Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 21.02.2011г.

В  името на народа

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР МАНЕВ

 ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

при секретаря С.Д. и в присъствието на прокурора Ст. Якимова,   разгледа докладваното от съдия Димитрова  ВЧНД № 36 по описа за 2011 год. по описа на Окръжен съд – Варна и за  да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 48 ВР. ЧЛ. 44 АЛ. 12 ОТ ЗЕЕЗА.

Пред настоящата инстанция е образувано производство по протест на прокурор при Окръжна прокуратура- Варна и по жалба на адв. Д. Д., в качеството му на защитник на И.Р.С. за проверка на решение № 19/25.01.2011г на ОС-Варна, постановено по ЧНД № 42/11г по описа на същия съд. С последното въз основа на заповед за арест, издадена от Генерален прокурор - прокурор  към Районен съд на Мюнхен, Прокуратура Мюнхен, Република Германия на 28.06.2006г е допуснато предаване на българската гражданка И.Р.С., ЕГН **********,***,  по повод на образувано досъдебно производство за деяние грабеж, извършен през м.септември 2005 година; отхвърлено е искането за предаване в частта от ЕЗА по Буква Е /т.1,2 и 3/. В протеста се навеждат доводи за направилност на първоинст. съдебен акт в частта му, относно отказа за предаване на исканото лице, като се прави искане настоящата инстанция да допусне предаване на лицето за деянията по първите три пункта от ЕЗА. В жалбата си до ВАС защитникът на исканото за предаване лице оспорва правилността и обосноваността на изводите на ОС за предаване, като навежда подробни доводи в тази връзка и моли  за отмяна да така постановеното решение в частта досежно предаването на лицето С., с искане за постановяване на друго, с което да бъде отхвърлено  искането за предаване с цел провеждане на наказателно преследване по наказателно дело ІІ Gs 6218/06г. и в частта по буква /Е/ т.4/ на ЕЗА, издадена от Генерален прокурор - прокурор  към Районен съд на Мюнхен, Прокуратура Мюнхен, Република Германия на 28.06.2006г.

В съдебно заседание пред настоящия състав на ВАС, представителят на апелативната прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и моли за неговото уважаване, като изразява становище за неоснователност на жалбата.

Защитникът на исканото за предаване лице С. оспорва протеста и поддържа жалбата, навеждайки подробни доводи във връзка с твърденията си за неправилност и необоснованост на решението в частта, досежно предаване на лицето, като представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. 

Пред настоящата инстанция исканото за предаване лице С. моли да  бъде оставена в РБ.  

Съставът на Апелативен съд - Варна, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено следното:

Протестът и жалбата са подадени в срок и са допустими, по същество се явяват неоснователни по следните съображения:

В Окръжен съд - Варна по реда на чл. 44 от  ЗЕЕЗА е било образувано съдебно производство за разглеждане на ЕЗА по отношение на българската гражданка  И.Р.С.  ЕГН **********,***, издадена от Генерален прокурор  към Районен съд на Мюнхен, Прокуратура Мюнхен, Република Германия на 28.06.2006г., въз основа на заповед за арест, с искане за предаване на лицето с цел провеждане на наказателно преследване по наказателно дело ІІ Gs 6218/06 за четири  грабежа извършени на 03.10. - до 25 10.2004 година и през втората половина на м.09.2005 година –представляващи реална съвкупност грабежи и извършени в съучастие с българския гражданин Д. –квалифицирани от германската страна  реална съвкупност грабежи  от особено тежък характер в идеална съвкупност с тежка телесна повреда повреда – квалифицирани по параграф 223, ал.1, 224, ал.1, № 1, № 3, № 4, 249, ал.1 250, ал.1 № 1Б на германския Наказателен кодекс.

За да се произнесе по същество на искането първоинст. съд правилно и обосновано е съобразил всички изисквания на разпоредбите на глава V от ЗЕЕЗА, изследвайки ги поотделно, а именно: Лицето, чието предаване се иска е български гражданин, ЕЗА е издадена съобразно изискванията на разпоредбата на чл.37 ал.1 т. 1-7 от Закона, при наличие на изискуемите реквизити. От описанието на деянието, в което лицето е обвинено е видно, че се касае за престъпление от списъка по чл.36 ал.3 т.14 и 18 от ЗЕЕЗА – квалифицирани като тежка телесна повреда и организиран или въоръжен грабеж. Обосновано е направен извода за това, че не са налице абсолютните предпоставки по смисъла на чл.39 от Закона за отказ да се изпълни ЕЗА.

От друга страна, Варненският окръжен съд е съобразил наличието на факултативно основание за отказ по смисъла на чл.40 т.1а от ЗЕЕЗА: за същото престъпление / по т. 1,2 и 3 от ЕЗА/ срещу същото лице е водено досъдебно производство – сл.д. 281/2006г. по описа на Национална Следствена Служба София, което наказателно производство е било прекратено поради недоказаност на обвинението за същите три престъпления, от ОП-Варна с постановление № 3288/2006 от 10.03.2009г. Видно е, че наказ. пр-во в РБългария е било прекратено преди получаването на ЕЗА -07.11.2011г. Както правилно е отбелязал в решението си ВОС, РБ е страна членка на ЕС от 2007 година и не са били налице никакви пречки за Република Германия да съдейства за провеждането по нейни материали на разследване в РБ.

Предвид изложеното, протестът се явява неоснователен, респективно решението на първонист. съд за наличието на факултативно основание за отказ /по т. 1,2 и 3 от ЕЗА/ съгласно разпоредбата на чл.40 т.1а от ЗЕЕЗА  - законосъобразно.

По отношение искането за предаване по т. 4 от ЕЗА за грабеж по отношение на лицето С. ЙОН, извършен в съучастие с друг бълг. гражданин - Д., през втората половина на м.септември 2005 година, първоинст. съд е приел, че са налице основанията за предаване на исканото лице Ив. С. с цел наказателно преследване, т. к. това престъпление не е  идентично с разследваните в РБ грабежи, както и с тези, за които е осъден Д. в Република Германия, и за които е изтърпял присъда в РБ. И този извод на първоинст. съд е правилен, предвид на това, че така описаното в ЕДА деяние не е идентично с разследваните в РБ грабежи, както и с тези за които е осъден съучастникът Д. в Република Германия, и за които е изтърпял присъда в РБ.

Обосновано ВОС е приел, че са налице предоставени гаранции от герм. власти  във връзка с изискванията на нормата на чл. 41 ал. 3 от Закона – от приложеното по делото писмо от прокурора за връзка, определен по настоящата ЕЗА може да се направи извода, че това писмо  представлява гаранция по смисъла на чл. 41 ал.3 от ЗЕЕЗА, а с оглед на длъжността и компетенциите на издателя, същата е достатъчна за да се осигури  необходимата закрила на българския гражданин, в случай на осъдителна присъда  в държава - член на ЕС и  възможността да изтърпи същата  в родината си.

По отношение направените възражения от защитата на исканото за предаване лице, позоваваща се на наличие на доказателства, оборващи обвинението на герм. власти, респективно явяващо се основание за отказ за изпълнение на ЕЗА по раздел Е т. 4: посочено е, че лицето Ив. С.,*** през втората половина на м.септември 2005 година е извършило действия по отношение на потърпевшия С. Йон, в съучастие с друго лице - Д., инкриминирано като грабеж. От материалите по делото е видно, че лицето Д., извършило според немските власти в съучастие със С. престъплението, е било задържано на 21.03.2007г, като е приведено приетото за изпълнение  общо определено наказание по присъда на Окръжен съд Мюнхен за срок от 8 години и 6 месеца, като е бил зачетен периода , през който Д. е бил задържан под стража – от 20.04.2005г до 30.09.2005г. От приложените по делото материали е видно, че 20.04.2005г исканото за предаване лице – С. е било арестувано от Районен съд Мюнхен, възоснова на предявено обвинение, като й е била наложена парична глоба  за това, че без необходимото разрешение за престой е извършвала дейност срещу заплащане, нарушавайки разпоредбите на  наредбата за прилагане на Емиграционния закон. На 10.05.2005г лицето С. е напуснало Германия, преминавайки границата на РБ през ГКПП Калотина. От представеното пред настоящата инстанция копие от трудова книжка на лицето Ив. С. се установява, че същата в периода  26.08.2005г до 01.02.2006г е работила като касиер в „Пикадили” ЕАД-Варна.

Всички изложени по-горе факти и обстоятелства обаче не следва и не могат да бъдат обсъждани и отчитани от решаващия съд в настоящото производство по глава V от ЗЕЕЗА, с оглед принципът на взаимното признаване, залегнал в наказателното правораздаване на РБ като член на ЕС от 2007г и проявяващ се в задължението на национален съд на една държава – членка на ЕС да изпълни правораздавателен акт, постановен в друга държава-членка, като акт на собствената му юрисдикция. Прилагането на принципа на взаимното признаване на съдебни актове, основаващ се на взаимното доверие между държавите-членки /техни институции и правораздавателни органи/, прави възможно еволюирането от класическия принцип на международно сътрудничество към една по-висша форма на международно съдействие за прилагане на съдебните актове. В основата на взаимното признаване следва да стои уважението към правото на другия и вяра в достигането от всяка държава-членка на минималния праг на защита на основните права на човека и на принципите на правовата държава. На този принцип се основава естеството на ЕЗА, приета чрез Рамково Решение от 13.06.2002 г., на базата на което е приет в бълг. законодателство ЗЕЕЗА. Чрез разпоредбите на тези два норм. акта се осигурява в една държава – членка прякото прилагане на заповед за задържане на едно лице, издадена от съдебен орган на друга държава от ЕС, с цел предаването му на тази държава-членка с оглед неговото наказателно преследване.

Изложеното по-горе обосновава извода за правилност на решението на ОС-Варна, респективно за неоснователност на протеста и жалбата, поради което и на основание чл. 48 ал. 3 вр ал. 1 от ЗЕЕЗА, настоящият състав на АС-Варна

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 19/25.01.2011г на ОС-Варна, постановено по ЧНД № 42/11г по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:               Членове:1.                2.