№
29.03.2010г., гр. Варна
в името на народа
Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на
двадесет и пети март през две хиляди и десета година, в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов
ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова
Павлина Димитрова
секретар С.Д.
прокурор Илия Николов,
като разгледа докладваното от съдията Р.Лолова
ВНОХД №39 по описа за 2010 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалби на адв. А.К., като защитник на С.Д.Б. и адв. Г.И., като защитник на М.С.Д., подсъдими по нохд № 1636/2009г. по описа на Варненския окръжен съд против присъдата, постановена от същия съд на 18.01.2010г., с която първият е признат за виновен за деяния по чл.198 ал.1 вр.чл.26 ал.2 вр.чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 НК. и по чл.346 ал.2 т.1 пр.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 НК, а вторият – за виновен по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.26 ал.2 вр.чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 НК и по чл.346 ал.2 т.1 пр.2 и т.2 пр.3 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 НК. Навеждат се основания за явна несправедливост на наложеното им наказание. Прави се искане присъдата да бъде изменена като се намали размера на определеното им наказание, а за първия и да се приложи разпоредбата на чл.66 НК.
Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите.
Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими.
Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда от 18.01.2010г., постановена по нохд № 1636/2009г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия С.Д.Б. за виновен в това, че за периода 14.01.2009г. – 31.01.2009г. в с.Синдел, Варн. обл. и гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие като съизвършител, отнел движими вещи от различни граждани на обща стойност 3118,85лв. , без тяхно съгласие, с намерение да ги присвои като е употребил за това сила и на основание чл.198 ал.1 вр.чл.26 ал.2 вр.чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 НК му е определил наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода при общ режим., като го е оправдал за част от вещите на обща стойност 29лв. Признал го е за виновен и за това, че за периода 20.01.09г.-01.02.09г. в гр.Варна, в съучастие като съизвършител, противозаконно отнел чуждо МПС „ВАЗ21061” ДК№ В4968 КС, от владението на П.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го ползува, като го оставил без надзор като на основание чл.346 ал.2 т.1 пр.2, вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 НК му е определил наказание от десет месеца лишаване от свобода при общ режим. На основание чл.23 ал.1 НК му е определил да изтърпи най-тежкото от тези наказания – две години и десет месеца лишаване от свобода при общ режим.
Признал е втория подсъдим М.С.Д. за виновен в това че за периода 14.01.2009г. – 31.01.2009г. в с.Синдел, Варн. обл. и гр.Варна, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие като съизвършител, отнел движими вещи от различни граждани на обща стойност 1885,97лв. , без тяхно съгласие, с намерение да ги присвои като е употребил за това сила и на основание чл.199 ал.1 т.4чл.198 ал.1 вр.чл.26 ал.2 вр.чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 НК му е определил наказание от четири години и единадесет месеца лишаване от свобода при строг режим., като го е оправдал за част от вещите на обща стойност 29лв. Признал го е за виновен и за това, че за периода 20.01.09г.-01.02.09г. в гр.Варна, в съучастие като съизвършител, противозаконно отнел чуждо МПС „ВАЗ21061” ДК№ В4968 КС, от владението на П.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го ползува, като го оставил без надзор като на основание чл.346 ал.2 т.1 пр.2,т.2 пр.3 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 НК му е определил наказание от единадесет месеца лишаване от свобода при строг режим. На основание чл.23 ал.1 НК му е определил да изтърпи най-тежкото от тези наказания – четири години и единадесет месеца лишаване от свобода при строг режим. Зачел е предварителното им задържане по мярка за неотклонение, произнесъл се е и по веществените доказателства.
Производството се е размило по реда на глава ХХVІІ НПК като подсъдимите са признали фактите и обстоятелствата по обвинителният акт и са заявили, че не желаят събиране на допълнителни доказателства.
След като съдът се е убедил, че направените самопризнания се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, от които се установява авторството, времето и механизма на извършените деяния е стигнал до извода за виновност на двамата подсъдими, признал ги е за виновни по възведените из обвинения и им е определил наказания при условията на чл.58а НК.
В този смисъл жалбите и на двамата подсъдими са по отношение вида и размера на определеното им наказание.
В жалбата на подс. Б. се излагат съображения за определяне на наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства, както и че съществуват основания за определяне на наказанието при условията на чл.66 НК.
Оплакванията са неоснователни.
При определяне на размера на наказанието окръжният съд е взел предвид както степента на обществена опасност на извършителя, така и на деянията. Деянията по чл.198 НК са пет, извършени в рамките на 15 дни. Освен общата престъпна дейност с подс. Д., той има извършен и един самостоятелен грабеж, като е бил инициатор на общата престъпна дейност. Деянията са изключително дръзки имайки предвид времето и мястото на извършването, предварително обмислени, като за извършването на грабежите се снабдили и с автомобил. Единственото смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото му съдебно минало, като предишните му осъждания, които са реабилитирани се отчитат само като характеристични данни. Процесуалното му поведение е вече веднъж отчетено като производството е преминало по реда на глава 27 НПК. Отчитайки в мотивите всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът е определил наказание под определения минимум. Изложил е и мотиви защо не следва да се прилага разпоредбата на чл.66 НК. Настоящата инстанция възприема тези мотиви като също счита, че няма основание за приложение режима на условното осъждане по отношение този подсъдим. Отрицателните данни за личността му, обстоятелството, че само неговото разкриване е сложило край на престъпните му посегателства дават основание да се приеме, че той не е лице със ниска степен на обществена опасност. Напротив, упорито и методично е преследвал престъпните си цели.
По отношение на втория подсъдим М.Д., същия е лице с висока степен на обществена опасност, извършил е деянията при условията на опасен рецидив, като е осъждан осем пъти на лишаване от свобода, извършил е четири грабежа в рамките на три дни. Правилно съдът не е отчел нито едно смекчаващо вината обстоятелство.
Поради всички тези съображения жалбите на подсъдимите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение , а присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
При служебната проверка на присъдата настоящата инстанция намира, че няма основание за оправдаване на подсъдимите за част от вещите. Неправилно съдът е приел, че тъй като тъй като те били официални удостоверителни знаци, могли да бъдат предмет на друго престъпление. Обвинение за такова престъпление няма. Вещите са се намирали в отнетите чанти и само поради това обстоятелство те могат да бъдат предмет на грабеж, тъй като не се отнемат отделно и извършителите не биха могли да знаят какво съдържа отнетата чанта.
Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 18.01.2010г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд №1636/2009г. по отношение на подсъдимите С.Д.Б. с ЕГ№********** и М.С.Д. с ЕГ№ **********.
Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.