Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.ВАРНА,10.12.2008 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на пети декември  две хиляди и осма година в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Б.

                                       ЧЛЕНОВЕ:  Д.Д.

                                                           П.Д.

При секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор И.Т.,

 разгледа докладваното от съдия Д.

 ВНОХД №411/2008 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда № 36 по НОХД №235/2008 год. на Шуменския окръжен съд, постановена на 17.09.2008 год.,с която, подсъдимия по делото: Т.Н.Т., български гражданин, е признат за виновен по обвинението по чл.343, ал.1, б „в” от НК, вр. чл. 55, ал.1, т.2, б „б” от НК и му е наложено наказание – пробация: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Лишен е от право да управлява МПС за срок от три месеца.Осъдил е подсъдимия да заплати на М.Д.Д. и на С.А.Д.- родители на починалия А.Ст.Д., сумите от по 7000 лв.-представляващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и разноските по делото в размер на 450 лв. Осъдил е подсъдимия да заплати направените разноски по делото и държавна такса върху уважените граждански искове.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. И.Р. от СсАК- защитник на Т.Т.. Развиват се доводи ,че съда неправилно е възприел заключенията на експертизите. Следвало деянието на подсъдимия да бъде разделено на две- първото от момента на светването на стоповете на моториста и второто от момента на предприемане завиване в обратна посока на моториста. Развиват се доводи за „случайно събитие”. Молят съда да отмени изцяло присъдата и да признае подсъдимия за невиновен.

Постъпила е жалба и от адв. Г.Ст.- повереник на гражданските ишци и частни обвинители: М.Д. и С.Д..Развиват се доводи ,че неправилно е приложен чл.55 от НК и определеното наказание по чл.343Г е несправедливо. Молят съда да измени присъдата ,като замени пробацията със лишаване от свобода , да завиши наказанието по чл.343Г от НК и да завиши присъдените граждански искове.

Представителят на прокуратурата изразява становище ,че присъдата е правилна и справедлива. Виновното поведение на подсъдимия е доказано безспорно, исканията на защитата на подсъдимия да се раздели деянието на две е неоснователна. Жалбата на гражданските ищци и частни обвинители също е неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимия редовно призован се явява,заедно с адв. Р. от АК-Силистра. Подържа подадената жалба и в съдебно заседание развива доводи, че съда неправилно е възприел механизма на ПТП.Следва деянието да бъде разделено на две, при което положение подсъдимия е невинен. Молят съда да отмени присъдата и постанови оправдателна присъда.

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС и работи като шофъор към ЕТ „ЗОВ-92 КОМЕРС”

На 03.06.2005 год. около 14 часа, подсъдимия управлявал товарен автомобил  „Волво F 12” с Д.К.№ СС 0226 ЕК с прикачено към него ремарке с Д.К.№ СС 1045 ЕВ, собственост на ЕТ „ ЗОВ-92 КОМЕРС”. Движел се по път І-2 „Шумен – Русе”, км 94 +229 на границата на пътен участък гр. Разград. Времето било ясно, пътното платно сухо, с неравности и добра видимост.Движението не било интензивно.

Същият ден преди обяд пострадалия А.Д. извадил от гаража на родителите си мотоциклет „Сузуки RF 900Р” с Д.К.№ Н 0377 . Въпреки ,че бил неправоспособен водач ,намерил скрития от родителите ключ и решил да се повози по път І-2 „Шумен- Русе”. Бащата на пострадалия позвънил по мобилния телефон на сина си и след като разбрал ,че той управлява мотоциклета му наредил, веднага да се връща.

По същото време и в същата посока се движел и подсъдимия с товарния автомобил, който управлявал. Мотоциклетиста застигнал товарния автомобил на подсъдимия, изпреварил го и продължил да се движи с висока скорост напред. Преди разклона за с. Тервел, пострадалия предприел внезапно  спиране. В този момент товарния автомобил се намирал на около 50 метра след него.Докато пострадалия намалявал скоростта, подсъдимия го застигнал  и предприел маневра изпреварване. В този момент, мотоциклетиста започнал да завива наляво и за да избегне удара, подсъдимия също завил рязко наляво , като навлязъл в насрещното движение и излязъл на уширението за паркиране. От рязкото завиване ,ремаркето на товарния автомобил се занесло, като започнало да се плъзга с дясната си страна напред и да се завърта около оста на теглича. Последвал удар между предния десен калник и предна дясна гума на автомобила  и левия страничен спойлер на мотоциклета. Непосредствено след това последвал втори удар от движещото се напречно ремарке, при което пострадалия и мотоциклета били съборени и прегазени, от задните десни гуми на ремаркето. Товарния автомобил преустановил движението си. От получените травми подробно описани в СМЕ пострадалия починал на място. Получените травми се оказали несъвместими с човешкия живот, като причина за получените травми е настъпилото ПТП.

Както подсъдимия ,така и пострадалия не са употребили алкохол. Извършен е технически оглед както на мотоциклета ,така и на товарния автомобил и е установено тяхното техническо състояние.

Установено било ,че товарния автомобил се е движел със скорост 90 км/час, установено по тахошайбата. Първият контакт между товарния автомобил и мотоциклета са станали на 2 метра, след края на спирачните следи на мотоциклета и по средата на пътното платно. Вторият удар между мотоциклета и ремаркето е станал на 2,50 след края на спирачната следа на мотоциклета и по средата на пътното платно.

При така приетата фактическа обстановка мотоциклетиста, след като изпреварил тежката товарна композиция, предприел екстрено спиране в зона с непрекъсната разделителна линия, където изпреварването било забранено.След това, предприел завиване на ляво  без да се огледа и на място, където е било забранено.

В същото време товарната композиция се е движела след него, със скорост 90 км/час при ограничение 70 км/час. При положение ,че водача на товарния автомобил се беше движел със разрешената скорост от 70 км/час , въпреки неправомерните действия на мотоциклетиста, той е щял да има възможност да спре, преди да удари мотоциклетиста . Вместо това, подсъдимия е предприел изпреварване на мотоциклетиста ,когато е видял, че същият започва екстремно спиране ,без да намали скоростта и вследствие на рязкото завиване на ляво и неравностите на пътя ,ремаркето поднася ,като започва да се плъзга странично и става причина за прегазването на мотоциклетиста.

Съгласно заключението на САТЕ, в момента на започване на внезапното спиране на мотоциклета ,скоростта на товарния автомобил е била 90 км/час , а скоростта на мотоциклета е била 74,42 км/час. Опасната зона при скорост от 90 км/час за товарния автомобил е 100,02 метра  а при скорост 70 км/час е -67,18 метра. ОТСТОЯНИЕТО  на товарния автомобил в момента на възникване на опасността на пътя/светването на стопа на мотора/ при скорост 90 км/час, е 97,50 метра, а при скорост 70 км/час е- 75,82 метра. Това означава ,че при скорост 90 км/час подсъдимия няма практическата възможност да предотврати произшествието, докато ако е карал с разрешената скорост от 70 км/час, в момента на възникване на опасността, автомобила е бил на по-голямо разстояние от опасната зона /67,18 метра/- а именно на 75,82 метра ,което е щяло да му даде възможност да спре и да предотврати произшествието.

С горното си деяние подсъдимия е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, а мотоциклетиста е нарушил следните текстове от ЗДвП: чл.24,ал1 и 2,чл.25, ал.1, чл.37, ал.2, чл.150 от ЗДвП и чл. 63, ал.1 и 2 от ППЗДвП

При така установената и възприета фактическа обстановка ,съда е приел ,че подсъдимия е осъществил състава на чл. 343 ,ал.1,б”в” от НК.

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка. Направил е анализ на събраните доказателства и неговите правни изводи са правилни и законосъобразни.

От събраните доказателства по делото безспорно е установено ,че подсъдимия умишлено е нарушил чл.21, ал.1   от ЗДвП.

По делото са събрани всички възможни доказателства ,фактическата обстановка е изяснена и правните изводи на съда са правилни и законосъобразни.

След анализ на събраните доказателства по делото, може обосновано да се направи извода ,че подсъдимия умишлено е нарушил разпоредбите на чл.21 , ал.1 от ЗДвП и това е станало причина за допускането на ПТП, вследствие на което са били причинени множество травми на пострадалия, който с поведението си, също е допринесъл за настъпването на произшествието  и вследствие на тези травми е починал мотоциклетиста.

Безспорно е установено ,че пострадалия не е имал свидетелство за правоуправление. Това обстоятелство е в причинно следствена връзка, тъй като липсата на свидетелство означава ,че водача не е обучен ,липсва му необходимия опит за да управлява съответното МПС. Вината на пострадалия е била и тази, че след като е изпреварил товарната композиция, е започнал екстремно спиране, което е забранено от закона. Със това си действие е създал опасност за движението. Преди започване, на каквато и да е маневра, водача е длъжен да се увери, че няма да затрудни другите участници в движението. Освен това, пострадалия не е имал право на това място да завива на ляво и да обръща движението назад ,тъй като там е имало непрекъсната осева линия.

Подсъдимия е нарушил с действията си чл.21, ал.1 от ЗДвП ,тъй като при ограничение на скоростта от 70 км/час, се е движел със скорост от 90 км/час. Нарушаването на този текст от закона, е станало причина за допускане на ПТП ,вследствие на което е загинал човек.

Неоснователни са доводите на защитника на подсъдимия ,че деянието на подсъдимия следвало да се разделя на два момента. Неоснователни са, защото момента, в който е възникнала опасността на пътя, е от момента на светването на стопа на изпреварилия го мотоциклетист. Съгласно заключенията на САТЕ, в момента, когато са светнали стоповете на мотора ,товарния автомобил е бил на не по-малко от 50 метра зад мотоциклета. При скоростите на товарния автомобил и скоростта на мотоциклетиста , която е изчислена, на базата на установените следи, а скоростта на товарния автомобил е установена на база показанията на тахошайбата. Производството по делото е протекло при условията на чл.371, т.1 от НПК ,като в съдебно заседание са изслушани само експертите по допълнителната комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза.

Липсват каквито и да е противоречия в изводите на всички автотехнически експертизи назначени и приети от съда.

Правилни и законосъобразни са изводите на съда, относно механизма и нарушенията допуснати от подсъдимия и вината му за настъпилото ПТП.

Не може да се коментира и да се обсъжда, каква е трябвало да бъде реакцията на подсъдимия при подаден мигач или при неподаден. Правилно съда е приел , че опасността на пътя е възникнала, със светването на стопа на мотора и започналото спиране на същият . От този момент моториста е представлявал опасност на пътя за подсъдимия и той е трябвало да направи всичко възможно да предотврати ПТП. Само ,че той не е можал да предотврати ПТП, защото се е движел с превишена скорост. При ограничение от 70 км/час за този участък, подсъдимия е управлявал композицията с 90 км/час. Съгласно заключението на експертите при скорост 90 км/час опасната зона е 100,02 метра. Отстоянието на товарния автомобил от мястото на удара при тази скорост е било 97,50 км/час ,което означава ,че при тази скорост подсъдимия е в невъзможност да спре и да предотврати произшествието. Ако подсъдимия управляваше товарния автомобил със скорост от 70 км/час и по- малка , при скорост от 70 км/час опасната зона е 67,18 метра а отстоянието на товарния автомобил от мястото на удара е 75,82 метра ,което означава ,че ако подсъдимия се беше движел с разрешената за участъка скорост, въпреки нарушенията на пострадалия, той щеше да има практическата възможност да спре и да предотврати произшествието.

Вместо това подсъдимия ,поради това че се е движел със превишена скорост, вместо да предприеме екстрено спиране, е предприел изпреварване на мотоциклетиста и вследствие, на което и неправомерното поведение на самия пострадал, е станало ПТП, вследствие на което е загинал един млад човек.

Неоснователно и необосновани са опитите на защитата на подсъдимия да раздели деянието на две, като се опитва да докаже ,че са налице предпоставките на чл.15 от НК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд ,че за да е налице предпоставка, за да се обсъжда приложението на чл.15 от НК ,следва да има правомерно поведение на подсъдимия и същият да не е бил длъжен, нито да е могъл да предвиди настъпването на вредните последици. Напротив в конкретния случай, подсъдимия управлявайки товарната композиция с превишена скорост, сам се е поставил в положение, да не може да реагира адекватно и вследствие на което да настъпят вредните последици

Правилни са разсъжденията на първоинстанционния съд и относно това, от кой момент възниква опасността.Правилно съда обсъжда ,че след като мотоциклетиста е изпреварил товарния автомобил ,който се е движел с 90 км/час ,означава, че моториста се е движел с още по голяма скорост. Съгласно заключението на експертите, скоростта на моториста преди да предприеме спиране, е била 74,42 км/час. Независимо ,че това е по благоприятно за подсъдимия, тези разсъждения на първоинстанционния съд са правилни и верни . Настоящият състав също счита ,че разстоянието между товарния автомобил и моториста са били повече от приетите 50 метра и опасността на пътя за подсъдимия е възникнала много по-рано. Но тъй като липсват други доказателства, следва да се приемат изводите на експертите по назначените и приети експертизи, които безспорно установяват ,че ако подсъдимия беше управлявал товарния автомобил с 70 км/час или по-ниска скорост, е имал възможност да спре, въпреки неправомерното поведение на пострадалия и да предотврати произшествието.

Правилни и законосъобразни са изводите на съда ,че в конкретния случай не може да се говори и за „спасителна маневра”. Не може да се говори за спасителна маневра ,след като подсъдимия сам се е поставил в такава ситуация и с маневрата ,която е предприел е станал причина за смъртта на едно младо момче.

Не може да се говори за разделяне на деянието на две, поради това ,че опасността на пътя е възникнала със светването на стоповете на мотоциклета и последващите действия на пострадалия само са доусложнили пътната обстановка. Поради гореизложеното, подсъдимия е бил длъжен да предприеме мерки ,първо да се движи със разрешена скорост и второ да направи всичко възможно да намали и да спре автомобила.

.

Предвид на гореизложеното, приетата фактическа обстановка е правилна и правната квалификация на деянието също е правилна и правилно първоинстанционния съд е постановил своята присъда.

Правилно и обосновано съда е приел и е осъдил подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.. чл.343 ,ал.1, б”в”от НК.

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

При определяне вида и размера на наложените наказания първоинстанционния съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда при определяне на размера на наложените наказания.

Правилно съда е отчел като смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на налагани наказания по ЗДвП,добрите характеристични данни, изразеното съжаление. Правилно съда е отчел множеството нарушения на правилата за движение по пътищата, допуснати от пострадалия, допринесли за вредоносния резултат.

При определяне на наложеното наказание правилно съда го е определил при условията на чл.55 от НК ,като се има предвид дългогодишната трудова дейност на подсъдимия като шофьор и липсата на други нарушения, че по този начин си изкарва препитанието и неговата добросъвестност, правилно е приел ,че са налице множество смекчаващи вината обстоятелства, като при условията на чл.55, ал.1 т.2 от НК е заменил наказанието лишаване от свобода с пробационни мерки.

Като се имат предвид множеството нарушения допуснати от пострадалия и приноса му за настъпването на ПТП ,правилно е определено и наказанието на подсъдимия по чл.343Г от НК.

Предвид на гореизложеното жалбата на гражданските ищци и частни обвинители в тази им част е неоснователна.

Наложените наказания са правилни и са справедливи.

Така определени наказанията ще изиграят възпитателна роля и ще бъдат постигнати целите и задачите визирани в чл.36 от НК.

Относно присъдените граждански искове ,съда се е съобразил с обстоятелството ,че изключителна съвина за произшествието и настъпилите вредни последици има и самият пострадал. Съда е отчел претърпяната болка и страдание ,които са претърпели родителите на пострадалото дете и присъдените граждански искове са правилни и справедливи.

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция не бяха констатирани пропуски или нарушения ,водещи до отмяна на обжалваната присъда.

Водим от горното и на основание  чл.338  от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

                               Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 36 от 17.09.2008 год. на Шуменския окръжен съд по НОХД № 235/2008 год. с подсъдим: Т.Н.Т., ЕГН- **********.

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 , ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.

С решение № 120 от 17.03.2009 г. по КД № 90/2009 г., Върховен касационен съд е оставил в сила решението на Варненски апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.