Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Варна 05.02.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на седемнадесети декември две хиляди и девета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Илия Пачолов

ЧЛЕНОВЕ:Живка Денева

Румяна Панталеева

Секретар Г.Н.

Прокурор ВИЛЕН МИЧЕВ

Като разгледа докладваното от съдия Денева

ВНОХД №389 по описа за 2009 година.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв.С.Г., защитник на подс.А.С.А., молба от последния и по жалба на адв.П.С., защитник на подс.И.В.Д., както и молбо от този подсъдим, против присъдата, постановена на 12.10.2009 г., по НОХД №776/2009 г. на ОС-Варна, с която са били признати за виновни, като по отношение на подс.А.А. на основание чл.152 ал.4 вр. ал.3 т.1, т.2 и т.5 вр.ал.1 т.1 от НК и чл.54 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от деветнадесет години, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

По отношение на подс.И.Д. на основание чл.152 ал.4 вр. ал.3 т.1 и т.2 вр. ал.1 т.2 от НК и чл.54 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от петнадесет години, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

На основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение наказание наложено на подс.Д. по НОХД №1110/07 г. по описа на ВОС-лишаване от свобода за срок две години и шест месеца-при първоначален общ режим.

Зачетено е предварителното задържане по отношение и на дмата подсъдими.

Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства.

Подсъдимите са били осъдени да заплатят по делото направените разноски.

В подадената жалба от адв.Г. се сочи, че присъдата е необоснована, между доказателствените материали съществуват противоречия, а приетата фактическа обстановка не се подкрепя от доказателствата. Твърди се, че е съдът неоснователно е отказал да разгледа делото по реда на глава 27 от НПК. Моли настоящата инстанция да преквалифицира деянието, като приеме, че е налице опит и да наложи минимално наказание предвидено в чл.152 ал.3 т.1, т.2 и т.5 вр. ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 от НК. С молбата на подс.А. се иска намаляване на наложеното наказание.

В подадената жалба от адв.С., защитник на подс.Д. се сочи, че присъдата е необоснована, противоречи на закона и е явно несправедлива. Иска се преквалификация на деянието, тъй като безспорно се касае за опит за изнасилване. Моли присъдата на ВОС да бъде отменена. С молбата си подс.Д. иска размера на наложеното наказание да бъде намален.

В с.з. защитата на подс.А. подържа подадената жалба, като моли съда да измени квалификацията на деянието, като се приеме, че е опит по смисъла на чл.18 ал.1 от НК и да намали наложеното наказание.

В с.з. защитата на подс.Д. иска съда да отмени присъдата на ВОС и върне делото за ново разглеждане от друг състав. Сочи се, че е налице опит за извършване на изнасилване. Сочи, че присъдата е явно несправедлива, противоречи на закона и поради тази причина моли за отмяна на същата.

Представителят на АП-Варна изразява становище, че подадените жалби са неоснователни и присъдата следва да бъде потвърдена.

В последната си дума подс.А. моли съда да намали присъдата и изразява съжаление.

В последната си дума подс.Д. моли съда да намали присъдата или делото да се върне за ново разглеждане от ВОС, тъй като няма извършено изнасилване и деянието не е особено тежък случай.

Въззивното инстанция, като разгледа становището на страните и провери законността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.213 и 214 от НПК намира за установено от фактическа страна следното:

Подс. А. бил осъждан. С определение по НОХД № 121/01г., влязла в сила на 04.12.2001 г. на PC Девня- за престъпление по чл. 195 ал.1 т.З т.5 вр.чл. 18 ал.1 от НК, като с приложението на чл. 55 ал.1 т. 1 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 6 м., отложено с изпитателен срок от 3 години на основание чл. 66 ал.1 от НК. По НОХД № 242/03г. на РС Девня, влязла в сила на 29.12.2003г.- за престъпления по чл. 195 ал.1 т.4 НК и за престъпление по чл. 346 ал.2 т.1 и т.З вр. ал.1 вр.чл. 20 ал.2 вр.чл. 63 ал.1 т.З от НК, му било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 6 м., изтърпяването на което било отложено с изпитателен срок от 2 г.6 м. С присъда по НОХД № 26/04г. на РС Девня, влязла в сила на 30.06.2004г. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 152 ал.1 т.2 пр.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от две години при първоначален общ режим. С тази присъда е приведено в изпълнение определеното му наказание по НОХД № 121/01 г. Наказанието по НОХД № 26/04г. било изтърпяно от подсъдимия на 21.08.2006г.

Подс. Д. бил осъждан по НОХД № 1110/07г. Със споразумението от 10.12.2007г. за престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 3 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК при приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, отложено по чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години и шест месеца.

От съвместното си съжителство с Г.Д. подс. А. *** имал две деца. Живели в с. Брестак в къща близо до къщата на майка й Ж.Р.. След като се разделили Г.Д. заживяла с брата на подс. Д.. Подс. А. се интересувал за децата си като поддържал връзка с Ж.Р.. Подс. Д. бил племенник на Ж.Р..

През м. 12.2008г. подсъдимите работели в гр. Провадия, обитавали една квартира. На 06.12.2008г. отишли да помогнат на хазяина си и като приключили работата си вечерта той ги почерпил с вино. След това си тръгнали и отишли в барче, където пили по няколко бири. Подс. Д., който през деня се бил обадил на Ж.Р. за да честити именния ден на свид. М., с когото тя живеела на съпружески начала, предложил на подс. А. ***, за да си вземе дрехи от дома на Г.Д.. Двамата отишли на ж.п. гара Провадия купили си бира, която изпили във влака. В гр. Вълчи дол отново си купили бира и продължили пеш за с. Брестак около 10 км.

В с. Брестак пристигнали след полунощ, т.е. в ранните часове на 07.12.2008г. Валял силен дъжд. Двамата били вече алкохолно повлияни, потърсили отворен търговски обект, за да си купят още бира, но всички магазини били затворени. Тогава подс. А. предложил двамата с подс. Д. да отидат до дома на Ж.Р., да вържат свид. М., и да я изнасилят. Подс. Д. се съгласил. Разбрали се да си говорят с чужди имена и с преправени гласове, за да не ги разпознаят.

Двамата отишли до дома, където живеели Ж. Р. и свид. М.. Измъкнали от пантите входната врата, която била заключена със синджир. Намерили парчета керемиди и започнали да ги хвърлят по стъклата на прозорците. Ж. Р. и свид. М. се събудили от звука на счупените стъкла. Свид. М. веднага станал и възприел на светлината на електрическата крушка пред входа силуета на подс. А.. Ж.Р. веднага позвънила на полицията, като обяснила какво се случва. Дежурният офицер я уверил, че ще изпрати екип. Р. и свид. М. излезли пред дома си и започнали да викат, а подсъдимите избягали и се скрили зад къщата.

Р. и свид. М. се преместили в по-малката стая на къщата и си легнали. След около 5-10 минути подсъдимите се върнали и отново започнали да чупят стъкла. Свид. М. погледнал и видял подс. Д., който се бил хванал за дама. В този момент подс. А. изключил автоматичния бушон за осветлението в къщата. Р. започнала да вика, свид. М. й казал да бягат като се качат на тавана. Тъй като била слаба и болна жена Р. не можела да се качи и предложила да се скрият под леглото. Свидетелят успял да се вдигне през дупката на таванското помещение, а жената се бутнала под леглото.

Подс. А. и Д. влезли през прозорците във вътрешността на къщата. Познавали разположението на стаите, тъй като многократно били посещавали дома. Влезли в малката стая срещу входа. На светлината на запалката си свид. М. видял подс. А., който държал тояга и удрял по тавана към него. Подс. Д. видял краката на Р. под леглото, хванал я и я извлачил от там. Р. започнала да вика на мъжа си да слезе. Подс. А. дал тоягата на подс. Д. и той започнал да удря по тавана. Свид. М. се опитал да хване тоягата и да я изтегли нагоре, но не успял и изтървал запалката си. Подс. А. изправил Р., бутнал я с крака си и тя паднала по гръб. Подс. А. свалил долнището на пижамата и бельото й, свалил и своите панталони и легнал върху нея. С два пръста започнал да бърка във вагината й, а след това казал да му хване члена и да го постави в своя полов орган. Р. викала на мъжа си, че я изнасилват, но той не можел да й помогне тъй като подс. Д. му пречел да слезе. Подс. А. й казвал да мълчи. Тя успяла да се отскубне и да побегне навън, последвана от подс. А..

Настигнал я на двора близо до външната врата на къщата, блъснал я в гърдите и я съборил отново по гръб. Започнал да я рита с крака по главата. Успял да свали долнището й, събул си панталоните и започнал да се мъчи да проникне с половия си орган в половия орган на Р.. Тя искала да избегне това, като се въртяла по земята в калта. Жената се опитвала да се съпротивява и го хапела по ръцете. Въпреки това подсъдимият успял да вкара половия си член във входа на влагалището и осъществил съвкупление.

През това време при всеки опит на свид. М. да слезе от тавана, подс. Д. му нанасял удари с тоягата като разбил поставения фазер на много места. При тези движения от джоба на подсъдимия изпаднал портфейла му. Свид. М. решил да избяга по друг начин, разбил покрива на къщата, излязъл през образувания отвор и тръгнал да търси помощ от съседите. Подс. Д. останал с впечатлението, че свид. М. се е примирил с положението. Излязъл навън, за да види какво става. През това време Ж. Р. викала за помощ.

Подс. Д. отишъл до подс. А. и жената. Носел тоягата и с нея замахнал да удари Р., но ударил подс. А.. След удара, той станал, и подс. Д. започнал да нанася удари с дървото по тялото на Р.. Нанесъл и няколко безразборни удара, след което той и подс. А. започнали да я ритат по главата, тялото и крайниците. Подс. Д. свалил изцяло дрехите й от кръста надолу, насила й разтворил краката. Държал с лявата си ръка ръката на жената над главата й, а дясната си ръка вкарал до китката във влагалището й. Р. крещяла за помощ. Подс. А. влязъл в къщата да пази свид. М.. Подс. Д. изкарал ръката си и започнал да притиска половия си член към влагалището й като се опитвал да го вкара. Жената усещала контакта с половия му член и се мърдала, за да му попречи. Подс. Д. я ударил по главата с тоягата и Р. изпаднала в безсъзнание. Подсъдимият възприел, че тя не оказва вече никаква съпротива и осъществил проникване с половия си член във влагалището на пострадалата.

Тъй като свид. М. не се обаждал повече, подс. А. излязъл навън и видял подс. Д. да се клати над жената. Постоял до тях няколко минути, скочил през портата и отишъл до къщата на бившата си жена Г.Д.. Разбил вратата и влязъл вътре. Измил се, облякъл си чисти дрехи.

Подс. Д. от своя страна прескочил оградата и минал по черен път към гората. Пренощувал там.

Междувременно свид. М. търсел помощ. Отишъл до дома на свид. И., но свидетелката му казала, че няма телефон и не може да му помогне. Докато разговаряли свидетелката чувала виковете на пострадалата “Помощ”.

Свид. М. пробягал до дома на свид. П., казал им, че убиват жена му. Свидетелите чували виковете на жената и неясен мъжки глас. Свид. П. се обадила в полицията, откъдето я уведомили, че тръгват веднага. Поради обслужването на друг инцидент, силния дъжд и отдалечеността на селото полицейският екип се забавил. След 10-15м. свид. М. отново отишъл до дома на свид. П. и ги попитал дали са се обадили в полицията. Те потвърдили и докато разговаряли забелязали полицейски автомобил, който се приближавал към района.

С тяхна помощ били уведомени органите на полицията, като на мястото пристигнали свид. П. и колегата му Д.. Отивайки на място, без да е наясно с това какво се е случило се ослушали. Тъй като не се чувал никакъв шум свид. П. се обадил на дежурния офицер и поискал номер за връзка с мъжа на Р.. Дежурният му продиктувал номер. Свидетелят отново слязъл от л.а. и тогава чул стонове и глас, който викал „Помогнете бе, помощ, много ме мъчиха бе! Елате бе, помогнете бе!”. Служителите незабавно се отправили по посока на гласа. По пътя минавайки покрай къщата на дъщерята на пострадалата – полицейските служители забелязали отворена врата и видели подадената глава на подс. А., който поздравил свид. П.. Продължили и след около 70-80м намерили пострадалата. Свид. П. познал жената, която му била известна като Живка-„кьоравата”, възприел нанесените й телесни увреждания по лицето- подуто, с кръв, състоянието на дрехите й – в кал, липсата на облекло под кръста, лицето и косата й също били кални. Р. му обяснила, че са били двама, много са я мъчили и са избягали, че едва диша. Насочили я да се прибере в дома си и предприели обход на района, но не установили никого и се върнали в къщата. Р. седяла на леглото гола, с подуто лице, окървавена уста. Казала, че насилниците са били двама, говорили на турски език, били я, мъчили я, спрели тока в къщата, както и че я болят гърдите и не може да диша. Свид. П. забелязал електрическото табло и включил осветлението. Бил извикан екип на Спешна помощ за оказване медицинска помощ на пострадалата.

Междувременно дошъл свид. М., който разказал как е избягал за да търси помощ и дал описание на част от дрехите на извършителите. Свид. П. попитал защо е ходил за помощ, а не се е обърнал към зет си – подс. А.. При споменаването на името на подсъдимия – пострадалата си спомнила, че гласът на единия много приличал на гласа на зет й.

Свид. П. решил да извърши проверка, при отиване до къщата видели, че на вратата има заключен катинар и чрез натиск се отворила. Влезли вътре и намерили спящ подс. А.. Установили, че е с чисти дрехи и намерили следи, че се е мил. При проведения разговор подс. А. посочил, че са били двамата с родственика си подс. Д.. Казал - „ Ако има нещо Иво е виновен. Аз не съм виновен.”. Подс. А. бил задържан.

По-късно през деня подс. Д., движейки се по пътя по посока гр. Суворово се опитал да спре на стоп л.а., управляван от гл. пол. Богданов – служител на Участък на МВР гр. Вълчи дол. Подсъдимият бил разпознат като издирван във връзка с извършеното престъпление и отведен в участъка.

Пострадалата била отведена за оказване на спешна медицинска помощ. В началото било установено счупването на част от ребрата й, със значително разместване и навлизане на въздух и кръв в белите дробове. Били предприети спешни хирургични действия. В хода на стационарното лечение състоянието на пострадалата се влошило и било установено, че се е пукнала язва и е последвал перитонит, проведена била животоспасяваща операция. След необходимото лечение на 18.12.08г. Р. била изписана, за да продължи лечението си в домашни условия. Получавала помощ от близките си първоначално в село Никола Козлево, а след това в с. Брестак. На 23.12.08г. в дома си починала.

Така описаната фактическа обстановка, която напълно се подкрепя от въззивната инстанция се базира, както на гласните доказателства по делото, така и от приложените писмени такива, които взаимно се допълват.

Направените възражения на защитата на двамата подсъдими са неоснователни по следните съображения:

Извършени са освидетелствания и на двамата подсъдими в които е отразено поредица от наранявания по ръцете на подсъдимите причинени чрез захапване от пострадалата в опита си да се отбранява. Отразено е, че по половия член и на двамата подсъдими е налице зацапвания от кал, а така също при освидетелстване на пострадалата също е установено наличие на кал дълбоко във влагалището й.

От заключението на вещите лица – психиатър и психолог – водещата роля в извършване на деянието е имал подс. А.. В тази посока са установените характеристики на личността на всеки от двамата подсъдими – нивото на интелекта и другите качества. Подс. Д. – като лице с лека умствена изостаналост, принадлежи към група от хора които се поддават по-лесно на внушение и в подобни ситуации по-скоро играят роля на подчинени. Поради това ВОС не е кредитирал обясненията на подс. А., че е извършил всичко под настояването на подс. Д..

Напротив, обясненията на двамата подсъдими от досъдебното производство от 25.03.2009г. са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви, като съответстват на останалите доказателства. Тези обяснения се кредитирани от ВОС, което споделя и настоящата инстанция.

Всеки от двамата подсъдими в разпитите си пред съдия е разказал както за своите действия, така и за действията на другия.

Съдът е приел, че осъщественото от подсъдимите деяние съставлява особено тежък случай по смисъла на чл. 93 т. 8 от НК. Престъплението с оглед настъпилите вредни последици и другите отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дейците-Извършено е изнасилване придружено с продължително насилие, причинени са поредица от средни телесни повреди на пострадалата, причинени са множество и други травми в резултат на нанесения й побой с цел сломяване на съпротивата й. Продължителността на изключително бруталното насилие с цел съвкупление с жертвата.

Деянието е с изключително висока степен на обществена опасност, а така също и личността и на двамата подсъдими.-осъждани за тежки умишлени престъпление, а за подс.Д. и в изпитателния срок на предходно осъждане.

С оглед съобразяването на всички изложени обстоятелства първоинстанционният съд правилно е преценил, че деянието на подсъдимите съставлява особено тежък случай.

От правна страна, ВОС е обсъдил претенцията на защитата извършеното и от двамата подсъдими да бъде квалифицирано като опит към изнасилване.

По делото са налице поредица от доказателства от които е видно, че и двамата подсъдими са осъществили полов контакт с пострадалата и те са обсъдени подробно от ВОС и направените изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция.

С оглед доказателствата по делото ВОС е установил, че всеки от подсъдимите е осъществил блудствени действия с пострадалата. Подс. А. бръкнал с пръсти във влагалището на Р., а подс. Д. с цялата си дясна ръка до китката. Тези действия са били извършени с цел да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление с пострадалата. Действията са били обусловени от състоянието на алкохолно опиване у подсъдимите и желанието им да усилят потентността си. Тези действия не са обвързани от съответната квалификация и следва да бъдат приети като отегчаващи вината обстоятелства и за двамата подсъдими, както е сторил първоинстанционният съд.

За да определи наказанието на подсъдимите ВОС е взел предвид изключително високата степен на обществена опасност на деянието. Тази степен на обществена опасност се очертава от предизвиканите несъставомерни вредни последици, съзнавани от дейците – предхождани от престъпление срещу имуществото на Р., от отправените заплахи към свид. М., извършените блудствени действия. Подсъдимите са родственици на пострадалата – подс. А. – зет, а подс. Д. – дете на брат й. Деянието е извършено след употреба на алкохол. Действията им са били израз на желание да унижат жената и да извлекат максимално удовлетворение като обезвредят свид. М. и насилят свид. Р., възползвайки се от непротивопоставимата им се физическа сила на жената. Деянието е извършено в късните нощни часове, при висок интензитет на насилието, разделяне на мъжа и държането му в изолация на тавана.

Личността на подсъдимия А. разкрива изключително висока степен на обществена опасност. С недобри характеристични данни по местоживеене ***. Осъждан е и е изтърпял ефективно наказание за опит за изнасилване в същото село. Към момента на престъплението същият е бил водещата фигура, имал е влияние над подс. Д. при формиране на престъпните решения и тяхното изпълнение. След деянието предприел действия по заличаване на следите по него.

Личността на подс.Д. също е с висока степен на обществена опасност. Той е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по чл.199 от НК, също придружено със средна телесна повреда. Настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на наложеното наказание по предходното му осъждане.

След преценката на изложените обстоятелства и при прилагане принципите на законопределеност и индивидуализация, съдът е наложил на подсъдимите наказания, които е счел за справедливи и съответни на извършеното.

Въззивната инстанция счита, че така наложените наказания са индивидуализирани правилно, а така също и техния размер. Определени са справедливо и отговарят напълно на степента на обществена опасност както на извършеното деяние, така и на дейците.

Предвид гореизложеното съдът счита, че направените възражения на защитата на подсъдимите са неоснователни и жалбите им следва да бъдат оставени без уважение.

Не на последно място относно възражението за нарушаване правото на подсъдимите, тъй като съдът е отказала съкратено съдебно производство, също е неоснователно. Двамата подсъдими в с.з. се признават за виновни, но отричат да са осъществили полов акт с пострадалата, което е отричане на част от констатираните факти и обстоятелства по обвинителния акт и съдът е бил задължен да ги изясни. Така че соченото възражение е напълно неоснователно.

При извършената служебна проверка на основание чл.213 и 214 от НПК въззивната инстанция не констатира допуснати съществени нарушения при постановяване на съдебния акт, които да водят до отмяна на същия, поради което присъдата следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр.чл.338 от НПК

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС-Варна, постановена на 12.10.2009 г. по НОХД №776/2009 г.

Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.