Р Е Ш Е Н И Е
№19
07.03.2011 г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на двадесет и осми януари две хиляди и единадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Росица Лолова
ЧЛЕНОВЕ:Живка Денева
Румяна Панталеева
Секретар – С.Д.
Прокурор –СВЕТЛА КУРНОВСКА
Разгледа докладваното от съдия Ж.Денева
ВНОХД №477 по описа за 2010 година.
Въззивното производство е образувано по жалба на подс.З. В.П. и по жалба на подс.И.С.А. против присъда на ОС-Добрич, постановена на 24.11.2010 г., която подс.З. П. на основание чл. 199 ал. I т. 4 във вр. с чл. 198 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 и чл. 26 от НК във вр. с чл. 54 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, като на основание чл. 323 ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а ал.1 от НК го намалява с 1/3, като го осъдил на осем години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.61, т.2, във връзка с чл.60, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗИНЗС определил да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59 ал.1 от НК при изпълнение на наказанието приспаднато времето, през което подсъдимия З. В. П. бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 28.06.2010 г. до влизане на присъдата в сила.
Постановил е подс.П. да изтърпи отделно и неизтърпяната част от наказанието, наложено му с присъда от 01.02.2007 г. по НОХД №178/2006 г. по описа на РС гр.Балчик в размер на единадесет месеза и двадесет и един дни при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Признал е за виновен подсъдимия И.С.А. и на осн. чл. 199 ал. I т. 4 във вр. с чл. 198 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 и чл. 26 от НК във вр. с чл. 54 от НК определя наказание лишаване от свобода в размер на дванадесет години, като на основание чл. 323 ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а ал.1 от НК го намалява с 1/3, като го осъдил на осем години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.61, т.2, във връзка с чл.60, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗИНЗС определя да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от затворен тип.
На основание чл. 59 ал.1 от НК при изпълнение на наказанието приспаднал е времето, през което подсъдимия И.С.А. бил задържан, считано от 28. 06.2010 г. до влизане на присъдата в сила.
Признал е подсъдимия А.С.Х.
За виновен и на основание чл. 198 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 и чл. 26 от НК във вр. с чл. 54 от НК е определено наказание лишаване от свобода в размер на три години, като и на основание чл. 323 ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а ал.1 от НК е намалено с 1/3, осъден на две години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.61, т.2, във връзка с чл.60, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗИНЗС е определено да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59 ал.1 от НК при изпълнение на наказанието приспаднал е времето, през което подсъдимия А.Х. е бил задържан, считано от 28. 06.2010 г. до влизане на присъдата в сила.
Постановено е на основание чл. 90 от НК по отношение на подсъдимия А.С.Х., по време на изтърпяването на наказанието да се полагат медицински грижи с оглед неговото заболяване — умствена недоразвитост от лека степен.
Постановил е на основание чл. 68 ал.1 от НК подсъдимият А.С.Х. да изтърпи първо и отделно отложеното наказание "лишаване от свобода" за срок от четири месеца, наложено му със Споразумение № 43 от 09.10.2008г. по НОХД №1417/2008г. по описа на РС гр. Добрич.
Осъдил е подсъдимите И.С.А., З. В.П. и А.С.Х., солидарно да заплатят на Д.С.Д. сумата от 1465,65 ЛЕВА, представляваща обезщетение за причинени с деянието имуществени вреди.
Осъдил е подсъдимите да заплатят направените разноски по делото.
Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства.
Недоволни от така постановената присъда са останали подс.З. П. и подс.И.А.. С жалбите си молят да бъде намален размера на наложените им наказания.
Подс.А.Х. не е обжалвал присъдата и не се присъедини към жалбите на останалите двама подсъдими.
В с.з. защитниците на подсъдимите поддържат депозираните жалби и молят да бъде намален размера на наложените наказания на подзащитните им.
Представителят на АП-Варна изразява становище, че жалбите са неоснователни, а наложените наказания са справедливи.
В последната си дума подс.П. изразява съжаление за това което са извършили. Моли настоящата инстанция да намали размера на наложеното наказани
В последната си дума подс.А. предоставя на съда да пеши относно наложеното му наказание.
Въззивната инстанция, като разгледа становището на страните и провери законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.А. ползвал турското име-И., а подсъдимият З. П. ползва турското име-И., двамата били заедно в затвора гр. Варна. Подсъдимият А.Х. бил известен с турско име-Яшар, тримата се познавали. На 27.06.2010 г. тримата подсъдими се срещнали в центъра на гр.Добрич. По инициатива на подсъдимият И.А. със съгласието на подсъдимия З. П. като към тях се присъединил и подсъдимия А.Х.. Те заедно решили да наемат такси под предлог да ги закара до с.Плачи дол, но с цел извършване грабеж на таксиметровия шофьор. Първо потърсили такси ,което е на стоянка пред Градската поликлиника, но попаднали на шофьор, който поискал първо да му заплатят превоза, което ги мотивирало да се откажат. Свидетелят Д.Д. на 27.06.2010 г. като шофьор на такси е установил автомобила си на стоянка в ЖК"Христо Ботев"-Добрич до блок № 6.
Подсъдимите около 22.30-22.45 часа били в квартала и поискали от свидетеля Д. със своето такси да ги закара до центъра на града, за което последният се съгласил. Същите ангажирали таксито с намерение да ограбят водача му като при качването в колата подсъдимият З. П. седнал отпред до шофьора, а подсъдимият И.А. седнал на задната седалка зад водача, а до него седнал подсъдимият А.Х..
Подсъдимият З. П. наредил на свидетеля Д. да ги закара до центъра на града до бившия „Кореком". Когато таксито завило на дясно по ул."Христо Ботев" при едно^кръстовището с ул. „'Тен.Георги Попов", подсъдимият И.А. опрял нож до гърлото на водача и го стиснал за лявото рамо, а подсъдимият З. П. изскубнал от контактите радиостанцията на таксито с цел да престане да работи.
Подсъдимият И.А. иззел закачената през рамо чантичка на свидетеля Д., в която имало общо 81 лв. От тях 70 лв. били в банкноти, 6 монети били по 1 лв. и 5 лв. били в по- дребни монети. Заедно с чантичката, той отнел от пострадалия мъжки кожен портфейл и 2 бр. мобилни телефони: единият бил марка „Нокиа 5130 експрез-мюзик" с черно-зелен панел и сим карта по договор с „М-тел", а другият бил марка „Сони-Ериксон" с капаче с черен цвят и сим карта по договор в „Вивател".
По бул."Добруджа" в района на бензиностанция „Лукойл" имало спрени две патрулни полицейски коли. Подсъдимият И.А. след като ги видял, свалил ножа от гърлото на Д. и го опрял на кръста му в дясно и го заплашил, че ще го намушка, ако направи нещо, с което да предупреди полицаите. Свидетелят Д. се уплашил и не посмял да ги сигнализира, че се намира в опасност. Автомобилът продължил по пътя за гр.Балчик като на разклона за с. Плачи Дол, подсъдимите накарали пострадалия да завие, да спре колата и да излезе от нея. Подсъдимият З. П. седнал на шофьорското място, а свидетелят Д. накарал да седне на задната седалка по средата между подсъдимите П. и Х.. Подсъдимият П. започнал да кара колата през черни пътища.
След излизането от с.Плачи дол, подсъдимият И.А. спрял автомобила като излизайки от него изкъртил табелката „такси" от покрива.
След
известно лутане с автомобила, те отново излезли на пътя за гр.
Балчик и
стигнали до отбивка за с. Безводица. След известно време
подсъдимият
А. спрял колата като той събул обувките на
свидетеля
Д., те били маратонки, черни на цвят с надпис на
езика им „Х-3", размер № 41 свалил и чорапите му, които били бели на
цвят, тип „терлици".Тримата подсъдими слезли от колата и накарали
пострадалия също да слезе. Те вързали ръцете и краката на свидетеля
Д. като
го вкарали след това в багажника на автомобила. Там
той престоял около 30 минути, през които колата се движела. След
известно
време подсъдимите я спрели, отворили багажника
и предупредили
Д., че ако не им създава проблеми, ще остане жив
и му
разрешили да седне в колата.
В с. Сенокосде спрели колата, взели от същата туба с течност за чистачките, изпразнели я, след което подсъдимите А. и П. отишли до бензиностанцията на „Ромпетрол" за бензин. Подсъдимият А.Х. останал при колата, за да пази свидетеля като отново го предупредил, че ако не създава проблеми, ще остане жив. След зареждането на колата с бензин, те продължили с нея да се движат в посока гр.Балчик, отбили за с.Стражица, след това продължили за с.Оброчище. Минали през селата Църква и Батово, но след 2 км. от заведението „Гъбките" около 1.00 часа на 28.06.2010 г. свидетелят Д. усетил и чул, че нещо по колата откъм двигателя изтракало и тя спряла. Подсъдимите накарали Д. да я приведе в движение, но не успял. Подсъдимият А. изкъртил портативния телевизор на автомобил марка „Елемберг 7.5" от стойката му и го вземал. Подсъдимите взели още от колата радиостанцията тип „Лен" и слънчеви очила с черни пластмасови рамки. Те изкарали пострадалия Д. от автомобила, като подсъдимите А. и П. го вързали с кабел и с неговия собствен кожен колан за едно дърво в седнало положение. След това тримата подсъдими продължили пеша в посока с.Батово.
В резултат на неправилното управление, на лекия автомобил марка „Рено-Клио" с ДК № ТХ 30-85 НХ, били нанесени повреди в размер на 763.65 лв.
С протокол за доброволно предаване Али Салиев Алиев,
лицето закупило
от подсъдимите мобилния телефон марка „Сони-Ериксон" го предал на органите на
досъдебното производство, с друг протокол за
доброволно
предаване подсъдимият И.А. предал обувките
и
слънчевите очила на пострадалия, на органите на досъдебното производство.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимите са признали всички факти и обстоятелства по делото и не оспорват фактическата обстановка.
Единственото възражение, което правят и двамата подсъдими е относно размера на наложените им наказание. Считат, че същите са завишени и несправедливи.
Първоинстанционният съд правилно е индивидуализирал наказанията на всеки един от подсъдимите, след като е отчел смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства е наложил справедливи наказания.
По отношение на подс.П. и А. съдът е определил размера на наложените наказания при превес на отегчаващи вината обстоятелства. Настоящата инстанция споделя изцяло съображенията на ОС. Деянието се отличава с изключителна дързост и арогантно поведение спрямо пострадалото лице. Двамата подсъдими са осъждани и въпреки наложените им наказание по предходни присъди, явно не изиграли възпираща и превъзпитателна роля по отношение на същите са продължили да вършат престъпления.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че при определяне размера на наложените наказания и на двамата подсъдими ОС е преценил с оглед горното обстоятелство. Те са справедливи и съотносими на извършеното деяние от двамата подсъдими.
Гражданският иск е уважен и съобразен с финансовия размер на обвинението.
При извършената служебна проверка на основание чл.313 и чл.314 от НПК въззивната инстанция не констатира допуснати съществени нарушения при постановяване на съдебния акт, които да водят до отмяна на същия, поради което присъдата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК Варненският апелативен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС-Добрич по НОХД №521/2010 г., постановена на 24.11.2010 г.
Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: