РЕШЕНИЕ

Номер .................. Година 2008 Град Варна

Варненският апелативен съд Наказателно отделение

На четиринадесети ноември       Година две хиляди и осма В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.М.

ЧЛЕНОВЕ: Ж.Д.

Ж.Ш.

Секретар С.Д.

Прокурор В.М.

като разгледа докладваното от съдия Ж.Ш. ВНОХД № 453 по описа на съда за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 234/2008 г. на Търговищкия окръжен съд, постановена на 14.10.2008 г., с която подсъдимият по делото Ш.Е.М. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление от общ характер, по чл. 116, ал.1, т.6, пр.послд., вр.чл.115 от НК, вр.чл. 55, ал. 1, т.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ, при първоначален строг» режим. Подс. М. е признат за невиновен и оправдан да е извършил деянието по особено мъчителен начин за убитата, т.е. за квалификацията по чл. 116, ал.1, т.6, пр. последно от НК.

Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Ж.П. от АК-Търговище, служебен защитник на подс. М., с която се възразява -срещу справедливостта на наказанието и по конкретно , че не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите обстоятелства и на целите по чл.З6 от НК. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от назначения за сл.защитник-адв. Д. Д. от АК-Варна, на същото основание при аргументи:- той е с чисто съдебно минало, неговото поведение след деянието/съобщава на кмета за случилото се и предава ножа/,искреното му съжаление за стореното и това -че трябва да се грижи за шест деца.Освен това защитата моли да се обсъди възможността за преквалификация на деянието по чл.124 от НК,т.е. умишлено причинена телесна повреда с последвала смърт по непредпазливост.

По жалбата не е постъпвало възражение от прокурора, а в съдебно заседание представителят на апелативната прокуратура счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Същият счита жалбата за неоснователна,поради това че от 27 нанесени удара 9/девет/ са били насочени в жизнено важни органи.

Окръжният съд намира, че позоваването на жалбоподателя на несправедливост на решението е неоснователно,• поради което същото следва да бъде потвърдено. Производството по делото пред първоинстанционния съд е разгледано по гл.XXVII от НПК,след направено признание от подсъдимия по реда на чл.371,т.2 от НПК.

От фактическа страна, която не е спорна между страните, деянието на Ш.М. намира израз в това че същият на 26.06.2008 год. в с.К.,община Търговище, умишлено умъртвил Ш.Е.М. /като смъртта е настъпила на 17.07.2008 год./ и убийството е извършено с особена жестокост , поради което и на основание чл.116 , ал. 1,т.6,пр.последно,вр.чл.115 от ИК, вр.чл.55,ал.1,т.1, от НК му било наложено наказание-лишаване от свобода за срок от девет години,което да изтърпи при строг режим.

Възраженията на защитата относно преквалификацията на деянието по чл.124 от НК, не се възприеха за основателни ,предвид следното: Настоящия състав намира приетата квалификация от първоинстанционния съд за правилна,т.к. извършеното от подс.М. деяние изразено в целенасочени,силни и методично нанесени 27 удара с оръжие годно да причини смърт-остър нож, от които девет на брой в областта на.тялото на пострадалата, където се разположени жизненоважни органи-гърдите и корема, обективират намерението му да я умъртви. Смъртта е настъпила 22 дни по-късно,но е била в пряка причинна връзка, с нанесените й от нейния съпруг-подсъдимият рани с нож.Доводите на защитата,че се .касае настъпила смърт,вследствие умишлено нанесена телесна повреда/престъпление по чл.124 ал.1 от НК/,  а не за умишлено убийство,    съдът не приема за основателни. Цитираната практика от първоинстанционния съд е безпротиворечива относно критериите за преценка намерението и искания -или допускан от извършителя резултат. Подс. напълно е съзнавал,че с действията си може да причини един ,единствен резултат и то целения- смъртта на своята съпруга. А това,че ударите са нанесени с оръжие, годно да причини смърт/нож с острие,дълго 12,5 , см./ в областта на жизненоважни органи, не може да се приеме като претендираното от защитата само причиняване на телесна повреда. Пострадалата е спяла в леглото си, когато подс.   е нанесъл ударите по тялото й от  достатъчно малко разстояние,   за да съобрази, че увреждането ще бъде причинено в жизненоважни области. Установената поредност и систематичност на действията му изключва напълно възможността да е искал само да я нарани,но не и да я убие.

При така установената фактическа обстановка, определеното от първоинстанционния съд- под минималния размер на предвиденото по чл.116, ал.1,т.6  от НК наказание- лишаване от свобода в размер на девет години, съвсем не се явява несправедливо и несъответно на извършеното. Търговищкия окръжен съд при определяне на наказанието е взел предвид като смекчаващи отговорността  обстоятелства-чисто съдебно минало на поде.,  пълни самопризнания и критично отношение към извършеното. А отегчаващи такива, не. са установени.  Твърдението на защитата му, че е несправедливо,  поради липса на представени доказателства не може да се приеме от съда. Но дори и да се приеме за вярно това твърдение, наказанието с оглед степента на общ.опасност на деянието не би могло да слезе под този така определен от ТОС ~ твърде нисък предел за лишаване от свобода, като се има предвид,настъпилите обществено опасни последици от деянието му. На практика в жалбата не се съдържат данни за това му искане,  поради което и оплакването за несправедливост на наложеното наказание се явява неоснователно. Освен това наказанието е определено съобразно нормата на чл.55,ал.1,т.1 от НК,т„к. производството е разгледано по гл.XXVII от НПК.

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за отмяна или изменение на решението, на основание чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Търговищкият окръжен съд, постановена на 14.10.2008 г. по НОХД № 234 по описа на същия съд за 2008 г.

Решението  подлежи  на  касационна  проверка  пред  ВКС   на  РБ   в петнадесетдневен срок от връчване на съобщението по чл.340, ал.2, от НПК.

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                 ЧЛЕНОВЕ: