РЕШЕНИЕ Варна, 14 март 2008 година, В името на народа Варненският апелативен съд, наказателно отделение в съдебно заседание на седми март две хиляди и осма година разгледа наказателно дело № 44 по описа за 2008 година

Производството е по чл.318 от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат Х.Х. от АК В. -защитник на подсъдимия Г.Ж. против присъда № 28/10.12.2007 по наказателно дело № 466/2007 на Д. окръжен съд. Оплакванията са за явна несправедливост на наложените наказания и за нарушение на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Иска се намаляване на всички наказания под средния им размер , както и на присъденото обезщетение.

Подсъдимият не се явява в съдебно заседание на въззивния съд. Представлява се от своя защитник , който поддържа жалбата и излага допълнителни съображения в подкрепа на направените искания.

Процесуалните представители на частния обвинител и на гражданския ищец , както и прокурорът изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба.

Варненският апелативен съд , за да се произнесе взе предвид :

С обжалваната присъда Добричкият окръжен съд признал подсъдимия Г.Ж. за виновен в това,че на 23.12.2006 по главен път Е-87 в района на Б., при управление на МПС – товарен автомобил “И.,”с регистрационен номер В нарушил правилата за движение – чл.20 ал.2 , чл.21 ал.1 , чл.23 ал.1 и чл.16 ал.1 от ЗДП и причинил по непредпазливост смъртта на Д.С. от гр.Д., поради което и на основание чл. 343 ал.1 б”в” и чл.55 ал.1 т.2 б”б” от НК му наложил следните пробационни мерки :

1.”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години

2.”Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години

3.“Поправителен труд по местоработата на подсъдимия” за срок от една година при 20 % удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на държавата.

На основание чл.343г от НК лишил подсъдимия Ж. и от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца.

Осъдил го да заплати на гражданския ищец М.Г. обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, със законната лихва от 23.12.2006 до окончателното заплащане на сумата.

Присъдил държавна такса и разноски по делото.

Производството е проведено по реда на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият е признал , а окръжният съд е приел за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият Г.Ж. е правоспособен водач на МПС категория “В”. Той е управител на търговско дружество “Ж.” ЕООД, като във връзка с работата си използвал товарен автомобил “И.” с рег.номер В.

Въпреки че не притежавал правоспособност за управление на товарен автомобил /за това била необходима категория “С“ / на 23.12006 г подсъдимият потеглил с автомобила от В. за К. Навлязъл в участък от пътя между Б. и К. в района на разклона за с.Г. Движил се със скорост от 85 км/ч на дистанция от движещ се пред него неустановен автомобил. В обратна посока в насрещната лента за движение се движил с лекия си автомобил”Ш.О.“ с ДК № пострадалият Д.С. от гр.Д. Автомобилът пред този на подсъдимия Ж. започнал да намалява скоростта си. Тъй като Ж. управлявал не само с висока скорост, но и на неподходяща дистанция пред угрозата да се удари в предния автомобил предприел маневра,като преминал в лентата за насрещно движение. Там ударил челно автомобила на С. и в резултат на ПТП причинил смъртта му.

При правилно установената фактическа обстановка окръжния съд е приложил правилно материалния закон.

Действително подсъдимият Ж. е допуснал поредица от нарушения на правилата за движение – по чл.21 ал.1 от ЗДП – движил се е с неразрешена скорост , по чл.20 ал.2 от ЗДП – не е съобразил скоростта на движение с характера и интензивността на движението , на чл.23 от ЗДП-не е спазил необходимата дистанция и на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП –на пътно платно с двупосочно движение е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение. Прецизността изисква да се уточни във връзка с последното нарушение , че действителното нарушение на правилата за движение в този случай е по чл.25 ал.1 и 2 от ЗДП , но то не му е предявено.

И тъй като в резултат на допуснатите нарушения подсъдимият е причинил по непредпазливост смъртта на Д. С. той е извършил престъпление по чл.343 ал.1 б”в” от НК,за което правилно е признат за виновен от окръжния съд.

За извършеното престъпление при спазване на императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК съдът му е определил вместо наказание лишаване от свобода пробационни мерки – първите две в размер малко над средния, а третата- в размер под средния по чл.42а ал.3 т.т.1 и 2 от НК. Наложил му е и наказание по чл.343 г от НК.

Наложените наказания не са явно несправедливи по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК.

За да ги определи в посочените размери окръжния съд е приел като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства-направените самопризнания и проявеното критично отношение към извършеното деяние, добрите характеристични данни и и чистото му съдебно минало, а като отегчаващи вината обстоятелства-наличието на административни наказания и за други нарушения по ЗДП и ППЗДП , както и обстоятелството,че е управлявал товарен автомобил, без да има надлежната правоспособност за това.

Приетите обстоятелства и в двете насоки са налице и са отчетени правилно , но обстоятелствата , които отегчават вината на подсъдимия не са изследвани изчерпателно.Такива са и многобройните нарушения на правилата за движение,с които е извършено деянието , особено грубият характер на нарушението по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП – извършване на наразрешена маневра с навлизане в лентата за насрещно движение при приближаващ по нея автомобил , извършването и на престъпление по чл.343 ал.1 б”а” от НК /което се поглъща от инкриминираното / – причинени значителни имуществени вреди на лекия автомобил “Ш.” в размер на 30 200 лева, като автомобилът, според експертизата практически е унищожен /заключение на СТЕ л.36 и л.37 от ДП 393/2006 /.

При наличието и на тези отегчаващи вината обстоятелстваенаказания по чл.42а от НК. Не е явно несправедливо по същите съображения и кумулативно наложеното наказание по чл.343г от НК , поради което определената комплексна санкция е съответна на извършеното престъпление, на обществената опасност на дееца, като водач на МПС и на целите по чл.36 от НК.

Не е нарушен закона и при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Предявяването на иск за 40 000 лева от майката на пострадалия М.Г. и уважаването на иска от ОС в пълен размер е съобразено, както с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД , така и с установената в момента съдебна практика и няма основание за намаляването му.

Поради това жалбата на защитника на подсъдимия е неоснователна и в двете й части , а обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

РЕШИ

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 28/10.12.2007 постановена по наказателно дело № 466/2007 на Д.окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.