Р Е Ш Е Н И Е

 

                                               №

 

                        30.03.2011 година,град Варна

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение,на Двадесети Януари,през две хиляди и единадесета година,в публично заседание в следния състав :

                                                              

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

ЧЛЕНОВЕ : ПАВЛИНА ДИМИТРОВА                                                             РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

Секретар С.Д.

Прокурор ИВАН ТОДОРОВ

             Като разгледа докладваното от съдия ПАЧОЛОВ

ВНДОХ 432 описа за 2010 година, за да се произнесе,взе предвид следното:

С присъда № 14 от 20.09.2010 година по НДОХ № 242/2009 година на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимият Б.В.Г.,ЕГН **********,*** е бил признат за виновен в това,че:На 26.06.2009 година в ресторант”Кованлъка”в местността”Пчелина”,край град Разград,нанасяйки удар с нож в областта на сърцето,умишлено умъртвил А. М. Р.-на 36 години,от град Разград и на основание член 115 от НК във връзка с член 54 от НК, във връзка с член 36 от НК му е било наложено наказание”Лишаване от свобода”за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ,което наказание на основание член 60 алинея 1 и член 61 точка 2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор,при първоначален строг режим,а на основание член 59 алинея 1 от НК е било зачетено предварителното задържане на подсъдимия Г.,считано от 29.06.2009 година до влизане на присъдата в законна сила.

Със същата присъда подсъдимият Б.В.Г.,ЕГН ********** е бил осъден да заплати на Е.Х.К.,ЕГН ********** сумата от 60 000,00/шестдесет хиляди/лева,представляваща обезщетение за претърпените от нея  неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания от причиненото,извършено от подсъдимия          Г. деяние,ведно със законната лихва от деня на деликта-26.06.2009 година до пълното изплащане на сумата,както и да й заплати 750,00/седемстотин и петдесет/лева,представляваща направени по съдебното производство разноски,а по сметка на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД да заплати сумата от 2 400,00/две хиляди и четиристотин/лева,представляваща държавна такса върху размера на уважения граждански иск,като е бил отхвърлен предявения граждански иск в останалата му част до размера на 120 000,00/сто и двадесет хиляди/лева,като неоснователен и недоказан.

Със същата присъда подсъдимият Б.В.Г.,ЕГН ********** е бил осъден да заплати на М.Р.К.,ЕГН ********** сумата от 60 000,00/шестдесет хиляди/лева,представляваща обезщетение за претърпените от нея  неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания от причиненото,извършено от подсъдимия          Г. деяние,ведно със законната лихва от деня на деликта-26.06.2009 година до пълното изплащане на сумата,както и да й заплати 750,00/седемстотин и петдесет/лева,представляваща направени по съдебното производство разноски,а по сметка на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД да заплати сумата от 2 400,00/две хиляди и четиристотин/лева,представляваща държавна такса върху размера на уважения граждански иск,като е бил отхвърлен предявения граждански иск в останалата му част до размера на 120 000,00/сто и двадесет хиляди/лева,като неоснователен и недоказан.

Със същата присъда подсъдимият Б.В.Г.,ЕГН ********** е бил осъден да заплати по сметка на държавния бюджет сумата от 1 238,00/хиляда двеста тридесет и осем/лева,представляваща направени разноски на досъдебното производство и по сметка на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 1 720,00/хиляда седемстотин и двадесет/лева,представляваща разноски по съдебното производство.

Със същата присъда РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД се е произнесъл по веществените доказателства по делото.

Недоволни от така постановената присъда са останали частните обвинители и граждански ищци Е.Х.К. и М.Р.К.,обжалвали са я чрез защитника си,като неправилна,незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния закон както в наказателната,така и в гражданската й части.Иска се изменение на присъдата по отношение размера на наказанието”Лишаване от свобода”,като то да бъде увеличено от ДЕСЕТ ГОДИНИ на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ,както и изменение на присъдата по отношение размера на гражданските искове,като се иска увеличението им до пълния размер от по 120 000,00/сто и двадесет хиляди/ лева.Подробни съображения в тази насока са изложени в допълнителната въззован жалба.

Недоволен от така постановената присъда е останал и подсъдимият  Б.В. Г. ,обжалвал я е чрез защитата си както в наказателно-осъдителната й част,така и в гражданско-осъдителната й част,като незаконосъобразна,постановена при непълнота на доказателствата,необоснована и постановена в нарушение на материалния закон, постановена в нарушение на процесуалния закон,както и явно несправедлива.Направени са три алтернативни искания,а именно:

1.Обжалваната присъда да бъде отменена и постановена нова такава,с която да бъде признат за невинен по възведеното му обвинение и отхвърлени изцяло гражданските искове,като неоснователни и недоказани.,

2. Обжалваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане във фазата на досъдебното производство или на друг състав на първоинстанционния съд.,

3. Обжалваната присъда да бъде изменена,като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление или да бъде намален размера на наложеното наказание”Лишаване от свобода” при условията на член 55 от НК,както и да бъдат намалени размерите на присъдените обезщетения на гражданските ищци.

Подробни съображения са изложени в допълнителното писмено изложение към въззивната жалба

В съдебно заседание,по съществото на делото,страните по жалбата взеха следните становища:

Защитата на частните обвинители и граждански ищци Е.Х.К. и М.Р.К. поддържа изцяло жалбата и всичките съображения,изложени в нея,тъй като присъдата е била занижена както в наказателната,така и в гражданската час.Същевременно се излагат съображения,че жалбата на подсъдимия Г. се явява неоснователна и като такава,следва да бъде оставена без уважение.Подробни съображения в тази насока са изложени в съдебно заседание.

Защитата на подсъдимия Б.В.Г. излага съображения,че жалбата на частните обвинители и граждански ищци е неоснователна,тъй като пред РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД са направили едно процесуално искане досежно размера на наказанието и обезщетенията,след това в едната жалба правят друго искате,а в другата си жалба правят искане,което коренно се различавало от искането при първоинстанционния съд.Същевременно се излагат подробни съображения в подкрепа на оплакванията в жалбата си

Представителят на държавното обвинение подробно и мотивирано заключение,че жалбата на подсъдимия Г. се явява частично основателна,като се иска при условията на член 334 точка 3 от НПК във връзка с член 337 алинея 1 от НПК присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде изменена,като подсъдимият следва да бъде признат за виновен за извършено от него престъпление по член 119 от НК,като наказанието”Лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.Иска се гражданските искове да бъдат редуцирани с оглед новата правна квалификация до размер,който да е справедлив.Същевременно се излагат съображения,че жалбата на гражданските ищци и частни обвинители се явява неоснователна,както и че гражданските искове се явяват завишени.

В последната си дума подсъдимият ГЕГОВ заявява,че поддържа жалбата си и всичко казано от него в днешното съдебно заседание;че желае да бъде намалена присъдата;че съжалява за всичко,което се е случило и моли ако се приеме за правилно казаното от прокурора,да му бъде намалено наказанието .

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в жалбата на защитата на частните обвинители и граждански ищци Е.Х.К. и М.Р.;оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимия Б.В.Г.;становището на страните по жалбите;становището на подсъдимия Г. в последната му дума,както и служебно изцяло-с оглед разпоредбите на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Както жалбата на защитата на частните обвинители и граждански ищци Е.Х.К. и М.Р.,така и жалбата на защитата на подсъдимия Б.В.Г. са били подадени в установения от НПК срок и са допустими за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

Първоинстанционният РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият Б.Г. работел, като охрана на свидетеля Б.Х., а негови колеги били свидетелите:Д. Д. и Р.М..

На 25.06.2009 година свидетелят  Б.Х. организирал празнуването на рождения ден на своята дъщеря в ресторантКованлъка" находящ се в местността „Пчелина" край град Разград.Управител на посоченото заведение по това време бил свидетелят Н.А., а поканените гости били около 120 човека.Същинската част на тържеството започнала около 19.00 часа,а преди това около 18.00 часа тримата охранители/подсъдимият Г. и свидетелите: Д. Д. и Р.М../вече били пристигнали в ресторанта и се грижели за настаняването на гостите.От град Разград до местността ,Пчелина" подсъдимият Г. и свидетелят М. се придвижили с автомобила на подсъдимия-л.а.”Фолксваген" Венто с ДК № РР 53 95 АН,а свидетелят Д., се придвижил до там със своя автомобилОпел".Двата автомобила били оставени на прилежащия към заведението паркинг.

За провеждането на това тържество знаели и били поканени от свидетеля Х. и:пострадалият А.Р.,както и свидетелите:А.Л., Н. Ф. и Г.Ш.,които около 18.30 - 19.00 часа, влезли в заведението=Кованлъка".До там се придвижили с автомобила на свидетеля Л.-л.а.”БМВс ДК № РР 34 20 АК.Последните четирима били настанени от Б.Х. на една маса заедно с охранителите Г., Д. и М..Всички,с изключение на свидетеля Д.,започнали да употребяват алкохол.Свидетелят Л.            пиел уиски,според присъствуващите станал нервен,започнал да се заяжда с подсъдимия Г. и свидетеля Д.:обиждал ги,заявявал, че не стават за охранители поради това,че са дебели, замерял с ядки подсъдимия.

Сред присъстващите на тържеството били и свидетелите:Е.И. и Д.Т..Двете също работели при свидетеля Б.Х..Малко преди полунощ двете свидетелки се преместили и седнали до подсъдимия Г. и свидетеля Д..В присъствието на двете момичета св.идетелят Л. продължил да обижда подсъдимия Г. и свидетеля Д.:, като основно нападките били спрямо подсъдимия.Последният се сетил за свой познат — свидетеля И.Б. за когото знаел, че се познава с Л. и Р..Разчитал,че ако проведе телефонен разговор със свидетеля Б. може би,общият им познат ще предотврати по ­нататъшното разрастването на евентуален скандал.По мобилния си телефон подсъдимият обяснил на свидетеля Б. каква е ситуацията,като го помолил да разговаря със свидетеля БЕШКОВ и пострадалия Р.Този разговор подсъдимият Г. провел извън заведението.От своя страна И.Б. обещал на подсъдимия Г.,че ще разговаря с двамата.След 01.00часа,вече на 26.06.2009 година свидетелят Б. се обадил по мобилния си телефон на подсъдимия Г., казвайки му,че не може да се свърже, нито с Л., нито с Р. и ако може да разговаря с тях двамата от телефона на подсъдимия Б.Г..

 Подсъдимият Г.  влязъл в ресторанта и от разстояние посочил мобилния си телефон на свидетеля Л., като му направил и жест с ръка да излезе навън.Свидетелят А.Л.,пострадалият А.Р. и свидетелят Н. Ф. последвали обвиняемия Г. извън ресторанта.Свидетелят Д. Забелязал това предвижване и също излязъл навън.Вътре в заведението на масата останали:свидетелите Е.И. и Д.Т. и свидетеля Ш., който спял на стола,на който стоял до масата.Подсъдимият Г. набрал номера на свидетеля Б. и подал телефона си на свидетеля Л..Последният се подразнил от създалата се ситуация и заявил на свидетеля Б.,че ще набие подсъдимия Б.Г. без причина.А.Р. взел мобилния телефон от ръцете на свидетеля Л. и попитал свидетеля Б. "Какво става?", при което свидетеля Б. му казал да не закачат и да оставят Бранко/подсъдимия Г./ на мира.Пострадалият Р. му обещал да не го закачат с отговора си:"Ок, не се притеснявай"/показанията на свидетеля Б.ист 255 от делото/,като преди да прекъсне връзката по телефона, сидетелят Б. чул А. да казва"Л. недей, недей".Докато Р. говорел по телефона със свидетела Б.,движейки се между свидетеля Л. и подсъдимя Г.,се опитвал да потуши конфликта между тях,но неуспешно.

Малко след това пострадалият Р. посегнал със замах към подсъдимия Б.Г.,после още веднъж към него,като го ударил в областта на брадата с юмрук.Веднага след това свидетелят Л. започнал да нанася удари с шамари и юмруци по лицето и главата на подсъдимия,от които последният залитнал назад към стъпалата,намиращи зад гърба му и се срещу входа на заведението,пред които ставал побоя.Свидетелят Д. го помолил да преустанови побоя и тогава свидетелят Л. и пострадалият Р. започнали да упрекват свидетеля Д.,че именно той се е обадил по телефона и насочили агресията си спрямо него.Свидетелят Л. и пострадалият Р. започнали да нанасят удари върху свидетеля Д..

След като залитнал от ударите към стъпалата и вече след като агресията била насочена срещу свидетеля Д., подсъдимият Г. се отдалечил от мястото на побоя,след което притичал до автомобила си, намиращ се на 4-5 метра от входа на ресторанта,паркиран на откритата част на паркинга на заведениетоостоял за кратко време до автомобила,след което взел от него/автомобила/ един нож и държейки го с дясната си ръка,се насочил към свидетеля Л. и пострадалия Р.еждувременно групичката с биещите се била преместила до стената на сградата.Свидетелят Н. Ф. се опитал да спре подсъдимия Г.,но последният го изблъскал.Подсъдимият Г. достигнал до пострадалия А.Р. и със сила и замах му нанесъл удар с ножа в областта на сърцето.От този удар пострадалият Р. паднал, а свидетелят Л. избил ножа от ръката на подсъдимия  Б.Г..

Свидетелят Л. натоварил Р. в автомобила си,като взел със себе си и ножа на подсъдимия Г. и потеглил за болницата в град Разград.

Подсъдимият Б.Г. и свидетелят Д. Д. се опитали с автомобила на първия,който бил на 4-5 метра от входа на ресторанта,да напуснат произшествието,но неуспешно,тъй като лекият автомобил бил качен върху бордюр.Поради тази причина подсъдимият Г. извикал свидетеля С., който с таксиметровия си автомобил го откарал него,свидетеля  Д. и свидетеля М. до болницата в гр. Разград.

 Свидетелят А.Л. оставил пострадалия Р. в Спешното отделение на МБАЛ-Разград,като предал и на свидетеля Ш.,дежурен лекар по това време,ножа на  подсъдимия Г..

Въпреки проведената реанимация,А.Р. поченал,като смъртта му е била констатирана на 26.06.2009 година в 02,25 часа.

Гореописаната фактическа обстановка РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена по един безсъмнен и категоричен начин след комплексен анализ на всички събрани по делото гласни,писмени и веществени доказателства.Първоинстанционният съд подробно е обсъдил заключенията на вещите лица по:съдебно-медицинската експертиза за аутопсия на труп,допълнителната съдебно-медицинска експертиза,съдебно-медицинските експертизи за освидетелствуване на подсъдимия Г. и свидетеля Д. и химическата експертиза;съдебно-биологическата експертиза;видео-техническата експертиза;направил е подробен анализ на гласните доказателства по делото;обсъдил е писмените и веществените доказателства по делото.

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД подробно е обсъдил както комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза за подсъдимия Г.,така и назначената в хода на съдебното следствие тройна комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза.От тях по безсъмнен и категоричен начин по делото е било установено,че подсъдимият по време на инкриминацията не е бил в състояние на физиологичен афект.Поведението на подсъдимия Г. е било под въздействие на освобождаващото действие на алкохола,освобождаващ редица личностнови комплекси и провокиран от страха от реално съществуваща заплаха.вещите лица са били категорични,че най-вероятния механизъм на извършване на деянието е било освобождаващото действие на алкохола,а интензивността на преживяванията,личностния профил и поведението на подсъдимия Г. по време на инкриминацията не покриват характеристиките на физиологичния афект.Законосъобразни и обосновани са изводите,че в случая не може да се приеме наличие на състояние на физиологичен афект у подсъдимия Г.,тъй като физиологичният афект се развива за много кратко време/в рамките на секунди/и то след провокация на потърпевшия.В случая конфликтът се е развивал в достатъчно дълъг период от време/в рамките на повече от час/,в който период подсъдимият е имал възможност да осмисли ситуацията в която е попаднал,да отиде до колата си,да постои там известно време,да вземе от колата нож и да се върне към групата,където е извършил пробождането с ножа в областта на сърцето на пострадалия А.Р..

По тези съображения въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимия Г. за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила/раздел ІІ от допълнителното писмено изложение към въззивната жалба/с неизпълнение на задължението си по член 305 алинея 3 от НПК да направи задълбочен и конкретен анализ на доказателствата по делото,свързани с въпроса за наличие или не на физиологичен афект у подсъдимия Г. по време на инкриминацията се явяват неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че като цяло/изключая някои несъществени детайли,като например като какъв е работел подсъдимия Г.,както и че подсъдимият не е престоял няколко минути до колата си,а много по-малък отрязък от време/изводите на първоинстанционния съд относно приетата за установена фактическа обстановка по делото,са законосъобразни,обосновани и в синхрон със събраните по делото доказателства по делото.

Във връзка с приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка в допълнителното писмено изложение към жалбата на защитата на подсъдимия Г. в раздел І точки 1,2,3/букви А и Б/,4/букви А и Б/,5/букви А,Б,В и Г/подробно и пространно се обсъждат събраните по делото доказателства/обясненията на подсъдимия Г.,показанията на разпитани по делото свидетели,веществените доказателства,записите от камерите,заключението на експерта-биолог ГЕОРГИ Д./ и се излагат подробни съображения кои доказателства и защо следва да бъдат кредитирани и кои не.В общи линии възраженията се свеждат до това,че:Подсъдимият не бил работил като охрана,а като шофьор при свидетеля Б.Х.;Че не бил стоял няколко минути до колата си,а само няколко секунди;Че непълно е посочена от първоинстанционния съд фактическата обстановка след като пострадалият А.Р. и свидетелят А.Л. са прекратили нападението срещу него и се нахвърлили срещу свидетеля Д. А. Д.;че не били обсъдени съществените противоречия в доказателствения материал относно механизма на причиняване на смъртоносното нараняване.По същество от защитата на подсъдимия Г. се иска първоинстанционният съд подробно и обстоятелствено да опише фактическата обстановка,разпростряла се във времето на инкриминацията в един значителен период от време/от настаняване на гостите,до фаталния смъртоносен удар/.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че тези оплаквания в жалбата на защитата на подсъдимия Г. са неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение тъй като:Действително:в показанията си пред съда свидетелят Б.Х. е пояснил,че подсъдимият работел като шофьор при него,а не като охранител/както е приел в мотивите си първоинстанционния съд/.Това обстоятелство/дали подсъдимият Г. е работел като шофьор или като охрана/е несъществено и с нищо не променя фактическата обстановка по делото.На базата на всички събрани по делото доказателства първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е приел за установена описаната по-горе фактическа обстановка касаеща:настаняването на гостите в заведението;проявената заядливост и агресивност от страна на свидетеля Л.;предизвикания от последния скандал,прераснал впоследствие в побой първо над подсъдимия Г.,а след това и над свидетеля Д.,в който побой участвувал и пострадалият впоследствие Р.,до нанасяне на фаталния удар с нож от подсъдимия.

Неоснователни са и оплакванията в допълнителното писмено изложение към жалбата на защитата на подсъдимия Г. във връзка с некомпетентността на разследващия орган,тъй като следовател,като орган на до съдебното производство няма компетентност да разследва дела за престъпления по член 115 от НК,по съображения,че:

В съдебно заседание от страна на държавното обвинение бяха представени,неоспорени и приети като доказателства по делото:писмо от Окръжна прокуратура-Разград,заверено копие от Постановление от 26.06.2009 година за възлагане на разследването на досъдебното производство на следовател от следствен отдел при Окръжна прокуратура-Разград и Разпореждане на Главния прокурор на РБ до Административните ръководители на Апелативните,Окръжните и Районните прокуратури.

От приетите и посочени по-горе писмени доказателства по делото по безсъмнен и категоричен начин е установено,че няма допуснато нарушение във връзка с компетентността на разследващия орган.Оплакване за такова нарушение по съществото на делото пред въззивната апелативна инстанция в с.з. от 20.01.2011 година не е и направено.

При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка по делото,ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон,като е приел,че с деянието си на 26.06.2009 година в ресторант”Кованлъка”в местността”Пчелина”край град Разград подсъдимият Б.В.Г. да е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на член 115 от НК,като умишлено да е умъртвил  А. М. Р. по следните съображения:

Както беше посочено по-горе,по делото по безсъмнен и категоричен начин е било установено,че свидетелят А.Л. още в заведението,под въздействието на алкохола,се е заяждал с подсъдимия Г. и със свидетеля Д.,като ги обиждал,заяждал се с тях,че не стават за охранители,замерял с ядки подсъдимия,като с нищо не бил провокиран от последните двама за това си поведение.След като подсъдимият Г. потърсил помощ по телефона от свидетеля И.Б. да тушира конфликта,свидетелят Л. се ядосал и двамата с А.Р. първи започнали да нанасят безпричинен побой над подсъдимия Г.,а след това и над приятеля на подсъдимия-свидетеля Д..

При така установената по безсъмнен и категоричен начин фактическа обстановка ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че с деянието си на 26.06.2009 година подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на член 119 от НК,като е извършил убийството на А.Р. при превишаване пределите на неизбежната отбрана,тъй като:

1.По безсъмнен и категоричен начин по делото е установено,че активните нападатели първоначално спрямо подсъдимия Г.,а след това и срещу свидетеля Д. са били свидетеля А.Л. и пострадалия впоследствие А.Р..,

2.След като е бил нападнат неправомерно,подсъдимият Г. е бил в правото си да се отбранява.,

3.Обаче вместо да се отбранява с реципрочна сили и средства,той е пробол с нож единия от нападателите си/А.Р.,след като вече спрямо него противоправното нападение е било преустановено,но не е бил преустановен побоят над свидетеля Д..,

4.В никакъв случай обаче не може да се приеме,че подсъдимият Г. е действувал при условията на неизбежна отбрана-по смисъла на член 12 алинея 1 от НК,а е налице хипотезата на член 12 алинея 2 от НК-превишаване пределите на неизбежната отбрана,тъй като защитата на подсъдимия Г. явно не е съответствувала на характера и опасността  на нападението:Вярно е,че нападателите са били двама,но е вярно и обстоятелството,че те са нанасяли удари с голи ръце на подсъдимия и на свидетеля Д.,докато за да защити себе си и приятеля си,Б.Г. е нанесъл удар с нож в жизненоважна област на тялото на А.Р..

По гореизложените съображения,ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че присъда № 14 от 20.09.2010 година по НДОХ № 242/2009 година на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД следва да бъде изменена,като бъде ПРЕКВАЛИФИЦИРАНО деянието,извършено от подсъдимия Б.В.Г. по член 119 от НК.С преквалифициране на извършеното от подсъдимия престъпление по член 119 от НК,при условията на член 304 от НПК подсъдимият Г. следва да бъде признат за невинен и оправдан по първоначално възведеното му обвинение по член 115 от НК.

Въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че след преквалификацията на извършеното от подсъдимия Г. престъпление по член 119 от НК,следва да бъде и НАМАЛЕНО наказанието”Лишаване от свобода”.Отчитайки високата степен на обществена опасност на деянието и същевременно-не особено високата степен на обществена опасност на подсъдимия;подбудите за извършване на престъплението;отчитайки като смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия Г.:чисто съдебно минало,добрите му характеристични данни,младата му възраст;отчитайки като отегчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия-бягството му от местопрестъплението,счита,че наложеното наказание”Лишаване от свобода”в размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ,следва да бъде намалено до размер,надвишаващ средния-по смисъла на член 119 от НК,а именно:ДВЕ ГОДИНИ и ДЕСЕТ МЕСЕЦА”Лишаване от свобода”,което наказание-на основание член 59 алинея 1 във връзка с член 61 точка 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при ОБЩ режим.

Така намаленото наказание от ДВЕ ГОДИНИ и ДЕСЕТ МЕСЕЦА”Лишаване от свобода”на подсъдимия Г.,което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален ОБЩ режим,въззивната апелативна инстанция счита за напълно достатъчно и необходимо за пълното постигане целите на специалната и на генералната превенции на наказанието,визирани в член 36 от НК.

По гореизложените съображения във връзка с преквалифицирането на извършеното от подсъдимия Г. престъпление от член 115 от НК в такова по член 119 от НК,ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че и размерът на присъдените обезщетения следва да бъде редуциран.Имайки предвид претърпените болки и страдания от загубата на синът им А. М. Р.;имайки предвид,че с поведението си в нощта на престъплението Р. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат;имайки предвид,че извършеното престъпление от подсъдимия Г. е преквалифицирано по член 119 от НК,както и по справедливост,въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че гражданските искове в размери от по 30 000,00/тридесет хиляди/лева ще са напълно достатъчни за овъзмездяването на гражданските ищци за причинените им неимуществени вреди.  

По гореизложените съображения въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде изменена и в гражданско-осъдителната й част,като бъдат намалени размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди от по 60 000,00/шестдесет хиляди/ лева на по 30 000,00/лева/,както и бъдат намалени размерите на присъдените държавни такси върху уважените размери на гражданските искове за неимуществени вреди от по 2 400,00/две хиляди и четиристотин/ лева на по 1 200,00/хиляда и двеста/лева.

По гореизложените съображения във връзка с преквалификация на извършеното от подсъдимия престъпление по член 119 от НК,както и редуцирането на размерите на уважените граждански искове за неимуществени вреди,ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че оплакванията в жалбата на защитата на частните обвинители и граждански ищци за завишаване както на наложеното наказание”Лишаване от свобода”,така и за увеличаване в пълния размер на двата граждански иска за неимуществени вреди от по 120 000,00/сто и двадесет хиляди/лева се явяват неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.

При служебната проверка от въззивната апелативна инстанция не бяха констатирани пропуски или неточности,даващи основание за изменяване или отменяване на присъдата.

Водим горното и на основание на основание член 337 алинея 1 точки 1 и 2 от НПК,член 337 алинея 3 предложение последно от НПК И член 338 от НПК , ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

        

                                           Р    Е    Ш    И    :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 14 от 20.09.2010 година по НДОХ № 242/2009 година на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,с подсъдим Б.В.Г.,ЕГН **********,***,като:

ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието по член 119 от НК,НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание”Лишаване от свобода”от ДЕСЕТ ГОДИНИ,на ДВЕ ГОДИНИ и ДЕСЕТ МЕСЕЦА”Лишаване от свобода”,което наказание-на основание член 59 алинея 1 във връзка с член 61 точка 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно от подсъдимия Б.В.Г.,ЕГН ********** в затворническо общежитие от открит тип при ОБЩ режим и на основание член 304 от НПК ПРИЗНАВА подсъдимия Б.В.Г.,ЕГН **********,*** ЗА НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по първоначално възведеното му обвинение по член 115 от НК.,

НАМАЛЯВА присъдените в полза на Е.Х.К.,ЕГН **********  и М.Р.К. обезщетения за неимуществени вреди от по 60 000,00/шестдесет хиляди/лева на по 30 000,00/тридесет хиляди/лева,както и НАМАЛЯВА присъдените държавни такси от по 2 400,00/две хиляди и четиристотин/лева на по 1 200,00/хиляда и двеста/лева.

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 14 от 20.09.2010 година по НДОХ № 242/2009 година на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,с подсъдим Б.В.Г.,ЕГН **********,*** в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред КАСАЦИОННИЯ СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК  от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във с член 340 ал.2 от НПК.  

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                             1:

                                              

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                             2: