата му.Свидетелката С. Х. изчакала баща си А.П. да си легне да спи и под предлог,че отива до тоалетната,излязла от бащината си къща и се върнала в къщата на Н.А..Със свидетелката С.Х. излязла да я придружи и приятелката на свидетеля Х. А., която след известно време се върнала в дома на А. П. и казала,че С. е избягала.
Като разбрал за станалото, А.П. се ядосал и излязъл да догони дъщеря си,макар,че майка му:свидетелката Ф. К. и останалите се опитвали да го спрат. На тръгване от дома си А. П. взел една пръчка, дебела колкото пръст.
Пристигайки пред дома на подсъдимия А.,А П започнал да вика дъщеря си С. по име.По това време в къщата били двамата подсъдими,майката на Н.А. и свидетелката С. Х.. Те чули виковете на А. П. и излезли от къщата. А. П. продължавал да вика на дъщеря си да се прибере в къщата му.Тогава двамата подсъдими излезли на улицата,като подсъдимият А. взел в ръцете си сопа.Като наближили АП,подсъдимият Н.А. се скарал с него,взел сопата от ръцете на баща си и с нея му нанесъл няколко удара.Към двамата се присъединил и подсъдимия А.М.А.,който също започнал да нанася удари на П. В резултат на тези удари последният паднал на заснежения терен,а подсъдимият Н.А. разпоредил на свидетелката С. Х. да се прибере в жилището му,като с нея се прибрала и свидетелката Д.М..По-късно последната свидетелка излязла от къщата и се върнала на улицата.
Двамата подсъдими продължили да нанасят удари на падналия А. П..Последният се опитвал да се предпазва с ръце от ударите,но голяма част от тези удари попадали по жизнено важни места:главата,шията и гръдния кош.
По това време свидетелят Х. се притеснил,че баща му се е забавил и тръгнал да го търси,а след него тръгнали и свидетелите:М. и А.
Вървейки към къщата на подсъдимия А.,свидетелят Х. срещнал двамата подсъдими и майката на подсъдимия Н.А..Минавайки край тримата,свидетелят разбрал,че някой от тях иска да го удари в гърба,предпазил се с ръце,като ударите попаднали5 по пръстите на ръцете му.Чувайки виковете на баща си за помощ,свидетелят Х. продължил по улицата,стигнал до него и се опитал да го вдигне,но не успял,тъй като го болели ударените преди това пръсти на ръцете.След това тръгнал за да се обади на кварталния,но не го намерил и се прибрал у дома си.
Свидетелите:М. и А.,които вървели по улицата след свидетеля Х. чули последният да охка и да вика да не го бият,както и женски глас,като разпознали по него съпругата на подсъдимия А..Свидетелят А. извикал да оставят детето,изкъртил една дъска от ограда,но тъй като чули двамата подсъдими да ги псуват,решили да се приберат за да не стане по-голяма беля.Те тръгнали по друга улица към дома на А.П. и го настигнали по пътя си,като последният се олюлявал и бил целият в кръв.Свидетелите разбрали от П.,че последният бил бит от двамата подсъдими,но не поискал да го заведат на лекар,а се прибрали в дома му.Малко след тях се прибрал свидетелят Х. и обяснил на баба си,че двамата подсъдими са били баща му.М отговор на въпрос на свидетеля А. пострадалият А.П. също казал че са го били “зетя и свата”.Виждайки,че А.П. е в кръв и че от ушите му тече кръв,свидетелят А. отишъл да извика лекар,като му обяснил какво е станало с П..Лекарят казал,че работното му време е свършило,че няма придружител и отказал да отиде.Свидетелят А. взел таблетка”Аналгин”и се върнал да я даде на П..Последният се опитвал да говори,нещо,но не му се разбирало нищо,тъй като челюстта му започнала да се схваща,като заспал и се чувало хъркането му.
На следващата сутрин отишли при кварталния,той извикал доктора и след преглед на П.,с линейка последният бил откаран болницата.Въпреки приложеното лечение,на 01.02.1997 година П. починал в МБАЛ-Р.
От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е било установено,че в резултат на получените множество удари П. е получил съчетана травма на глава,шия,гръден кош и крайници,изразяваща се в:контузия на главата:кръвонасядания по меките черепни обвивки;счупване на черепните кости;масивен епидурален хематом;кръвоизлив тип пелена под меките мозъчни обвивки;контузионни огнища в дясното мозъчно полукълбо;оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор;контузия в лявата половина на шията с хематом;счупване на лявото рамо на подезичната кост;разпръснати насинявания в областта на главата,шията,гърдите и гърба,двете ръце и лявото коляно;хипостатична бронхопневмония.Смъртта на П. е настъпила в резултат на получената тежка черепно-мозъчна травма,със счупване на кости на черепа и масивен кръвоизлив.Уврежданията са били тежки и несъвместими с живота,като не са подлежали на лечение.Описаните увреждания са били причинени от множество удари със сила и замах,които са могли да бъдат получени от удари,нанасяни със сопа или крака.
Гореописаната фактическа обстановка първоинстанционният Р. ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена по един безсъмнен и категоричен начин след комплексен и пълен анализ на всички събрани както в рамките на досъдебното производство,така и в рамките на съдебното следствие гласни,писмени и веществени доказателства.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД възприема изцяло изводите на първоинстанционния Р. ОКРЪЖЕН СЪД относно приетата за установена фактическа обстановка по делото,като законосъобразни,обосновани и в синхрон със събраните по делото доказателства/и най-вече гласни такива/.
Същевременно въззивната апелативна инстанция не възприема оплакванията в жалбата на двамата подсъдими:А.М. и Н.А. относно неправилно приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по делото във връзка с нанесения побой над А.П. и която фактическа обстановка не съответствувала на събраните по делото доказателства по следните съображения:
1.Както в рамките на досъдебното производство,така и във фазата на съдебното следствие пред първоинстанционния съд очевидката на нанесения на А.П. побой на 22.01.1997 година:свидетелката С. Х. подробно,последователно и точно депозира показания както за предходните отношения между нейното семейство и семейството на Н.А.,така и за нанесения побой над баща й от страна на подсъдимите:Н.А. и А.М..В пълните си и подробни показания тази свидетелка разказва подробно как и двамата подсъдими са нанасяли множество удари по А.П. както със сопата,така и с крака.Тези нейни показания освен,че са пълни,подробни и последователни,са в синхрон и с показанията на :
2.Свидетелите:Х. Х.,Ф. К.,Ф.Ф.,Х.Х..От показанията на тази група свидетели,депозирани както на досъдебното производство,така и в съдебно заседание пред първоинстанционния съд се установява,че те не са били преки очевидци на извършения побой над А.П. от страна на двамата подсъдими,но че са били заедно с А.П. вечерта преди да му бъде нанесен побой и са видяли последния в дома му в добро здравословно състояние.След излизането му от дома му за да отиде да върне избягалата си дъщеря/свидетелката С. Х./,по-късно свидетелите са го видяли пребит на земята,вървящ олюляващ се и целия в кръв към дома си,както и са чули от пострадалия,че е бил бит от двамата подсъдими,а по-късно свидетелят Х. е тръгнал през нощта да търси помощ за пострадалия от лекаря.,
3.При извършената очна ставка от първоинстанционния съд в съдебно заседание от 15.10.2007 година между подсъдимите:Н.А. и А.М. свидетелката С. Х. последната е била отново категорична,че двамата подсъдими са нанесли побой над баща й А.П. на улицата и че брат й Х. Х. дошъл и искал да помогне на баща си,но бил ударен от подсъдимите.
4.От психологическото изследване на свидетелката С. Х. е било установено,че същата е с ниска степен на образование,възрастта й към момента на инкриминацията са обусловили извода,че показанията й са достоверни и следва да им се даде вяра.
5.Първоинстанционният Р. ОКРЪЖЕН СЪД обосновано е констатирал,че в хода на наказателното производство е имало промяна в показанията на тази свидетелка в отделни детайли,но не и относно основните обстоятелства,свързани с това,че и двамата подсъдими:Н.А. и М.А. са нанесли множеството удари на баща й А.П..
При преценка на показанията на тази група свидетели и въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че тези гласни доказателства са пълни,обстоятелствени,последователни и взаимно се допълват,като първоинстанционния съд,ги кредитира изцяло.
Обясненията на подсъдимия Н.А. както в рамките на досъдебното производство,така и пред първоинстанционния съд относно обстоятелството,че само той е ударил с тояга 2-3 пъти А.П. и че както баща му:подсъдимия А.М. така и майка му не са излизали на улицата и че баща му не е удрял А.П. въззивната апелативна инстанция възприема само като форма на защита.Същевременно прави изводите си,че тези обяснения са голословни,неподкрепени с доказателства,в крещящо противоречие със събраните по делото доказателства/както относно авторството на побоя и от двамата подсъдими,така и относно нанесените множество удари по главата,тялото и крайниците на пострадалия А.П./.
Само като форма на защита въззивната апелативна инстанция възприема и обясненията на подсъдимия А.М.,че не е удрял А.П.,но не ги кредитира го гореизложените съображения във връзка с обясненията на подсъдимия Н.А..
В съдебно заседание от 15.10.2007 година като свидетели са били разпитани посочените от защитата на подсъдимите лица, а именно:С.Б. и Е.Х..Показанията на тези двамата свидетели с нищо не опровергават описаната и приета за установена по-горе фактическа обстановка,тъй като от тях се установява,че не са били очевидци на станалото на 22.01.1997 година,а депозират показания за обстоятелства като какъв познавали А.П.,както и че нямало улично осветление на улицата.
В мотивите на присъдата си първоинстанционният Р. ОКРЪЖЕН СЪД подробно е обсъдил обясненията на двамата подсъдими,съпоставил е тези обяснения с останалите събрани по делото доказателства/най-вече гласни такива/ и законосъобразно и обосновано не ги е кредитирал.
При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка по делото,първоинстанционният съд също така законосъобразно и обосновано е направил и своите изводи,че с деянията си на 22.01.1997 година в село Острово,Разградска област,в съучастие като съизвършители/а подсъдимият Н.А. и като непълнолетен,но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си/са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на член 116 алинея 1 предложение второ и предложение трето от НК във връзка с член 115 от НК и във връзка с член 20 алинея 2 от НК,като престъплението е било извършено от двамата подсъдими при условията на пряк умисъл-по смисъла на член 11 алинея 2 от НК.
По гореизложените съображения относно обстоятелството,че не А.П. е нападнал двамата подсъдими,а побоят му е бил нанесен от подсъдимите:А.М. и Н.А.,които преди това са му се заканили,че ще го бият,въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че са неоснователни оплакванията в допълнителните писмени съображения към жалбата за неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд и за преквалификация на престъплението по член 124 алинея 1 или член 124 алинея 2 от НК и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.
Особено мъчителният начин за причиняване смъртта на А.П.-по смисъла на член 116 алинея 1 точка 6 предложение второ от НК,се обуславя от обстоятелството че невъзвратимия край е настъпил близо седмица след нанесения му побой,през което време пострадалият е изпитвал много силни болки и страдания,които не са били преодолени и с проведеното му лечение.По тези съображения въззивната апелативна инстанция приема за неоснователни твърденията в допълнителните писмени съображения към жалбата на защитата на двамата подсъдими за липса на квалифициращия състав по смисъла на член 116 алинея 1 точка 6 предложение второ от НК.
Особената жестокост при причиняване смъртта на А.П.-по смисъла на член 116 алинея 1 точка 6 предложение трето от НК,се обуславя от обстоятелството,че двамата подсъдими са нанесли множество удари със значителна сила със сопа и с крака по главата,тялото и крайниците на А.П.,продължили са да го бият по този начин и след като са го повалили на земята.По тези съображения въззивната апелативна инстанция приема за неоснователни твърденията в допълнителните писмени съображения към жалбата на защитата на двамата подсъдими за липса на квалифициращия състав по смисъла на член 116 алинея 1 точка 6 предложение трето от НК.
Неоснователни са и оплакванията на защитата на двамата подсъдими в съдебно заседание по съществото пред въззивната апелативна инстанция за явна несправедливост на наложените наказания и на двамата подсъдими.Първоинстанционният Р. ОКРЪЖЕН СЪД,отчитайки степента на обществената опасност на двамата подсъдими и степента им на участие в нанесения побой,отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства за тях,вече е приел наличие на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и за двамата подсъдими,като при условията на член 55 алинея 1 точка 1 от НК е слязъл под предвидените в НК минимуми на наказанията,като е наложил наказания на двамата подсъдими както следва:на подсъдимия А.А.М.:”Лишаване от свобода”за срок от ПЕТ ГОДИНИ,което наказание да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим и на подсъдимия Н.А.А. Лишаване от свобода”за срок ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ,което наказание да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.
Така наложените по вид и размер наказания на и въззивната апелативна инстанция счита за напълно достатъчни и необходими за поправянето и превъзпитаването на двамата подсъдими и че намаляването на размера на тези наказания няма да доведе до пълното постигане целите на специалната и на генералната превенции на наказанието - по смисъла на член 36 от НК.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:Въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че жалбата на защитата на подсъдимите:А.А.М. и Н.А.А. се явява изцяло неоснователна и като такава,следва да бъде оставена без уважение,а присъдата на първоинстанционния съд,като законосъобразна,обоснована и справедлива,следва да бъде потвърдена изцяло.
При служебната проверка на присъдата не бяха констатирани пропуски или неточности,водещи до отменяването или изменяването на постановената присъда от РАДЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Водим горното и на основание член 338 от НПК , ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от № 22 от 16.10.2007 година по НДОХ № 161/2007 година на Р. ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдими:А.А.М.,ЕГН ********** и Н.А.А.,ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред КАСАЦИОННИЯ СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във с член 340 ал.2 от НПК.
Решението е потвърдено от ВКС на РБългария.
1:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
2: