Р Е Ш Е Н И Е от 17 декември 2007 година Варненският апелативен съд , наказателно отделение в съдебно заседание на седми декември две хиляди и седма разгледа наказателно дело № 391 по описа за 2007 година.

Производството е по чл.318 ал.1 от НПК.

Образувано е по жалба на гражданските ищци А.Т. и И.Т. против присъда № 43/13.07.2007 по наказателно дело № 224/2007 на Силистренския окръжен съд с искане за изменението й в гражданско-осъдителната й част.

С присъдата окръжният съд признал подсъдимия С.Г.К. за виновен и на основание чл.123 ал.1 и чл.55 ал.1 т.2 от НК му наложил наказание “Пробация”с конкретно посочени три пробационни мерки за срок от една година.

Осъдил го да заплати ,солидарно с “В и К” ООД Силистра обезщетение за причинени неимуществени вреди на гражданските ищци А.Т. и И.Т. по 8 000 лева на всяка от тях със законната лихва ,като отхвърлил двата иска до пълния им размер от по 50 000 лева.Присъдил държавна такса и разноски,които възложил само на подсъдимия.

Гражданските ищци считат ,че е нарушен закона при определяне размера на двете обезщетения за неимуществени вреди и молят въззивния съд да ги присъди в поисканите размери.

Ищците се представляват пред апелативния съд от повереник , който поддържа жалбата им и развива доводи за нарушение на закона при определяне на обезщетенията. Моли да се присъдят и разноски за двете инстанции,тъй като окръжният съд,въпреки,че е бил сезиран с такова искане не е присъдил разноски за първата инстанция.

Подсъдимият, чрез защитника си пледира за потвърждаване на присъдата в гражданско-осъдителната й част, а представител на гражданския ответник,редовно призован не се явява и не се ангажира със становище по жалбата.

Прокурорът предлага жалбата да бъде уважена.

Варненският апелативен съд,за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото се е провело при условията на чл.373 ал.2 във вр. с чл.372 ал.4 от НПК , като подсъдимият К. е признал следната фактическа обстановка:

Подсъдимият бил технически ръководител във “В и К” ООД Силистра. Той ръководил група работници , в задълженията на които било почистването от растителност на районите около помпените станции.

На 7.03.2007 група,ръководена от К. започнала сеч на тополи в района на “Първи подем” на “В и К” Силистра..Всички работници били инструктирани по безопасност на труда.В процеса на рязане и събаряне на тополите през района преминал с автокрана си пострадалия С.Т. и предложил да окаже помощ като вдигне с люлката на крана работник,който да закачи стоманено въже на поредната топола. Подсъдимият го допуснал на работната площадка,макар Т. да не бил инструктиран по безопасността на труда и след като с помощта на автокрана било вързано дървото К. казал на Т. да дръпне крана от площадката. Преди да се е уверил,че нареждането му е изпълнено К. лично започнал да реже дървото с моторен трион , а тракторист започнал да го тегли със закаченото въже. В процеса на падане дървото променило първоначалната си посока , паднало върху крана и причинило смъртта на С.Т.

По посочената фактическа обстановка не се спори.

Вината на подсъдимия К. се изразява в това,че е извършил деяние по чл.123 ал.1 от НК, като последица от нарушаването на следните норми за безопасност на труда – чл.18 от Инструкция № 3-17 , която разпоредба разрешава събарянето на дървета с едностранно развита корона само при вземане на конкретни допълнителни мерки , които в случая не са взети , чл.14 от ЗЗБУТ – взетите мерки за поваляне на дървото в желаната посока са се оказали недостатъчни , чл.19 от ЗЗБУТ – участниците в повалянето на дървото не са запознати с оценката на риска и чл.9 т.8 от ПБТГ – всички лица ,намиращи се в опасната зона са работили без каски.

Доколкото подсъдимият е признал извършването на посочените нарушения и присъдата в наказателно-осъдителната й част не е обжалвана и е влязла в сила няма да се коментира подхода на окръжния съд , който не е идентифицирал нито един от посочените нормативни актове и въобщо не е ясно какви са точните им наименования и кой и кога го е издал.

Пряка последица от осъдителната присъда е обезщетяване на пострадалите за причинените им неимуществени вреди.

Съдът е конституирал като граждански ищци съпругата и дъщерята на загиналия и след като е обсъдил активната им легитимация и пасивната легитимация на подсъдимия като пряк виновник и на “В и К”ООД Силистра,като негов работодател е направил правилния извод,че ищците следва да бъдат обезщетени. Съдът е оценил претърпените неимуществени вреди на сумата от по 8 000 лева на всяка от ищците по съображения,че се касае до непредпазливо деяние и е налице”изключителна съвина”на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Тази съвина , според първоинстанционния съд е налице,тъй като Т. сам е предложил услугите си да помогне за събаряне на дървото,без някой да му е възлагал такава задача и е пренебрегнал нареждането на подсъдимия,след това да се дръпне.

Въззивният съд намира , че не е налице съвина на пострадалия , а още по-малко “изключителна”.

Такава би била налице, ако Т. се бе включил в работата по събаряне на тополата без да е получил разрешение за това.От обстоятелствената част на обвинителния акт,обаче, която подсъдимият декларира,че изцяло признава на основание чл.371 т.2 от НПК личи , че Т. се е обърнал за разрешение към подсъдимия и той го е допуснал да помогне на работниците без да е инструктиран за безопасността на труда , без да е запознат с риска на който се подлага и без да е оборудван поне с каска.Поради това в пряка причинна връзка с попадането на пострадалия на работната площадка е само поведението на подсъдимия.Ако той бе отклонил предложението на Т. да окаже помощ съставомерния резултат не би настъпил.Освен това подсъдимият К. е наредил на пострадалия да дръпне крана , но лично е започнал да реже тополата без да се увери,че кранът и пострадалия не се намират на работната площадка. Следователно и във връзка с това негово поведение,което не е оценено като нарушение на правна норма изключителна вина за настъпването на съставомерния резултат отново има само подсъдимият Т., а пострадалият няма съвина за настъпването му. Впрочем такава съвина не е обсъждана и при определяне на наказанието за извършеното престъпление ,а ОС е решил да я констатира едва при определяне размера на дължимите обезщетения.

По изложените съображения и като съобрази и принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД въззивният съд прие,че съответни на претърпените неимуществени вреди и на посочения принцип са обезщетения в размер по 25 000 /двадесет и пет хиляди лева /за всяка от ищците,в какъвто смисъл следва да бъде изменена присъдата в гражданско- осъдителната й част.

Следва да бъде определена нова държавна такса,която да се заплати по равно от подсъдимия и гражданския ответник , както и да се присъдят поисканите разноски за адвокатско възнаграждение за целия наказателен процес.

Присъдените разноски от окръжния съд /извън адвокатския хонорар/ следва да останат за сметка само на подсъдимия,който не е обжалвал присъдата в тази й част.

Водим от горното и на основание чл.337 ал.3 от НПК Варненският апелативен съд

Р Е Ш И

ИЗМЕНЯ присъда № 43/13.07.2007 по наказателно дело № 224/2007 на Силистренския окръжен съд само в гражданско-осъдителната й част , като УВЕЛИЧАВА размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на гражданските ищци А.М.Т. и И.С.Т. по на 25 000 / двадесет и пет хиляди /лева на всяка от ищците със законната лихва от 07.03.2007 до окончателното заплащане на сумите.

Осъжда подсъдимия С.Г.К. и гражданския ответник “В и К” ООД Силистра да заплатят на държавата по 1 000 / хиляда / лева държавна такса върху уважените граждански искове , а на гражданските ищци А.Т. и И.Т. – по 400 / четиристотин /лева разноски по делото за адвокатски хонорар.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

С решение № 182 от 07.04.2008 година на ВКС е оставено в сила решението на Апелативен съд – Варна.