17.03.2010г., гр. Варна
в името на народа
Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на дванадесети март през две хиляди и десета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Божидар Манев
ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова
секретар С.Д.
прокурора Анна Помакова,
като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова
ВНДОХ №430 по описа за 2009 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на А.М.Н.,***Р., подсъдим по нохд № 233/09г. по описа на Варненския окръжен съд, както и жалба на С.Д.Х. и И.И.Х., чрез пълномощника им, адв. С.Н., частни обвинители и граждански ищци по същото дело, против присъдата на същия съд от 29.10.2009г., с която подсъдимият Н. е признат за виновен за деяние по чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.”б” вр.ал.1 б.”б” пр.2 и б.”в” НК и чл.55 ал.1 т.1 НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година с приложение на чл.66 НК за срок от три години, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от една година.
В жалбата на подсъдимия се сочат основания за явна несправедливост на наложеното наказание като се прави искане съдът да измени атакуваната присъда като се преквалифицира деянието по чл.343а ал.1 б.”б” НК и на основание чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК му се определи наказание „пробация” с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и 2 НК за минимален срок, да се намали размера на присъденото обезщетение на гр. ищец С.Х. и се отхвърли изцяло иска на гр. ищец И.Х..
В жалбата на гражданските ищци и частни обвинители се излагат основания за явна несправедливост на наложеното наказание като се прави искане за неговото увеличаване с приложение на чл.66 НК както и се увеличи срока на наказанието по чл.343г НК. Прави се искане и за увеличение и на размера на присъдените обезщетения.
Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите.
Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими.
Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда от 29.10.2009г. по нохд № 906/2009г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия А.М.Н. за виновен в това, че на 09.12.2006г. по пътя кв. Аспарухово – гр.Варна и главен път Е-87, м-ст „Крушките” при управление на товарен автомобил-цистерна “Скания” ДК№ А 66-60 ВВ, с ремарке рег.№ А 2129 ЕЕ, нарушил правилата за движение – чл.38 ал.3 ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Д.С. Х. и средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК на И.И.Х., изразяваща се в счупване на дясна раменна кост, обусловило трайно затруднение движението на десен горен крайник, за период от около 3-4 месеца и на основание чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.”б” пр.2 и б.”в” НК вр.чл.55 ал.1 т.1 НК като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една години, което наказание на основание чл.66 ал.1 НК е отложил с изпитателен срок от три години, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от една година. Осъдил го е да заплати на С.Д.Х. обезщетение за престърпени неимуществени вреди в размер на 20 000лв. и на И.И.Х. – 9000лв. като е отхвърлил исковете в останалата им част. Осъдил го е да заплати и съответните такси и разноски.
Производството е протекло по реда на глава ХХVІІ НПК.
Окръжният съд е приел, че съответните доказателства, събрани на досъдебното производство и направените от подсъдимия самопризнания, ще се ползват при постановяване на присъдата. Подсъдимият Н. е признал изцяло фактите и се е съгласил да не се събират нови доказателства.
От събраните по делото доказателства, подкрепящи признанията на подсъдимия, безспорно се установява приетата фактическа обстановка, предприетата от подсъдимия „маневра обратен завой”, както и нарушението на чл.38 ал.3 ЗДвП. Установено е и съпричиняването от страна на пострадалите, които са имали възможност да спрат в рамките на опасната зона.
При това положение правилно и законосъобразно окръжният съд е преминал към съкратена процедура при разглеждане на делото. Правилно е преценил, че всички доказателства подкрепят признанията на подсъдимия и няма основание за каквото и да е съмнение в тях. Извода за виновното поведение на подс.Н. е правилно, обосновано и законосъобразно. Причина за настъпилото ПТП е неспазването на разпоредбите на закона при извършване на маневрата „обратен завой”, както и нарушението на чл.20 ал.2 ЗДвП от страна на пострадалите Х. и Х.. Установено е по категоричен начин, че както подсъдимия така и пострадалите са имали видимост около 500м.. При започване на маневрата от страна на подсъдимия мотоциклетистите са се намирали на разстояние 126-146м., те са били в състояние да се възприемат визуално и съответно да предприемат действия по предотвратяване на произшествието – подсъдимият- като ги пропусне, пострадалите - като намалят скоростта и спрат.
В жалбата на подсъдимия се прави възражение по отношение на пострадалия Х., че няма причинна връзка между поведението на подсъдимия и причинения резултат – средна телесна повреда, тъй като мотоциклетиста не се бил ударил в товарния автомобил, а паднал до него и травмата се дължала изключително на поведението на пострадалия.
Това възражение не може да бъде споделено, тъй като основната причина за настъпилото ПТП е действието на подсъдимия – предприемането на маневра „обратен завой” без да се увери, че не пречи на никого” особено в конкретния случай, когато с тази маневра заема цялото пътно платно. Ако той не беше препречил платното нямаше да има защо пострадалия да предприема спиране, което във всички случаи е нерегулярно, извънредно. Дали ще се нарече „аварийно” или „извънредно”, то във всички случаи е предопределено от действието на подсъдимия. Безспорно постр. Х. е предприел спиране с ръчната и с крачната спирачки, друг е въпроса, че то не е било своевременно. Не може да се твърди, че след като няма директен удар в камиона, а мотора е паднал до него, водача на товарния автомобил не носи отговорност. В случая няма нарушение на причинно-следствената връзка.
Окръжният съд е изложил подробни мотиви в този смисъл и те се споделят и от настоящата инстанция. Няма никакво допуснато процесуално нарушение, нито съда е приел нещо различно от посоченото в обвинителния акт. Действията на пострадалите са приети и описани точно така, както са посочени в обв. акт и както са признати и от подсъдимия.
При проверка на присъдата изцяло въззивната инстанция не установи никакви допуснати процесуални нарушения водещи до ограничаване правата на страните. Събрани са всички възможни доказателства и преценката им е довела до единствения правилен извод за виновно поведение на подс. Н., както и до степента на съпричиняване от страна на пострадалите. Признавайки подсъдимия Н. за виновен за деяние по чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.”б” вр.ал.1 б.”б”пр.2 и б.”в” НК, окръжният съд е постановил законосъобразен акт като е изложил и подробни мотиви за това.
По отношение определеното наказание на подсъдимия, на основание чл.55 т.1НК, освен задължителното преминаване под законовия минимум са отчетени и редица смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало и критично отношение, макар че второто се предполага предвид приложеното съкратено производство. Съдът е отчел и добрите характеристичните данни, както и липсата на нарушения по ЗДП. Отчетено е и съпричиняването от страна на пострадалите. Определеното наказание от една години лишаване от свобода при условията на чл.66 НК с три годишен изпитателен срок е справедливо и ще осъществи целите и задачите предвидени в чл.36 НК.
Наказанието „лишаване от права” също е определено в един справедлив размер и няма основания за неговото намаляване или увеличаване.
По отношение на гражданските искове същите са определени по справедливост и е в съответствие и с константната практика на съдилищата. Гр. ищец С.Х. е загубил единствения си син, който е бил и единствената му опора за старини, тъй като и съпругата му е починала преди време. Гр. иск е уважен с отчитане на елемента на съпричиняване.
Гр.Ищец И.Х. е претърпял средна телесна повреда, която е затруднила движението на десен горен крайник за продължителен период от време, а и към настоящия момент остават последиците от травмата. Освен средната телесна повреда, пострадалият Х. е получил и контузия на гръдния кош, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По отношение основателността на иска беше изразено становище и по-горе. Налице е причинно следствена връзка между деянието на подсъдимия и причинения противоправен резултат. Размерът на обезщетението е определен по справедливост и е съобразен и със степента на съпричиняване.
В този смисъл жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Жалбата на частните обвинители и граждански ищци също е неоснователна. Няма основания нито за увеличаване на определеното наказание на подсъдимия нито до завишаване на размера на присъдените обезщетения.
Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 29.10.09г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 906/09г. по отношение на подсъдимия А.М.Н. с ЕГ№ **********
Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.