Р Е Ш Е Н И Е

№

22.03.2011г. Гр. Варна

в името на народа

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на осемнадесети март две хиляди и единадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Павлина Димитрова

секретар С.Д.

прокурора Красимир Конов,

като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №37 по описа за 2011 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба от С.Х.С., чрез защитника му, адв.Й.К., подсъдим по нохд №259/10г. на Търговишкия окръжен съд против присъдата на същия съд от 11.01.2011г., постановена по същото дело, с която е признат за виновен за деяние по чл.248а ал.2 вр.ал.1 НК вр.чл.26 ал.1 НК като му е определено наказание от шест месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години, както и глоба от 1000лв., както и за деяние по чл.248а ал.5 вр.ал.2 вр.ал.1 НК и му е наложил наказание от десет месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години. На основание чл.23 ал.1 НК му е определил общо наказание от 10 месеца лишаване от свобода при условията на чл.66 НК, с три годишен изпитателен срок както и глоба в размер на 1000лв. Оправдал го е за част от сумата по обвинението по чл.248а ал.5 НК. Осъдил го е да заплати направените по делото разноски.

В жалбата на подсъдимия се твърди, че присъдата е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и е необоснована. Прави се искане същата да бъде отменена като се постанови нова оправдателна такава. Твърди се, че подсъдимият е ползвал реално заявените за обработка земи, че проблема с дублиращите се земи бил изчистен предварително, както и че нямало изискване да е регистриран като земеделски производител. В с.з. се прави алтернативно искане и за намаление на определеното наказание.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 11.01.11г. Търговишкият окръжен съд е признал подсъдимия С.Х.С. за виновен в това, че за периода 2007-2008г. в гр.Търговище, при условията на продължавано престъпление, представил пред Обл. Разплащателна агенция към ДФ „Земеделие” неверни сведения в Общо заявление за единно плащане на площ за 2007г., че ползува 98,02 хектара земеделски земи, а за 2008г. -59,17 хектара, за да получи средства от фондове по СЕПП и НР2 и на основание чл.248а ал.2 вр. ал.1 и чл.26 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три години и глоба от 1000лв.

Признал го е виновен и за това, че през м.ай и юни 2009г. в гр.Търговище, представил пред Обл. Разплащателна агенция към ДФ „Земеделие” неверни сведения в Общо заявление за единно плащане на площ за 2009г. че ползува 64,12 хектара земеделски земи за да получи средства от фондовете по СЕПП и НР1 и НР2 и получил сумата от 4426,20лв. като на основание чл.248а ал.5 вр.ал.2 и ал.1 НК му е наложил наказание от 10 месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години, като го е оправдал до размера на сумата 6995,02лв.

На основание чл.23 ал.1 НК му е определил едно общо наказание от 10 месеца лишаване от свобода при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 1000лв. Осъдил го е да заплати направените по делото разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. работи като шофьор в Общинска администрация Антоново. Освен това бил и ловец и в тези си две качества познавал добре землищата в този район. Установил, че големи площи земеделски земи не се обработват, пустеят и се използуват предимно за пасища. Запознал се с реда и начина за получаване на субсидии от Европейски фондове и въпреки, че не се е занимавал със земеделие подал заявление за регистрация в СИЗП с №С-050-РА от 03.05.2007г. След като уточнил площите по карта, за което получил помощ от служители от ОС „Земеделие” гр.Антоново, които познавал, попълнил и подал в ОРА Търговище „Общо заявление за единно плащане на площ за 2007г. № 25/110507/05782 като заявил общо 6 бр. парцели с обща площ 97,03х. в землищата на с. Пчелно, с.С. и с.Т., за което получил сумата от 10 076,85лв. Освен това той заявил и по НР2/ необлагодетелствани райони различни от планинските/ още четири парцела с обща площ 81,84 хектара с същите землища, за които получил 6 134,95лв.

През 2008г. подс. С. подал отново общо заявление за плащания на площ № 2521060821687 от 10.05.2008г. като намалил площите с оглед установени застъпвания с други ползватели като посочил пет парцела в обща площ59,17 ха по СЕПП и 3 парцела с обща площ 48,13 ха по НР2 в землищата на с.С. и с.Т.. Неколкократно правил корекции в заявлението като включвал и други площи, за които се установило, че се ползват от други лица общо в размер на 2,76 ха. Била извършена т.нар „бърза проверка” със заповед на МЗХ като се установило, че част от заявените земи въобще не се ползват, а друга част се ползват по начин непосочен в заявлението. По този повод подсъдимия не бил одобрен за субсидия и му била наложена имуществена санкция в размер на 1617,45лв.

През 2009г. бил променен режима на отпускане на субсидиите, като вече следвало да се посочи в заявлението и основанието за ползване на декларираните земеделски земи. За тази цел подсъдимия сключил договор на 24.03.09г. с кмета на община Антоново за отдаване под наем на общинска земеделска земя 23,63 ха в землището на с.В.. На 02.05.09г. той подал заявление за регистрация като посочил че ползува 6,37 ха в землището на с.В., 36,36 ха в землището на с.К., 8,13 ха в землището на с.С. и 42,41 ха в землището на с.Т.. Посал и заявление за плащания на площ като описал същите земи. Установявайки, че част от посочените от него земи се дублират той неколкократно правил корекции на заявлението като изключвал едни и включвал други парцели. На 29.05.09г. подал ново заявление за регистрация като вписал два нови парцела от 15,87 ха в землището на с.В. и 15,24 ха в землището на с.Т.. На 03.06.09, след изтичане на установения срок подал ново заявление за плащания на площ, като посочил че ползува 64,12 ха по СЕПП, по НР1 – 22,24 ха и по НР2-3,375 ха. Въпреки корекциите отново били посочени земи ползвани от други лица, общо 17,56 ха.

През тази година не била извършена проверка на заявлението и на подсъдимия били изплатени субсидии общо в размер на 6 996,02 лв. от които по СЕПП-1597,21 лв., по НР1 4300,61лв. и по НР2-1097,20лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства.

Окръжният съд е изложил много обстойни мотиви, които се възприемат и споделят и от настоящата инстанция

По съставомерността на деянията:

В жалбата на първо място се твърди, че съдът не е обсъдил в детайли действащото законодателство по прилагане на схемите за единно плащане на площ /СЕПП/, за плащания за природни ограничения на фермери в планински райони /НР1/ и плащания за природни ограничения на фермери в райони различни от планинските /НР2/.

В чл.2 на Наредба №107/2006г. е посочено, че за подпомагане по схемите и мерките по чл. 1 могат да кандидатстват земеделски стопани, които ползват земеделска земя. Легалната дефиниция на „земеделски стопанин” е дадена в ДР на ЗПЗПр – т.23. (Нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г.) "Земеделски стопанин" е физическо или юридическо лице, което извършва земеделска дейност и чието земеделско стопанство е разположено на територията на страната, а "Земеделско стопанство" са всички производствени единици, управлявани от земеделския стопанин и разположени на територията на страната. Очевидно е, че подсъдимия не е земеделски стопанин. Той не е и земеделски производител, тъй като съгласно същите допълнителни разпоредби „земеделски производители" са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция и продукция от риба и аквакултури, предназначена за продажба.

Въпреки това, подсъдимият е подал заявления, в които е заявил, че реално ползува описаните в тях земи, уточнил е площта, местонахождение и начин на ползване, а през 2008г. и основанието за ползване. Подписал е декларация, че е запознат с условията и реда за подпомагане, съгласно изискванията на чл.2 от Наредба 107/06. Запознат е и с правата на Разплащателната агенция, посочени в чл.43 от ЗПСПр., съгласно която разпоредба (1) Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, когато установи, че:

1. кандидатът ползва заявените земеделски площи;

2. площите се поддържат в добро земеделско и екологично състояние;

3. размерът на използваната от земеделското стопанство площ и размерът на земеделските парцели са не по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2.

(2) Разплащателната агенция проверява заявленията за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ съгласно чл. 37.

(3) Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато:

1. кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2;

2. установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние;

3. кандидатът възпрепятства извършването на проверка на място;

4. кандидатът е заявил площи, които не стопанисва;

5. (доп. - ДВ, бр. 16 от 2008 г.) за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено.

През 2007г. по заявлението на подсъдимия не са извършени проверки и субсидията му е била изплатена. През 2008г. поради установени нередности му е била отказана субсидията и му е била наложена санкция. През 2009г. отново не е била извършена проверка и му е била изплатена съответната субсидия.

Второто възражение в жалбата е, че заявените земи са били реално ползвани като се твърди избирателно кредитиране на свидетелските показания.

Това възражение е неоснователно.

По отношение заявените земи в землището на с.С., от свидетелските показания се установява, че земеделските стопани от това село сами са обработвали земите си и никога не са ги предоставяли на други лица. Ползвали са ги предимно за пасища на собствения си добитък. Не са виждали външен човек да извършва някаква дейност в тяхното землище, не са виждали конкретно и подсъдимия да върши това. Кметският наместник за селата С., Поройно и К. – свид. Катя Михайлова също е категорична, че не й е известно подсъдимия да е стопанисвал земи в тези землища, не го е виждала и никой не й е споменавал да го е виждал там. Установено е и застъпване на площи от посочените от подсъдимия в това землище и обработвани от други лица – свид. Ст.С., Ю.В. и Кр.С.. Това още веднъж установява, че подсъдимият С. няма никакво касателство към посочените земеделски земи.

По отношение заявените земи в землището на с.Т., отново се установява застъпване на очертаните площи и заявени от други лица – свид. П.В.. Разпитани, жители на селото заявяват, че не познават подсъдимия, не знаят той да е наемал и обработвал земи в тяхното землище. Единствено кмета на селото свид. М.М. заявява, че е виждал подсъдимия и групичка хора да чисти нивите през 2007 и 2008г. но не и през 2009г. и че освен него е чистил и д-р Ш.. Правилно съдът не е кредитирал тези показания, тъй като те са в противоречие с показанията на останалите свидетели и с установените застъпвания на заявените площи от експертизата.

За землището на с.В. също са установени застъпвания в заявените площи, като в тази връзка са и показанията на свид. Х. Ч., както и различията между представения договор за наем на общински земи и посочените в заявлението площи.

Разпитаните свидетели, посочени от подсъдимия с нищо не допринасят за промяна на фактическата обстановка. Дори да се приеме, че той реално „почиствал” известна част от заявените площи, това само по себе си не представлява поддържане в „добро екологично и земеделско състояние” Основание за получаване на субсидията е именно поддържането в добро екологично и земеделско състояние и това условие е необходимо да е налице, както към момента на подаване заявлението, така и във всеки следващ момент като е без значение в каква степен и в какъв процент това е сторено.

За да се изплащат субсидии, както вече се спомена, земите следва да се ползват реално. Това означава, че трябва да се ползват на някакво основание, дори и по времето, когато не е било необходимо в заявлението да се отразява основанието за ползването. Не може да заявиш, че ще ползваш някъде, някаква земя, независимо, че тя си има собственик – било частно лице, било общината или държавата. Този собственик има право по всяко време да отстрани лицето, което ползува имота му без основание, а това от своя страна води до извода, че имота не може да ползува реално без знанието и съгласието на собственика. Доказателства за това не съществуват по делото. Дори, когато е било необходимо посочването на основанието за ползването на земите през 2009г. няма никакво съответствие между договора за наемане на земя и посочените в заявлението парцели.

Сам подсъдимият не оспорва, че не е бил земеделски стопанин или производител, че е заявявал пустеещи земи, които само е почиствал от тръни и храсти.

От всички събрани доказателства се установява, че подсъдимият е вписал неверни данни в посочените заявления, че не е ползвал реално описаните там имоти. Налице са две деяния – по чл.248а ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, за заявленията за времето 2007-2008г. и по чл.248 ал.5 вр.ал.2 вр.ал.1 НК за заявлението за 2009г., тъй като е налице изменение в НК /ДВ бр.27/10.04.09г./ и реалното получаване на субсидиите е криминализирано и изведено от общия текст на чл.248а.

Правилно съдът е приел, по отношение на второто деяние, че от получената сума следва да се намали съобразно процента на разпределение по националните разплащания с тези произхождащи от националния бюджет.

В този смисъл жалбата на подсъдимия е неоснователна, а присъдата се явява правилна, обоснована и законосъобразна.

Доколкото в с.з. се прави оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание следва да се отбележи, че съдът е определил наказанието с оглед разпоредбата на чл.2 ал.2 НК е към минимума и е определено при смекчаващи отговорността обстоятелства. Неправилно съдът е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство безкритичното му отношение.

Изложеното дава основание да се приеме, че определените наказания не са очевидно несъответни и като такива са справедливи.

Окръжният съд, в присъдата си е пропуснал да отрази, че е определил наказанията и при условията на чл.54 НК, но предвид изложените подробни мотиви относно размера на наказанието настоящата инстанция приема, че това се дължи на пропуск при изписването, а не на неотчитане на предвидените там подбуди, смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед данните за личността на подсъдимия, обществената му опасност, съдът е преценил, че така определените наказания по двете деяния не следва да бъдат изтърпявани ефективно и е приложил разпоредбата на чл.66 ал.1 НК. Законосъобразно е определил и общо наказание при условията на чл.23 НК.

Настоящата инстанция също счита, че така определеното общо най-жежко наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия и че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо негово отделяне от обществото.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 11.01.2011г. на Търговищкия окръжен съд, постановена по нохд № 259/2010г. в по отношение на подсъдимия С.Х.С. ЕГ№ **********

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.