Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    №

                                     гр.Варна 15.02.2010 г.

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на петнадесети януари две хиляди и девета година, в публично заседание в следния състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:Божидар Манев

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:Живка Денева

                                                                           Димитър Димитров

Секретар С.Д.

Прокурор СТЕФКА ЯКИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВА

ВНОХД №418 по описа за 2009 г.

 

         Въззивното производство е образувано по жалба на ПОДС.Т.Н.Н.,***009 г., постановена на 10.11.2009 г., с която на подс.Т.Н.Н. на основание чл.343 ал.1 б. „в” от НК вр. чл.54 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл.66 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

         На основание чл.343г от НК е наложил на подс.Т.Н. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

         Осъдил е подс.Н. да заплати на Н.Р.И. сумата от 15 000 рева за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното и изплащане.

         Осъдил е подс.Н. да заплати на Д.Р.Д. сума от 15 000 лева за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането.

         Осъдил е подсъдимия да заплати д.т. върху уважените гр.искове и направените разноски по делото.

         Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства по делото.

         Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Н., като в подадената си жалба сочи, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, моли да бъде отменена присъдата и вместо нея да се постанови решение, с което да бъде оправдан по възведеното обвинение и отхвърлени като неоснователни предявените гр.искове.

         По делото е депозиран писмен отговор от гр.ищци и частни обвинители, като възразяват относно основателността на жалбата и молят присъдата да бъде потвърдена изцяло.

         В с.з. защитата на подс.Н. поддържа подадената жалба и моли съда да оправдае Н. по възведеното обвинение.

         Гр.ищци и частни обвинители, редовно призовани не се явяват, представляват се от адв.Борисова, като моли съда да остави жалбата на подсъдимия без уважение, като неоснователна и потвърди присъдата на ШОС.

         Представителят на АП-Варна в с.з. изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди присъдата.

         В последната си дума подс.Н. иска от съда да бъде оневинен.

Въззивната инстанция, като разгледа становището на страните и провери закоността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

През 2008 година подс.Н. бил правоспособен водач на МПС. Той работел като шофьор на автобус в „Пътнически превози” тр.Шумен.

Пострадалата Радка Николова А. живеела в гр.Нови пазар. Тя била на 83 години, но физически била здрава. А. често събирала клони, които пренасяла през целия град да дома си. Била забелязвана да събира сухи клони и от дясната страна на околовръстния път на гр.Нови пазар по посока за гр.Варна, в близост до оранжериите на гр.Нови пазар. Пренасяйки клони тя често притичвала и пресичала улиците.

На 17.11.2008 г. подс.Н. управлявал поверения му автобус „Чавдар 11М4” с ДК № Н 10 46 АМ, който бил 30 години по определен маршрут-Шивашки цех на „Фелюш” ООД, намиращ се в сградата на „Балканстрой” гр.Шумен-гр.Каспичан-гр.Нови пазар. Превозвал работнички на шивашката фирма. На горепосочената дата около 17.00 часа той потеглил по маршрута, като автобуса бил пълен. Преминал през гр.Каспичан и продължил за гр.Нови пазар. На кръстовището до бензиностанция „Петрол” до гр.Нови пазар, подсъдимият завил на дясно и продължил по посока гр.Варна към кръстовището за с.Енево по околовръстния път. Пътното платно в тази част било суха, а движението не било натоварено. Автобусът бил изпреварен от друг автомобил, поради което подсъдимия превключил на къси светлини. Било тъмно. Преминал под ж.п. мост и около 17.22 часа наближил кръстовището на околовръстния път с ул.Хр.Смирненски. В този момент пострадалата А. била от лявата страна на пътя, но извън него. Тя носела на раменете си сухи клони, завързани с платнен колан. Виждайки  идващия автобус , тя решила да пресече пътното платно преди него. Предприела пресичане тичайки. В този момент  автобуса бил управляван от подсъдимият със скорост от 60 км/ч. Забелязвайки пресичащата А., подсъдимият употребил аварийно спирачки, но не успял да предотврати удара и с предната част на автобуса ударил пострадалата А..След това продължил движението си и впоследствие спрял, при което пострадалата попаднала под предната част на автобуса. Подсъдимият слязъл от превозното средство, но при слизане свидетелките Х. А. и С.С., пътнички от първата седалка, попитали подсъдимия какво е станало. Отговорил, че май е блъснал жена. След като слязъл окончателно от автобуса, той видял пред предната дясна гума тялото на пострадалата. Опитал се да опипа пулс, но не констатирал такъв. По мобилен телефон се обадил до РПУ Нови пазар. От полицията го посъветвали да не я премества.

Със назначената СМЕ е установено, че причина за настъпилата смърт на пострадалата са грубите анатомични нарушения в областта на главата и травматично разкъсване на аортата  

Така описаната фактическа обстановка, която напълно се подкрепя от въззивната инстанция се базира, както на гласните доказателства по делото, така и от приложените писмени такива, които взаимно се допълват.

Направените възражения от защитата на подсъдимия в жалбата и в с.з. са неоснователни по следните съображения:

Моторното превозно средство, управлявано от подс.Н.-автобус „Икарус” се е движело на къси светлини и със скорост 60 км/ч. От заключението на вещото лице по назначената и приета от съда АТЕ е видно, че при движение на къси светлини видимата зона пред същата е на разстояние 37.9 метра. При скорост 60 км/ч автобусът е било възможно да спре на разстояние 72 метра. Видимост на такова разстояние не е имал водача на автобуса, тъй като е управлявал МПС на къси светлини и поради тази причина той не е имал възможност да възприеме пострадалата на по далечно разстояние. За да успее да преустанови движението на МПС при видимост 37.9 метра то скоростта на движение би следвало да бъде много по-ниска. Той не е съобразил скоростта на управляваното от него превозно средство с това, че при тази видимост не би могъл да предотврати сблъсък с препятствие изпречило му се на пътя при управление със скорост 60 км/ч.

Настоящата инстанция също не възприема защитната теза на подсъдимият, че е възприел духнат клон по пътното платно и , че е видял в последният момент преди удара, че този клон е носен от човек.

Движението на духнат клон от вятъра би следвало да е плавно и летливо, а носени клони от човешко тяло се придвижват с ритъма на походката на човека и изобщо двата вида придвижване не биха могли да бъдат отъждествени по един и същ начин. Причината да не съобрази, че въпросният клон е носен от човек е, че не е имал подходяща видимост при управление на къси светлини и не е изострил вниманието си достатъчно. Дори и духнат клон да се носи срещу превозното средство което управляваш би следвало да се съобрази скоростта на движение на МПС, тъй като появявайки се на каквото и да е препятствие по пътя може да предизвика всякакви последици-счупване на предно стъкло и др.

Причина за станалото ПТП е била несъобразената скорост на водача на моторното превозно средство, управлявайки автобуса на къси светлини а не друга.

Въззивната инстанция споделя изцяло съображенията на ОС-Шумен относно вида и размера на наложеното наказание, а така също и наложената санкция на основание чл.343г от НК. Те са съобразени изцяло със степента на обществена опасност на деянието и извършителя, след като са отчетени всички смекчаващи вината обстоятелства.

По отношение на уважените два гр.иска, настоящата инстанция счита, че са определени справедливо, както по основание така и по размер.

Предвид гореизложеното съдът счита, че присъдата на ОС-Шумен е законосъобразна, правилна и обоснована, поради което същата следва да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия следва бъде оставена без уважение. 

Водим от горното и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

                                                                       

                                                Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС-Шумен по НОХД №353/2009 г., постановена на 10.11.2009 г.

Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.