Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.ВАРНА,03.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР МАНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
При секретар: Г.Н.
и в присъствието на прокурор: ИВАН ТОДОРОВ,
разгледа докладваното от съдия Димитров
ВНОХД №456/2010 год. на ВАС
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивното производство е присъда № 82 по НОХД № 248/2010 год. на Търговищкия окръжен съд, постановена на 16.11.2010 год.,с която, подсъдимия по делото: А.В.Б., български гражданин, е признат за виновен по обвинението по чл.343, ал.3, б”б”, вр. чл. 343, ал.1, б „в” , вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК и му е наложено наказание –лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изтърпяване, с изпитателен срок от три години и шест месеца. На основание чл.343г от НК, го е лишил от право да управлява МПС, за срок от една година и два месеца. Съда го е осъдил да заплати на: Н.Х. – 40000 лева,ведно със законната лихва; на Н. и М. М.- по 20000 лева, ведно със законната лихва; на А.М.- 50000 лева и на двете малолетни деца- Н.М. и Р.М. ,чрез тяхната майка- А.М. –на двете по 40000 лева ,ведно със законната лихва, като е отхвърлил предявените граждански искове, до пълния им размер като недоказани. Осъдил подсъдимия да заплати направените разноски по делото и държавна такса върху уважените граждански искове.
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. К.Ц.- защитник на подсъдимия А.В.Б.. Сочат се доводи за необоснованост, недоказаност и неправилност на поставената присъда. Подсъдимия не бил нарушил ЗДвП и бил виновен водача на другия автомобил. Искат оправдаване и отхвърляне на гражданските искове.
В допълнителна въззивна жалба се развиват доводи за неправилно приложен материален закон,не бил изяснен механизма на произшествието, не била изяснена цялата фактическа обстановка и по точно изпреварването на лекия автомобил преди ПТП, не било изяснено кой разговарял по мобилния телефон намерен в лекия автомобил, неправилни били изводите на АТЕ относно състоянието на грайферите на гумите на лекия автомобил. Иска оправдаване или алтернативно да бъдат намалени присъдените граждански искове.
Подадена е жалба и от адв. Й.Й.- повереник на А.М.- граждански ищец и частен обвинител.Считат ,че присъдените граждански искове са занижени и искат тяхното увеличение.
Подадена е жалба и от адв. Е.К.- повереник на Н.Х., Н.М. и М.М.- граждански ищци и частни обвинители. Искат завишаване на присъдените граждански искове.
Представителят на прокуратурата изразява становище, че жалбата на подсъдимия и на гражданските ищци и частни обвинители са неоснователни. Фактическата обстановка е изяснена и вината на подсъдимия е доказана. Моли да се потвърди присъдата.
Подсъдимият редовно призован ,се явява лично и с адв. Константин С. от АК-Русе. Подържат жалбата си и сочат същите доводи. Молят съда да намали присъдените граждански искове.
Гражданските ищци и частни обвинители, редовно призовани не се явяват, за тях се явяват адв. Й. и адв. К.. Оспорват подадената жалба от подсъдимия. Считат ,че присъдените граждански искове са занижени и молят съда да ги завиши.
Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимия е правоспособен водач категория: В,С,Д,Е ,М и Т. Същият работи като шофъор на товарен автомобил –влекач ,”Мерцедес” с Д.К.№ СА 6724 КР и прикачено полуремарке с Д.К.№ С 2907 ЕР.
На 28.07.2010 год. подсъдимия управлявал поверения му автомобил, който бил част от колона товарни автомобил превозващи военна продукция от с. Голямо Ново, обл. Търговище за „Дунарит” АД-Русе. Около 12,30 часа подсъдимия потеглил в посока с .Голямо ново- гр. Попово. Между водачите на товарни автомобил имало уговорка да се съберат в крайпътната отбивка , разположена в лявата страна на пътното платно по посока на движение на подсъдимия и намираща се в района на км.60 +600, между разклона на с. Заветно, общ. Попово и ж.п.”Караджата”.
Около 12,37 ч. товарния автомобил управляван от подсъдимия ,движейки се с 80 км/час/на 268 метра преди окончателното спиране на автомобила/ наближил отбивката. По същото време в посока гр. Попово- гр. Търговище със скорост около 118 км/час при опасна зона за спиране 107 м, в същия пътен участък се движел л.а. „Фиат Пунто” с д.к. №Т 2804 КТ, управляван от М.Р.М., като на предна дясна седалка се возел М. М. ***.Времето било ясно, пътната настилка –нова, асфалтова и суха, видимостта била много добра. На лекия автомобил предстояло да навлезе в ляв завой, с радиус на кривата 400 метра и видимост в завоя около 160 метра, вдясно на който се намирала крайпътната отбивка.
За да паркира товарния автомобил в отбивката и без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил ,подсъдимия направил ляв завой като навлязъл и пресякъл с товарния автомобил насрещното платно за движение, нарушавайки чл.25, ал.2 от ЗДвП. Видимостта на подсъдимия била около 115 метра.
Водача на лекия автомобил М. възприел товарния автомобил като опасност и реагирал с аварийно спиране на разстояние около 104 метра, до мястото на удара, като оставил праволинейни спирачни следи с дължина 65 метра. В този момент кабината на товарния автомобил се намирала на 17 м. преди мястото на удара, а първия мост на прикаченото ремарке на 27 метра. Тъй като аварийното спиране било праволинейно и неуправляемо, а пътят с плавен ляв завой, на 51 метра от началото на спирачните следи,лекия автомобил напуснал пътното платно в дясно и навлязъл в крайпътната отбивка , където последвал удар между двата автомобила. Лекия автомобил се ударил в прикаченото ремарке на товарния автомобил в областта на първия мост, като в този момент скоростта на л.а. е била 33 км/час, а на тов. а-л -13 км/час.След удара товарния автомобил продължил движението си още около 7,5 метра , а л.а. се завъртял връщайки се назад около 10 метра и застанал напречно на пътното платно.
В резултат на ПТП М. М. и М. Х. получили несъвместими с живота увреждания и починали на място.
Назначената АТЕ е определила скоростите на двата автомобила правилно и на базата на наличните доказателства. Съгласно изводите на вещото лице л. автомобил се е движел с превишена скорост и ако беше се движел с разрешената скорост, той би имал възможност да спре и да предотврати ПТП, като се има предвид ,че отстоянието на автомобила от мястото на удара е било 104 метра , а опасната зона при скорост 90 км/час е 70 метра ,което означава че е можел да предотврати ПТП, докато при скорост от 118 км/час опасната зона е 107 метра.
С действията си подсъдимия е нарушил чл.25 ,ал.2 от ЗДвП, като преди да започне маневрата ,която е свързана с навлизане изцяло и частично в съседната пътна лента ,да пропусне МПС ,които се движат по нея. Видимостта между двата автомобила е била 160 метра. Удара между двете МПС става в крайпътната отбивка на 2,5 м . вдясно извън пътя и на 3 метра преди ОР2.
ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:
Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка. Направил е анализ на събраните доказателства и неговите правни изводи са правилни и законосъобразни.
От събраните доказателства по делото безспорно е установено ,че подсъдимия е нарушил разпоредбите на чл.25 ,ал. 2 от ЗДвП от ЗДвП.
От събраните доказателства по делото безспорно е установено ,че подсъдимия не е изпълнил задължението си по чл.25, ал.2 от ЗДвП, преди да започне маневрата , която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента , да пропусне ППС, които се движат по нея, въпреки че е имал реалната възможност за това. При предприемане на маневрата видимостта на подсъдимия е била 160 метра и това е достатъчно разстояние, за да види навреме насрещно движещия се лек автомобил и да го пропусне, преди да навлезе в насрещната лента за движение.
От заключението на АТЕ е видно ,че водача на лекия автомобил е имал същата видимост и е отстоял на 104 метра от мястото на удара , в момента в който е реагирал и е задействувал спирачната система на лекия автомобил. Вследствие на задействаната спирачна система, колелата на л.а-л са блокирали и от там насетне този автомобил е продължил да се движи праволинейно вследствие на инерционните сили.
Безспорно е установено ,че скоростта с която се е движел лекия автомобил преди задействане на спирачната система е била 118 км/час ,при която скорост опасната зона за спиране на автомобила се явява 107 метра, в същото време ако водача на лекия автомобил се беше движел с разрешената скорост от 90 км/час опасната зона щеше да бъде 70 метра и той би имал възможност да предотврати удара между двете МПС.
Скоростта на лекия автомобил е била изчислена на базата на оставените спирачни следи от неговите колела , а скоростта на товарния автомобил е изчислена на база данните на дигиталния тахограф „Стонеридж Електроник” с № 900208Р6.
Изследвайки тахографа вещото лице е достигнало до извода ,че скоростта на товарния автомобил е била 80 км/час и е достигнала 0 км/час , като удара с лекия автомобил е станал 4 секунди преди окончателното спиране на товарния автомобил. Спирането на товарния автомобил се е осъществявало с помощта на хидравлична спирачка/Ретардер/.
От заключението на АТЕ и приложената скица към експертизата е видно ,че в момента когато водача на лекия автомобил е възприел товарния автомобил като опасност на пътя и е задействал спирачната система ,товарния автомобил се е намирал изцяло в насрещната лента за движение ,като кабината му се е намирала на 17 метра до мястото на удара, а л.автомобил е бил на 104 метра от мястото на удара.
Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимия ,че има грешка в АТЕ при изчислението дали е било възможно водача на товарния автомобил да предотврати ПТП, тъй като при изчислението експерта е използвал скорост 13 км/час , а в действителност скоростта на товарния автомобил на разстояншие 17 метра преди мястото на удара е била 29 км/ч.
Вярно ,че експерта е допуснал грешка като е направил изчислението при скорост 13 км/час ,каквато е била скоростта на товарния автомобил в момента на удара ,но този въпрос не влияе на отговорността на водача на товарния автомобил . Безпредметно е да се обсъжда какво би станало , ако той беше предприел спасителна маневра. Такава не е предприемана и този пункт от експертиза няма касателство относно нарушението ,което е допуснал водача на товарния автомобил.
Неоснователни са доводите на защитата и затова ,че не бил установен механизма на ПТП. Напротив механизма е установен по безспорен начин, експертизата е била приета от съда в съдебно заседание и не е била оспорвана. Нейните изводи са правилни и компетентни.
Неоснователно е възражението на защитата и относно факта на изпреварване на лекия автомобил на автомобила на св. Калин Каменов преди ПТП. От свидетелските показания на св. Каменов е видно ,че изпреварването е станало доста преди настъпването на ПТП и не е имало никакви икстремни маневри при това изпреварване. Това изпреварване е било на прав участък от пътя и то не може да даде отражение върху причините за настъпилото ПТП.
Относно състоянието на грайферите на гумите на лекия автомобил ,експерта е дал достатъчно убедителен отговор , че износването не е дало отражение върху изчисленията, които са направени от експерта.
Неоснователни са възраженията на защитата и относно намерения счупен мобилен телефон в лекия автомобил. По време на досъдебното производство не е изследвано, дали някой от возещите се в лекия автомобил е разговарял с него преди ПТП, а и този въпрос с нищо не би допринесъл за промяна на фактическата обстановка възприета от съда.
Първоинстанционния съд е обсъдил съвината на водача на лекия автомобил , която безспорно е доказана ,но тази съвина не може да оневини водача на товарния автомобил ,който е нарушил разпоредбите на ЗДвП и вследствие на това нарушение се е стигнало до произшествието и настъпилите вредоносни резултати.
Съвината на водача на лекия автомобил се състои в това ,че е управлявал със скорост 118 км/час ,която скорост е над разрешената за участъка от 90 км/час и двамата пътници в лекия автомобил са били без предпазни колани.Допуснатите административни нарушения, видни от справката на КАТ, нямат причинно следствена връзка с настъпилото ПТП ,те могат да се вземат предвид при характеризирането на този водач.
Правилно и обосновано съда е приел и е осъдил подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.343,ал.3, б”б”, вр. чл.343,ал.1, б”в” от НК.
ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:
При определяне вида и размера на наложените наказания първоинстанционния съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда при определяне на размера на наложените наказания.
Първоинстанционния съд е приел ,че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия, липса на допуснати нарушения на ЗДвП, въпреки дългогодишния стаж като шофьор, пълните и подробни обяснения на подсъдимия ,както и съпричиняването, от страна на водача на лекия автомобил. Правилно и обосновано съда е определил наказание от две години лишаване от свобода и правилно и обосновано е отложил същото от изпълнение, с изпитателен срок от три години и шест месеца.
Наличието на всичките отчетени смекчаващи вината обстоятелства, са основание да се приеме ,че не е необходимо подсъдимия да търпи наложеното му наказание ефективно.
На основание чл.343 Г от НК съда е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца, което противоречи на съдебната практика, тъй като е определено в по-малък размер от основното наказание, но тъй като липсва протест или жалба от частните обвинители, настоящият съд не е в правото да утежни състоянието на подсъдимия.
По отношение на присъдените граждански искове, настоящият състав намира ,че същите са занижени по отношение на наследниците на починалия М. Х. ,който се е возил в лекия автомобил. Няма значение възрастта на наследниците при определяне на възмездието от претърпените болка и страдание. Реални суми, които биха били справедливо възмездието от претърпените болка и страдание за съпругата и децата на пострадалия М., биха били според настоящия състав обезщетения за Н.Ф.Х. в размер на 50000 лева и за синовете му: Н.М.М. и М.М.М. –на двамата по тридесет хиляди лева.
По отношение присъдените обезщетения за децата на пострадалия М.Р.М., настоящият съд намира ,че също са занижени, поради което справедливата сума ,която би следвало да бъде присъдена за двете малолетни деца: Н.М.М. и Р.М.М. ,чрез тяхната майка А.С.М., следва да бъде по 50000 лева за всяко едно от тях,независимо от съпричиняването на ПТП от техния наследотодател.
Съответно следва да бъде завишена присъдената сума, като държавна такса върху уважените граждански искове от 8400 лева на 10400 лева.
При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция, не бяха констатирани пропуски или нарушения ,водещи до отмяна на обжалваната присъда.
Водим от горното и на основание чл. 337, ал.3 и чл. 338 от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯВА присъда №82 на Търговищкия окръжен съд- постановена на 16.11.2010 год. по НОХД 248/2010 год.,с подсъдим: А.В.Б., ЕГН-**********, в гражданско осъдителната и част , като:
УВЕЛИЧАВА присъденото обезщетение за нанесените им от деянието неимуществени вреди на: Н.Ф.Х., ЕГН-********** от 40000 лева- на 50000 лева, ведно със законната лихва; на Н.М.М., ЕГН-********** и М.М.М., ЕГН-********** от по 20000 лева на –по 30000 лева за всеки ,ведно със законната лихва; на Н.М.М., ЕГН-********** и Р.М.М., ЕГН-**********, чрез тяхната майка и законен представител- А.С.М.,ЕГН-**********, от по 40000 лева – на всяко от децата по 50000 лева ,ведно със законната лихва.
УВЕЛИЧАВА присъдената сума ,представляваща, такса върху уважените граждански искове, от 8400 лева – на 10400 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 ,ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.