№
14.12.2009г., гр. Варна
в името на народа
Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на
четвърти декември през две хиляди и девета година, в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Божидар Манев
ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова
Димитър Димитров
секретар Г.Н.
прокурор Илия Николов,
като разгледа докладваното от съдията Р.Лолова
ВНОХД №391 по описа за 2009 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на адв. Р.Н., като защитник на К.Х.Х. подсъдим по нохд № 227/2009г. по описа на Силистренския окръжен съд против присъдата, постановена от същия съд на 23.10.2009г., с която е признат за виновен за деяние по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 и чл.54 НК. Навеждат се основания за необоснованост и нарушения на материалния закон. Прави се искане присъдата да бъде отменена като делото се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд или се постанови нова оправдателна присъда.
Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.
Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда от 23.10.2009г., постановена по нохд № 227/2009г. Силистренският окръжен съд е признал подсъдимия К.Х.Х. за виновен в това, че на 15.05.2009г.в гр.Силистра, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – пластмасова бутилка бира „Балкан” 2,5л. и сумата от 21 лв. от владението на Н.С.П. ***, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребил за това сила и на основание чл.199 ал.1 т. 4 вр.чл.198 ал.1 и чл.54 НК му е наложил наказание от шест години и девет месеца лишаване от свобода при строг режим.
На осн. Чл.70 ал.7 НК е постановил да се изтърпи остатъка от неизтърпяното наказание от 2 години и 15 дни определено с опр.№774/06г. по чнд 919/06г. на СРС, отделно от присъдата. Осъдил е подсъдимия да заплати на Н.П. 150лв. неимуществени вреди както и направените разноски и такси по делото.
За да стигне до този резултат съдът е приел за установено
от фактическа страна следното:
На 14.05.09г. свид. П. бил на гости у свой приятел в гр.Силистра. На следващия ден излязъл около 15ч. до близкия магазин. От там купил бутилка бира 2,5л. „Балкан” и цигари, като сметката му била около 8лв. Имал навик да не държи парите си на едно място като в задния си джоб имал 180-200лв., с които имал намерение да купува тапети, в левия си джоб имал банкнота от 20лв. и монета от 1лв., а в десния – 10лв, с които платил. Като платил сметката рестото поставил отново в десния си джоб. Тъй като до магазина имало барче и там работела позната на негов съученик, той влязъл там с намерение да се информира за последния. От бармана разбрал, че въпросната жена не работи вече там, заговорили се и решил да си поръча бира и седнал на единствената маса отвън заедно с бармана. Последния влязъл да направи забележка на клиентите вътре, че вдигат шум. През това време от там излезли подс. Х. свид. М.. Подсъдимия на два пъти сядал и ставал от въпросната маса до свид. П., който се усъмнил от поведението му и решил да си тръгне без да си допие бирата. Платил с останалите му 2лв. и тръгнал по ул.”Ф.Тотю”. вървейки по улицата, забелязал по другия тротоар да върви свид. М., след което получил удар в тила, от който паднал на лявата си страна на бордюра като охлузил китката, лакътя и рамото си. При ставането си, усетил, като подсъдимия бръкнал в левия му джоб и взел намиращите се там пари. Междувременно получил още един удар като паднал на дясната си страна като си счупил горен кучешки зъб и очилата си, изтървал и бутилката бира, която се изтърколила. В този момент видял подсъдимия да минава пред него за да вземе бутилката с бира. Пострадалия се върнал назад като помолил случаен гражданин да се обади по неговия мобилен телефон на полицията, но тъй като той не успял, се прибрал в дома на приятеля си и оттам се обадил на полицай, когото познавал по повод службата му.
През това време подсъдимия и свид. М. били задържани по сигнал на неустановени граждани докато пиели от отнетата бира до блок намиращ се на кръстовището на ул. „Ф.Тотю” и ул.”П.Мутафчиев”.
На следващия ден пострадалия посетил „Съдебна медицина” където му било издадено мед. свидетелство, в което е отразено, че има оток в тилната част на главата с площ 3/3 см., отчупване на част от трети горен десен зъб, кафеникави ожулвания с неправилна форма по горно-външната повърхност на лявото рамо, горно-външната повърхност на лява мишница над лакътя и горната повърхност на втори пръст на лявата ръка, като уврежданията могат да бъдат получени по механизма описан от пострадалия. Изслушаната СМЕ дава заключение,че се касае до лека телесна повреда, изразяваща се в временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Увреждането в тила може да се получи при удар с юмрук отзад в главата и последващо падане от собствен ръст върху асфалта.
С протокол за доброволно предаване подсъдимия е предал сумата от 21лв. като собственоръчно е отбелязал, че е бил в нетрезво състояние, вследствие на което предизвикал скандал и взел сумата от жалбоподателя. Извършено е било разпознаване, като пострадалия е посочил подсъдимия като извършител на деянието.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства. Правилно и законосъобразно окръжният съд е кредитирал изцяло показанията на пострадалия, които са последователни, пълни и логични и де подкрепят и от останалия събран доказателствен материал.
Правилно, обосновано и законосъобразно окръжният съд е приел, че подсъдимият е извършител на грабежа. Същия е осъждан многократно, като това деяние е извършено при условията на опасен рецидив.
По жалбата:
Подсъдимият описва една коренно различна фактическа обстановка: След като напуснали заведението, като пострадалия нямал достатъчно пари да си плати сметката, тримата – той, постр. П. и свид. М. тръгнали заедно. Подсъдимия поискал да пие от бутилката с бира, постр. П. му отказал като го напсувал, тогава разгневен от обидата подс. Х. ударил шамар на постр.П., който паднал на земята. Не бил вземал никакви пари, а само шишето с бира. Тези негови обяснения се възпроизвеждат частично и от свид. М., но правилно не са кредитирани, тъй като последния е бил в изключително нетрезво състояние, не е имал спомен за случката като на следващия ден е питал какво е станало, а освен това е в приятелски отношения с подсъдимия. Самия той, в с.з. на 23.10.09г. е заявил, че този ден е бил много пиян и нищо не помнел. Неговите показания не кореспондират с останалите събрани доказателства, както и с част от обясненията на подсъдимия – кой къде е седял при плащането на сметката в заведението, как са вървели по улицата, че при удара пострадалия е паднал по гръб, че му е нанесен само един шамар, а такива увреждания не са установени по тялото му и не може да се обясни по никакъв начин увреждането в областта на тила. Свидетеля заявява ,че са взели само бутилката бира и дори не успели да я отворят когато дошли полицаите. Свид. Ю., живущ в близост обаче в показанията си заявява, че двамата са седели до едно дърво и са пиели бира когато са пристигнали полицаите.
Защитата на подсъдимия твърди, че не е възможно да се бръкне в левия джоб на пострадалия, след като е паднал на лявата си страна, но отнемането на сумата е станало в момента когато той сее изправял, а не докато е лежал на лявата си страна на земята. При положение, че подсъдимия е бил зад пострадалия, нанасяйки му удар отзад, то при изправянето му, точно левият джоб е най-удобен за кражба.
Не може да се кредитира изявлението на подсъдимия в жалбата, че той едва ли не е дочакал органите на реда, а пострадалия бил този който е избягал. Установено е, че двамата със свид. М. са били достатъчно пияни, за да се спрат на улицата и да пият от отнетата бутилка бира, където са и били установени от полицията.
Подсъдимия твърди, че „е бил псуван безогледно” от пострадалия но няма никакви други доказателства за това. Никой от гражданите на улицата не е бил свидетел на някакъв скандал между тях. Ударите са нанесени отзад на пострадалия което още веднъж отхвърля тезата на подсъдимия, че му е ударил шамар, разгневен от обидите.
Правилно е заличен и свидетеля И. Х., чиито показания не биха могли да бъдат присъединени при липса на съгласие на страните.
Подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 НК като деянието е извършено при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”б” НК. За отнемането на вещите и парите е използвана сила – два удара в тилната част на главата като целта е била да се сломи съпротивата на жертвата и да може подсъдимия безпрепятствено да упражни фактическа власт върху отнетото. Размерът на отнетото имущество е без значение.
При определяне на размера на наказанието окръжният съд е взел предвид както степента на обществена опасност на извършителя, така и на деянието. Деянието е изключително цинично и дръзко имайки предвид времето и мястото на извършването. Единственото смекчаващо отговорността обстоятелство е възстановяването на сумата. Отчитайки в мотивите превес на отегчаващите такива съдът е определил наказание над минимума, под средния размер, но поради липса на протест това нарушение не може да бъде поправено. Определеното наказание в никакъв случай не е завишено, то дори е занижено по размер.
Правилно съдът е постановил и изтърпяване на неизтърпяна част от предходно наказание по определение на СРС №77413.09.06г. по чнд № 919/06г., завишено по реда на чл.24 НК с 2г. л.св. С определение от 27.02.09г. на Ловечкия окръжен съд подсъдимия е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието от 2г.2м.15дн. по определението на СРС. Тъй като деянието е извършено в този изпитателен срок, то подсъдимия следва да изтърпи и тази неизтърпяна част от него. В мотивите си окръжният съд е определил този срок на 2г. 15дни, вместо 2г.2м.15дн. но това не може да бъде поправено от тази инстанция.
По отношение на гражданския иск същия е основателен и е определен по справедливост и отговаря на претърпените болки и страдания от пострадалия.
Поради всички тези съображения жалбата на подсъдимия е неоснователна и правилно и законосъобразно окръжният съд е стигнал до единствения верен извод за виновното му поведение и го е признал за виновен по възведеното обвинение. Няма основания за връщане на делото поради допуснати процесуални нарушения. Жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Поради изложените съображения присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 23.10.2009г. на Силистренския окръжен съд, постановена по нохд №227/2009г. по отношение на подсъдимия К.Х.Х. с ЕГ№**********.
Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.