№
29.12.2009 година , град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , наказателно отделение,на Седемнадесети Декември,две хиляди и девета година, в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ
Секретар Г.Н.
Прокурор ВИЛЕН МИЧЕВ
Като разгледа
докладваното от съдия ПАЧОЛОВ
ВНДОХ № 400 по описа за 2009 година,за да се произнесе,взе предвид следното :
С присъда № 130 от 03.11.2009 година по НДОХ № 1233/2009 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимият Р.К.В.,ЕГН **********,*** е бил признат за виновен в това,че:На 08.03.2009 година в град Варна,при условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с неустановено лице,отнел чужди движими вещи:касетка за пари от касов апарат на стойност 38,40 лева,сумата от 200,00 лева и 11 броя ваучери за презареждане на мобилни телефони на стойност 105,00 лева,всичко на стойност 343,40 лева от владението на В.П. Г.,с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила и на основание член 199 алинея 1 точка 4 от НК във връзка с член 198 алинея 1 от НК във връзка с член 20 алинея 2 от НК във връзка с член 55 алинея 1 точка 1 от НК му е било наложено наказание”Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,което на основание член 60 алинея 1 и член 61 точка 2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначално в затвор при СТРОГ режим,а на основание член 59 алинея 1 от НК е било зачетено предварителното задържане за подсъдимия,считано от 17.03.2009 година.
Със същата присъда подсъдимият В. е бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 78,00 лева в полза на държавния бюджет по сметка ***.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият В.,обжалвал я е чрез служебната си защита,с молба същата да бъде отменена с произтичащите от това законови последици,като се прави и алтернативно искане за намаляване размера на наложеното наказание.
Срещу така постановената присъда е подадена и саморъчно написана жалба от подсъдимия В..В нея се правят оплаквания,че същата е незаконосъобразна и че е твърде висока за извършеното престъпление.По същество се излагат съображения за млада възраст и утежнено положение,като се иска намаляване размера на наказанието.
В съдебно заседание,по съществото на делото пред въззивната апелативна инстанция,страните взеха следните становища:
Служебната защита на подсъдимия и жалбоподател Р.В. излага съображения,че поддържа оплакванията в двете жалби,както и посочените две основания:едното е за отмяна и оправдаване на подсъдимия по първоначалното обвинение както и за намаляване размера на наказанието.
Представителят на държавното обвинение дава заключение,че жалбата се явява неоснователна и се моли за потвърждаване на присъдата на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като се излагат съображения в тази насока.
В последната си дума жалбоподателят и подсъдим В. заявява,че:бил на ранна възраст,но че не е бил правил никога престъпления по член 199 от НК.Иска делото да бъде върнато за ново разглеждане,да бъде обвинен за кражба или да му бъде постановена по-лека присъда в рамките на две години.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в жалбите на защитата на подсъдимия В. и на самия подсъдим В.;становището на страните по жалбите;становището на подсъдимия В. в последната му дума,както и служебно изцяло-с оглед разпоредбите на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите подсъдимия В. и на защитата му са били подадени в законовия срок и са допустими за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.
Първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,разгледал делото в съдебно заседание от 03.11.2009 година по реда на Глава Двадесет и седма от НПК-Съкратено съдебно следствие,е приел за установена следната фактическа обстановка :
Свидетелката Г. работела като продавач в магазин за хранителни стоки в град Варна,улица”Осми март”№ 19 с управител на дружеството:дъщеря й-свидетелката АНДОНОВА.При продажбите ползвала касов апарат с метална касетка за оборота,като чекмеджето на касата се отваряло с ключ или с натискане на бутон на апарата.
На 08.03.2009 година,около 16,00-16,30 часа в магазина влезли подсъдимият В. и млад мъж от ромски произход с неустановена по делото самоличност.По тяхна молба свидетелката В. им развалила банкнота от 10 лева,след което двамата напуснали магазина.
След около половин час двамата се върнали в магазина и поискали да закупят пилешко месо,но понеже нямало такъв артикул в магазина,си тръгнали.
Върнали се след около половин час и поискали да закупят скара в тарелка,но отказали да закупят стоката и отново напуснали магазина.
Около 18,00 часа на същия ден двамата за четвърти път влезли в магазина и поискали да закупят кутия шоколадови бонбони.Свидетелката Г. са качила на стол за да свали от стелаж исканата стока.Когато слязла,видяла че дясната ръка на подсъдимия В. била върху ключа на металната каса.Опитала се да хване ръката му,като в един момент успяла да я удари.В това време младежът с неустановена самоличност блъснал свидетелката.Подсъдимият се възползувал от ситуацията и издърпал касетата,като при това си действие съборил касовия апарат,кантара и други вещи и избягал от магазина,последван от другото лице.
Свидетелката Г. се обадила на дъщеря си за станалото,а последната сигнализирала незабавно полицията.
От заключението на оценителната експертиза е било установено,че общата стойност на отнетото имущество е била 343,40 лева.
На 14.03.2009 година свидетелката Г. разпознала подсъдимия В.,като лицето,отнело вещите.
В рамките на досъдебното производство подсъдимият В. не признал вината си и отказал да дава обяснения.
Гореописаната фактическа обстановка е била установена по безсъмнен,категоричен и безспорен начин от първоинстанционния съд както на базата на обясненията на подсъдимия В. пред съда,така и от събраните по делото доказателства във фазата на досъдебното производство.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд относно приетата за установена по делото фактическа обстановка,като законосъобразни,обосновани,безспорни и в синхрон със събраните по делото доказателства.По безсъмнен,категоричен и безспорен начин по делото е било установено,че подсъдимият В. се е възползувал от причиненото насилие над свидетелката Г. от страна на лицето с неустановена самоличност по делото,отнел е инкриминираното имущество и е избягал от магазина.
При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка по делото,ВАРНЕНКСИ ОКРЪЖЕН СЪД също така законосъобразно и обосновано е направил и своите правни изводи,че с деянието си на 08.03.2009 година в град Варна/и по стечение на обстоятелствата:на улица”Осми Март”/подсъдимият Р.К.В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на член 199 алинея 1 ТОЧКА 4 от НК,във връзка с член 198 алинея 1 от НК във връзка с член 20 алинея 2 от НК,като престъплението е било извършено при условията на пряк умисъл-по смисъла на член 11 алинея 2 от НК.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД приема за неоснователни оплакванията в двете жалби за незаконосъобразност и необоснованост на постановената и обжалвана присъда на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,а именно:че в случая не се касае за престъплението”Грабеж”,а за престъплението”Кражба”,тъй като:
1.Престъплението”Грабеж” е противозаконно отнемане от владението на другиго на имущество,след употреба на сила или заплашване.В случая по делото извършителите са били двама и е без значение за осъществяване на престъпния състав кой от двамата/или двамата заедно/отнемат имуществото и ще употребят за това силата.,
2.След като производството по делото пред първоинстанционния съд е било и е приключило с присъда по реда на Глава Двадесет и седма от НПК-Съкратено съдебно следствие,то и оплакванията срещу присъдата могат да бъдат единствено и само за явната й несправедливост.
Неоснователни са и оплакванията за явна несправедливост на наложеното по вид и размер наказание”Лишаване от свобода”.
Въззивната апелативна инстанция също счита,че с оглед завишената степен на обществена опасност на деянието и упоритостта,проявена от двамата извършители да постигнат целта си/четири пъти са влизали в магазина по различни поводи/;степента на обществена опасност на подсъдимия В.;отчетеното от първоинстанционния съд като отегчаващо отговорността обстоятелство няколко предходни осъждания с влезли в сила присъди,невлияещи на квалификацията на престъплението по настоящото дело,определеното в размер от ЧЕТИРИ ГОДИНИ наказание”Лишаване от свобода”,което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален СТРОГ режим-на основание член 60 алинея 1 и член 61 точка 2 от ЗИНЗС ще е напълно достатъчно и необходимо за пълното постигане целите на специалната и на генералната превенции на наказанието-по смисъла на член 36 от НК и че няма основания за намаляването на размера на наказанието.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:Присъдата на първоинстанционния ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като законосъобразна,обоснована и справедлива,следва да бъде потвърдена изцяло,а жалбите на подсъдимия В. и на защитата му,като неоснователни,следва да бъдат оставени без уважение.
При служебната проверка на присъдата не бяха констатирани други неточности или пропуски,водещи до отменяването или изменяването й.
Водим горното и на
основание член 338 от НПК , ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД ,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от № 130 от 03.11.2009 година по
НДОХ № 1233/2009 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,подсъдим Р.К.В.,ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред
КАСАЦИОННИЯ СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ
ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до
страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във с член 340 ал.2 от НПК.
1:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
2: