Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 11.03.2011г.,

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На осемнадесети февруари   

Година две хиляди и единадесета

В открито заседание в следния състав:

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖИДАР МАНЕВ

ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА ЛОЛОВА

ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

Секретар С.Д.

Прокурор Стефка Я.

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД № 435/2010г. по описа на съда за 2010г., за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 106 по НОХД 744/2010г. по описа на същия съд, постановена на 08.10.2010г. е признал подсъдимия К.Т.У. ЗА НЕВИНЕН в това, че на 23.04.2008 г. в гр. Варна - летище Варна, при управление на МПС - л.а. „Лексус" с рег. № С 4466 ХН, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.25 ал.1 от ЗДвП  и чл.77 ал.1 от ППЗДП, като умишлено причинил средна телесна повреда на К.В.Я., изразяваща се в трайно затрудняване движенията на долен крайник за около 40-50 дни, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го е оправдал по възведеното обвинение по чл.342 ал.3 б. „б" от НК. Налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано:

-  по протест на прокурор при ВОП, в който се излагат доводи за неправилност на така постановената присъда поради наличие на категорични доказателства, установяващи по безспорен начин авторството на деянието. В допълнителните мотиви към протеста е изложено становище, че ВОС е допуснал съществено процесуално нарушение, не кредитирайки заключението на петорната СМЕ, както и че са извършени от подс. нарушения на разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП. На въззивния съд се предлага да отмени присъдата на ВОС и да постанови нова, с която подсъдимия У. да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение;

- по жалба на частният обвинител К.Я., който чрез проц. си представител оспорва присъдата в цялост, считайки, че неправилното тълкуване на доказателствата по делото, е довело до неправилен извод относно характера на увреждането и механизма на причиняването му. Молбата е за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подс. У..

В писмено възражение срещу постъпилите протест и жалба, защитата на подс. У. излага подробни доводи за липса на проц. нарушения, допуснати от първата инстанция, навеждат се доводи за правилно установена фактическата обстановка и извършен обективен и цялостен анализ на доказателствата по делото от страна на ВОС. Молбата е за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

 

В с.з. пред настоящата инстанция представителят на АП – Варна поддържа протеста, като допълва, че петорната СМЕ е дала отговор на всички въпроси, относими към характера и степента на увреждане на постр. Я..  Моли за постановяване на осъдителна присъда.

Повереникът на ч.обвинител поддържа жабата си, оспорва приетите от ВОС механизъм и характер на увреждането на постр. Я., като доразвива доводите си в тази насока.

Подс. У., редовно призован не се явява ред състава на ВАС, представлява се от редовно упълномощени защитници от преди. Същите излагат аргументи за обективна и субективна несъставомерност на деянието, извършено от подзащитния им и молят първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден изцяло.

 

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че протестът  на ВОП, както и жалбата на частния обвинител са неоснователени по изложените по - долу съображения:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Варненският Окръжен съд  е приел за установено от фактическа страна следното:

Подс. У. бил правоспособен водач. Св. К.Я. работил на длъжност полицай в ЗЖП - Варна. На 23.04.2008г. изпълнявал патрулно – постова дейност на пеши патрул № 302, осъществяващ охрана на обществения ред на паркинга на „Летище Варна" и с оглед задължения си следвало да не допуска паркиране на МПС в забранените зони, освен тези със специален режим.

Около 11.40 часа постр. св.Я. забелязал неправилно паркиран в зоната на действие на знак „В – 27” пред ВИП-изхода на летището л.а. „Лексус", модел ЛС430С с ДК№ С 4466 ХН. Отишъл до водача му - св.Б. Г.Д. и му казал да премести автомобила.  Д. отказал и между двамата възникнал спор, като Д. се държал арогантно. Я. поискал документите му и тези на автомобила, като сигнализирал по станцията за инцидента на св.Ивайло Д., с молба за съдействие. Св.Д. от своя страна сигнализирал св. С. и поискал съдействие от дежурната за изпращане на екип от РУ – Аксаково, с оглед установяване на административното нарушение, тъй като по това време само служители на Полицията съставяли актове на нарушителите на територията на летището, в случай, че са конкретно сигнализирани за това.

По същото време на летището пристигнал с полет от гр.София подс.К.Т.У.. Разбрал от шофьора си –св. Д. за възникналия инцидент и че следва да остане, за да изчака санкционирането от служителите на пътна полиция. Тогава подс. У. отишъл при св.Я. и Д. и им казал им, че много бърза и смята да тръгне с автомобила, а шофьорът му - св. Д. ще остане. Качил се в автомобила и предприел маневра напред с извиване на волана в ляво, за да излезе от паркомястото, тъй като имало паркирани други автомобили зад и пред неговия. Свидетелите Д. и Д. се намирали от дясната страна на автомобила, на тротоарната площ, а св.Я. - на пътното платно на около 1-1,5м от левия калник на автомобила. Виждайки, че У. привежда в движение автомобила, постр. св. Я. направил крачка напред и към него /към автомобила/ с цел да го спре. Вследствие на това негово действие, предната лява гума на автомобила, управляван от подсъдимия, преминала през пръстите на лявото стъпало на св. Я.. Той извикал, че подс. е минал през крака му, при което св. Д. застанал пред автомобила, който спрял в този момент и започнал да чука по затворения преден ляв прозорец. Свидетелят казал на У., че е минал през крака на колегата му. В този момент пристигнал св. С., който извикал св. Д. да му обясни какво се е случило, и след като се приближил, поискал документите на подсъдимия. През това време участниците на местопроизшествието започнали да се разправят, дали е имало инцидент или не, а У. категорично отричал гумата на автомобила му да е преминала през крака на Я.. Подс. У. попитал дали е задържан, като св. С. му отговорил, че може да си тръгва, но автомобилът трябвало да остане за съставяне на АУАН на водача Д.. По същото време пристигнали служители на РУ - Аксаково – св. С. А., И.М. и П.Б.. Св.Я. предал на М. документите на Д., като му обяснил, че именно той е извършил нарушение, паркирайки неправилно в забранена зона. За инцидента с крака му не споделил нищо. Полицейските служители започнали процедура по съставяна на АУАН. След като разбрал, че не е необходимо да остане, подс. У. потеглил, а документите на автомобила останали в полицейските служители. Около десетина минути след това, св. Я. поискал да седне в полицейския автомобил, обяснявайки, че не се чувства добре, тъй като У. бил минал през крака му с автомобила си. Св. М. уведомил за станалото ПТП дежурния на полицейското управление в Аксаково, който обявил автомобила за издирване, а подсъдимия бил призован в РУ - Аксаково за съставяне на акт за напускане на местопроизшествие.

След инцидента св.Я. изпитвал болка в крака, поради което бил свален от пост и отишъл за медицински преглед. Издадено му било медицинско удостоверение №386/08 след преглед и освидетелстване на 23.04.2008г. около 15.30 часа.

На св.Д. бил съставен АУАН № 217752/23.04.2008г. за нарушение чл.55, ал.4 от ЗМВР, чл.6, т.1 и чл.157, ал.6 от ЗДвП, както и АУАН № 653446/23.04.2008г. за нарушение на чл.6, т.1 и чл.157, ал.6 от ЗДвП. На подс.К.Т.У. бил съставени АУАН № 653476/23.04.2008 год. за нарушение на чл.25 и чл.201 от ЗДвП.

 

Съставът на АС- Варна констатира, че по реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истина, при  което е установил една подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да достигне до тези фактически изводи ВОС е направил задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства – съпоставяйки най-вече заключенията по първоначално изготвената единична и тройна съдебно медицинска експертиза и впоследствие петорната такава, с гласните доказателства – свид. показания и обясненията на подс. Според заключенията на единичната и тройната СМЕ, изготвени на досъдебната фаза след личен и непосредствен преглед на постр. , същият е получил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в затруднение в движението на левия долен крайник за период от 2-3 седмици, след което движенията на крайника са се възстановили без дефицит. Тези ВЛ категорично отхвърлят възможността нараняването на левия крайник на пострадалия да обуславя „конквасация”, считайки че е налице единствено контузия на крайника, която затруднява неговото движение за период по-малък от 1 месец.

В противовес на тези две заключения, е това на експертите по петорната СМЕ, изготвена на база писмени материали. Според  тези ВЛ, св. Я. е получил травма на лявото стъпало - смачкване /конквасация/ на меки тъкани на ходилото, обусловило трайно (за повече от 30 дни от датата на травмата) затрудняване движенията на левия долен крайник. ВЛ приемат, че реализираното травматичното увреждане, е резултат от действието на твърд тъп предмет и може да е получено при притискане и преминаване на предна гума на лек автомобил „Лексус" през ходилото на пострадалия.

Заключението по комплексната автотехническа и СМЕ, установява травматично увреждане в резултат от силен натиск и „завъртане" на твърд тъп предмет, без изразени ръбове и ъгли и добре отговаря да се получи при преминаване на колело на лек автомобил през предната част на стъпалото на увредения крак. Така описаната локализация на увреждането дава основание да се приеме, че колелото на лекия автомобил е преминал през стъпалото на левия крак, засягайки пръстите и част от стъпалото, където се намират предноходилните кости.

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал като обективни и компетентни заключенията по първоначално изготвените две СМЕ. Същественото в случая е, че вещите лица изготвили тези заключения са възприели обективно състоянието на пострадалото лице, провеждайки клинични прегледи. Така при единичната експертиза, извършеният преглед е бил допълнен и от запознаване с изготвените ренгенографии на двете стъпала, при които не са установени травматични увреждания на костните структури на лявото стъпало. Освен това на база и на издадените към него момент болнични листи, със съответните диагнози, са сформирали обективния извод за обусловено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което представлява лека телесна повреда по смисъла на закона. Констатираното по - ниско разположение на ладиевидната кост и на двете стъпала при извършеното сравнително изследване, не се дължи на получената травма. В този смисъл е и заключението на тройна СМЕ. Отново е извършен клиничен преглед на пострадалия, обсъдена е съвкупността от медицинска документация към него момент. Диагнозата „конквасация” е отхвърлена като възможен резултат, като ВЛ категорично са приели, че в случая се касае за реализирана контузия и травматичен оток в областта на лявото стъпало, което е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в затруднение в движението за период от 2-3 седмици. В с.з. пред първоинст. съд, ВЛ компетентно са разяснили, че „конквасацията” е изключително тежко нараняване, при което се ангажират кожа, подкожие, мускулатура, стави, ставни структури и костни връзки. За да бъде поставена такава диагноза, означава да има разкъсване на мускули и стави, каквито не са установени при прегледа на постр., извършен в съдебна медицина. Освен това кръвопопиването на меките тъкани става бързо и към момента на прегледа такова не е било установено. Експертите по тези две експертизи са категорични , че постр. Я. е получил контузия на стъпалото, обусловила затруднение движението на левия крайник за период от около 2-3 седмици, след което движението се възстановява без дефицит. Всички те са категорични, че при нараняване каквото е „конквасацията” е необходимо хоспитализирането на пациента, а такова  не е било наложително и съответно не е реализирано.

        В тази връка следва да се коментират възраженията в допълнителните мотиви към протеста на държавното обвинение, за това, че ВОС е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е кредитирал заключението на експертите по  петорната СМЕ, установяващо наличие на следна телесна повреда у постр. Я.: същите са абсолютно неоснователни. На първо място, следва да се отбележи, че експертното заключение не е задължително за съда. Във всички случаи обаче, съдът е длъжен да се мотивира защо го възприема и съответно по какви причини не го кредитира. В този смисъл първоинстанционният съд не е допуснал проц. нарушение, тъй като е изложил подробни доводи, защо не е дал вяра на заключението по петорната СМЕ. Както вече беше упоменато по – горе, петимата експерти са работили единствено и само по писмени данни, поради изминалия период от време от момента на инцидента, без да е бил извършен обективен и непосредствен преглед на постр., какъвто е бил реализиран при първоначално изготвените две заключения. Друг съществен момент, установен на базата гласни доказателства, на който ВОС резонно е обърнал особено внимание, е че цялата мед. документация е съставена и е работила с изписани кодове на заболявания, предварително зададени в компютърния софтуер на здравната каса, които сами по себе си не поставят разграничителен критерий за отделните медико – биологични признаци. В този смисъл отделните документи съдържат взаимно изключващи се диагнози. Именно поради факта, че визираната експертиза е изолирана от цялата доказателствена съвкупност, същата правилно не е била възприета от ВОС.

Въз основа заключенията по първоначално изготвените две експертизи, които и настоящата възприема като компетентни и обективни, по безспорен начин се установява, че на постр. Я. е причинена лека телесна повреда. Продължителният период на ползваните от него болнични е бил съобразен с професията на постр.,  която поради естеството си налага стоене на крака и движение. Оздравителният процес от друга страна е  бил продължителен поради наличните заболявания, установени при извършените медицински изследвания, сред които са били установени артрозни изменения на талонавикуларните стави, двустранно изразяващи се в умерено стеснение на ставната междина, наличие на субхондрална остеосклероза по артикулиращите повърхности на двете ладиевидни кости, както и начални ръбови остеофити, които са били налични при пациента още преди инкриминираната дата.

Първоинстанционният съд е достигнал и до правилен извод относно механизма на причиненото увреждане. На база на гласните доказателства и въз основа заключението на комплексната СМАТЕ, по делото безспорно е установено, че тялото на Я.  е отстояло на 1,5м в ляво от автомобила, преди приближаването на постр. към потеглящия автомобил. В следствие на предприетата от  подс. У. маневра – напред и наляво и в опита си да задържи автомобила на място и да изпълни своите задължения, постр. Я. е направил крачка напред и по този начин предната лява гума е преминала през крака му. Съдът правилно е възприел този механизъм на увреждане, тъй като, ако постр. е стоял неподвижно на място, то автомобилната гума е щяла да премине и през двата му крака. Според експерта изготвил комплексната СМАТЕ, частта от гумата, която стъпва на асфалта на предно ляво колело не излиза извън габарита на автомобила от ляво. Преминаването на лявата гума през предната част на стъпалото на левия крак на постр. би било невъзможно, ако постр, е стоял неподвижно. Поради тази причина не са налице и визираните от обвинението нарушения на ЗДвП и ППЗДвП от страна на подс. У., тъй като при предприемане на маневрата, последният нито е бил длъжен, нито е могъл да предполага, че постр. св. Я. ще тръгне към него, в момент, в който автомобила е приведен в движение.

В този смисъл възведеното обвинение по отношение на подс. У. е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна.

При така изяснената фактическа обстановка, която въззивната инстанция споделя изцяло, няма основание да се твърди необоснованост на съдебния акт, нито пък че същият почива единствено на предположения. Защо приема за установени именно тези факти, съдът подробно се е мотивирал, след анализ на гласните доказателства, обсъждане на противоречията между тях и вътрешните такива, без да са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на същите доказателства. Именно поради гореизложеното, всички възражения, направени от страна на държавното обвинение и повереника на постр. Я., се възприемат от настоящата инстанция като несъстоятелни.

 

Въз основа на всичко изложено до тук, настоящият състав на ВАС прие, че фактическите и правни изводи до които е достигнал първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни, в този смисъл протестът и жалбата се явяват неоснователни, а присъдата на ВОС като правилна и законосъобразна следва на основание чл. 338 от НПК  да бъде потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Безспорно, следва да се подчертае, че в никой случай поведение като това на подс. У. и св. Д. не следва да се толерира от морална гледна точка, тъй като по делото безспорно се установява, че то е било арогантно и то по отношение на държавен служител. Всички граждани, независимо от техния социален статус, дължат уважение на служителите, изпълняващи задължения, вменени им от Закона и следва да  проявяват разбиране, както и да оказват нужното съдействие в случаите, когато това се изисква, за да бъде съблюдаван Закона. Още повече в конкретния казус се касае за инцидент с униформено лице, а вместо адекватно да бъде предложена най-малкото помощ, е последвало едно арогантно поведение, вкл. и парадиране със соц. статус и контакти с по-горе стоящи по отношение на постр. Я..Такова поведение е недопустимо в една цивилизована държава, където съществуват Закони, пред които всички граждани са равни.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 106 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД №744/2010г. по описа на същия съд, постановена на 08.10.2010г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.