Р Е Ш Е Н И Е

№

03.12.2009г.,

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Наказателно отделение

На двадесет и седми ноември

Година две хиляди и девета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР МАНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

Секретар: С.Д.

Прокурор: Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 367 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе взе предвид:

Шуменският окръжен съд, с присъда № 35 по НОХД № 453/09г. по описа на същия съд, постановена на 06.10.2009г. е признал подс. М.М.М. за ВИНОВЕН в това, че на 22.11.2008 година в гр. Нови пазар, обл. Шумен при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - черна кожена чанта с две прегради и две дръжки, 1 бр. мобилен телефон марка "Нокия" модел 1110, 1 бр. мобилен телефон марка "Нокия" модел 6610j, 1 бр. кафяво дамско кожено портмоне, 10 бр. купони за хляб от магазините на ЕТ "Кулчо Кулчев" от хляба на "Корн", 6 бр. ключове секретни, 1 бр. калъфка за очила, 1 бр. очила с диоптър 2,5, 1 блистер "Фалохексал" от 5 мг., 1 блистер "Корвитол" от 5 мг., 1 блистер "Ренаприл" от 10 мг., 1 блистер "Нитролонт" от 10 мг., 1 несесер за козметични принадлежности от плат с размери 10x20 см., 2 червила за устни, 1 крем за ръце с аромат на череша, зарядно устройство за мобилен телефон „Нокия” и сумата от 30 лева, всичко на обща стойност 216,42 лева от владението на Г.С.М. ***, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил сила, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т. 4 вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б."б" от НК и чл. 58-а от НК, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК от ЧЕТИРИ години и ШЕСТ месеца при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Със същата присъда е осъдил подс. М.М. да заплати в полза на Г.С.М. сума в размер на 30/ тридесет / лева, явяваща се обезщетение за причинените й имуществени вреди, както и законната лихва върху тях до окончателното им изплащане, считано от 22.11.2008 година;

Подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважения гр.иск в размер на 50/ петдесет/ лева.

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. М.М., в която твърди, че наложеното наказание е несправедливо, предвид тежкото му материално положение и това на семейството му, като прави искане за намаляване на размера.

Жалбата на подс. се поддържа от назначения служебен защитник, който в писменото си изложение до съда излага становище за явно несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че първоинстанционният съд е надценил обществената опасност на конкретното деяние и дееца, а при определяне на наказанието не е отчел, че са възстановени вещи на стойност по – висока от тази на уважения гр. иск. Направено е и оплакване за липсата на характеристични данни по делото за подс., което било обусловило определяне на по-ниско по размер наказанието. Прави се искане за изменение на присъдата и намаляване на наказанието.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и за необходимостта от налагане на засилена наказателна репресия по отношение на подс. предвид предходните му осъждания. На АС - Варна се предлага да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като законосъобразна.

Гр. ищец моли да бъде потвърден първоинст. съдебен акт.

Пред състава на ВАС защитникът на подс. поддържа изложеното в жалбата и предлага корекция за наложеното наказание, предвид самопризнанието на подзащитния му.

След преценка на изложените в жалбата доводи, доразвити в съдебно заседание, становищата на гр. ищец и представителя на ВАП, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното:

Наведените оплаквания за несправедливост на наложеното наказание при постановяване на присъдата са неоснователни по следните съображения:

Съдебното производство пред ШОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т. к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно: Подсъдимият М.М.М. *** пазар. Нямал определена професия и не работил, издържал се предимно от престъпления и бил осъждан многократно, като с последните три осъждания били наложени ефективни наказания лишаване от свобода до 1 година.

Пострадалата Г.С.М. работела в магазин за промишлени стоки на ЕТ "Кулчо Кулчев" в гр. Нови пазар. На 22.11.2008 година М. затворила магазина около 18.00 часа и тръгнала да се прибира.

Същата вечер подс. М. бил в заведението "Темпора 10" в гр. Нови пазар. Около 19.00 часа тръгнал към квартирата си, в която живеел. Движил се по улица покрай училището. Малко преди да стигне до моста той забелязал пострадалата М., която носела в ръка си дамска чанта и решил да я ограби. М. хванал чантата и я дръпнал, но пострадалата я държала здраво. Тогава той я дръпнал втори път, по - здраво, успял да я изтръгне от ръцете и побягнал. Пострадалата залитнала и започнала да вика за помощ. На виковете й не се притекъл никой, но тя успяла да разгледа добре подсъдимия. Възприела го като млад мъж, облечен със сини дънки и много светло, почти бяло яке, с шапка на главата от скиорски тип. Подсъдимият М. избягал към болницата и там се спрял и разгледал плячката си. Чантата на пострадалата М. била черна от изкуствена кожа с 2 дръжки и 2 прегради. В чантата имало следните вещи: 1 бр. мобилен телефон марка "Нокия" модел 1110, 1 бр. мобилен телефон марка "Нокия" модел 6610j, 1 бр. кафяво дамско кожено портмоне, 10 бр. купони за хляб от магазините на ЕТ "Кулчо Кулчев" от хляба на "Корн", 6 бр. ключове секретни, 1 бр. калъфка за очила, 1 бр. очила с диоптър 2,5, 1 блистер "Фалохексал" от 5 мг., 1 блистер "Корвитол" от 5 мг., 1 блистер "Ренаприл" от 10 мг., 1 блистер "Нитролонт" от 10 мг., 1 несесер за козметични принадлежности от плат с размери 10x20 см., 2 червила за устни, 1 крем за ръце с аромат на череша, зарядно устройство за мобилен телефон Нокия и сумата от 30 лева. Подсъдимият прибрал двата мобилни телефона и паричната сума, а чантата с останалото скрил в оградата. Същата вечер подсъдимият посетил дома на брат си находящ се в гр. Нови пазар, на ул. "Янаки Вергиев" № 63-а. Брат му живеел на съпружески начала със св. М. Антонова С.. Двамата посрещнали подсъдимия. Свидетелката С. притежавала телефон "Сони Ериксон", но желаела да си закупи друг телефон с меню на български. Подсъдимият й показал един от откраднатите телефони - "Нокия 1110", с имей №353644014039232. За телефона подсъдимият обяснил, че го е спечелил при игра на комар. Свидетелката го харесала и двамата направили размяна на телефоните. Същата вечер брат му - З.Й. бил на работа нощна смяна. Преди да тръгне на работа го закарал до гарата в Каспичан. Подсъдимият М. се качил на влака за гр. София, където живеели жена му и детето му. Отседнал при бащата на жена си.

По оперативен път служителите на РУ на МВР гр. Нови пазар разбрали, че единият от телефоните се ползва от св. М. С.. С протокол за доброволно предаване свидетелката предала на органа на досъдебно производство мобилен телефон "Нокия 1110", с имей № 353644014039232. След около два месеца по - късно подс. М. *** пазар. С протокол за доброволно предаване от 05.12.2008 година, на пострадалата Г.М. били върнати откраднатите вещи, с изключение на 30 - те лева и купоните за хляб.

От заключението на съдебно оценителната експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи възлиза на 186,42 лева или общата стойност на отнетото е 216,42 лева, тъй като към тази сума се прибавя и отнетата в размер на 30 лева.

На досъдебното производство са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ШОС е приобщил към доказателствения материал на делото и въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК.

Съставът на въззивната инстанция изцяло споделя направените от първоинст. съд изводи досежно приложимия материален закон във връзка с престъпните действия на подс. М., намерили отражение във фактите, установени по делото. ШОС е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК, с оглед императивната норма на чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58-а от НК, преценявайки всички обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на наказанието, взел е предвид степента на обществена опасност на подс. и на извършеното деяние, както и съдебното минало на дееца. Индивидуализирайки наказанието за установеното от обективна и субективна страна престъпление грабеж , извършен при условията на опасен рецидив, ШОС е изследвал пространно обремененото съдебно минало на дееца, отчитайки, че подс. М. е осъждан многократно: С присъда по НОХД № 937 / 2001 на Районен съд гр. Нови пазар, ВЗС на 04.03.2003 за престъпление по чл. 195, ал.1 вр. чл. 63, ал.1 и чл. 55 с наложено наказание "Обществено порицание"; С присъда по НОХД № 458 / 2003 на Районен съд гр. Нови пазар, ВЗС на 08.09.2003 по чл. 195, ал.1, вр. чл. 55, ал.1 с наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца. Наказанието е отложено за изтърпяване за срок от 3 години; С присъда по НОХД № 520 / 2004 на Районен съд гр. Нови пазар, ВЗС на 10.03.2005 година по чл. 195, ал.1 от НК и чл. 55 от НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца. На основание чл. 68 от НК е приведено в изпълнение и наказанието по НОХД № 458 / 2003 НПРС. С присъда по НОХД № 308 / 2007 на Районен съд гр. Нови пазар, ВЗС на 20.11.2007 по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 20, ал.2 , вр. чл. 18, ал.1 НК и чл. 55 от НК наложено наказание лишаване от свобода за 7 месеца. С присъда по НОХД № 346 / 2007 на районен съд гр. Нови пазар, ВЗС на 29.01.2009 по чл.196, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 и чл. 55 от НК наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца. От изложеното е видно, че са налице и осъждания , не влияещи на правната квалификация на деянието, което само по себе си е достатъчна характеристична данна за дееца и начина му на живот през последните шест години - престъпната дейност на подс.М. постепенно е придобивала все по – висока степен на обществена опасност, наблюдава се една възходяща градация на развитие на деянията, която е доказателство единствено за нежеланието му да спазва установения законов ред, като очевидно твърде либералните наказания налагани до момента не са го превъзпитали и поправили. Самият подс. в жалбата си, както и в съдебно заседание пред ВАС заявява, че има многодетно семейство, но очевидно този факт не го е възпирал да върши престъпления и да се грижи за семейството си подобаващо. В тази връзка настоящата инстанция прецени като неоснователно оплакването на защитата, че в хода на разследването не са събрани характеристични данни за дееца, наличието на такива данни не би обусловило извод, различен от този до който е достигнал първоинстанционният съд при индивидуализиране на наложеното наказание. За постигане целите най – вече на специалната превенция, следва да бъде определено наказание макар и под минимума, определен от закона, при засилена наказателна репресия, така както е сторил и ШОС.

Друго твърдение на защитата, което настоящата инстанция също не възприема като основателно е, че при определянето на наказанието съдът не е отчел, че са възстановени вещи на стойност по – висока от тази по уважения гр. иск. Това не е така, защото в своите мотиви ШОС изрично е уточнил, кои обстоятелства отчита като отегчаващи отговорността му, а кои са в негова полза. Именно към втората група са отнесени сравнително ниската стойност на отнетото, както и обстоятелството, че вещите са върнати доброволно от подсъдимия /с изключение на парите и купоните за хляб/.

Предвид гореизложеното няма основание да се твърди, че наложеното наказание в размер на ЧЕТИРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода е явно несправедливо. Деянието е осъществено с пряк умисъл, като подс. М. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, неговите обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици. У подс. с течение на времето са се формирали трайни престъпни навици, както и стремеж за неправомерно материално облагодетелстване като начин на живот и само с едно засилено репресивно наказание могат да бъдат постигнати целите визирани в чл. 36 от НК.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАС достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Шумен като правилна и законосъобразна следва бъде потвърдена.

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира други нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з. / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 35 на ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 453/09г. по описа на същия съд, постановена на 06.10.2009г.

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.