Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.Варна 26.03.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕ СЪД, наказателно отделение на деветнадесети февруари през две хиляди и десета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Божидар Манев

ЧЛЕНОВЕ:Росица Лолова

Живка Денева

Секретар Г.Н.

Прокурор СВЕТЛА КУРНОВСКА

Като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВА

ВНОХД №441 по описа за 2009 г

Възимното производство е образувано по жалба на Л.Б.С., чрез адв.Стоян Ненчев против присъдата на ОС-Разград постановена на 18.11.2009 г. по НОХД №121/2009 г., с която подс.С. е бил признат за виновен и на основание чл.123 ал. 1, предл. 2
НК, поради което и на основание чл. 36 и чл. 54 НК е би осъден,
като е наложено наказание- лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години.

Осъдил е подс. Л.Б.С. да заплати направените разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.С., като в подадената жалба се сочи, че присъдата е незаконосъобразна. Моли настоящата инстанция да отмени изцяло обжалвана присъда и да постанови нова с която да бъде признат за невиновен подс.С.. Алтернативно моли да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК, като бъде наложено наказание пробация.

В с.з. защитата на подсъдимия поддържа така депозираната жалба.

Представителят на АП-Варна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума подс.С. заявява, че се счита за невиновен и моли съда да бъде оправдан.

Възивната инстанция, като разгледа становището на страните и провери законността , обосноваността и справедливостта на обжалвана присъда изцяло и на основание чл.313 и 314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Л.Б.С. е служител в „Е.ОН България мрежи" АД гр. Варна на длъжност „Електромонтьор по поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи, възлови станции и трафопостове и СТИ в Регионален център Разград, Отдел Експлоатация Мрежи и СТИ (Доп.споразумение №279/09.09.2008 г. Със Заповед №0472/08.02.2008 г. издадена на основание чл. 53 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи дейност, С. бил определен, като длъжностно лице, което има право да издава наряди и нареждане, да бъдат отговорни ръководители и наблюдаващи при работа по разпределителната- мрежа за С1Т и НН в РЦ Разград.

По предварително изготвен график от началник отдел „Мрежи" и одобрен от управителя на РЦ Разград, се извършвала профилактика на съоръженията, сред които и кабелен електропровод (КЕЛ) 20 кV „Пирин" и „Родопи". Профилактиката следвало да се извърши на 12.09.2008 г.

На 12.09.2008 г. подсъдимия С. издал наряд №134 за обслужване на КЕЛ 20 кV „Пирин", съответно определил И.К. за отговорен ръководител, Д.Д. за допускащ, а Б.А. за изпълнител на работата. Според наряда следвало да се извърши профилактика на няколко трафопоста, сред които и „Болница-1". Този трафопост получавал захранвания от трафопост „Болница-2", трафопост „Ангел Кънчев" и трафопост „Дизелова централа".

В наряда С. записал, че следва да се работи с пълно изключване на напрежението и заземяване, но не посочил, че следва да се изключи електропровод „Разград" - трафопост „Дизелова централа", който "също захранвал трафопост-Болница-Т". Подсъдимият е изразил мнение, че трафопоста е сред съоръженията, чието изключване е било необходимо, но вероятно странични фактори са довели до отвличане на вниманието му.

Сформиращата бригада, която следвало да извърши профилактика на съоръженията, се разделила на групи. Профилактика на трафопост „Болница-1" и „Болница-2" следвало да извършат св. И.И.,

К.С. и Б.Б., ръководени от И.К.. К. се обадил по мобилния телефон на диспечера, че започва работа по наряд №134. Преди това, съобразно заявката, дежурният диспечер предприел действия по спиране на захранването по далекопровод „Пирин". След това И.К. и св. К.С. влезли в трафопост „Болница 1". К., без да използва заземители, се качил върху предпазните решетки и започнал за извършва действия по профилактиката. Преминавайки върху съоръжението, в изводна килия към трафопост „Дизелова централа" бил поразен от електрически ток. К. паднал на земята и бил издърпан извън килията от св. И. и Б., те установили, че не е контактен, диша тежко и му е опърлена косата. След това, пострадалия К. бил откаран в МБАЛ „Св. Иван Рилски", където въпреки оказаната медицинска помощ починал в 14, 20 ч. Причината за смъртта му е действието на електрически ток.

Въззивната инстанция споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд относно установената фактическа обстановка, която се подкрепя изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които взаимно се допълват.

Направените възражения в жалбата и в с.з. от защитата на подс.С. са неоснователни по следните съображения:

Със съответна заповед, издадена на основание чл.53 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи дейност-посочена горе, подс.С. бил определен, като длъжностно лице, което има право да издава наряди и нареждане. С последните се обвързва отговорността на ръководители и наблюдаващи при работа по разпределителната мрежа за СН и НН в РЦ Разград.

С оглед извършване на профилактика на съоръженията, в настоящия случай-кабелен електропровод /КЕЛ/ 20 кV „Пирин” и „Родопи”, бил изготвен предварителен график, а подс.С. издал наряд №134 за обслужване на посочения обект, като определил И.К. за отговорен ръководител, Д.Д. за допускащ, а Б.А. за изпълнител на работата. Подсъдимият е посочил в изготвения наряд, че работата следва да се проведе при пълно изключване на напрежението и заземяване, но не посочил, че следва да се изключи електропровод „Разград”-трафопост „Дизелова централа”, който захранвал трафопост „Болница-1”, обект в който също е следвало да бъде направена въпросната профилактика. Въпреки задължението си да посочи въпросния обект за изключване, това С. е пропуснал и той не може да обясни по какви причини, вероятна отвличане на вниманието според неговите обяснения.

Гореописаните задължения свързани с извършването на тази дейност явно са били нарушени от С. и именно поради това нарушение, той е осъществил деянието за което бил обвинен и впоследствие и осъден. Вината на подсъдимият е безспорно доказана, след като той по категоричен начин е нарушил правилата за безопасност при извършване на такава дейност. Безспорно вина е налице и на пострадалото лице и поради тази причина е налице и съпричиняване, което е взето предвид от ОС-Разград.

Вина за настъпилата злополука носят и останалите лица, обвиняеми на досъдебното производство, тъй като явно те не са се запознали обстойно с издадения наряд от подс.С. и по тази причина са е стигало до този нещастен резултат. Те са признали вината си и делото по отношение на тях е приключило със споразумение.

Горното е в насока, сочените показания на св.Н.Н., относно не запознаване подробно с издадения наряд и на другите отговорни лица.

Вината на подс.С. е доказана по безспорен начин и същия следва да носи наказателна отговорност, предвидена в нормата на закона за това престъпление.

Съдът не счита, че следва да обсъжда посочената литература от защитата на подсъдимия представлявал го пред РОС.

Наложеното наказание е справедливо и е съотносимо на обществената опасност на деянието и дееца. РОС е отчел всички смекчаващи вината обстоятелства при определяне на размера на наложеното наказание и правилно е приел, че не са налице многобройни такива и поради тази причина не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК, което изцяло споделя и настоящата инстанция.

При извършената служебна проверка на основание чл.313 и чл.314 от НПК, въззивната инстанция не констатира нарушения при постановяване на съдебния акт, които да водят до отмяна на присъдата.

Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. 338 от НПК съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС-Разград, постановена на 18.11.2009 г., по НОХД №121/2009 г. по отношение на подс.Л.Б.С. ЕГН **********.

Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ1.