Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……………… Година 2011 Град Варна
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На десети март Година две хиляди и единадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова
Румяна Панталеева
Съдебен секретар Г.Н.
Прокурор Анна Помакова
като разгледа докладваното от съдия Панталеева
ВНОХД № 38 по описа на съда за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 2/12.01.2011 г. по НОХД № 1904/10 г. на окръжния съд в град Варна, с която М.С.Х. е бил признат за виновен и осъден по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.26, ал.1 от НК на лишаване от свобода за девет години, а с оглед произтеклата процедура по глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.58а, ал.1 от НК наказанието е било намалено с една трета и постановено да изтърпи шест години при първоначален строг режим в затвор. За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че в периода 04-07.09.2010 г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, подсъдимият е извършил три грабежа на бижута от Е., М. и С., с обща парична равностойност 1518 лева.
Съвместно в наказателния процес са били разгледани и уважени изцяло два граждански иска, от пострадалите Е. и С..
Въззивната проверка се инициира с жалба лично от подсъдимия, с която се отправя искане, поддържано в съдебно заседание и от служебно назначения защитник, за намаляване на наказанието. Становището на представителя на въззивната прокуратура е, че наказанието не е завишено.
Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността на подсъдимия, факти, отразени в обвинителния акт и признати от него по реда на чл.371, т.2 от НПК, накратко са следните:
На 04.09.2010 г. през деня, докато се прибирала към дома си пеша, свидетелката Е. минала покрай павилион за обувки до училище „Цар Симеон". Облегнат на гърба му, стоял подсъдимият. Когато приближила, той се пресегнал и рязко дръпнал от врата й носеното от нея бижу – златен синджир със златни висулки, след което побягнал. Накита той продал на неустановено лице. Като извършител на деянието, подсъдимият бил посочен от пострадалата при разпознаване, а движението му непосредствено след като отнел синджира било заснето и от две охранителни камери.
На 06.09.2010 г., през няколко улици пак в тази част на града, по улицата вървяла свидетелката М., която имала на врата си златен синджир с кръст. Подсъдимият също се движел в района, и когато я забелязал, се придвижил към нея неусетно и се снишил между две коли, а при изравняването им притичал и дръпнал накита, който в последствие продал в заложната къща на свидетеля Т., от когото, както и от пострадалата, в последствие бил идентифициран при разпознаване. Придвижването на подсъдимия и пострадалата било отразено и на запис на две охранителни камери. Натискът при издърпването и скъсването на златния синджир причинил и леки наранявания на пострадалата, документирани в медицинско свидетелство.
На следващия ден - 07.09.2010 г., малко след слизането си от автобус на градския транспорт, свидетелката С. била пресрещната на тротоара от подсъдимия, който, при доближаването й дръпнал и скъсал накита на врата й – златно синджирче с кръст. В последствие той бил разпознат и от тази свидетелка като лицето, скъсало и отнело накита й.
Установена чрез стоковедна експертиза, паричната равностойност на отнетото имущество във всеки от случаите била съответно – 460 лева, 598 лева и 460 лева, всичко общо – 1518 лева.
Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от изобилен доказателствен материал, което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа само на самопризнанието на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение. Правният анализ на всички факти без съмнение позволява законосъобразното извличане на признаците на престъпен състав по чл.199, ал.1, т.4 от НПК с оглед предходните осъждания на подсъдимия, и по делото не се оспорва приложението на материалния закон, включително относимостта на правилата за продължаваното престъпление от чл.26 на НК.
Основание на жалбата е декларативното становище на подсъдимия, подкрепено, но не аргументирано от защитника му в съдебно заседание, за несправедливо завишаване на наказанието, което не се споделя от съставът на апелативния съд.
За извършеното престъпление, в специалната норма се предвижда наказание от пет до петнадесет години. Отчетените в първостепенния съд обстоятелства със значение за процеса на индивидуализация на наказанието са: едно смекчаващо отговорността – млада възраст на извършителя, и противостоящите му отегчаващи – утвърдени престъпни навици, упорито преследване на престъпната цел, извършване на три дръзки грабежа за четири дни. От последните следва да се изключат както утвърдените престъпни навици – предходните осъждания представляват изискуемия минимален обем за да е налице хипотезата на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, така и упоритото преследване на престъпната цел, тъй като във фактическото обвинение не се откриват основания за подобна характеристика на което и да е от отделните деяния. При преоценка на фактите в последния смисъл се налага извод, че е налице баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, и предвид характеристиките на конкретното продължавано престъпление като съвкупност от три отделни грабежа, извършени в рамките на четири дни, определеното в окръжния съд наказание лишаване от свобода за девет години, доближаващо средния размер на предвидената санкция, е съответно на извършеното и съвсем не е несправедливо завишено. Редукцията му до размера, подлежащ на изпълнение – шест години, е изцяло в съответствие със законовото правило в чл.58а, ал.1 от НК, към приложение на което съдът императивно е бил препратен съгласно уредбата на приетото диференцирано производство с признаване на фактите по чл.371, т.2 от НПК.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани други основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2/12.01.2011 г. по НОХД № 1904/10 г. на Окръжен съд Варна.
Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: