Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                  №

                            гр.Варна 30.04.2010 г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в открито съдебно  заседание на деветнадесети март през две хиляди и десета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ:  Живка Денева

                   Павлина Димитрова            

При секретар С.Д.

Прокурор ИВАН ТОДОРОВ

Като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВА

НОХД № 44 по описа за 2010 година

Въззивното производство е образувано по жалба на адв.К.Г., защитник на подс.Н.С.Р. против присъдата, постановена на 20.01.-2010 г., по НОХД № 710/2009 г. на ОС – Шумен, с която подс.Р. е бил признат за виновен в това, че през периода м. март 2006 г. – м. март 2007 г. в с. Пролаз обл. Търговище и с. Средня обл. Шумен при условията на продължавано престъпление се съвкупил с малолетната си дъщеря Ф.Н.С., ЕГН **********, като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на осн. чл. 152 ал. 4 т. 1 във вр. с ал. 2 т. 2 вр. с ал. 1 т. 2 и чл. 26 ал. 1 и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е осъден на 9 години лишаване от свобода.

На осн. чл. 61 т. 2 от НИКЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, в затворническо заведение от закрит тип.

На осн. чл. 59 ал. 1 от НК е зачел задържането по мярката за неотклонение "Задържане под стража " считано от 02. 07. 2009 г.

На осн. чл. 68 ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието 10 м. лишаване от свобода наложено с присъда по НОХД № 246 / 04 г. на Районен съд Търговище.

Осъдил е подсъдимия Н.С.Р. да заплати на Ф. И С., ЕГН ********** действаща лично и с особения си представител адв. Г.Х. сумата от 5 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от м. март 2007 г. до окончателното и изплащане.

На осн. чл. 189 от НПК е осъдил подс. Н.С.Р. да заплати д. т. върху уважения граждански иск в размер на 200 лв., както и да заплати разноските по делото - в полза ОД на МВР гр. Шумен в размер на 750 лв. и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от така постановената присъда останал подс.Р., като в подадената жалба се сочи, че наложеното наказание е завишено и моли настоящата инстанция да измени присъдата, като намали размера на наказанието.

В с.з. защитата на подс.Р. поддържа депозираната жалба и моли  за изменение на присъдата, като бъде намален размера на наложеното наказание.

Представителя на АП-Варна изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва същата да бъде оставена без уважение, а присъдата на ОС-Шумен следва да бъде потвърдена.

В последната си дума подс.Р. моли да бъде намалена присъдата.

Въззивнеата инстанция, като разгледа становището на страните и провери законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:  

Поде. Н.Р. ***. Израснал на село, в примитивна среда, в приемливи социално-битови условия. След казармата, подс.Р. се занимавал с отглеждана на различни животни, наемал се като гледач, при различни хора. Имал няколко кратки съжителства, с различни жени.

От месец март 1996 г. подсъдимият живял на съпружески начала с.А.Х.И.. От съвместното съжителство му се родила дъщеря, Ф.Н.С., с ЕГН **********. След раждането на детето, майката изоставила дъщеря си и обвиняемия, и се преместила да живее в село Черенча. До навършване на едногодишна възраст, Ф.С. била отглеждана в дом „ Майка и дете ". След това била взета от майката на поде. Р.,***.

През месец януари 2003 г., бабата на Ф.С. починала. Обвиняемият започнал да се грижи сам за дъщеря си. Живеели в село Буйново, в къщата на родителите на подсъдимия. През учебната 2004 - 2005 г., пострадалата била записана, като ученичка в помощното училище „ Свети Свети Кирил и Методий " в село Давидово. Живеела в общежитието към училището, а през това време, подсъдимия бил на квартира в същото село.

В средата на 2005 г., подсъдимият се преместил в село Пролаз обл. Търговище, при работодател на име Е.А.. Работил като кравар. Наел квартира, която представлявала едноетажна къща, в края на селото. През времето, когато бил в село Пролаз, подсъдимия живеел сам, дъщеря му Ф. се прибирала при него, единствено по време на ваканциите. Всяка вечер подсъдимият посещавал пивницата на селото и консумирал по 3 - 4 двулитрови бутилки бира. Рядко приемал концентриран алкохол, тъй като според него, имал лошо пиянство и в такива случаи губел спомен. В случаите, когато Ф. била при него, подсъдимият я водил в пивницата, за да гледа телевизия, докато той пиел бира. На неустановена дата, през месец март 2006 г., пострадалата била на едно от поредните си посещения в село. Същата вечер подсъдимият изпил 3-4 двулитрови бутилки бира. Около полунощ той взел дъщеря си, и двамата се прибрали в квартирата. След като влезли в къщата, поде. Р. заключил входната врата. Двамата спяли в различни стаи. Подсъдимият решил да извърши полов акт с дъщеря си, и я накарал да се съблече, при което я ударил по лицето и по крака с метла. Тя не искала, но я е било страх от баща й. Страхувала се, защото баща й я биел редовно. Биел я с ръце, а понякога и със сопа. Биел я без повод, под различен претекст - заради кучето, заради животните, за които помагала при гледането. Поради страха пострадалата свалила дрехите. Подсъдимият я накарал да легне на леглото. След това той осъществил вагинален полов акт с детето. На сутринта поде. Р. видял кръвта по леглото и между краката на дъщеря си. Предупредил я да не казва на никого.

        Подсъдимият работил в село Пролаз до месец август 2006 г. През това време дъщеря му била в помощното училище в село Давидово. В началото на месец август 2006 г. подсъдимият се преместил да живее в село Средня обл. Шумен. Там живеела негова леля - св. Х.Р.М.. Р. си намерил квартира на същата улица, където живеела леля му и започнал работа като пастир. По това време, Ф.С. ***. Там живяла при друга леля на баща си - св. А.Ю.. Няколко месеца по - късно Х.М., заедно с дъщеря си Махрибан, отишли в село Дренци и прибрали Ф. ***. През деня, когато подсъдимият бил на работа, Ф. седяла при свидетелката Х.М.. Вечер баща й я прибирал в квартирата.

Една вечер, на неустановена дата през месец март 2007 г., подсъдимият бил в пивницата на село Средня, а Ф. била в дома на св. Х.М.. Около полунощ Р. минал през дома на леля си, взел детето, и двамата се прибрали в квартирата. След като заключил вратата, той заповядал на Ф. да направи кафе, след което й разпоредил да се съблича. Тъй като се страхувала от баща си да не я бие, тя не се съпротивлявала. След това я положил на леглото и започнал да я опипва по краката. Ф. се разплакала, защото разбрала какво ще стане, но не могла да излезе от стаята, защото било заключено. Подсъдимият отново извършил вагинален полов акт с дъщеря си. Двамата живели в село Средня до 01. 04. 2008 г. След тази дата се преместили в село Струйно. Там подсъдимият наел квартира на ул. „Васил Коларов" N 41 и започнал да работи като пастир.

На 04. 04. 08 г. при снемане на обяснения, пред инспектора от ДПС - св. Милена Петкова, Ф. споделила сексуалните посегателства на баща си. Заявила, че не желае да живее с баща си, защото той я бие много жестоко и прави лоши неща с нея.

При разпит на подсъдимия, на предварителната проверка, св. Богомил Илиев чул от подсъдимия признанието му, че е изнасилил дъщеря си.

От приложения препис от акт за раждане на Ф.Н.С. се установява, че същата е дъщеря на подсъдимия, както и че е родена на *** г.

От заключението на съдебно психиатричната експертиза се установява, че подсъдимия към момента на извършване на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване. Същият е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си.

         От заключението на съдебно психиатричната експертиза за освидетелстване на пострадалата С. е видно, че интелектуалното и развитие е в рамките на лека умствена изостаналост. Същата към периода на извършеното с нея деяние е могла правилно да възприема и запаметява факти и обстоятелства от обективната действителност. Относно възможността да дава свидетелски показния няма пречки за последователно излагане на фактите.

Така описаната фактическа обстановка, която напълно се подкрепя от въззивната инстанция се базира, както на гласните доказателства по делото, така и от приложените писмени такива, които взаимно се допълват.

Производството по делото е протекло по реда на глава двадесет и седем от НПК. Подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства визирани в обвинителния акт.

Присъдата е обжалвана относно размера на наложеното наказание. Подс.Р. моли да бъде намалено наказанието му.

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

Извършеното деяние от подс.Р. е с изключителна степен на обществена опасност. За продължителен период от време той е осъществявал не еднократно полов акт с малолетната си дъщеря, като за целта е нанасял побой и по този брутален начин е постигал целеното от него полово удовлетворение.

Наложеното наказание е определено съобразно задължителното приложение на нормата на чл.55 от НК, тъй като производството е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК.

Съдът е наложил наказание-лишаване от свобода за срок от девет години, което е с една година под минималния размер предвиден в закона за това престъпление. Размера на наложеното наказание е съобразен както с отегчаващите вината обстоятелства, така и със смекчаващите такива и след преценка на степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Така наложеното наказание е определено справедливо и е напълно съотносимо на степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Гражданския иск е определен по справедливост, като присъдата не е обжалвана от гр.ищца, представлявана от особен представител. С подаденото възражение се иска присъдата на ОС-Шумен да бъде потвърдена.

            При направената служебна проверка, настоящата инстанция не констатира процесуални нарушения, които да налагат отмяна на съдебния акт.

         Водим от горното и на основание чл.334т.6 вр. чл.338 от НПК, АС-Варна 

                                         Р   Е   Ш   И:

             ПОТВЪРЖДАВА присада на ОС-Шумен, по НОХД №710/2009 г., постановена на 20.01.2009 г., по отношение на подс.Н.С.Р. ЕГН **********.

             Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от деня на уведомяване на страните пред ВКС на РБ.

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.