Р Е Ш Е Н И Е

№

20.11.2008г. гр. Варна

в името на народа

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на тринадесети ноември две хиляди и осма година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Л.

ЧЛЕНОВЕ:П.Д.

Ж.Ш.

секретар Г.Н.

прокурора В.М.,

като разгледа докладваното от съдия Р.Л.

ВНДОХ №377 по описа за 2008 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на Д.Д.Д., подсъдим по нохд №918/08г. на Варненския окръжен съд, против присъдата на същия съд от 15.07.2008г., с която е признат за виновен по обвинението му по чл.142 ал.2 т.2 вр.ал.1 и чл.55 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при общ режим. Оправдал го е по обвинението по чл.142а ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК. В жалбата на подсъдимия се излагат съображения за допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правата му, необоснованост, поради липса на доказателства за виновно поведение и присъдата почивала на предположения, както и липса на мотиви. Прави се искане за отмяна на присъдата в частта касаеща този подсъдим като делото бъде върнато за ново разглеждане от първата инстанция и алтернативно за постановяване на оправдателна присъда. В съдебно заседание пред настоящата инстанция се прави още едно възражение -за явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска то да бъде намалено до законовия минимум.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.312 и 313 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 15.07.08г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Д. Д. Д. за виновен в това, че на 02.06.07г. в района на с.Приселци, Варненска обл., отвлякъл Е.М.Л., с цел противозаконно да я лиши от свобода, като деянието е извършено от две лица/ Д.Д. и Й. Н./ и на основание чл.142 ал.2 т.2 вр.ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1НК му е определил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при общ режим. Признал е този подсъдим за невинен по същото време и място да е извършил същото деяние в съучастие като съизвършител с Й.П. Н. и го е оправдал по обвинението му по чл.142а ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК Осъдил го е да заплати и съответните разноски.

Със същата присъда са осъдени и Й.П.Н. и В. С. И., за които присъдата е влязла в сила.

Производството по делото е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК.

В с.з. на 15.07.08г. защитата на подс. Д. е заявила, че се присъединява към искането на останалите защитници на другите двама подсъдими за разглеждане на делото по реда на т.2 на чл.371 НПК. В този случай подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обв. акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съдът от своя страна, когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, обявява, че при постановяване на присъдата ще ползува самопризнанието без да събира доказателства за същите тези факти като е задължен да приложи разпоредбата на чл.55 НК без фактически да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

В същото това заседание подсъдимият Д. е заявил, че след като му е била разяснена процедурата се признава за виновен и признава всички факти и обстоятелства по обв. акт. След повторно разясняване от страна на съда отново е заявил, че е разбрал правата си по тази процедура, признава фактите, съгласен е да не се събират доказателства и самопризнанието му и събраните доказателства да се ползват при постановяване на присъдата. Смисълът на израза „да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обв. акт” се допълва и от текста на чл.246 ал.2 НПК, където е описано какво следва да съдържа обстоятелствената част на обв. акт, а именно: престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото, начинът, пострадалото лице и др. Ако подсъдимият не признава вина, но се съгласява да не се събират други доказателства то има друга процедура, различна от тази по т.2 на чл.371 НПК.

Предвид така приетата процедура възраженията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения водещи до ограничаване правата на подзащитния му са абсолютно неоснователни.

При така развил се процес, подсъдимият може да изложи аргументи само относно явната несправедливост на наложеното наказание. Приемайки този ред на разглеждане на делото, подсъдимия се ползува от привилегирования състав на чл.55 НК и това е неговият бонус – без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства да получи наказание под предвидения минимум.

За да стигне до този резултат окръжният съд е приел за установено, посоченото в обвинителния акт като подсъдимите са признали фактите и са направили искане за провеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Фактическата обстановка е установена по безспорен и категоричен начин от всички събрани доказателства и се признава от подсъдимите. Спор по нея няма. Безспорно са установени действията на подс. Д., че на въпросната дата е управлявал автомобил БМВ ДК№ ТХ 5529 ВХ, движил се е заедно с подсъдимия Н. по маршрут зададен от последния, преминали са на два пъти покрай мястото където обикновено се намирала пострадалата докато я открият. Когато я видели на пътя, подс. Н. наредил на подс.Д. да спре колата, след което излязъл навън, нанесъл няколко удара на пострадалата, хванал я за косата и я вкарал на задната седалка на автомобила, а подс. Д. потеглил веднага с висока скорост към гр.Варна. При така опасаните и приети действия е съвсем необосновано да се твърди,чуе подс. Д. не е имал волята да върши отвличане и че едва ли не е бил заставен да стори това. Напротив, действията му са съвсем съзнателни, знаел е защо се движат по този път, кого търсят и при развилите се след това събития, че пострадалата е заставена против волята й да се качи в колата и да бъде отведена на съответното място.

Не са налице и нарушения по другите възражения за липса на мотиви и необоснованост тъй като решаващият съд е изложил ясно и подробно своите съображения, обсъдил е всички събрани доказателства и е приел, че самопризнанията на подсъдимите са подкрепят от тях напълно. Изложил е подробни съображения и относно оправдателната част на присъдата по отношение на този подсъдим. В този смисъл жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Няма нарушения водещи до отмяна на присъдата и връщането на делото да ново разглеждане, както и за постановяване на оправдателна присъда.

Що се касае до алтернативното искане за явна несправедливост, то също е неоснователно. Съдът е бил задължен да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК предвид процедурата по чл.371 т.2 и сл. НПК като определи наказание под предвидения законов минимум от 3 години лишаване от свобода. Наложеното наказание е доста под този законов минимум. Подсъдимият е осъждан като явно наложеното му тогава наказание при условията на чл.66 НК не е изиграло своята възпираща и предупреждаваща роля. Съдът правилно е преценил, че така определеното наказание следва да се изтърпи ефективно. Деянието е с завишена обществена опасност, особено предвид зачестилите в последно време отвличания, с цел постигане определени облаги за извършителите.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че присъдата на Варненския окръжен съд следва да бъде потвърдена изцяло по отношение на този подсъдим.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 15.07.2008г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд №918/2008г. по отношение на подсъдимия Д.Д.Д. с ЕГ№**********

В останалата й част присъдата е влязла в законна сила.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

Решението е потвърдено от ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.