№
07.12.2010г. гр. Варна
в името на народа
Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на трети декември две хиляди и десета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Божидар Манев
ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова
Димитър Димитров
секретар С.Д.
прокурора Красимир Конов,
като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова
ВНДОХ №412 по описа за 2010 год.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на окръжна прокуратура гр.Варна против присъдата на Варненския окръжен съд от 20.09.2010г., по нохд №409/10г. в оправдателната й част, с която подсъдимият У. Е. Н. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението му по чл.253 ал.5 вр.ал.4, вр.ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК за сумата от 351 306,01 евро, равняващи се на 667 094,80лв. В протеста се излагат съображения за необоснованост на присъдата в тази й част и се прави искане за отмяна на в оправдателната част и постановяване на осъдителна присъда по първоначално повдигнатото обвинение като на подсъдимия се наложи наказание, поискано пред първата инстанция.
Постъпила е и въззивна жалба от защитата на подс. Н. в която се прави оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора, постановяване на оправдателна присъда или намаление на така определеното наказание с приложение на условното осъждане.
Представителят на апелативната прокуратура в с.з. поддържа протеста, като предлага присъдата да бъде отменена в оправдателната й част и подсъдимия бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.
Защитата на подсъдимия изразява становище за неоснователност на протеста и моли присъдата да бъде отменена изцяло поради допуснати съществени процесуални нарушения водещи до ограничение правото на защита на подсъдимия. Същия не е бил редовно призован и не е могъл да участва пълноценно в процеса и да организира защитата си.
Протестът и жалбата са подадени в срок и са допустими.
Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда от 20.09.10г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия У. Е. Н. за виновен за това че, за периода 17.04.2007г. – 03.05.2007г., в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, получил, държал и използвал имущество в особено големи размери – парична сума от 284 995,75 евро, равняващи се на 557 403,23 лв., чрез банкови трансфери, за което имущество, към момента на получаването му е знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление – документна измама по чл.212 НК, с пострадал Н.З., като случаят е особено тежък и на основание чл.253 ал.5 вр.ал.4 вр.ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК му е наложил наказание от пет години лишаване от свобода при общ режим, както и глоба в размер на 30 000лв.
Признал го е за невинен и го е оправдал по обвинението му за периода 17.08.07г. – 22.08.07г. в гр.Варна , при условията на продължавано престъпление да е придобил, държал и използвал имущество в особено големи размери – 351 306,01 евро, равняващи се на 667 094,80лв., чрез банков трансфер, за което към момента на получаването му да е знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление, с пострадал в.и.м. Съдът е отнел равностойността на предмета на престъплението и е осъдил подсъдимия да запрати направените по делото разноски.
Производството е протекло по реда на чл.269 ал.3 т.1 НПК.
За да стори това съдът е приел, че при привличането му в качество на обвиняем, подс. Н. е посочил адрес във Великобритания, но междувременно е бил предаден на Германските власти по ЕЗА за търсене на наказателна отговорност за извършена измама. Там е бил осъден с условно наказание и освободен на 20.04.2008г. Преди приключване на разследването у нас, процесуалният му представител е посочил адрес различен от посочения от самия подсъдим. В изготвената молба за правна помощ до компетентните власти във Великобритания са отразени и двата адреса. Молбата е изпратена на 29.01.2010г. Отправена е била и друга съдебна поръчка до компетентните власти във Великобритания за предоставяне на информация и данни за подсъдимия относно наличие на доходи, имущество, роднински връзки и съдимост. Отговор и на двете няма по делото. С писмо на Директора на ДМОПС гр.София от 19.02.2010г. ВОП е уведомена, че първият посочен адрес Лондон „Балморо стрийт” не съществува, а вторият не е бил точен. Посочен е точният адрес, но от проверка било установено, че такова лице не пребивава там – 113 Rainborough Close, Brent London NW10 OTS. Това е и единственото писмо да установяване на подсъдимия Н.. Как и по какъв начин това е било установено не става ясно. За да се приложи разпоредбата на чл.269 ал.3 т.1НПК е необходимо лицето да не бъде намерено на посочения от него адрес, или да е променил същия без да уведоми властите. Установено е, че защитата не е посочила недействителен адрес, а кой и по какъв начин е установил, че подсъдимия не живее на посочения от защитата адрес не става ясно още повече, че не е върната молбата за правна помощ. Призоваването чрез Дирекция „МОПС” не може да се приеме като такова по реда на чл.178 ал.7 НПК.
Защитата на подсъдимия, която е упълномощена от него лично, е представила някакви сведения необходими за призоваването му и по този начин не е възпрепятствала наказателното преследване, още повече че то е приключило по молба на подсъдимия по чл.368 и сл. НПК./отм/ По този начин прилагайки разпоредбата на чл.269 ал.3 т.1 НПК съдът е ограничил правото му на защита. С това е допуснал процесуално нарушение, което е основание за отмяна на атакуваната присъда по реда на чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.1 НПК.
По тези съображения настоящата инстанция намира, че жалбата на подсъдимия е основателна само на това основание и без да се произнася по съществото на делото присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се спазят изискванията за призоваване на подсъдимия.
Водим от горното и на основание чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.1 т.1 НПК, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА присъдата от 20.09.2010г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд №409/2010г. по отношение на подсъдимия У. Е. Н..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд
Решението не подлежи на касационна жалба или протест
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.