Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№

08.03.2010г.,

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНЕСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Наказателно отделение

На пети февруари

Година две хиляди и десета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

Секретар Г.Н.

Прокурор Анна Помакова

разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 401 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе взе предвид:

Варненският окръжен съд, с присъда №122 по НОХД № 903/09г. по описа на същия съд, постановена на 26.10.2009г. е признал подсъдимия И.А.И. за ВИНОВЕН в това, че на 18.12.2008 г., на главен път № III – 208, посока от гр.Дългопол към гр.Айтос, при управление на МПС - т.а. „ДАФ-95" с per. № С 2476 HP, с прикачено полуремарке, с per. № СЕХ 5339 и монтиран на него контейнер с № 408865, нарушил правилата за движение предвидени в ЗДвП - чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.2, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на С.Х.М., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия- престъпление по чл.343А ал.1 б.”Б” вр. чл.343 ал.1 б. „В" от НК. Наложил е наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.66, ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.343Г от НК на подс. И. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Със същата присъдата подс. е осъден да заплати обезщетения за претърпени неимуществени вреди в полза на гр. ищци П.А.М. и Х.С.Х. в размер от по 40 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 18.12.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени исковите претенции за разликата до 100 000 лв.

Подс. е оправдан по първоначалното обвинение по чл.343 ал.1 б. „В" от НК; осъден е да заплати направените по делото разноски и д. т. върху уважените гр. искове.

Настоящото производство е образувано по жалба на подс. И., който чрез процесуалния си представител навежда доводи за неправилност на първоинстанционната присъда, като постановена при неправилна оценка на доказателствата и при съществени процесуални нарушения. Прави се искане за отмяната й и за постановяване на нова оправдателна такава.В допълнението към въззивната жалба се излага становище за непълнота на доказателствата – липса на данни къде е станал удара, неизследванe на динамичната видимост за двамата водачи, както и на тахошайбата на ДАФ и диаграмата на МАН. Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд относно факта, че постр. е бил с предпазен колан; твърди се, че нарушенията на ЗДвП са допуснати от постр., а не от подс., и че те са в пряка причинна връзка с резултата.

В съдебно заседание пред състава на ВАС подс. се явява лично, представлява се от защитници, които поддържат жалбата и доразвиват изложените доводи.

Гр. ищци и частни обвинители не се явяват, но се представляват от редовно упълномощен повереник от преди, който моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че ВОС е направил обстоен, обективен и мотивиран анализ на събраните по делото доказателства, базирайки се на обективните находки. Моли съдебния акт да бъде потвърден.

След преценка на оплакванията и доводите на страните, становището на представителя на АП-Варна, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Варненският окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.А.И. работил като шофьор от 1983г., а във фирма „Делта Шипинг” ЕООД – гр.София от 2002 г. Притежавал категории за управление на МПС: B, C, D, E, M, Т. За допуснати нарушения на правилата на ЗДвП по чл. 183 ал. 1, 2, 3 и 4 и чл. 179 ал. 2 – му били налагани глоби и отнемани контролни точки – последно с НП№ 1918/15.11.2007г. – общо в размер на 100лв. и 20 к.т.

На 17.12.2008 г. пристигнал в гр.Варна, управлявайки товарен автомобил марка „ДАФ – 95” с рег. № С 2476 НР, с прикачено полуремарке с рег. № СЕХ 5339 и монтиран на него контейнер с № 408865. След като разтоварил контейнера на пристанище „Варна-Запад”, останал да пренощува в гр. Варна. На 18.12.2008г. около 10.00ч. със същия товарен автомобил и прикаченото полуремарке и товарния контейнер, тръгнал за гр. Пещера, като се движел по автомагистрала „Хемус”. На отбивката „Провадия - Ветрино” се отправил по главен път № ІІІ – 208 посока от гр.Дългопол към гр.Айтос. Валял силен дъжд, асфалтът бил мокър и гладък без неравности. Пътното платно било двупосочно с ширина 7.15 м., разделено на две пътни ленти за движение с непрекъсната осева линия. Лявата пътна лента била с ширина 3.55 м, а дясната – 3,60м. Към 11.26 ч. подсъдимият достигнал до километричен камък „41-208”, след разклона на с. Боряна преди с. Комунари. Движил се със скорост от 75км/ч. Когато предприел извършване на десен вътрешен завой, той намалил скоростта си до 52км/ч. При осъществяването му обаче част от лявата страна на товарния автомобил, навлязла в насрещната пътна лента за движение. Видимостта била ограничена, както от лошите метеорологични условия, така и от наличието на скала, намираща се към вътрешната част на завоя. На излизане от завоя подсъдимият ускорил до 63км/ч.

По същото време и на същото място, но в обратна посока се движел С.Х.М., който управлявал т.а. влекач „МАН – TGS 18.440” с рег. № СА 4314 МТ, с прикачено към него ремарке за превоз на фин насипен товар /цимент/ модел FFB FFLDBINDER с рег. № С 2600 ЕР, собственост на фирма „Строй Спед” ЕАД - София. Скоростта му на движение била 65 км/ч. Постр. М. се насочил към завоя, който за него се явявал ляв външен завой и част от управляваната от него композиция също навлязла в лявата за него лента за движение.

Възприемайки опасността от приближаващите ги взаимно и насрещно т.а. и двамата водачи предприели спасителни действия: водачът на т.а. „МАН” намалил скоростта до 62 км/ч, завил надясно и извел композицията в своята лента за движение, след което излязъл с предната част на автомобила в десния банкет; подсъдимият също задействал аварийно спирачната система и завил рязко надясно, като предната част на т.а. „ДАФ” се разминала с т.а. „МАН”, но последвал пряк силен удар между лявата странична носеща греда на прицепа на т.а. “ДАФ” в лява предна колона на кабината на „МАН”, последван от удар между джантата на средната ос на прицепа в джантата на предно ляво колело на влекача и между контейнера на прицепа и ръбовете на цистерната на влекача. При удара между двата товарни автомобила водачът на т.а. “МАН” ударил главата си в предна лява колонка и паднал встрани, автомобилът спрял в мантинелата, а двигателят продължил да работи. Подсъдимият преустановил движението си на около 30м от мястото на удара, след което слязъл и отишъл до вече спрелия т.а. “МАН”. Приближил се до кабината, качил се на степенката, погледнал и видял постр. М. да лежи паднал между седалките и таблото. Подсъдимият му извикал “Колега, колега”, но пострадалият не отговарял, тогава се опитал да отвори вратата, но не успял. Слязъл от стъпалото и спрял минаващ л.а., като помолил неустановените лица в него да сигнализират полицията и Бърза помощ. Насочил ги към пост в гр. Дългопол, където бил забелязал полицейски служители. По това време по пътя минал свид. В.Д., който познавал постр., тъй като били колеги и също управлявал товарен автомобил, собственост на „Строй Спед” ЕАД – София. Св. Д. спрял автомобила, приближил се до кабината на пострадалия и го извикал по име, но същия не отговорил. От подсъдимия разбрал какво се е случило. Свидетелят изгасил двигателя на т.а. “МАН”. На място пристигнали свид. Х. и М. – полицейски служители, изпратени от дежурната част. Незабавно се заели да отворят вратите на камиона и да окажат помощ на пострадалия. Указали на подсъдимия да премести по-надолу своя т.а., тъй като ограничавал движението по пътя. Същите запазили местопроизшествието до пристигането на разследващия полицай.

Впоследствие дошла медицинска помощ и свид. Д. - друг колега на пострадалия. Свид. Д., Д., Х. помогнали на лекарите като свалили пострадалия от кабината. Постр. М. бил транспортиран до МБАЛ „Св. Анна-Варна”, където въпреки проведеното лечение починал на 05.01.2009г.

В хода на разследването били извършени процесуални действия, вкл-но били иззети тахошайбата на т.а. „ДАФ” и контролната лента от дигиталния тахограф на т.а „МАН”. Изготвени били фотоснимки, както и скица на местопроизшествието. След приключване на огледа на т.а. „МАН,” той бил предаден на свид. Д. и откаран в гаража на фирмата. Свид. Д., който работел като Началник експлоатация, разполагал с четец на дигиталния тахограф и на 19.12.2008г. изготвил скоростни профили – за движението на т.а. „МАН” непосредствено преди произшествието и през целия ден.

Заключението по изготвената СМЕ установява, че смъртта на С.М. е настъпила в резултат на получената тежка черепно мозъчна травма, вследствие на тежка контузия на мозъка с развил се левостранен кръвоизлив, над, под твърдата мозъчна обвивка, вътремозъчен кръвоизлив, контузия на мозъчния ствол. В хода на клиничното протичане същата се е усложнила с развитие на двустранна гнойна бронхопневмония. Травматичните увреждания са в резултат на действието на твърди, тъпи предмети, респективно детайли на МПС, реализирани със значителна сила в посока отпред-назад и отляво-надясно в областта на главата. Същите отговорят да са били получени при действието на детайли на МПС. Между описаните увреждания и смъртта на С.М. е налице пряка причинно-следствена връзка с възникналото ПТП. В следствие на удара пострадалият е загубил съзнание и е изпаднал в състояние на кома, продължило до смъртта му. Причинената травма е била изключително тежка като по време на лечението е било направено всичко възможно от медицинска гледна точка; Не е било установено наличие на алкохол в кръвта на пострадалия.

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истина и е установил една подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да достигне до тези фактически изводи, ВОС е направил задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства – съпоставяйки най-вече заключенията по първоначално изготвената единична и впоследствие тройна САТЕ /изготвени на база протокол за оглед, скица, фотоалбум, и констатираните деформации по МПС/ с гласните доказателства – свид. показания и обясненията на подс. Обсъждайки заключението по тройната САТЕ, ВОС е установил, че радиусът на завоя за външния контур на пътното платно е 84.62м при наклон на пътя 3.45 градуса. Скоростта на движение на двата товарни автомобила е била съответно 62 км/ч - за т.а МАН и 63 км/ч за т.а. ДАФ, като същата е под критичната за навлизане в завоя съответно 70-71км/ч и 69-70км/ч. Опасната зона за спиране на двата автомобила е - за т.а. МАН – 66.23м, а за т.а. ДАФ – 78.28м. Пряката видимост за водача на т.а. МАН в завоя е била 170 м, а за водача на т.а. ДАФ - 110 м, като скоростите на двата автомобила са позволявали спиране на далечината на пряката видимост.

Установеното от САТЕ е в разрез с обясненията на подс., в частта в която същият разяснява в с.з., че на излизане от завоя е възприел постр. на не повече от 50м. Заключението на тройната АТЕ, опровергава това твърдение, установявайки по безспорен начин, че подс. е имал обективната възможност да забележи постр. от 110м и съответно да предприеме спиране в своята опасна зона, което пък е щяло да предотврати настъпването на удара между двете МПС-та.

В с.з. пред състава на ВОС, вещите лица по тройната АТЕ са уточнили, че на въпросния завой два автомобила могат да се разминат, ако се движат по – бавно и всеки се движи в своята половина от пътя.

От друга страна, според единичната АТЕ, един от възможните варианти като механизъм за настъпилото ПТП е, че т.а. ДАФ е бил изнесен в по-голямата си част в насрещната лента за движение преди завоя и при завиване надясно да е нямал достатъчно време да върне дългата композиция – 15,48м в своята лента. Освен това в.л. е разяснило, че лентата за движение посока гр. Айтос е тясна и през нея не може да премине т.а. с четири оси без предварително да мине в насрещната лента с оглед извършването на завоя.

Съставът на ВАС изцяло споделя извода на първоинст. съд, за това, че основната причина за настъпване на ПТП е обстоятелството, че при извършване на маневрата, подс. не се е прибрал своевременно в своята лента за движение, което е довело и до настъпването на фаталния удар. Въз основа заключенията на специалистите – в. л. , които се преценяват като компетентни и обективни, по безспорен начин се установява, че ударът е бил предотвратим, защото подс. И. е имал възможност да забележи водача на т.а. ДАФ на разстояние от 110м и своевременно да спре. Именно по този начин подсъдимият не е изпълнил задължението си по смисъла на чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП – управлявал е МПС –то в лявата за него лента на движение, а от друга страна, не се е съобразил с атмосферните условия – дъжд и мокър асфалт, както и с релефа на местността – скала, за да направи всичко възможно, за да намали скоростта или да спре дългата композиция от 15,48м, във всички случаи, когато възникне опасност за движението.

При така изяснената фактическа обстановка от ВОС, настоящия състав на АС-Варна приема като неоснователен и абсолютно необоснован довода на защитата на подс., че от обективна страна не е изяснено, къде точно е станал удара между двете МПС –та. Всъщност, в това отношение ВОС е бил доста подробен и е дал обоснован отговор, като в мотивите си дори дословно е цитирал ВЛ, които в с.з. са разяснили на база на извършените изчисления /в това число съизмерване на ширините на автомобилите, прецизиране на данните за острия ъгъл както и осите на автомобилите и ширината на пътя/, къде точно е било мястото на удара. За настоящия състав е безспорно, че ударът не би могъл да стане в лентата за движение на т.а. ДАФ, така както се домогва да докаже защитата на подс., тъй като лентата е широка 3,60м, камионът е широк 2,50м и при отклонение на предната му част на дясно, не би могло задната част да се намира в собствената му лента. Самият т.а. е бил на разстояние по-голямо от 1,10м /разликата между ширината на лентата и ширината на камиона/, когато е предприел завиване на дясно, тъй като в края на маневрата не е излязъл от пътя. На следващо място, удара между предно ляво колело на т.а. МАН със средно ляво колело на прицепното ремарке /т.е. ударът е уточнен у в отделните детайли на превозните средства/ и фактът, че същият е бил извършен под остър ъгъл, както и че двата т.а. са били с насоченост надясно, води само еднозначно до извода, че т.а. ДАФ се е намирал в насрещната за него лява лента.

Неоснователни и абсолютно безпочвени са твърденията на защитата на подс., че не са били изследвани в цялост динамичната видимост за двамата водачи, тахошайбата на ДАФ и диаграмата на МАН. По делото са налице множество писмени доказателства по този въпрос и те са били взети предвид както от в. л. при изготвяне на САТЕ, така и от съда при анализа на доказателствата по делото, поради което и настоящата инстанция не намира за нужно да ги преповтаря.

По отношение видимостта: макар и да не е ползвана посочената от защитата методика, в.л. са дали мотивиран отговор на въпроса, кой каква видимост е имал, като са направени съответните замервания /в.л. Иванов е измерило за всяка една от посоките на един метър вдясно от разделителната осева линия на пътното платно/ и е отчетен релефа на местността. Разяснено е, че скоростите и на двата автомобила са позволявали спиране на далечината на пряката видимост. Тук отново следва да се поясни, че ВАС приема за обективно доказано, че подс. И. е имал възможност да забележи водача на т.а. ДАФ на разстояние от 110м и своевременно да спре, но въпреки това същият не е спазил задължението си по смисъла на чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Що се касае до дигиталния тахограф на т.а. МАН, то за настоящия състав не възникват съмнения, относно начина, по който той е бил изследван: безспорно е, че на местопроизшествието е нямало възможност да бъде снета необходимата информация, но впоследствие това е сторено от св. Д.. В с.з. пред ВОС същият е разяснил подробно, как е прехвърлил информацията на компютър. В същото време контролната лента, на която са отразени дейностите на водача на автомобила и настъпилите промени, е била иззета още при огледа на местопроизшествието. Представените данни са достоверни, като ВОС е отчел, че тахографът е бил настроен по гринуичко време (т.е. реалното време се получава като се прибавят още два астрономически часа). За това, че дигиталния уред е работил изправно свидетелства и отчетеното впоследствие движение към момента на преместването на т.а. на 18.12.2008г. Изследвана е в цялост и тахошайбата на т.а. „ДАФ”. При съпоставката й с тази на т.а.”МАН” , в.л. е обяснило в с.з. състава на пред ВОС, че е установило съвпадение във времето на спиране и при двата автомобила. Казано вкратце, за ВАС не възниква абсолютно никакво съмнение, че при изготвянето на заключенията по експертизите, специалистите-експерти са изследвали в детайли устройствата и на двете МПС – та, а по отношение на дигиталния тахограф, дори е заявено, че същият е иновативна технология, направена така че да не може по никакъв начин да бъде манипулирана. В тази насока са и показанията на св. Д., съпоставени с отразения режим върху контролната лента на дигиталния уред, който твърди, че постр. е спазил всички задължения за трите вида дейности, като не е нарушил по никакъв начин режима на управление и почивка. Впрочем, на тези възражения се е спрял обстойно и първноист. съд в мотивите си, т. к. те са били наведени и пред него в пледоариите по същество.

Един от спорните за защитата на подс. въпроси е този, свързан с наличието на поставен предпазен колан от постр. В тази насока св. показания са били противоречиви, като ВОС е приел, че поставената част на колана не е била видима, до момента на изваждане на тялото на постр., когато именно св. Д. е хванал колана и мед. лице е изтеглило тялото.

Настоящата инстанция обаче счита, че поставянето или липсата на предпазен колан в конкретния случай не е от решаващо значение, т. к. не е в пряка причинно-следствена връзка с допуснатото нарушение на разпоредбите на ЗДП от страна на подс. и настъпилия вредоносен резултат, като се имат предвид механизма на ПТП и спецификата на удара. Това е така, защото тук не се касае за челен удар, където безспорно същият би имал изключително значение за настъпването на съставомерния резултат, а за страничен такъв между контейнетра на т.а. „ДАФ” и кабината на т.а. „МАН”. Красноречиво доказателство в тази насока е и положението на тялото на постр., което е било открито паднало настрани в т.а., тъй като насочеността на удара отпред- назад и отляво- надясно е довела до отклоняването му в страни, а предпазният колан в този случай не може да има предпазно действие.

При така изяснената фактическа обстановка, няма основание да се твърди необоснованост или допуснати съществени процесуални нарушения в хода на провеждане на съдебното производство, а на тази база и при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Защо приема за осъществени именно тези факти, съдът подробно се е мотивирал, след анализ на всички доказателства, обсъждане на противоречията между тях и вътрешните такива, без да са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на същите доказателства. Именно поради гореизложеното, всички възражения, направени от страна на защитата на подс. се възприемат от настоящата инстанция като несъстоятелни.

На базата на правилно установената фактическа обстановка, ВОС е достигнал до правилни правни изводи, във връзка с извършеното нарушение на разпоредите на ЗДвП от подс., намиращо се в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, респективно и законосъобразни правни изводи досежно правната квалификация на извършеното деяние от подс. И. - по смисъла на чл.343А ал.1 б.”Б” вр. чл.343 ал.1 б. „В" от НК и чл.54 от НК. В хода на съдебното следствие са били събрани категорични доказателства за това, че след ПТП подс. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на постр., което законосъобразно е обусловило преквалифициране на деянието по смисъла на привилегирования състав на чл.343А ал.1 б. „б” от НК.

Първоинст. съд е индивидуализирал наказанието на подс. И., излагайки убедителни мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Отчел е като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, изразеното съжаление. Като отегчаващо отговорността обстоятелство са отчетени наложените наказания по адм. ред за извършвани нарушения по ЗДвП. От друга страна, закономерно и правилно ВОС е отчел обстоятелството, че извършените от подс. нарушения са аналогични на тези, извършени и от постр., който също се е движил неправомерно в насрещната за него лента на движение, т. к. е могъл да предприеме аварийно спиране в зоната на видимостта си. Наложените наказания са правилни и справедливи. ВОС се е обосновал подробно, защо подс. не следва да изтърпи наказанието ефективно, като логично е преценил, че така определено, то ще изиграе възпитателна роля и ще бъдат постигнати целите и задачите визирани в чл.36 от НК.

По отношение на гражданско – осъдителната част на присъдата, ВАС констатира, че справедливо са определени обезщетенията по размер, като отхвърлянето им до пълния предявен размер е съобразено и със съпричиняването на престъпния резултат от постр.

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда, поради което и присъдата на ВОС като правилна, законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 122 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 903/09г. по описа на същия съд, постановена на 26.10.2009г.

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.