Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                               Варна , 29 декември  2010 г.

                                    В  името  на  народа

              Варненският апелативен съд,наказателно отделение,в съдебно заседание на трети декември две хиляди и десета година в състав :

                                                 Председател:Божидар Манев

                                                        Членове :Росица Лолова

                                                                       Димитър Димитров

при участието на секретаря С.Д. и прокурора К. Конов разгледа наказателно дело № 399 по описа са 2010 година , докладвано от съдия Б.Манев

Производството е по чл.318 ал.3 и ал.6 от НПК.

Образувано е по саморъчна жалба и писмено допълнение към нея на подсъдимия И.Н.И. и по жалба на защитника му против присъдата от 13.10.2010 по наказателно дело № 319/2010 на Шуменския окръжен съд. В жалбите и в Допълнението се излагат доводи за неправилност , необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и се прави единствено искане за отмяната й  и за признаване на подсъдимия И. за невинен.

Подсъдимият участва в съдебното заседание на апелативния съд лично и със служебен защитник. Двамата пледират за уважаване на писмените жалби , съобразно изложените доводи и направени искания.

Прокурорът  изразява становище за потвърждаване на присъдата.

Варненският апелативен съд , за да се произнесе взе предвид :

С обжалваната присъда състав на Шуменския окръжен съд е признал подсъдимия И.И. за виновен в това , че :

На 26/27.02.1997 г по пътя Шумен-Карнобат,в района на язовира на село Дибич, Шуменска област в съучастие като съизвършител с подсъдимия Д.М. и с още едно неустановено лице отнел от владението на Б.С. – шофьор във фирма „Р.Д. Д.С.” гр.Дулово полуремарке с цистерна с рег.номер СС 28-71 Е на стойност 1 190 000 неденоминирани лева и 18 220 кг  дизелово гориво на стойност 14 994 331,20 неденоминирани лева , всичко на обща стойност  16 184 331 , 20 неденоминирани лева с намерение противозаконно да ги присвои , като употребил сила и заплашване –грабеж в големи размери , извършен при условията на опасен рецидив и на основание чл.199 ал.1 т.1 и т.4 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от седем години  , като оправдал подсъдимия да е извършил деянието в съучастие с още две неустановени лица.

На 27.02.1997 г н>а същото място в съучастие,като съизвършител със същите лица отнел противозаконно чуждо МПС-товарен автомобил „Шкода Мадара”-прицеп с рег.номер СС 81-06 АА, собственост на ЕТ”Р.Д. Д.С.”град Дулово  от владението на водача му Б.С., без негово съгласие с намерение да го ползва,след което противозаконно отнетият товарен автомобил бил изоставен без надзор в село Векилски, Шуменска област  и на основание чл.346 ал.2 б”а” пр.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от  три години, като оправдал подсъдимия да е извършил деянието в съучастие с още две неустановени лица.

На 26/27.02.1997 г на пътя Шумен-Карнобат в района на язовира на село Дибич, Шуменска област в съучастие като съизвършител с неустановено лице отвлякъл Б.С. и противозаконно го лишил от свобода , като деянието е извършено от две лица  и на основание чл.142 ал.2 т.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.54 от НК  му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години,като го оправдал да е извършил деянието с още две неустановени лица.

На основание чл.23 ал.1 от НК му определил за изтърпяване най-тежкото от наложените наказания – лишаване от свобода за срок от седем години , което да се изтърпи при първоначален строг режим  в затворническо общежитие от закрит тип.

Осъдил подсъдимия И.И. да заплати на гражданския ищец Б.С. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2 000 лева , със законната лихва , като отхвърлил иска до пълния му размер.

Присъдил държавна такса и разноски , произнесъл се по предварителното задържане на И. под стража и по веществените доказателства.

Със същата присъда е осъден и подсъдимия Д.М.,по отношение на когото  присъдата е влязла в сила.

Фактическата обстановка , установена от Шуменския окръжен съд е следната :

Свидетелят Б.С. работил като шофьор при ЕТ”Р.Д. Д.С.” гр.Дулово. Фирмата търгувала с петролни продукти , поради което С. пътувал непрекъснато между Дулово и „Нефтохим”Бургас. На 26.02.1997 г свидетелят управлявал товарен автомобил „Шкода Мадара” с рег.номер СС 81-06 АА , който бил оборудван с полуремарке с рег.номер СС 28-71 Е с цистерна. С. заредил в Комбината 18 тона и 220 кг дизелово гориво и около 19,30 часа потеглил от Бургас за Дулово.

Същият ден около 14 часа подсъдимият И.И. и неустановено лице посетили в дома му в Добрич втория подсъдим Д.М. и го помолили да откара до определено място товарен автомобил,за управлението на който според тях М. имал правоспособност. М. се съгласил.Тримата отпътували с лек автомобил,управляван от И.  и се установили в района на язовира на с.Дибич, Шуменска област , където паркирали автомобила в отбивка на пътя. След това с дунапрен и синя боя направили по автомобила надписи”Полиция” и се облекли в дрехи,наподобяващи  полицейски униформи.

Около полунощ на 26/27.02.1997 г св.  С. наближил с управляваната от него композиция мястото,на което го чакали подсъдимите и неустановеното лице.Там единият от тримата го спрял с полицейска палка за проверка и го накарал да слезе от камиона.Под предлог,че ще бъде проверяван за алкохол водачът бил накаран да отиде до спрения край пътя „полицейски” автомобил, след което със сила бил вкаран в автомобила,където му поставили чувал на главата и белезници на ръцете.  Подсъдимият М. подкарал композицията, включваща влекача и полуремаркето с пълната цистерна,а подсъдимият И. с лекия автомобил,в който били третото неустановено лице и св.С. потеглил към Шумен.По-късно през нощта И. и М. се срещнали на уговорено място преди град Варна и първият подкарал автомобила към града,а М. го следвал с композицията.Тя била закарана до неизвестен паркинг ,на който полуремаркето с цистерната било откачено, а по нареждане на И. ***,където го изоставил. През това време св.С. и третият участник в престъплението  чакали на неустановено място.След приключване на „операцията” И. пристигнал и ги качил в автомобила си,а скоро след това спрял,свалил свидетеля,на когото свалили белезниците и чувала от главата и го оставили край пътя.

Горната фактическа обстановка е установена правилно от Шуменския окръжен съд , след задълбочен анализ на доказателствата по делото и след удовлетворяване на почти всички искания по доказателства на двамата подсъдими.

При тази фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон , като е приел ,че подсъдимият И.И. е извършил деяния по чл.199 ал.1 т.1 и т.4 вр.чл.20 ал.2 от НК  , по чл.346 ал.2 б”а” пр.2 вр.чл.20 ал.2 от НК и по чл.142 ал.2 т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК. Впрочем по правната квалификация подсъдимият и защитниците му не правят възражение.  Все пак следва да се уточни , че квалифициращият признак на първото деяние ”големи размери” се извлича от обстоятелството,  че общата стойност  на ограбеното имущество- 16 184 331,20 неденоминирани лева надхвърля многократно сумата от 777 000 неденоминирани лева ,представляваща 70 минимални заплати към м.02.1997 г , а вторият квалифициращ признак – опасен рецидив по чл.29 ал.1 б”а” и „б” от НК – от многобройните осъждания за тежки умишлени престъпления, от изтърпяването на които не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 от НК.  Останалите квалифициращи признаци на деянията – изоставяне на влекача без надзор и извършването на отвличането от две лица , произтичат от приетата фактическа обстановка.

Окръжният съд е обсъдил всички възражения на подсъдимите и защитниците им и е изложил съображенията си за тяхната неоснователност.  Доколкото , обаче подсъдимият И. се изживява като жертва на правосъдието, тъй като бил осъден без нито едно доказателство въззивният съд извърши отново задълбочена преценка на доказателствата , при която установи следното :

И трите деяния на подсъдимия И.И. са доказани по несъмнен начин съобразно императивната разпоредба на чл.303 ал.2 от НПК.

-  Първото доказателство , установяващо по какъв начин органите на полицията около година по-късно са се насочили към двамата подсъдими, като потенциални извършители на инкриминираните деяния  са показанията на св.Г. Г. – оперативен работник при РДВР Шумен. Този свидетел установява,че през 1998 година в района на гр.Айтос е бил извършен аналогичен грабеж на цистерна с нафта ,при който сред задържаните лица е бил подсъдимият И.И.. Полицейските служители от Шумен са изискали от колегите си от РПУ  Айтос дактилоскопни следи на всички задържани , за да  ги сравнят  с иззетите следи на неизвестните извършители при огледа на местопрестъплението по настоящото дело и по този начин са установили съпричастността на И. и към двете престъпления. Същите обстоятелства са коментирани  и в  експертното заключение на л.65-66 от том втори на сл.дело № 108/97 г.

-  Основното веществено доказателство ,установяващо участието на подсъдимия И. в  грабежа,отнемането на влекача и отвличането на св. Б.С. е намерената опаковка от вафла ”Наслада” ,върху която е открита дактилоскопна следа от пръст на дясната ръка на същия подсъдим ,която е сравнена с получената от РПУ Айтос.

Окръжният съд е изяснил всички действителни и мними проблеми по процесуалната валидност на това доказателство и изводите му са  правилни. Опаковката е иззета с протокола за оглед на мястото на престъплението, извършен сутринта на 27.02.1997 г /л.2 от том първи на сл.дело № 108/97 г /.  С разпит на поемното лице И. Г., извършен от съда / л.78 от нак.дело № 319/2010  /  е установено , че на място е снет отпечатък от опаковката , а за начина на снемането му  и за механизма на експертното изследване разказва подробно пред съда  съдебният експерт К. П. / л.71 и сл. от нак.дело/. По същите въпроси същият експерт е изготвил и писмено заключение / л.63-66 от том втори на ДП /. За произхода на пръстовия отпечатък са назначени две дактилоскопни експертизи / л.40-44 на том първи и л.68 от том втори на ДП /, които категорично установяват,че се касае до следа от палеца на дясната ръка на подсъдимия И.И.. При едната експертиза са използвани като сравнителен материал отпечатъци от дактилоскония масив на РПУ Айтос , а при другата – от Автоматизираната дактилоскопна идентификационна система „  АФИС”.

В Допълнението към въззивната си жалба подсъдимият И. заявява: ”Не оспорвам отпечатъка по хартийката,  която е намерена на въпросната поляна , сигурно и дактилоскопната следа е вярна”  , но „Тази хартийка е не само преносима , но е хвърчащ предмет и може във всеки удобен момент да бъде подменена”

Не е налице ,обаче  никаква подмяна на доказателства и този въпрос е изяснен много добре от първоинстанционния съд. Опаковката от вафла „Наслада” е иззета при огледа на местопрестъплението на 27.02.1997 год. и е описана в протокола за оглед / л.2 от том първи на сл.дело / като обект № 4. От тази опаковка е снета дактилоскопна следа , за която дълго време не е установено на кого принадлежи. До  този момент И. няма никакво процесуално качество по сл.дело № 108/97 , разследващите следователи дори не подозират за съществуването му  и нямат основание да нагаждат доказателства, за да го обвинят в нещо , което не е извършил. Едва през м.август  1998 година , след извършения и разкрит аналогичен грабеж край Айтос е направено описаното по-горе сравняване на пръстови отпечатъци на задържаните при втория грабеж с намерените при първия и тогава е установено съвпадението на пръстовите отпечатъци на подсъдимия И. и при двата грабежа.

-  Впрочем възраженията ,че опаковката от  вафла е подхвърлена биха имали някакво теоретично основание   само ако по делото не съществуваха обясненията на втория подсъдим Д.М. , които категорично установяват участието и водещата роля на И.И. и в трите престъпления.

Подсъдимият М. е разпитван в рамките на наказателното производство пет пъти-четири пъти на досъдебното производство и веднъж от окръжния съд.Обясненията му от ДП са приобщени от съда по реда на чл.279 ал.2 вр.ал.1 т.3 от НПК и са доказателство по делото.  Както правилно е констатирал прокурорът пред  първата инстанция обясненията на М. са противоречиви. Те се променят в развитие , следвайки доказателствата , които обвинението е събрало към момента на поредния му разпит и представляват опит за изграждане на правдоподобна версия, която да го оневини , или да умаловажи ролята му в деянията по чл.346 ал.2 и 199 ал.1 т.1 от НК, за които е обвинен.  Във въззивното производство ,обаче  подсъдимият М. не е страна ,тъй като не обжалва присъдата и не се присъединява към жалбата на И.. И след като по отношение на него присъдата е в сила отпада необходимостта да се обсъждат противоречията в обясненията му, свързани с личното му участие в престъпленията. Същественото е, че не съществуват противоречия по отношение на участието на подсъдимия И. и на ролята му на инициатор и организатор на трите престъпления и по този въпрос и в четирите си разпита на досъдебното производство М. е последователен. Пред съда този подсъдим  ,макар да декларира,че не се отрича от показанията си от следствието ,твърди,че били дадени под натиск, нещо което е очевидно невъзможно след като на всички разпити е присъствал упълномощеният от него защитник.

А съвкупната преценка дори само на обясненията на М. и на вещественото доказателство – дактилоскопна следа от пръст на дясната ръка на подсъдимия И., намерена на местопрестъплението доказва по безспорен начин участието му в изпълнителните деяния и на трите престъпления,за които е осъден.

Разбира се и подсъдимият М. не е осъден неоснователно , тъй като на пътен лист в кабината на влекача  ,с който е теглена цистерната е намерен  негов пръстов отпечатък и точно това доказателство свързва М.  с  престъпленията  и налага  той  да обясни  какво е правил в противозаконно отнетото МПС.   А обясненията му , преценени в съвкупност с останалите доказателства установяват и неговата вина и вината на подсъдимия И.И..

-  Косвено значение в същата насока имат и всички гласни доказателства и преди всичко показанията на свидетеля Б.С., заключенията на назначените експертизи ,както и намерените при огледа на 27.02.1997 г петна от синя боя и дунапрен , послужили да изготвянето на надписи „полиция” върху автомобила на подсъдимия И..

С оглед на всички коментирани по-горе доказателства изводът на окръжния съд , че подсъдимият И.Н.И. е извършител на престъпленията по чл.чл.199 ал.1 т.1 и т.4  , чл.142 ал.2 т.2 и  346 ал.2 т.2 от НК е правилен , а въззивните жалби на този подсъдим и на защитника му са неоснователни.

Макар единственото оплакване в жалбите  да е за необоснованост с искане за пълно оправдаване  на този подсъдим , следва да се посочи , че цялостната служебна проверка на присъдата не установи други нарушения,които да са се отразили на правилността на присъдата. В този контекст следва да се отбележи ,  че  и  наложените  му отделни наказания и определеното по реда на чл.23 ал.1 от НК най-тежко от тях – седем години лишаване от свобода не са явно несправедливи по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от

НПК.  Към момента на извършване на деянията подсъдимият И. е осъждан седем пъти за тежки умишлени престъпления от общ характер,а към момента на постановяване на присъдата – десет пъти. Той е инициаторът на  трите престъпления и е с водеща роля за извършването им. Поради това единственото основание да получи общо наказание по чл.23 ал.1 от НК към възможния минимум  и без приложението на чл.24 от НК е продължителния период от извършване на престъпленията до санкционирането им с обжалваната присъда.

Нещо повече окръжният съд е пропуснал да му наложи/както и на подсъдимия М./ и наказание по чл.346 ал.4 от НК ,   макар да е правоспособен водач на МПС.  Този пропуск при липсата на протест не може да бъде отстранен.

Окръжният съд е допуснал и  друга грешка ,която не се отразява на правилността на присъдата – в първото съдебно заседание по делото – 16.06.2010 - л.70 – ІІ от нак.дело 319/2010 съдът е постановил протоколно определение  ,с което е оставил без уважение гражданския  иск на пострадалия Д.С. против двамата подсъдими.  Определението е неправилно. Ако предявеният граждански иск е бил недопустим съдът е следвало да откаже да го приеме за разглеждане в наказателния процес, а не да го оставя без уважение.   А ако,след като го е приел , установи,че е неоснователен ,или недоказан  следва да остави исковата молба без уважение  с присъдата по делото , а не с определение- чл.301 ал.1 т.10 от НПК.

В мотивите към въззивното решение  бяха изложени съображенията на апелативния съд по доказаността на трите деяния, за които е осъден жалбоподателя , а от тях  следва извода за неоснователността на въззивните жалби.

Независимо от това се налага да бъдат коментирани и конкретните оплаквания.

Единственото конкретно оплакване в саморъчната въззивна жалба на подсъдимия И.И. е , че присъдата почивала на предположения.

Неоснователността на това оплакване произтича от всичко изложено по-горе.

В Допълнението към жалбата ,озаглавено „Молба”се правят и други оплаквания:

              - Деянието не било разкрито 20 месеца,макар да е извършено във Варненска област,където бил и Варненския затвор.

Продължителното , или по-краткото време за разкриване на извършителите няма отношение към задълженията на съда по чл.303 ал.2 от НПК , а органите на ДП очевидно не са задължени да сравняват отпечатъка от опаковка на вафла с пръстовите отпечатъци на затворниците от Варненския затвор, нито да знаят , че И.  за пореден път ще попадне там.  Отделен е въпросът защо не е използвана за сравнение още през пролетта на 1997 година  полицейската регистрация в системата” АФИС”  на И. и М. / л.136 и сл. от нак.дело № 319/2010 / , но и този въпрос няма отношение към доказването ,макар и със закъснение  на вината на подсъдимия И. с обжалваната присъда.

- Уликите , послужили като веществени доказателства не били иззети по надлежния ред, а процесуалните  нарушения , констатирани от окръжния съд при първоначалното внасяне на обвинителния акт не били отстранени.

Това твърдение не отговаря на истината и представлява само неуспешен опит да се изложат някакви съображения в подкрепа на неоснователната жалба. Действително делото е връщано за доразследване от съда поради допуснати процесуални нарушения. В много подробния и добре аргументиран нов обвинителен акт,изготвен от друг прокурор  – л.13 – л.17 - е посочено кои от нарушенията е било възможно да бъдат отстранени и кои не и какво е направено в изпълнение на задължителните указания на съда. Окръжният съд,   от своя страна също е направил всичко, което е било в правомощията му за изясняването и отстраняване на всички проблеми по събирането и приобщаването на веществените доказателства. Действията и изводите на съда са в рамките на закона  ,поради което няма нито едно веществено доказателство,залегнало в основата на осъдителната присъда,което да се събрано ,или приобщено в нарушение на съответните процесуални разпоредби.

- Показанията на подсъдимия М. не доказвали участието на И. в трите деяния и в тях никъде не се говорело за възнаграждение. Освен това свидетелите бъркали дни и сезони,въпреки,че”са минали 13 години от деня на събитието”

И това твърдение не отговаря на истината и вече бе коментирано от въззивния съд.  Действително М. не твърди,че е получил възнаграждение за участието си/ каквото обвинение, впрочем той няма / , но това обстоятелство няма отношение към доказването на  вината на подсъдимия И..  Колкото до грешките в показанията на свидетелите пред съда -  такива действително има  и то именно защото са изминали 13 години от извършването на престъплението. За точната дата има преки доказателства, първото от които е протоколът за оглед от 27.02.1997 година.

- Гражданският иск на пострадалия Б.С. бил неоснователен , а И. не можел да му плаща лихвите от 1997 година.

Искът не е неоснователен и по този въпрос окръжният съд  е изложил правилни съображения. Впрочем в първото съдебно заседание,в което този иск е приет за съвместно разглеждане подсъдимият И. великодушно е декларирал ,че „Човекът има право да си предяви гр.иск”- л.70 от нак.дело.  Колкото до дължимите лихви съдът ги е определил по закон , а не поради проявен субективизъм към жалбоподателя.

Поради това изразеното очакване на подсъдимия И. апелативният съд „със своя опит и знания да постанови правилното решение”, което било да постанови  „оправдателна присъда” не може да бъде удовлетворено.

В писмената жалба на служебния защитник на подсъдимия от първата инстанция се твърди,че окръжният съд не е събрал доказателства за вината на доверителя му и поради това присъдата почива на предположения.Поради това се пледира за отмяната й и за постановяване на оправдателна присъда.

И тази жалба е неоснователна.

Присъдата не почива на предложения и вината на подсъдимия И. е доказана по несъмнен начин – чл.303 ал.2 от НПК. По този въпрос окръжният съд е изложил подробни съображения , а по отношение на правилността им по-горе изложи свои съображения и апелативният съд.

Във въззивното съдебно заседание на подсъдимия И. е назначен нов служебен защитник, който поддържа писмените жалби на колегата си от първата инстанция и на доверителя си и излага и свои доводи в подкрепа на направеното искане за оправдаване на подсъдимия.

Основният довод на  новия служебен защитник е , че присъдата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата и без да бъде извършено разпознаване на подсъдимия И..

По отношение процесуалната валидност на събраните доказателства апелативният съд вече изложи съображения,а много подробни съображения по същия повод са изложени и в мотивите на окръжния съд.

Действително не е извършено разпознаване на подсъдимия И. от пострадалия Б.С. / впрочем такова оплакване прави и самият подсъдим /, защото то би било безпредметно. В показанията си свидетелят  изрично заявява,че не е могъл да види нападателите си ,тъй като деянието е извършено през нощта и веднага на главата му е поставен чувал. А когато е бил освободен и чувалът е бил свален от главата му той е бил по лице на земята и му е било наредено да не става половин час! Поради това ,макар да не е извършено разпознаване правото на защита на жалбоподателя не е ограничено,нито е разколебано установяването на авторството на деянията.

Поради тези съображения  са неоснователни и доводите на служебния защитник пред въззивния съд в подкрепа на искането за постановяване на оправдателна присъда и  обжалваната присъда по отношение на подсъдимия И.И. следва да бъде потвърдена.

Практическото значение на всичко , изложено по-горе се свежда само  до това , че богатото съдебно минало на подсъдимия И.Н.И. ще се обогати с единадесета осъдителна присъда, което обстоятелство едва ли представлява за него особен проблем.  Защото , както личи от Справката за съдимост – л.270 от том първи на сл.дело № 108/97 г , той е осъден с присъда на Бургаския окръжен съд по НОХД № 146/99 ,влязла в сила на 20.12.2001 г на дванадесет години лишаване от свобода за квалифициран грабеж  по чл.199 ал.2 т.3 от НК ,извършен на 11.08.1998 г , т.е. посоченото  деяние и деянията по настоящото дело  от 27.02.1997 г са в реална съвкупност и е следвало да бъдат групирани от първоинстанционния съд с произтичащите от това благоприятни последици за подсъдимия И.. Такова групиране , в което вероятно следва да бъдат включени и другите нови присъди на подсъдимия И. следва да бъде извършено от първоинстанционния съд по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК след влизане на присъдата в сила.

А на основание чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

                    Р     Е     Ш     И

ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 13.10.2010 година , постановена по наказателно дело № 319/2010 на Шуменския окръжен съд по отношение на подсъдимия  И.Н.И..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

                        Председател:

                          Членове: